180 години от рождението на Митрополит Доситей Самоковски

0 коментара


Митрополит Доситей Самоковски
1837-1907
 
      Митрополит Доситей Самоковски, след 1890 г. Фотограф: Димитър А. Карастоянов 


           През 2017 г. отбелязваме 180 години от рождението на първия и последен митрополит на Самоковска епархия след учредяването на независима българска църква – Българската Екзархия (1870 г.)
           Митрополит Доситей Самоковски е забележителна личност в историята на Българската православна църква.
 
             Роден е в София на 8 януари 1837 г., светското му име е Димитър Стойчев. Свързан е със Самоков чрез своя пръв учител. Бъдещият самоковски митрополит е ученик на самоковеца Захари Попхристов Икономович Круша (1810-1881), главен учител на Софийското класно училище в периода 1939-1852 г.
                С препоръките на дякона на софийската митрополия Антим, грък от Цариград, Доситей учи в периода 1855-1862 г. в семинарията на остров Халки (Хейбелиада, вторият от Принцовите острови в Мраморно море, днес квартал на Истанбул). Това е основното учебно заведение на Цариградската Вселенска патриаршия. Халки е даден от султана на Вселенската патриаршия и е бил обитаван само от монаси. На острова има 3 православни манастира и 2 православни църкви.
            В Семинарията на Халки са учили известни български възрожденски дейци, а Неофит Рилски е бил неин ректор в периода 1848-52 г.

 Митрополит Доситей Самоковски с двама духовници, след 1872 г.  

               До избирането му за самоковски митропорит ръкоположеният в йеродяконски чин Доситей е помощник-секретар, а като архимандрит – главен секретар на Цариградската патриаршия. От наша гледна точка днес трудно бихме разбрали мотивите му да се откаже от привилегиите на високото си положение и да дойде в Самоков.
С учредяването на Българската Екзархия през 1870 г. и приемането на нейния устав на 14 май 1871 г. се решавала и съдбата на Самоковска епархия. Тя трябвало да бъде слята със Софийска, но заради приноса на самоковци в църковните борби се взело компромисно решение – това да стане след смъртта на нейния архиерей. Това решение не минало без натиск от самоковци, като Захари Хаджигюров изтъкнал, че самоковци първи повдигнали църковния въпрос и затова първи ще изберат свой митрополит.


         
Страници от брошурата „Черти от живота и деятелността 
на Н.В.Пр. Св. Самоковски митрополит Доситей“, 1897 г.

            В първия църковно-народен събор от 23 февруари до 24 юли 1871 г. взели участие като делегати от Самоковска епархия Захари Хаджигюров и Даскал Христо Димитров Тодоров Дупничанин. Съборът изработва устава, но не успява да избере екзарх.

        Както е известно, на 12 февруари 1872 г. за пръв български екзарх е избран видинският митрополит Антим, като седалището на Българската Екзархия до Балканската война през 1912 г. е в Цариград.

       Първият епископ, ръкоположен от Българската Екзархия на 5 май 1872 г. в българската църква “Св. Стефан” в Цариград, е Архимандрит Доситей, заемащ дотогава високия пост главен секретар на Цариградската патриаршия (1863-1870 г.). Той се отказва от високото си положение в йерархията на Вселенската патриаршия, за да дойде в Самоков.

          Придружен от Захари Хаджигюров и Марко Балабанов, той тръгнал от Цариград с параход по Черно море за Варна, оттам до Русе с влак, където се представил на валията (губернатор, управител). В София се представил на мютесарифина (турския окръжен управител). Там го посрещнала и специално изпратената от Самоков делегация. На 14 ноември 1872 г. е посрещнат изключително тържествено в Самоков. Шествие се насочило към софийското шосе, като учениците пеели училищни и народни песни. Учителят Георги Капанов признесъл прочувствена реч. Митрополит Доситей отслужил в Митрополитската църква молебен и произнесъл кратко тържествено слово.
В една популярна версия на това посрещане пише, че камбаните на църквите в Самоков биели тържествено. За съжаление трябва да припомним нелицеприятната истина, че до Освобождението църквите в града ни не са имали камбани. Камбана е имал само механизмът на Часовниковата кула, който биел часовете по европейско време. Митрополитската църква е имала желязно клепало, което да не се чува в турските махали. Камбанарията на Митрополитската църква е построена през 1892 г., като Митрополит Доситей се е грижел да бъдат благоустроени църквите съгласно новия закон за благоустройството на Княжество България. 

        
Страници от брошурата „Черти от живота и деятелността 
на Н.В.Пр. Св. Самоковски митрополит Доситей“, 1897 г.
 
            През 1875 г. Митрополит Доситей е избран за член на Светия синод на Българската Екзархия в Цариград, а след детронирането на Екзарх Антим е кандидат за екзархийския престол. В най-тежките и съдбоносни години за църквата и българския народ той с достойнство носи тежкия кръст на духовен водач. Преследванията на По време на Руско-турската война 1877 г. неговата дипломатичност допринася да бъде спасен Самоков от разорение. В устройството на българската  държава след Освобождението взема участие и духовенството. Метрополит Доситей е депутат в Учредителното събрание 1879 г., където той влиза по право като член на висшето православно духовенство.

              Избраният епархийски съвет в Самоков сложил ред в училищните и църковните дела на епархията. Благодарение грижите на митрополит Доситей е изпълнено завещанието на Митрополит Авксентий Велешки и през 1876 г. било открито богословското училище в Самоков в новата училищна сграда. В новопостроената му сграда се помещават освен това класното мъжко и класното девическо училище. До началото на ХХ в. Самоков продължава да бъде образователен център, привличащ семинаристи от цялата страна. Богословското училище имало висок статут, управлявано е от ректор и от него излизат бъдещи политици и интелектуалци – академик Тодор Самодумов, проф. Васил Стоин, академик Николай Райнов, Сирак Скитник, ген. Коста Николов, както и висши духовници: Екзарх Стефан (от 1945 до 1948), Охридски митрополит Борис (от 1910 г.), Старозагорски митрополит Павел (от 1923 г.), Врачански митрополит Климент (от 1914 г.), Русенски митрополит Михаил (от 1927 г.), Варненски митрополит Симеон (от 1872 г.), Неврокопски митрополит Макарий (от 1916 г.).


Випуск 1886 г. на Самоковската семинария с ректор Игнатий Рилски (в средата)

Семинаристи III курс в Духовната Семинария в Самоков, 1897 г. 


            Самоковският митрополит Доситей е член и секретар на Светия Синод в тежките 1875-1878 години и негов председател от 1892 г. до 1900 г. Той е председател на комисията по превода на Библията на съвременен български език. Както е известно, Самоков е център на американската протестантската мисия и една от задачите на митрополита е да противодейства на пропагандата на евангелските мисионери в епархията. В своето 35-годишно служение митрополит Доситей ръкополага абсолвенти на Богословското училище и епископи, участва в избора на митрополити. Той е неизменно сред своето паство, особено при освещаването на новопостроените училища и църкви в епархията, при чествания и празненства. На 25 май 1897 г. самоковци организарит юбилей за своя митрополит – 25 години служение. През 1901 г. вече болният митрополит се завръща от София в Самоков. С неговата смърт на 14 юни 1907 г. самоковци загубиха и един от символите на града – Самоковска епархия като център на вярата и езика е присъединена към Софийска епархия. Малко по-рано, през 1903 г., в София е преместена и Самоковската семинария.
            Митрополит Доситей Самоковски е една от забравените личности на Самоков . На негово име има улица в града, но малко хора знаят кой е той. Къщата на владиката на Главната улица е запазена, но на нея няма паметен знак. В завещанието си той оставя средства за църквите и училищата и така се явява и сред имената на дарителите.
Погребан е в двора на храма „Св. Никола” в Самоков, там където са почивали костите на видни и заслужили самоковци.

 

           Кметството в  Самоков издава на плакат Програма за реда по погребението на 16 юни, която дава представа за организацията и значимостта на събитието. Шествието тръгва от Митрополитската църква до главната улица „Александрова“ към църквата „Св. Никола“  при следния ред: църковният хор, църковните хоругви в траур, ордените на митрополита, част от духовенството с кръста,  Софийският митрополит Партений с духовници пред покойния митрополит, роднини, специални гости, офицерството с чиновническото тяло и общинският съвет, дружествата и еснафите със своите знамена в траур, гражданки и граждани, учители и ученици паралелно от двете страни на шествието.
         Самоков се прощава с не само с митрополита си, но и с част от старата си слава на духовен и просветен център.  
      Изложбата „Забравените реликви” показа през 2012 г. митрополитската корона (митра), евангелието и части от богослужебното облекло на Митрополит Доситей, както и неговия портрет, рисуван посмъртно от последния самоковски зограф Михал Белстойнев.

        За всички, които се интересуват, в експозицията на музея могат да видят короната, евангелието и фотографски портрет на Митрополит Доситей Самоковски, както и подробна мултимедийна презентация за историята на Самоковска епархия (с предварителна заявка)

       Запазените снимки, които публикуваме, са също безценни за историята на нашия град. Те са от фонда на Исторически музей-Самоков със запазени права за ползване. Моля цитирайте ни! Добре е да се знае къде се намират забравените реликви от нашето минало!


Препоръчителна литература:
Христо Семерджиев. Самоков и околността му, двете издания – от 1913 г. и допълнено от 2014 г.

Христо Темелски. Самоков през Възраждането, С. 2000 г.
Румяна Радкова.  Посмъртни материали за български възрожденски дейци, т. 3, С. 2016 г.
Черти от живота и деятелността на Н.В.Пр. Св. Самоковски митрополит Доситей, излъчени от сп. „Български църковен преглед“, С., 1897 – библиографска рядкост.

Текст: Невена Митрева
Фотообработка: Любомир Николов
Интернет публикация: Десислава Каназирова
 

 






0 коментара:

Публикуване на коментар

Исторически музей – Самоков © 2013 Правила за съдържанието