Facebook
Twitter
Google +
RSS
викторина × експозиция × изложба × самоков × художествена галерия × художници
ЗДРАВЕЙТЕ, ПРИЯТЕЛИ!
По случай празника на Самоков, ето и поредната ни викторина, свързана с експозицията в художествената галерия
"Проф. Васил Захариев".
За най-редовните също ще има изненади.
За всеки въпрос ще получите по една точка, ако отговорът му е верен. Решението на журито, което ще оценява отговорите Ви, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Ще дадем три награди за първите трима, изпратили верни и най-бързи отговори: I-ва за постигналия пълен брой от 10 точки - каталог "Самоковски художници. Майстори на ХХ век"; II-ра - Албум "Васил Захариев" и III-та - Албум "Александър Миленков".
Изпращайте отговорите си до 20-ти август 2015 г.
Наградите си ще може да получите лично от музея, след идентифициране на данните, с които сте се регистрирали във викторината ни. Служителите на музея и техни близки нямат право да участват. Музейната колегия си запазва правото да не дава консултации по въпросите от викторината, а верните отговори ще бъдат публикувани след крайния срок.
байракли джамия × беседа × билети × вход × входна такса. × музей × самоков × художествена галерия × цени
ЗАПОВЕД от 29.06.2015г., гр. Самоков
На основание Решение на Общински съвет Самоков от 25.06.2015година,по протокол № 54 / 25.06.2015г. на заседанието си на 25.06.2015г. Общински съвет – Самоков, по докладна записка изх.№ 0800-88/02.06.2015г. от Владимир Владимиров Георгиев – кмет на Община Самоков, относно Промяна в Наредба № 12 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Самоков и във връзка с промяна на точки 25 и 26 за цени на услуги, извършвани от Исторически музей – Самоков, Художествена галерия и Байракли джамия, на основание чл.21, ал.1, т. 7 от ЗМСМА, чл.70, т.2 от Закон за културното наследство, чл.6 ал.1 буква „к” и ал.2 от ЗМДТ
Цени на входни такси и услуги в Исторически музей Самоков, както следва:
Входни билети в постоянна експозиция на Исторически музей-
На основание Решение на Общински съвет Самоков от 25.06.2015година,по протокол № 54 / 25.06.2015г. на заседанието си на 25.06.2015г. Общински съвет – Самоков, по докладна записка изх.№ 0800-88/02.06.2015г. от Владимир Владимиров Георгиев – кмет на Община Самоков, относно Промяна в Наредба № 12 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Самоков и във връзка с промяна на точки 25 и 26 за цени на услуги, извършвани от Исторически музей – Самоков, Художествена галерия и Байракли джамия, на основание чл.21, ал.1, т. 7 от ЗМСМА, чл.70, т.2 от Закон за културното наследство, чл.6 ал.1 буква „к” и ал.2 от ЗМДТ
Цени на входни такси и услуги в Исторически музей Самоков, както следва:
Входни билети в постоянна експозиция на Исторически музей-
Самоков и Художествена галерия „Проф. В. Захариев”:
Ученици от Община Самоков по образователни програми,
предложени от музея – безплатно
Ученици, студенти и пенсионери – 1.00 лв.
Възрастни - 2.00 лв.
Хора с увреждания и деца до 6 години – безплатно
Обзорна беседа на български език -5.00 лв.
Обзорна беседа на чужд език - 10.00 лв.
Семеен билет (родители с деца) - 4.00 лв.
Входни билети в обект Байракли джамия:
Ученици студенти и пенсионери – 0.50 лв.
Възрастни – 1.00 лв.
Хора с увреждания и деца до 6 години - безплатно
Ученици от Община Самоков по образователни програми
предложени от музея - безплатно
Обзорна беседа на български език - 3.00 лв.
Обзорна беседа на чужд език - 5.00 лв.
Семеен билет (родители с деца ) - 2.00 лв.
Комбиниран билет за трите обекта само от понеделник до петък: Исторически музей – Самоков, художествена галерия „Проф. Васил Захариев” и обект Байракли джамия:
Възрастни - 4.00 лв.
Ученици и пенсионери - 2.00 лв.
Обзорна беседа на български език - 10.00 лв.
Обзорна беседа на чужд език - 20.00 лв.
Семеен билет (родители с деца) - 5.00 лв.
Заплащане за специализирани услуги:
Устна консултация - 10.00 лв.
Писмена консултация - 4.00 лв. на страница
Изработка на исторически справки и експертизи:
За един обект - 20.00 лв.
За група обекти - 100.00 лв.
Директор ГИМ Самоков:
Веселин Хаджиангелов
Иван Иконописец... × Невена Митрева × Никола Образописов × Образописова къща × самоков × художник × школа
Никола Образописов - седналият в дясно, със семейството си, Пирот 1873 г.
Никола Иванов Образописов е един от видните възрожденци-будители на Самоков. Роден е на 7 август 1829 г. в Самоков, син на зографа Иван Иконописец и самият той зограф, патриот и борец за независима българска църква и за чистота на българския език. Неговата водеща роля в епохалните народни вълнения за изгонване на гръцките митрополити от катедрата на Самоковска епархия с възгласи „некеме гръчки”, е отдавна оценена от историците на Самоков.
Географията на неговата художествена дейност обхваща района на Самоков – изографисва напр. новата църква на с. Белчин; рисува икони и стенописи за църкви около Дупница – с. Сапарево, Ресилово, Овчарци; работи за църкви в Трън, Пирот, Плевен, Долни Лозен, Софийско, Радомир, Панагюрище и др. Изписва Бельова църква в Самоков (1869 г.) и извършва реставрация (поправка) на стенописите в откритата галерия на главната църква в Рилския манастир. Негово дело са гербовете на славянските народи на иконостаса й. За Пловдивското изложение през 1892 г. рисува христоматийната картина „Селско хоро от Самоковско”, както и „Бельова църква” и икона на Св. Иван Рилски. Рисува по фотографии свои кавалетни автопортрети и по спомен портрета на Иван Иконописец-Баща, подарени на музея от сина му Борис Образописов през 1947 г.
В Самоков е запазено ценно материално свидетелство – Образописовата къща, принадлежала на едни от най-изтъкнатите представители на Самоковската художествена школа – зографите Иван Николов Иконописец (1795-1854) и сина му Никола. Според изследователката на творчеството на Никола Образописов Евдокия Петева-Филова (1901-1973) тази къща е построена или купена от Иван Иконописец – Баща и е родната къща на Образописов-Син, който я е възобновил, разширил и украсил със стенописи. В своята монография тя цитира спомени на дъщерята на Никола Образописов, Райна, 85 годишна, с която се е срещала по време на своето изгнание в Самоков (1957-1973). В монографията е публикувано пълно описание на къщата и двора. В този период (50-60 г. на XX в.) вече е била разрушена частта с кьошката (балкон) и стаите от източната страна. Според Райна: „Дворът на къщата ни беше голям, с кладенец, с много дървета и пъстри цветни лехи и чемшири. От всички страни бе заграден със зидани варосани дувари”. Тези стени на дуварите са били изписани с екзотични пейзажи, сцени от Езоповите басни и др. Според дъщерята от пътната порта до бунара (кладенеца) били нарисувани фигури на музиканти във френска военна униформа, които свирят на духови инструменти със странни форми – змии, птици, дракони. До самия вход на двора, откъм улицата, е имало яхър (конюшна, обор), а също и дюкян (магазин), в който Образописов продавал икони и щампи. Днес е запазена само част от стенописната украса на къщата. Архивни снимки дават представа за цялостния вид на къщата. Според Райна Образописова запазената днес част от къщата е строената от Никола Образописов. Тя я нарича „горната част на къщата”. Във входното антре са запазени стенописи (разкрити вероятно при една от реставрационните дейности). Интериорът на къщата също е описан в монографията. Стенописната украса е характерна за възрожденските домове не само в Самоков, но тази е дело на самия собственик – зограф и портретист. Има зидана стенна печка (джамал) с кахлени панички и хамам (домашна баня). Петева-Филова е заснела и публикувала и дърворезбените вградени долапи (в Самоков се наричат с турската дума юклук), и иконостаса; вътрешен изглед на къщата с печката и врата с орнаменти, характерни за самоковските къщи. Вратите са били с декоративни пана, както личи от архивните снимки. Запазени са и част от капаците на прозорците, които се отварят нагоре и надолу, характерно за самоковския дом от възрожденската епоха.
Запазената строителна субстанция е изключително ценна с автентичните си части, с хамама, стенната печка и особено с т.н. мутвак – кухненската част на къщата. Не е случайно, че източната част на къщата е срутена – тя, е или от края на XVIII в., или от началото на XIX в., ако приемем, че роденият в с. Продановци Иван Николов Иконописец е купил готова къща при идването си в Самоков.
Освен като автентичен архитектурен и художествен образец къщата е исторически натоварена с историята на една цяла епоха – националните борби за независима българска църква, пряк участник в които и водач е Никола Образописов; Самоковската художествена школа като емблематична проява на Българското Възраждане; съхраняваните в музея ни дарения от сина Борис Образописов: пълното зографско ателие, портрети, рисунки, щампи, икони, снимки и пейзажи.
При първото преброяване на населението на Самоков през 1878 г. семейството е записано с фамилията Консулови. Тя идва от името, с което наричали Никола Образописов – Консула. Той се обличал с униформа, шита специално за него, която приличала на униформите на френските и австрийски консули и по време на многобройните пътувания му осигурявала „дипломатически имунитет”. С тази униформа го познаваме от двата му автопортрета в експозицията на музея.
Домът на Никола Образописов е обявен още през 1928 г. за старина, през 1972 г. получава статут на паметник на културата с местно значение, а през 2008 г. – статут на архитектурно-строителен и художествен вид с категория национално значение.
Къщата е в плачевно състояние въпреки спорадичните опити за реставрация. Престъпна небрежност е да оставим този ценен свидетел на една епоха да се руши, още повече че наскоро през двора на къщата беше прокарана улица въпреки високия й статут на културно-историческо наследство.
В Самоков няма нито една къща-музей на виден будител. Всички усилия на местната власт да възстанови този безценен паметник на местната идентичност чрез проекти, финансирани по програми, потъват в бюрократичната машина на държавните институции. Не е ли време този въпрос да бъде поставен отново на дневен ред? Къщата е в плачевно състояние въпреки спорадичните опити за реставрация. Престъпна небрежност е да оставим този ценен свидетел на една епоха да се руши, още повече че наскоро през двора на къщата беше прокарана улица въпреки високия й статут на културно-историческо наследство.
Невена Митрева - уредник
иконопис × музей самоков × Невена Митрева × Образописец × Образописов
Иван Николов Иконописец
1795-1854
Тази година се навършват 220 години от рождението на самоковския зограф Иван Николов Иконописец (Образописец), автор на най-ранния известен ни кавалетен портрет от Възраждането. С името на Иван Иконописец е свързан и единственият запазен договор от 1841 г. с риломанастирското братство за изписване на църквата и параклисите. Дело на неговата четка са и стенописите в църквата „Св. Никола“ в с. Марица, а за авторстовото на много други изследователите спорят и до днес.
Образът на този бележит самоковски зограф ни е добре познат от живописния портрет, рисуван по памет от неговия син Никола Образописов през 1870 г., с посветителен надпис: „Йован Николов Иконописец, роден на 1875. Живял до 1854 юлия 6 ден. Изобразих аз син негов Н.И.О.“
Този портрет е претворил в гравюра основоположникът на модерната българска графика проф. Васил Захариев, който задълбочено изследва културното наследство на Самоков и го претворява в духа на европейския модернизъм. В гравюрата от 1936 г. зографът е представен чрез изразните средства на иконата – символите на неговата професия: четката, характерните вази с цветя от декоративните пана, корабът от житийните сцени на Св. Никола от църквата в с. Марица, част от стенописната сцена „За лек при вещицата“ от Рилския манастир. Както на възрожденските графични икони – щампите, проф. В. Захариев е поставил и надпис: „Йован Н. Образописец – Баща от Самоков 1795-1854“.
Проф. Васил Захариев ревностно е публикувал в изданията на Българска академия на науките статии, посветени на годишнини на самоковските зографи, за да изтъкне приноса им в развитието на българското изобразително изкуство. През 1962 г. пише:
„Йоан Николов (Йован по самоковски) наричан още Образописец, е роден в Самоков през 1895 г., който, след като изучил иконописното художество в Света гора, се завърнал в родния си град, оженил се, имал многолюдна челяд – девет деца – седем дъщери и двама сина Никола и Димитър. Работил икони и стенописи на много места – в Рилския манастир (стенописи в олтара на големия храм, икони в параклиса „Св. Никола“), Копривщица (икони, на които се е подписвал „Йоан Самоковли“, 1834 г.), Пирот, из Моравско в Лесковац. По селата, където е работил, той е учил селяните, както е било обичайно тогава, на четмо и писмо. Затова те го наричали „даскала“...
Според други източници Иван Иконописец е роден в с. Продановци.
През 1829 г., когато се родил синът му Никола Образописец, Самоков бил потресен от жестокото убийство на самоковския архиепископ (митрополит) Игнатий. Игнатий е убит на 9 юни 1829 г. според властите от турчин, болен от „кара севда” (несподелена любов), но българските първенци подозирали не без основание политически причини и изискали подробно разследване. Това е времето на поредната руско-турска война, когато руската армия, в която участват и български доброволци, завладяла Източна България и се насочила към Одрин. Жертва на отмъщение за кланета на мюсюлмани и поругаване на джамии след превземането на Сливен от руската армия стават и други митрополити в района на военните действия. В такава обстановка Иван Иконописец рисува портрет на убития самоковски митрополит.
Преди погребението от Митрополията поръчали на зографа да изпише портрета на убития, седнал на владишкия трон в Митрополитската църква, с вдигната за благословия ръка, облечен в пълен орнат – тържествено облекло в православното изкуство, с владишки жезъл – патерица. Портретът е изпълнен с маслени бои върху платно и това го прави първият кавалетен портрет, несвързан функционално с архитектурата на православните църкви с характерните стенописни портрети на ктиторите-дарители. Този напълно иконоподобен портрет с надпис „Игнатий Архиепископ Самоковски“ предхожда с десетилетие живописвания през 1838 г. от Захари Зограф портрет на Неофит Рилски.
Стенописите в притвора на църквата „Св. Никола“ в самоковското с. Марица са също дело на Иван Иконописец от около 1830 г. Това са сцени от житието на светеца-покровител Св. Николай Мирликийски и разказват чрез образите за чудесата му, като напр. укротяването на морската буря.
Когато през 1934 г. в Самоков върлувала чума и уплашените самоковци се разбягали из гората Чамкория, зографът отвел семейството си в Рилския манастир, където престояли три години. След пожара през 1833 г. започва голямото преустройство на манастира. От 1835 до 1844 г. Иван Иконописец работи по изписването на църквите и параклисите на Рилския манастир. В съдружие с Костадин Петрович Вальов, зет на Захари Зограф, изписват стенописите в олтара на главната манастирска църква. Договорът на двамата зографи с манастирското братство за изписването на сцените в олтара е запазен.
Иван Иконописец е работил икони и за самоковските църкви.
В животописните си бележки синът му Никола Образописец е отбелязал:
„Най-после работихме икони за Лесковац на Морава и по тая работа баща ми се помина къде пролетта“.
На друго място пише:
„Представление отца моего Йоана Николовича Иконописеца месеца юлия 6 ден 1854“.
Изработените за градската църква в Лесковац икони синът закарал след смъртта на баща си до там с каруца, увити със слама и черги. Населението го посрещнало тържествено, плачейки за загубата на зографа. За съжаление при посещението ни наскоро в този град не открихме следи от тези икони, нито запазен спомен.
В Самоков все още стои къщата на Образописовата фамилия.
Невена Митрева - уредник
