Исторически музей - Самоков: Юли 2015

викторина × експозиция × изложба × самоков × художествена галерия × художници

байракли джамия × беседа × билети × вход × входна такса. × музей × самоков × художествена галерия × цени

Иван Иконописец... × Невена Митрева × Никола Образописов × Образописова къща × самоков × художник × школа

Никола Образописов - седналият в дясно, със семейството си, Пирот 1873 г.

Никола Иванов Образописов е един от видните възрожденци-будители на Самоков. Роден е на 7 август 1829 г. в Самоков, син на зографа Иван Иконописец и самият той зограф, патриот и борец за независима българска църква и за чистота на българския език. Неговата водеща роля в епохалните народни вълнения за изгонване на гръцките митрополити от катедрата на Самоковска епархия с възгласи „некеме гръчки”, е отдавна оценена от историците на Самоков.

Географията на неговата художествена дейност обхваща района на Самоков – изографисва напр. новата църква на с. Белчин; рисува икони и стенописи за църкви около Дупница – с. Сапарево, Ресилово, Овчарци; работи за църкви в Трън, Пирот, Плевен, Долни Лозен, Софийско, Радомир, Панагюрище и др. Изписва Бельова църква в Самоков (1869 г.) и извършва реставрация (поправка) на стенописите в откритата галерия на главната църква в Рилския манастир. Негово дело са гербовете на славянските народи на иконостаса й. За Пловдивското изложение през 1892 г. рисува христоматийната картина „Селско хоро от Самоковско”, както и „Бельова църква” и икона на Св. Иван Рилски. Рисува по фотографии свои кавалетни автопортрети и по спомен портрета на Иван Иконописец-Баща, подарени на музея от сина му Борис Образописов през 1947 г.

В Самоков е запазено ценно материално свидетелство – Образописовата къща, принадлежала на едни от най-изтъкнатите представители на Самоковската художествена школа – зографите Иван Николов Иконописец (1795-1854) и сина му Никола. Според изследователката на творчеството на Никола Образописов Евдокия Петева-Филова (1901-1973) тази къща е построена или купена от Иван Иконописец – Баща и е родната къща на Образописов-Син, който я е възобновил, разширил и украсил със стенописи. В своята монография тя цитира спомени на дъщерята на Никола Образописов, Райна, 85 годишна, с която се е срещала по време на своето изгнание в Самоков (1957-1973). В монографията е публикувано пълно описание на къщата и двора. В този период (50-60 г. на XX в.) вече е била разрушена частта с кьошката (балкон) и стаите от източната страна. Според Райна: „Дворът на къщата ни беше голям, с кладенец, с много дървета и пъстри цветни лехи и чемшири. От всички страни бе заграден със зидани варосани дувари”. Тези стени на дуварите са били изписани с екзотични пейзажи, сцени от Езоповите басни и др. Според дъщерята от пътната порта до бунара (кладенеца) били нарисувани фигури на музиканти във френска военна униформа, които свирят на духови инструменти със странни форми – змии, птици, дракони. До самия вход на двора, откъм улицата, е имало яхър (конюшна, обор), а също и дюкян (магазин), в който Образописов продавал икони и щампи. Днес е запазена само част от стенописната украса на къщата. Архивни снимки дават представа за цялостния вид на къщата. Според Райна Образописова запазената днес част от къщата е строената от Никола Образописов. Тя я нарича „горната част на къщата”. Във входното антре са запазени стенописи (разкрити вероятно при една от реставрационните дейности). Интериорът на къщата също е описан в монографията. Стенописната украса е характерна за възрожденските домове не само в Самоков, но тази е дело на самия собственик – зограф и портретист. Има зидана стенна печка (джамал) с кахлени панички и хамам (домашна баня). Петева-Филова е заснела и публикувала и дърворезбените вградени долапи (в Самоков се наричат с турската дума юклук), и иконостаса; вътрешен изглед на къщата с печката и врата с орнаменти, характерни за самоковските къщи. Вратите са били с декоративни пана, както личи от архивните снимки. Запазени са и част от капаците на прозорците, които се отварят нагоре и надолу, характерно за самоковския дом от възрожденската епоха.

Запазената строителна субстанция е изключително ценна с автентичните си части, с хамама, стенната печка и особено с т.н. мутвак – кухненската част на къщата. Не е случайно, че източната част на къщата е срутена – тя, е или от края на XVIII в., или от началото на XIX в., ако приемем, че роденият в с. Продановци Иван Николов Иконописец е купил готова къща при идването си в Самоков.

Освен като автентичен архитектурен и художествен образец къщата е исторически натоварена с историята на една цяла епоха – националните борби за независима българска църква, пряк участник в които и водач е Никола Образописов; Самоковската художествена школа като емблематична проява на Българското Възраждане; съхраняваните в музея ни дарения от сина Борис Образописов: пълното зографско ателие, портрети, рисунки, щампи, икони, снимки и пейзажи.

При първото преброяване на населението на Самоков през 1878 г. семейството е записано с фамилията Консулови. Тя идва от името, с което наричали Никола Образописов – Консула. Той се обличал с униформа, шита специално за него, която приличала на униформите на френските и австрийски консули и по време на многобройните пътувания му осигурявала „дипломатически имунитет”. С тази униформа го познаваме от двата му автопортрета в експозицията на музея.

Домът на Никола Образописов е обявен още през 1928 г. за старина, през 1972 г. получава статут на паметник на културата с местно значение, а през 2008 г. – статут на архитектурно-строителен и художествен вид с категория национално значение.

Къщата е в плачевно състояние въпреки спорадичните опити за реставрация. Престъпна небрежност е да оставим този ценен свидетел на една епоха да се руши, още повече че наскоро през двора на къщата беше прокарана улица въпреки високия й статут на културно-историческо наследство.

В Самоков няма нито една къща-музей на виден будител. Всички усилия на местната власт да възстанови този безценен паметник на местната идентичност чрез проекти, финансирани по програми, потъват в бюрократичната машина на държавните институции. Не е ли време този въпрос да бъде поставен отново на дневен ред? Къщата е в плачевно състояние въпреки спорадичните опити за реставрация. Престъпна небрежност е да оставим този ценен свидетел на една епоха да се руши, още повече че наскоро през двора на къщата беше прокарана улица въпреки високия й статут на културно-историческо наследство.

Невена Митрева - уредник

иконопис × музей самоков × Невена Митрева × Образописец × Образописов

Иван Николов Иконописец

1795-1854

Тази година се навършват 220 години от рождението на самоковския зограф Иван Николов Иконописец (Образописец), автор на най-ранния известен ни кавалетен портрет от Възраждането. С името на Иван Иконописец е свързан и единственият запазен договор от 1841 г. с риломанастирското братство за изписване на църквата и параклисите. Дело на неговата четка са и стенописите в църквата „Св. Никола“ в с. Марица, а за авторстовото на много други изследователите спорят и до днес.

Образът на този бележит самоковски зограф ни е добре познат от живописния портрет, рисуван по памет от неговия син Никола Образописов през 1870 г., с посветителен надпис: „Йован Николов Иконописец, роден на 1875. Живял до 1854 юлия 6 ден. Изобразих аз син негов Н.И.О.“

Този портрет е претворил в гравюра основоположникът на модерната българска графика проф. Васил Захариев, който задълбочено изследва културното наследство на Самоков и го претворява в духа на европейския модернизъм. В гравюрата от 1936 г. зографът е представен чрез изразните средства на иконата – символите на неговата професия: четката, характерните вази с цветя от декоративните пана, корабът от житийните сцени на Св. Никола от църквата в с. Марица, част от стенописната сцена „За лек при вещицата“ от Рилския манастир. Както на възрожденските графични икони – щампите, проф. В. Захариев е поставил и надпис: „Йован Н. Образописец – Баща от Самоков 1795-1854“.

Проф. Васил Захариев ревностно е публикувал в изданията на Българска академия на науките статии, посветени на годишнини на самоковските зографи, за да изтъкне приноса им в развитието на българското изобразително изкуство. През 1962 г. пише:

„Йоан Николов (Йован по самоковски) наричан още Образописец, е роден в Самоков през 1895 г., който, след като изучил иконописното художество в Света гора, се завърнал в родния си град, оженил се, имал многолюдна челяд – девет деца – седем дъщери и двама сина Никола и Димитър. Работил икони и стенописи на много места – в Рилския манастир (стенописи в олтара на големия храм, икони в параклиса „Св. Никола“), Копривщица (икони, на които се е подписвал „Йоан Самоковли“, 1834 г.), Пирот, из Моравско в Лесковац. По селата, където е работил, той е учил селяните, както е било обичайно тогава, на четмо и писмо. Затова те го наричали „даскала“...

Според други източници Иван Иконописец е роден в с. Продановци.

През 1829 г., когато се родил синът му Никола Образописец, Самоков бил потресен от жестокото убийство на самоковския архиепископ (митрополит) Игнатий. Игнатий е убит на 9 юни 1829 г. според властите от турчин, болен от „кара севда” (несподелена любов), но българските първенци подозирали не без основание политически причини и изискали подробно разследване. Това е времето на поредната руско-турска война, когато руската армия, в която участват и български доброволци, завладяла Източна България и се насочила към Одрин. Жертва на отмъщение за кланета на мюсюлмани и поругаване на джамии след превземането на Сливен от руската армия стават и други митрополити в района на военните действия. В такава обстановка Иван Иконописец рисува портрет на убития самоковски митрополит.

Преди погребението от Митрополията поръчали на зографа да изпише портрета на убития, седнал на владишкия трон в Митрополитската църква, с вдигната за благословия ръка, облечен в пълен орнат – тържествено облекло в православното изкуство, с владишки жезъл – патерица. Портретът е изпълнен с маслени бои върху платно и това го прави първият кавалетен портрет, несвързан функционално с архитектурата на православните църкви с характерните стенописни портрети на ктиторите-дарители. Този напълно иконоподобен портрет с надпис „Игнатий Архиепископ Самоковски“ предхожда с десетилетие живописвания през 1838 г. от Захари Зограф портрет на Неофит Рилски.

Стенописите в притвора на църквата „Св. Никола“ в самоковското с. Марица са също дело на Иван Иконописец от около 1830 г. Това са сцени от житието на светеца-покровител Св. Николай Мирликийски и разказват чрез образите за чудесата му, като напр. укротяването на морската буря.

Когато през 1934 г. в Самоков върлувала чума и уплашените самоковци се разбягали из гората Чамкория, зографът отвел семейството си в Рилския манастир, където престояли три години. След пожара през 1833 г. започва голямото преустройство на манастира. От 1835 до 1844 г. Иван Иконописец работи по изписването на църквите и параклисите на Рилския манастир. В съдружие с Костадин Петрович Вальов, зет на Захари Зограф, изписват стенописите в олтара на главната манастирска църква. Договорът на двамата зографи с манастирското братство за изписването на сцените в олтара е запазен.

Иван Иконописец е работил икони и за самоковските църкви.

В животописните си бележки синът му Никола Образописец е отбелязал:

„Най-после работихме икони за Лесковац на Морава и по тая работа баща ми се помина къде пролетта“.

На друго място пише:

„Представление отца моего Йоана Николовича Иконописеца месеца юлия 6 ден 1854“.

Изработените за градската църква в Лесковац икони синът закарал след смъртта на баща си до там с каруца, увити със слама и черги. Населението го посрещнало тържествено, плачейки за загубата на зографа. За съжаление при посещението ни наскоро в този град не открихме следи от тези икони, нито запазен спомен.

В Самоков все още стои къщата на Образописовата фамилия.

Невена Митрева - уредник

Исторически музей - Самоков

викторина × експозиция × изложба × самоков × художествена галерия × художници

байракли джамия × беседа × билети × вход × входна такса. × музей × самоков × художествена галерия × цени

Иван Иконописец... × Невена Митрева × Никола Образописов × Образописова къща × самоков × художник × школа

иконопис × музей самоков × Невена Митрева × Образописец × Образописов

Следете ни:

Партньори

Последни публикации

Популярни публикации

Архив на блога