джамия × изложба × музей × ориента × самоков
Историческия музей и Байракли джамия са домакини на изложба, която след Брюксел и София ще може да бъде разгледа и в Самоков. Жителите на града и гостите им ще могат да й се насладят до края на месец февруари 2018 г. в салона на джамията. Официално бе открита на 01.12.2017 г. Откриването бе съпътствано и от концертна програма представена от Квартет Куатро и Лора Радева /сопрано/.
От Самоков изложбата ще замине за Пловдив. След седеммесечния си престой в България, изложбата ще бъде показана в Германия до края на октомври 2018 г.
Представяйки западноевропейския поглед върху многовековния обмен и продължаващи взаимодействия с традиции и култури, идващи от Ориента и Средиземноморието, изложбата ще предизвика дебати и дискусии, ще катализира любопитството и ще повдигне въпроси. Тя е част от по-голям международен проект, който проследява взаимодействията между две цивилизации на континента – тази на Ориента и европейската. Неговата цел е да покаже, че въпреки бурната история, трудното настояще и съществуващите религиозни предразсъдъци, културните влияния на Изтока продължават да бъдат част от нашия съвременен европейски живот.
Изложбата е част от проект, който се осъществява с подкрепата на програма „Култура” на Европейската комисия. Водеща организация по проекта е „Темпора®” – Брюксел – организация с впечатляващ опит в големи международни експозиции в различни градове на Европа и по света, с партниращи институции от седем европейски държави - Германия, Франция, Белгия, Италия, Босна и Херцеговина, и България. От българска страна партньор по проекта е Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките (ИЕФЕМ - БАН).
Посещението на изложбата в джамията е на цената на входния билет като за всички самоковски ученици е безплатно. Очакваме ви!
безплатен вход × беседа × будители × първи ноември
По случай първи ноември "Ден на народните будители", екипът на историческия музей организира целодневна образователна програма и вход свободен. Посетителите след презентациите могат да се докоснат до оригиналните експонати свързани с будителите в експозициите на музея безплатно.
Ето по часове програмата на:
10:00 ч. - Филм "Самоков - градът на първата българска печатница";
11:00 ч. - Филм "Самоков - градът на първата българска печатница";
14:00 ч. - Мултимедийна презентация с беседа "Константин Фотинов - първият български журналист";
15:00 ч. - Мултимедийна презентация с беседа "Захарий Христович Зограф - художник и просветител".
Заповядайте! Очакваме ви!
експозиция × кметове × Община Самоков × самоков
Експозицията ни за кметовете, която се намира в сградата на общината, до заседателната зала в близост до кметския кабинет бе подновена от колегите музейни специалисти Л. Николов и Н. Митрева. Тя бе открита в деня на общините и представена в присъствието на някои от предишните кметове, сред които и единствената жена-кмет в историята на Самоков до днес. Тази експозиция е достъпна за всеки един, който желае да я разгледа в рамките на всеки работен ден. Подробностите около важните неща, които са се случили по време на мандатите на отделните кметове може да прочетете в книжката "Кметовете на Самоков 1878-2011". Тя се продава на щанда в музея за само 5 лв.
По случай празника учениците от училище "Христо Максимов" подариха букети на кмета и заместник кметовете. А по-големите ученици от Техническа гимназия "Никола Вапцаров" получиха от името на общинското ръководство комплект книги като награда за своите постоянни участия в различни общински мероприятия.
Ето и представянето на концепцията на обновената експозиция от уредника Л. Николов:
Уважаеми г-н Георгиев,
Уважаеми Кметове,
Уважаеми гости,
За мен е чест, от името на Исторически музей Самоков, да представя с няколко думи настоящата обновена експозиция, представяща Кметовете на Община Самоков.
Нейното начало е поставено през 1994 г. с експозиция в музея, а в сградата на Общината е представена за първи през мандата на г-н Ангел Немов. Тогава Самоков е сред малкото градове в България, който е издирил и представил почти всички свои градоначалници, показвайки, че за самоковци историята и пътя на Общината през всичките годините от създаването й е много важна. Впоследствие много общини взаимстваха идеята, като направиха подобни изследвания.
Настоящата експозиция е инициирана от г-н Георгиев и изпълнена от екипа на Историческия музей. Разликата с предишната, представена през 2011 г. е, че текстовете за извършеното през годините бяха премахнати и оставени единствено портретите на Кметовете на Общината. Преценихме, че всички градоначалници са работили в различни условия и времена, разполагали са с различни бюджети, управлявали са повече или по-малко години, някои от тях дори месеци, и не е уместно да се прави сравнение кой какво е постигнал, имайки предвид, че цели периоди от историята на града ни не е изследвана детайлно и много от извършеното през годините не се знае.
Новото, което представяме днес са два портрета на Кметовете Христо Кривошиев и Атанас Пешов, управлявали общината в началото на 20 век., които до този момент липсваха. Представяме също и първото управително тяло на града, начело с майор Шигорин, както и някои от следващите Самоковски Градски Общински Съвети.
За съжаление експозицията остава непълна, тъй като без портрети са Кметовете Христо Бонев и Сотир Костов. Надяваме се скоро да намерим и техните снимки, с което сбирката ще бъде пълна.
Благодаря за вниманието!
музей самоков × отворени врати × съединение
На 6 септември в България честваме обединяването на Княжество България с Източна Румелия. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и се случва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885, подкрепен от българския княз Александър I.
Съединението определи съдбата на България за години напред. То беше подготвено от редица важни събития преди него – от българското Възраждане, от десетилетната борба за независима българска църква, от вековната борба за съхранение на език, традиции и обичаи на българите, от борбата за национално освобождение, от десетки въстания и Априлското въстание, което предшестваше Руско-Турската освободителна война.
![]() |
инфо и снимка: bgnow.eu чрез РИМ Пловдив |
Съединението бе в началото на други последвали исторически събития, като Илинденско-Преображенското въстание, обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. и Балканската война от 1912-1913 г. Всички тези събития бяха насочени към обединението на българите, към тяхното присъединяване към майка България.
**********
По случай годишнината от съединението на България обявяваме отворени врати на своите обекти: Исторически музей, художествена галерия "Проф. В. Захариев" и Байракли джамия. На 6 септември входът ще бъде безплатен за желаещите да разгледат всичките ни експозиции.
Графична база × изложба × самоков × СБХ × художници
По случай празника на града екипа на музея организира изложба с представителни творби от художествения фонд, посветена на 44 години от основаването на графичната база в Самоков. Литографските произведения бяха подбрани, описани и подготвени за изложба от уредниците Н. Митрева, Л. Николов и художника Радослав Генев, който заедно с колегата уредник Сл. Докузов подредиха изложбата в първа зала на художествената ни галерия "Проф. В. Захариев". На откриването на изложбата специален гост беше академик Светлин Русев. Директорът на музея В. Хаджиангелов приветства гостите и даде думата на дългогодишния служител на базата - Гено Генев, който представи нейната история в хронологичен ред. Представяме на вашето внимание, уважаеми читатели, цялото негово слово:
"Графичната база в Самоков съществува от април 1973 година. Тя е създадена по инициативата на самоковския художник Зафир Йончев и с подкрепата на Христо попХристов - заместник председател на Окръжен народен съвет - София, също самоковец и с активното участие на Светлин Русев. Не е случаен фактът, че точно Самоков проявява съпричастност към проблемите на българската графика и предоставя своето любезно домакинство. Благодарение на съществуването на графичната база днес в музея на града, където се пази първата графична преса внесена от Никола Карастоянов наред с възрожденските щампи съжителстват с една от най-богатите колекции на модерна българска гарфика. Това което виждате тук е една малка част от колекцията.
Атмосферата на реставрираната Есова къща, запазила дъха и красотата на възрожденската епоха допринася за хармонията между традиция и съвременност. Съществуването на графичната база е пример за партньорство между творческа организация от национален мащаб като СБХ и кметството на един отделен град.
Градивното изграждане между двете институции е еднакво полезно както за Самоковскта общественост, така и за развитието на съвременното изкуство. Ентусиазмът на Зефо Йончев запали искрата за работа на много художници; първите бяха Наум Хаджимладенов, Васил Чакъров, Христофор Пейчев, Т. Атанасов от Бургас, Светлин Русев - председател на СБХ. По това време базата се намираше зад Полицията срещу Музикалната школа, а домакина на базата беше винаги любезния бай Боре Филчев-Мустако. Художникът Любен Стоев, който беше завършил Дрезденската академия - графика, доведе на гости известния немски печатар Роланд Ерхард завеждаш графичния кабинет на академията. Така, че от тогава имахме вече и международни връзки. В годините 1975-1979 г. работата в базата се увеличи многократно и се наложи да се вземе още един човек, а именно - Иво Масларски. В този период се работеше с много известни художници: Дечко Узунов, Найден Петков, Светлин Русев, Петър Чуклев, Петър Брайов, Румен Скорчев, Любомир Йорданов и още много други.
През 1980 г. Светлин Русев, Зефо Йончев и Христо Нейков поискаха от тогавашното кметство с кмет Методи Паунов, да се разшири дейността на Графичната база и тогава кметството ни представи Босевата и Есовата къща - паметници на културата за графична база на СБХ. Те подържаха къщите в автентичния им вид. Оборудването на графичната база беше грижа на СБХ.
В началото на 80-те години беше подобрено снабдяването на ателието с професионални материали от Франция - бои, хартия, материали за рисуване - специални за този занаят. През 1983-1984 г. в графичната база гостува един от водещият специалист в света на литографски техники американския литограф Бил Лакатута от Института "Тамаринд", който се намира в САЩ - Ню Мексико. Благодарение на него се запознахме със световните тенденции в литографията. Сътрудничеството беше много полезно не само за печатарите, но и за самите художници. В този период работеше при нас Николай Коцов.
Графичната база е инициатор на изложби представящи нейната продукция които по традиция се провеждат в Самоков и София. Създадените в базата графики са важна част от колекциите на най-авторитетните международни изложби организирани в България; триеналето на графиката - София, биеналето на Варна, а също така редовно участва и в редица значими графични форуми по света. От момента на своето съществуване тя предоставя отпечатъци от всички направени в нея графични произведения на градския музей в Самоков. През тези години работиха редица значителни български художници - Георги Трифонов, Димо Колибаров, Христо Кърджилов, Николай Майсторов, Златка Дъбова, Христо Нейков и много други. През 1989-1999 г. благодарение на проф. Стоян Стоянов който намери спонсорство за графичната база в лицето на френския меценат и колекционер Жорш Екли базата се стабилизира финансово.
През 1993 г. бе назначен на работа Иво Янакиев - един млад художник. Точно в този период се внесоха допълнително качествени материали. Създадоха се великолепни творби, библиофилското издание на Христо Фотев - поезия с илюстрации на Симеон Венов, другото библиофилско издание на Констатин Павлов - поезия с рисунките на Светлин Русев. Голямо форматно изданието на американския поет Стенли Кюниц с илюстрации от Стоян Чуканов-Чочо.
През 1999 г. юни месец за съжаление беше реституирана "Босевата къща" и трябваше да се преустроим в Есовата къща. В този тежък период Жорш Екли се оттегли по здравословни причини от меценатството и получи няколко месечен вакум. Единствения изход бе да търсим програми за спонсорство. Така попаднахме на швейцарската фондация "Про Хелвеция". Тук голяма роля изигра за успешното реализиране Албена Спасова - секретар на секция "Графика". Съвместно с нея кандидатствахме с проект в "Про Хелвеция" и за наша радост го спечелихме. Финансирането беше достатъчно да обновим технически и материално базата. Направихме каталог на графичната база - цветен през 2000 г. През 2001-2002 г. чак през програма на "Про Хелвеция" организирахме международни пленери по графика с участие на Сърбия, Македония и България, участие в пленера взе и хотел "Самоков", където беше изложбата. През 2003 г. беше 30 години от създаване на базата с голяма изложба точно в тези зали. Изложби на Графичната база бяха направени в София, Плевен, Братислава, Будапеща.
В този 44 годишен период в Графичната база са работили над 300 художници в това число и чужденци от Германия, Италия, Франция, САЩ, Япония, Русия, Куба, Чили, Норвегия, Холандия. Работихме със студенти от НХА и Великотърновския университет. През 2007 г. се направи основен ремонт на базата от общината и "Красива България" като се направи малка галерия в двора. Така се получи едно пространство за изложби през лятото. Първата изложба беше чест на Зафир Йончев, следващата бе на американка от самоковски произход Надин Цанов, фотографската изложба на Георги Субев. Една от значимите прояви беше изложбата на Симеон Венов с негови графики по стихове от Христо Фотев. Беше изпълнен вълнуващ рецитил от Руси Чанев и Димитър Рачков с музикален съпровод на китара от състава на Анго Боянов "Capella". Това беше 2008 г. От тогава имаше две международни изяви организирани от фондация "1300 години България".
Все пак за период от 44 години беше свършена някаква работа.
Написа собственоръчно
Гено Генев"
Снимки от откриването на изложбата може да видите тук:
44 години графична база Самоков
Графична база × самоков × художници
Изложба
„Традиции и модерност.
Съвременна българска графика от Графична база – Самоков“
Изложбата е представителна извадка от колекцията съвременна българска графикана Исторически музей-Самоков. Защо традиции и защо модерност? Както е известно, графичното изкуство в Самоков има своите дълбоки корени в Българското Възраждане с първата българска печатница на Никола Карастоянов (1828 г.) и с възрожденските щампи на Анастас Николов Карастоянов, Никола Иванов Образописов, Георги Христов Клинков.
Графичната база съхранява като творческа работилница традиционните графични техники – гравюра на дърво, дълбок печат, литография и др., и предлага на съвременните художници творческо вдъхновение в атмосферата на възрожденската Есова къща.
Създаването на Графичната база през 1973 г. е дело на известния график Зафир Христов Йончев (1924-2006), самоковец, по онова време секретар на Съюза на българските художници. Той е автор и на нейното лого – с текст „Графика Самоков“ и символа на града, Голямата чешма. Базата е резултат от партньорството на СБХ с Община Самоков, за привличане в града на творци и ценители на изкуството. Есовата къща, паметник на културата, е предоставена на СБХ с условие да се обогатяват фондовета на музея с модерно изкуство.
Тук са работили в продължение на 44 години над 80 известни български художници: Дечко Узунов, Светлин Русев, Христо Нейков, Златка Дъбова, Румен Скорчев, Зафир Йончев, Наум Хаджимладенов, Симеон Венов, Георги Трифонов, Николай Майсторов, Едмонд Демирджиян, Алекси Начев, Петър Чуклев, Захари Каменов, Стоимен Стоилов, Ада Митрани и др., представени в тази изложба.
Изложбата ще бъде открита на 18.08.17 г. от 18.00 ч. в първа зала на художествената ни галерия "Проф. В. Захариев".
Заповядайте! Очакваме ви!
музей × празник на самоков × симеон самоковски
Във връзка с празника на града в Историческия музей на втория етаж
всеки ден
от 9.30 ч. до 11.30 ч.
и от 13.30 ч. до 15.30 ч.
през месец август ще представяме различни мултимедийни презентации включени в образователната ни програма, свързани с историята на родния ни град.
А на 21.08.17 г. ще излъчим филма за Св. Симеон Попович - "Самоковският светец".
А на 21.08.17 г. ще излъчим филма за Св. Симеон Попович - "Самоковският светец".
Заповядайте! Очакваме ви!
живопис × Симпозиум × скулптура × художници
Откриване на симпозиума: 3 август, Доспевската къща, 17:30 ч.
Заключителна изложба: 11 август, Доспевската къща, 18:30 ч.
Тук и сега – трета международна среща на художници в Самоков, град с богато културно наследство и традиции в изобразителното изкуство.
Артисти от различни страни ще се съберат заедно, за да творят в подножието на Рила планина, в приказната атмосфера на Доспевската къща. Художниците ще се запознаят с историческото минало на града, ще посетят паметници на културата и ще пресъздадат видяното и преживяното в творбите си.
![]() |
снимка: International Painting & Sculpture Symposium - Samokov |
Програмата на симпозиума включва срещи и творчески работилници с деца и младежи от Центъра за настаняване от семеен тип, както и съвместна работа с обитателите на Дома за стари хора.
Специално за жителите на града ще бъде реализирана и кинетична арт-инсталация „Дишай“ върху дървената пожарникарна кула заедно с колектива на Районна служба за защита на населението – Пожарната в Самоков.
Симпозиумът ще завърши с изложба, в която артистите ще представят живописни творби, обекти и инсталации, вдъхновени от културата, историята и природата на града и неговите околности.
Участват артистите: Сандра Ансело (Франция), Катрин Бурдон (Франция/ Германия), Васо Тупоу (Кипър), София Хаджипапа Джи (Кипър/България), Лаура Димитрова (България), Стефан Алтъков (България), Васко Славков (България), Явора Петрова (България), Ивана Петрова (България), Светлин Балездров (България), Радостина Доганова (България / Словакия), Иван Шуманов (България), Христо Гелов ( Испания / България).
Симпозиумът се реализира в партньорство с Читалище „Младост 2003“, Градска художествена галерия „Проф. Васил Захариев“, Асоциация „Онгъл“, с подкрепата на "Самел-90" АД, ресторант „Мадаровата къща“ и хотел „Арена“ – Самоков.
Пресинфо: Връзки с Обществеността Община Самоков
митрополитска църква × самоков
Като център на епархия до 1908г. Самоков е изиграл решаваща роля за поддържане на православието и на българската писменност и култура.
От 1557 г. градът е седалище на митрополит и център на епархия, подчинена на Печката патриаршия, което е важна предпоставка за съхраняването на езика и народността и превръщането на Самоков в ранен център на Българското Възраждане.
Най-ранното сведение за Митрополитската църква е от 1711-1712 г., когато архиепископ Нектарий се погрижил да се построи тайно от турците еднопрестолна църква, на която сложили комин. Това узаконявало сградата, вече можело да се плаща данък „димнина“. Новопостроената църква била посветена на Успение на Св. Богородица.
От средата на XVII-ти век към Митрополитската църква има килийно училище. Така в самата среда на ХVIII век Самоков за кратко време се сдобил с уредено училище издържано от църковната община и митрополитската каса. Навярно на пръсти ще се приброят тези селища, които са имали градски, а не частни килийни училища в началото на Възрожденската епоха. Към 1800 г. училището вече е общинско със своя нова сграда и училищна каса.
В периода 1783-1795 г. се извършва разширение, преустройство и украсяването на Митрополитската църква, които приключват едва през 1835 г. с освещаването на двата странични иконостаса. Това преустройство станало по настояване на митрополит Филотей, родом от Разлог. Той поръчал, още преди строителните работи, дърворезбения иконостас на майстор Андоний от Света гора. Възлагането на иконостас в светогорски манастир означавало равняване по един от най-големите религиозни центрове на Балканския полуостров. Резбите в митрополитския храм имат определен обществен адрес и характер, а не толкова тясно религиозно-църковно значение. Дърворезбената дейност на майстора-грък приключила 1793 г. и това е годината, след която местните майстори марангози започват да копират стила на работа.
Влияние оказва и Атанас Теладур (грък от Солун) интерниран още през 1821 г. в града. През 1840 г. от 300 калугери в Рилския манастир около 100 са от Самоковско, а в Хилендар е имало монаси през втората половина на ХVIII и през целия ХIХвек (Това го споменавам, защото видяното по тези места е оказвало влияние.).
При дърворезбената школа която се отпочва с Митрополитската църква, могат да се откроят три периода;
Първи период, от 1830 г. до към 1846г., време в което се обособява Самоковската школа в дърворезбата. Атанас Теладур взаимства от монаха Андоний;
Втори период, от 1846 до 1872 г., водеща фигура е Стойчо Фандъков;
Трети период, 1872 до 1893 г., упадък. Бащата и сина работят Клисурския манастир край Берковица.
Предпочитани от самоковските марангози са Грехопадението, изгонването от Рая и животът на първите хора на земята. Има много растителни мотиви, както и гущероподобни. Димитър Фандъков(син на Стойчо) умира на 17.11.1914 г. Към 1936 г. дърворезбарите са вече дограмаджии, защото дограмата се търси много.
Самоковската дърворезба е едно голямо художествено явление във възрожденските ни приложни изкуства. Иконостасът става малка вселена от образи, символи и мотиви. С тези резби един огромен раздел от българското пластично изкуство бива приобщен към най-високите постижения, завоювани в културата на източното православие. Те проправят път към една своеобразна, непозната дотогава у нас форма на барока, процъфтяваща най-вече на Атон. За първи път този стил ще бъде въведен в българската монументална дърворезба – с декоративното богатство и пищна, почти разточителна орнаментика. Светогорския монах ще защити този регионален барок с орнаментиката на иконостаса в Митрополитската църква. Неговото идване тук като новатор и обновител на българската монументална дърворезба е по-скоро лукс и престиж за града. По-важното в случая е културно-историческата промяна, която прави той в изкуството на църквата.
В централната част на иконостасната венчилка има два митологични звяра хибриди с охранително предназначение, привързани с вериги към подножието на христовото разпятие. Това е продължение на една разпространена в източнотоправославното изкуство художествена традиция.
Друг резбен мотив от венчилката представлява две птици и срязан нар между тях. Нарът е древен символ на пълнотата на живота, атрибут на предазиатските богове Баал и Адонис. В раннохристиянското изкуство олицетворява божествената благодат, постигната чрез вярата в Христа.
Друг резбен мотив от венчилката представлява две птици и срязан нар между тях. Нарът е древен символ на пълнотата на живота, атрибут на предазиатските богове Баал и Адонис. В раннохристиянското изкуство олицетворява божествената благодат, постигната чрез вярата в Христа.
В иконостасните фризове могат да се видят женски човешки фигури на плододайните сили на земята и природата. С характерен жест те държат в ръце клонки, цветя, плодове – смокини, нарове. Първообразите им са древните езически божества на плодородието от Шумер и Акад. Забравената с векове кръгла дървопластика тук се възражда с явен стремеж към индивидуализиране и остро чувство за скулптурна форма и след монах Андоний. В основата на епитропски стол могат да се видят т. нар. портрети две човешки глави. В един детайл от архиерейския трон има резби във формата на териоморфни чудовища и зооморфни хибриди, чиито корени са далеч в средновековието и дохристианските митове, но изпълнение тъй реалистично.
лятна академия в Самоков × ученици
Ученическа лятна академия "Балканите от древността до наши дни"
Института за балканистика
Център по тракология „Проф. Александър Фол“при БАН
Център по тракология „Проф. Александър Фол“при БАН стартира иновативен и предизвикателен академичен проект във връзка с ПМС №347, т. 5 от 08.12.2016 г. за „Въвеждане на съвременни методи в образованието и работата с младите таланти".
Програмата на Ученическата лятна академия ще бъде реализирана в хотел Мура***, курорта Боровец/Самоков , от 12 до Академичните учени, които са и хабилитирани преподаватели в най-реномираните наши и чужди университети, ще се срещнат с ученици от горните класове на няколко училища: НГДЕК „Константин Кирил Философ” – София; 28 СУ „Алеко Константинов” – София и Професионалната гимназия по туризъм – Самоков, за да споделят най-новите постижения на научните изследвания в областта на балканистиката и модерната визия за интерпретацията на актуалните проблеми от историята на Югоизточна Европа и нейното културно-историческо наследство.
В първия ден от Ученическата лятна академия ще бъде открита фото-изложба в Художествената галерия в г. Самоков на тема „Херосът остава в Тракия…”, която проследява появата и развитието на траколожките изследвания и проучванията на древнотракийската цивилизация, както и нейното културно-историческо наследство. Център по тракология при БАН и един от инициаторите на проекта, и проф. д.н. Ваня Лозанова, ръководител на проекта, ще представят пред широката общественост на стария възрожденски град програмата на Ученическата академия, която се реализира с партньорството на кмета на Община Самоков, г-н Владимир Георгиев, и Исторически музей – Самоков. На директора на Историческия музей – Самоков ще бъде връчено дарение от книги – издания на ИБЦТ при БАН. ИМ – Самоков е организатор на една атрактивна учебна екскурзия, която ще запознае участниците със забележителностите на Самоков и неговите околности. Учениците от Професионалната гимназия по туризъм – Самоков ще влязат в ролята на екскурзоводи-аниматори на своите колеги.
В последния ден от планираната програма проф. д.н. Александър Костов, директор на участниците сертификати за участието им в този иновативен образователен проект и награди за представянето им. Проектът има за цел да покаже, че академичните научни среди имат огромен образователен потенциал и перспективи за установяване на устойчива връзка между науката и средното образование.
книга × Мария Йончева × музейни издания
На международния ден на музеите 18 май в посетителския ни център представихме най-новото печатно издание на музея - "Златен извор". Двата повода събрахме в едно. Дойдоха много наши колеги, дарители, приятели и съграждани. Залата беше тясна за всички, които дойдоха да ни поздравят и да чуят повече за новата книга.
Скъпи гости, приятели на Музея,
Благодарим Ви, че за пореден път уважихте резултатите от нашата работа. За нас Вашата подкрепа е изключително важна.
Днес ние отдаваме почит на най-верния приятел на музея – покойната Мария Йончева. Книгата „Златен извор“ е неин авторски труд, подготвен от нас като признание за 30-годишншния й принос към историята на Самоков и за обогатяването на музея ни с изключителни културни ценности.
Книгата е резултат от ДВЕ ГОДИНИ И ПОЛОВИНА труд на екип от 5-ма музейни специалисти и 1 специалист от Общинска библиотека, които приеха и обработиха дарението „Златен извор“ – част от семейната музейна сбирка на покойната наша съгражданка Мария Йончева. Днес ние имаме честта да зарадваме самоковската общественост с издание, каквото не е правено досега, като венец на чувството за историчност на няколко поколения самоковци. Искам да подчертая, че именно в това се състои същинската музейна дейност – събиране, обработка, съхраняване, експониране и публикуване на културните ценности, които са знакови за местната идентичност. Дарението е организирано като самостоятелен неделим фонд и представлява още един музей в нашия музей. То дава възможност за разнообразни изложби и научна дейност. Досега сме го представили в три доклада на национални научни конференции и с изложбата „Магията на искровските шевици“ за 80-годишнината на музея, както и с интернет публикации.
Книгата е едно скъпо издание с 200 страници цветен печат и останалите – черно-бял, с луксозна твърда корица, с формат и визия на стар семеен албум. В 312 страници са събрани и 312 цветни илюстрации (съвпадението е случайно) – стари фотографии, документи, семейни реликви, които позволяват нов прочит на миналото и предоставят като извор материали за краеведски и родови проучвания. Съдържа редакционна статия, статии в местната преса и непубликувани изследвания на Мария Йончева, организирани в семейните истории на 7 самоковски рода и разкриващи нови страници в историята на града ни, родословните дървета с картотека, нейна автобиография, био-библиография на нейните публикации. Анотациите под илюстрациите съдържат освен бележките на самата Мария и допълнителна информация, извадена от нас от родословията, от нейните ръкописни бележки и др. Текстовете са набрани от ръкописите на Мария Йончева от екипа, който ще Ви представя. Бележките под черта на съставителите и редактори Невена Митрева и Любомир Николов са около 170. Предназначени са и за читатели извън Самоков, които не знаят що е това Ридо и Лаго напр.
Позволете ми да благодаря от името на екипа на г-н Христо Йончев-младши за изпълнение на желанието на Мария Йончева всичко това един ден да влезе в музея.
Книгата „Златен извор“ се финансира от бюджета на Исторически музей-Самоков и с финансовата подкрепа на Община Самоков, за което изказваме благодарност на общинското ръководство в лицето на кмета г-н Георгиев и на г-жа Пепа Георгиева, експерт „Култура“. Благодарим и на в. „Приятел“ за снимките на Мария.
Позволете ми да представя колегите, които обработват дарението и подготвиха изданието:
Започвам от Мирослава Мирчева от Общинска библиотека, която събра и изготви раздела в края на книгата за публикациите на Мария Йончева от 1964 до 2011 г. Това ще позволи на читателите да се ориентират и за статии, които не са включени тук. Мария има 43 научни публикации в сферата на нейната специалност – агрономството; 110 са нейните краеведски статии в местната и столична преса; и 43 са публикациите за самата нея. Благодаря на Мира за резултата, и за сътрудничеството с другата важна културна институция в града – Библиотеката.
Обработката на 2437-те картончета от 7-те родословни картотеки с 282 сродени фамилии – разчитане на ръкописните текстове и набор, изготви колегата Марияна Радовска. Това са 97 страници в книгата заедно с показалец на фамилните имена, които се срещат в родословията. Тази част от работата беше изключително важна за последващата обработка на отделни колекции и ориентацията кой кой е в сбирките от снимки и документи.
Колегата Славейко Докузов се зае с обработката на обособени от самата Мария Йончева сбирки и лични архиви:
Етнографски материали – един пълен куфар с тъкани, накити и др.;
Архив и сбирка на опълченеца Иван Чичанов – ордени, грамоти, снимки, писма, автобиография, домашни сметки и др.;
Архив и сбирка на Мария и Спасия Йончеви и майка им Люба Ксенофонтова-Йончева, леля им Елисавета Ксенофонтова, вкл. снимки и документи от Американския колеж в Самоков;
Архив и сбирка на Христо Йончев-Крискарец, в която се намираше и нейният ръкопис на книга за баща й, негови акварели, сбирки от документи, и др.;
Архив с материали от проф. Васил Захариев;
Архив за туристическото движение в Самоков;
Обработени са Фотографиите от „Златен извор“, засега над 1300 единици, с възможност за търсене на лица и събития в електронния опис;
Архив и сбирка на възрожденеца Димитър Хаджииванов Смрикаров, негови ръкописи и негови издания, между които и книгата „Златен извор“ с първите рецепти за картофени специалитети – засега над 100 единици;
Ръкописи и изследвания на Мария Йончева – родословни дървета, картотеки, папки с ръкописните й статии и непубликуваните книги;
Архив на Ксенофонт Димитров Смрикаров, фотограф, френк-терзия, акционер на фабрика „Бъдещност“ и др. и неговия син Димитър Ксенофонтов – учител, финансов чиновник, построил електроцентралата на фабриката 1925 г.;
Архив на Зафир Йончев, художник, почетен гражданин на Самоков, дарител на музея – документи и предмети, с Колекция щампи на Зафир Йончев – оригинали и отпечатъци от матрици;
Описите продължават да се попълват с обработени ценности.
Колегата Любомир Николов имаше задачата да заснеме или сканира обработваните хиляди единици и да направи дигитален архив, който ни послужи впоследствие да се справим по-лесно със съставителството на книгата и публикуването на илюстрациите.
Важна наша работа е и да информираме постоянно нашите съграждани за събитията в музея и това е задачата на колегата Десислава Каназирова. От 4 години тя администрира създадения от нея сайт на музея, който ни позволява да стигнем до хиляди приятели на музея. Тя подготви за днешното събитие книгата в електронен вариант за лесен достъп, който ще видите след малко на екрана в оригиналния формат на изданието.
Н. Митрева - уредник
международен ден на музеите × музей самоков
Тази година по случай Международния ден на музеите 18 май от 18.00 ч, Исторически музей Самоков ще представи изданието си „Златен извор“ с автор Мария Йончева.
То е резултат от двегодишния труд на екипа от музейни специалисти, които приеха и обработиха дарението „Златен извор“ – част от семейната музейна сбирка на покойната наша съгражданка Мария Йончева. Днес ние имаме честта да зарадваме самоковската общественост с издание, каквото не е правено досега, като венец на чувството за историчност на няколко поколения.
„Златен извор“ се финансира от бюджета на Исторически музей-Самоков и с финансовата подкрепа на Община Самоков.
Книгата съдържа статии и непубликувани изследвания на Мария Йончева, свързани със семейните истории на 7 самоковски рода и разкриващи нови страници в историята на града ни, редакционна статия, родословните дървета с картотека, нейна автобиография, био-библиография на нейните публикации. В 312 страници са събрани и 312 цветни илюстрации – стари фотографии, документи, семейни реликви, които позволяват нов прочит на миналото и предоставят като извор материали за родови проучвания.
На 19 май от 18.00 ч. в художествената галерия "Проф. Васил Захариев" ще се състои награждаването на носителя на националната награда за живопис "Захари Зограф" - Захари Каменов. Като част от церемонията ще бъде и връчването на награди за малките зографи, участници в едноименния детски национален конкурс.
По случай европейската нощ на музеите - на 20 май от 18.00 ч. в посетителския център на музея, 2 ет. ще бъде представена последната книга от трилогията на Нидал Алгафари - "Любиш ли, ти Бог си!".
А в художествената галерия "Проф. В. Захариев" по-късно същата вечер от 20.00 ч. ще посрещнем млади самоковски класически музиканти, които ще ни радват в експозиционната зала с картините на наградения художник за 2016 г. национална награда "Захари Зограф" - Захари Каменов.
Заповядайте! Вход безплатен за тези събития и отворени врати за 18 и 20 май в музейните ни експозиции!
народна носия × Самоковска шевица
Художественото и културно значение на самоковската шевица ги оценява още преди 100 години създателят на музея художникът Христо Йончев-Крискарец. При обиколките си в Рила той събира образци най-вече от Искровете /селата по поречието на р. Искър/, които прерисува и запазва за следващите поколения. Най-задълбоченият изследовател на самоковската шевица Павлина Митрева също оценява високите качества на шевицата от района на Самоковско и в своята книга тя ни обяснява следното относно символите на птиците във везбата ни:
"В самоковската шевица сравнително добре са застъпени орнаментите със зооморфен характер. Те се срещат изключително по полите на женските ризи, по-рядко по техните пазви.
В орнаменти в самоковските шевици са претворени домашните животни - петли, пауни, патици... Срещат се и комбинации на шевица с образ "кон-птица". Това съчетание обясняваме с идеята за дълбоката древност, бронзовия век, когато се е оформила представата, че Слънцето се движи през нощта - за източноевропейците, при руското средновековно изкуство образа на Слънцето е съпровождан от образа на кон и птица. Като дневният път на Слънцето е конят, а птицата е нощният му път.
Доста предпочитан е паунът. В по-старите шевици образът му е бил елементарен, докато в по-новите - вече има допълнителни елементи. Формата му се променя към геометрична. Като домашна птица той е доста често отглеждан и срещан. Има и такова женско има - Паунка. Паунът принадлежи към символите на пролетта. Изразявал е мечтата на индийците за вечна младост и безсмъртие. За персийците е означавал гордостта и глупостта. У други народи - изразявал красота и щастие. У християнската символика паунът има магическо значение - да предпазва от уроки и магии.
А петелът е бил през античността символ на войната. Заради чувствителността към слънцето и светлината са го свързвали с бога на светлината, с богинята на луната и с тази на подземното царство. Вярвали са в магическите сили на неговото кукуригане, което прогонва злите сили. У нас както и у други народи той се свързва с плодородието и продължението на живота. В женските самоковски носии /ризи/ петелът е включен в композициите на свещеното дърво. Духът на растежа е представян в античността с образа на петела. Това обяснява и по-късния народен обичай след жътва да се убива петел на нивата. И у нас това го е имало. С това можем да си обясним наличието на петли върху трудовите ризи на самоковските селянки."
В музея в постоянната експозиция може да видите няколко народни облекла от искровския регион, шишмановския край, многобройни шевици на ризи с образи не само на птици, но и човешки, и геометрични фигури.
А знаехте ли, че една от най-съществените особености на самоковската шевица е, че везането е ставало от опаката й страна? Елате в музея и разберете повече.
Васил Захариев × галерия × Елка Захариева × изложба × музей самоков × художествена галерия
Самоков пази спомена за много творци, оставили следа в българската художествена история. Някои с повече, други с по-малко. Всички обаче са дали сърце и душа, за да можем ние, бъдещото поколение, да се наслаждаваме на невероятните планински изгледи, исторически картини, графични рисунки или емблематичните самоковски икони.
Елка Василева Захариева може би е сред тази част творци, които не са особено популярни сред широката публика, но са оставили след себе си значителна творческа дейност.
Родена в София на 15.09.1928 г., единствено дете в семейството на проф. Васил Захариев, основоположника на модерната българска графика, патрон на нашата художествена галерия и Алексадра Керекеш, тя от малка тръгва по неговите стъпки, и то не само с рисуване, а и с любов към природата, планините, свободата да гледаш на света от високо.
Първоначално учи в ІХ Софийска народна гимназия „Отец Паисий“ София. През 1954 г. Елка Захариева завършва с отличие Висшия институт за изобразителни изкуства (преименуван през 1995 г. в Национална художествена академия), специалност илюстрация при проф. Илия Бежков.
Работи предимно гравюри на дърво и линолеум, но в архива на Исторически музей Самоков се съхраняват и значителен брой рисунки с молив, туш, въглен и флумастер.
Изложбата с творби на Захариева все още може да се посети и разгледа в първа зала на галерията. Там може да видите нейни творби за първи път показвани в Самоков, а в албума от поредицата "Галерия Самоковски художници", който се продава за само 3.00 лв., ще намерите повече от 30 нейни графични рисунки и лични снимки.
Изложбата ще може да бъде видяна до началото на май месец. Очакваме ви, приятели.
Елка Василева Захариева може би е сред тази част творци, които не са особено популярни сред широката публика, но са оставили след себе си значителна творческа дейност.
Родена в София на 15.09.1928 г., единствено дете в семейството на проф. Васил Захариев, основоположника на модерната българска графика, патрон на нашата художествена галерия и Алексадра Керекеш, тя от малка тръгва по неговите стъпки, и то не само с рисуване, а и с любов към природата, планините, свободата да гледаш на света от високо.
Първоначално учи в ІХ Софийска народна гимназия „Отец Паисий“ София. През 1954 г. Елка Захариева завършва с отличие Висшия институт за изобразителни изкуства (преименуван през 1995 г. в Национална художествена академия), специалност илюстрация при проф. Илия Бежков.
Работи предимно гравюри на дърво и линолеум, но в архива на Исторически музей Самоков се съхраняват и значителен брой рисунки с молив, туш, въглен и флумастер.
Изложбата с творби на Захариева все още може да се посети и разгледа в първа зала на галерията. Там може да видите нейни творби за първи път показвани в Самоков, а в албума от поредицата "Галерия Самоковски художници", който се продава за само 3.00 лв., ще намерите повече от 30 нейни графични рисунки и лични снимки.
Изложбата ще може да бъде видяна до началото на май месец. Очакваме ви, приятели.
байракли джамия × изложба × фотография
Малки снежнобели къщи с обширни дворове, окъпани от зеленина на фона на величествена планина. Това е запечатал кадър, представящ Самоков в началото на нашия век. Над тази картина се извисяват няколко минарета на джамии, които напомнят някогашният неотдавнашния образ на този град. Събрани са в онази част на града, където е бил турският център. Там извисява снага и часовниковата кула, която макар и доста стара, говори за модерно мислене и напредничав дух. В другия край на града се откроява най-високата сграда – камбанарията на Митрополитската църква, а до нея изящна сграда – самата митрополия, свидетел за важното духовно значение на града.
В центъра на тази картина се откроява внушителната сграда на училището, с чието откриване през 1884 г. самоковци отбелязват славната годишнина на родоначалника на българската журналистика Константин Фотинов. Срещу училището е прочутият Американски пансион, приютил и дал възпитание на не малко българи.
„Снимките винаги означават нещо повече от значението на образа... Всеки ”прочит” на дадена снимка е скрит контакт с това, което вече го няма...” Тази мисъл на Ролан Барт ни отваря пътя към загадката на снимката.
Кадърът сякаш разкрива трудната и колеблива раздяла на града с неговото минало. От старинната снимка наред с образите приели модерното, надничат и не малко образи, които по-скоро принадлежат на отминало време. Еснафският дух не е напуснал града. Занаятчийските сдружения трудно приемат присъдата на времето и всяка година се събират на Бельова черква, за да отбележат своя празник на 6 септември. Чаршиите със своите многобройни дюкяни продължават да съставляват центъра на градския живот. Улиците по своя вид много малко подсказват, че това е град. Много не се е изменила възрожденската представа, оставена от английските пътешественички Дж. Макендзи и А. Ърби, които обясняват как преминали самоковските улици ”...подскачайки, по големите камъни, които служели за мост през калната рекичка...” Това е и част от романтиката на Самоков. Градът с безброй прорязващи го вадички, 58 моста с различна големина над множеството рекички – това е картината, която се запазва десетилетия наред.
Едва в края на века по самоковските улици се появяват газовите фенери, а Общината всяка година отдава тяхното палене на предприемач. Доста преди това градът вече изпитва естествена нужда от градски инженер, който да проектира и изправя основните улици. Това е началото в стремежа си да придаде модерен вид на града. Някои от набелязаните проекти така и си остават нереализирани, защото част от улиците трябва да минат през джамии и дюкяни. Самите съществуващи улични са такива, „че заплашват минувачите, понеже дуварите, покрай които се минава, са съвсем повалени...”. От 12 джамии от турско време през 1880 г. 3 са разрушени, 3 полуразрушени, в 2 са сложени военни пособия, 4 са здрави и от тях в 2 се извършват богослужения за останалите 240 турски фамилии. Не са много акцентите, около които можем да проследим бавната промяна на града. Площадчето около Голямата чешма – най-старото монументално наследство – се разделя със старата часовникова кула през 1911 г. поради опасност от падане, а на мястото й се допълва редицата от дюкяни. Днешният център, изцяло обсебен от ориенталското присъствие, също се отърсва от миналото си. Мястото първо е освободено от джамията. В началото на века се построяват трите хотела – България , Пловдив и София, с което Самоков става по-примамлив за външни посетители. В центъра на градското пространство доста по-дълго се задържа турския хамам, но и той трябва да отстъпи в 30-те години на настоящия век пред проектирания нов център на града. Неговият облик окончателно се оформя с изградената през 1936 г. Популярна банка. От другата страна площадът се свързва с улицата, носеща името Близнаков, която отвежда към портите на Големия мост и също е заета от дюкяни и банки. От центъра тръгва и улица Александрова, напомняща за времето, когато се е наричала Широкио сокак – име обозначаващо централното място, което заема. В западната част на Самоков се оформя и Езерото като място за отдих и почивка.
През 1903 г. в Самоков пристига и първият автобус, обслужващ редовната линия София-Самоков. На мястото на замрелите вече самоковски занаяти отварят врати първите индустриални заведения и това окончателно оформя насоката на развитие на града. През 1885 г. /2 юли/ бивши търговци абаджии основават търговско-индустриално акционерно дружество „Бъдещност”. Една година по-късно от южната страна на града се появява нова сграда – първата вълнена предачно-тъкачна фабрика. Преди това заработва пивоварната на Радойков и фабриката за кибрит на Кеберле. В скромната редица на промишлените заведения ще трябва да споменем и модерната водна мелница за брашно „Жюл Вайс и Сие”. През 1884 г. К. Донин и Ч. Алкалай основават втора вълнена тъкачна-предачна фабрика. През 1900 г. тя е продадена на „Българското акционерско текстилно дружество „Самоков”. Двете текстилни фабрики „Бъдещност и „Самоков” разполагат с 12 механична стана и 1000 вретена и произвеждат 40 000 м. плат. През 1908 г. в Самоков по инициатива на Коста Донин е основано „Безименно акционерно дружество „Царева”. На следващата година дружеството открива своя фабрика, като откупува фабриката на Коста Донин и син в града. То доставя нови машини от Германия. Във фабриката е въведен парен локомобил. През 1906 г. от Дупница в Самоков е пренесен тютюневият склад на германската фирма „М. Л. Херцог и Сие” Сред другите промишлени предприятия в Самоков се нарежда и кожарската фабрика на братя Ненкови. Тя е една от първите, които започват да използват електрическа двигателна сила. И други местни индустриалци сами произвеждат електроенергия. Със свои мощности разполагат фабрика „Бъдещност”, братя Радойкови, братя Манови, Спас Илиев и др. Те предлагат услугите си и за за осигуряване електрозахранването на целия град. В края на 1919 г. е обявено отдаването на концесия за добив на електричество в рамките на Самоков. Пак през същата 1919 г. от обединение „Царева” и „Самоков” се създава Акционерно текстилно дружество „Мусала”. В началото на 1920 г. дружеството също строи собствена централа. НА 9.07.1925 г. е положен основният камък на строежа на градския водопровод, завършен през 1928 г. Водоснабдяването и електрификацията на града са едни от най-крупните мероприятия, наложени от времето. До 1929 г. в Самоков вече има 850 електрически и 330 водни инсталации. Индустриалната картина в Самоков се допълва с фабриката за марсилски керемиди на Бр. Стефкини, двете модерни валцови мелници на Бохор Саров и К. Николиев, содолимонадените фабрики, килимарски работилници, една от които за персийски килими. До 40-те години градът се обогатява още с няколко тютюневи склада, които заемат основно място в препитанието в града. На близостта на Рила планина се основава съществуването на няколко гатера в града. От 1940 г. започва да работи и най-голямата ленено-текстилна фабрика в България. На следващата година се изгражда нова фабрична сграда на фабрика „Мусала”. През 1942 г. е положен основният камък на памуко-тъкачната фабрика „Слатина”. Същностна и неизменна черта на градската среда са едни от най-представителните сгради на Самоков-Банка земеделски кредит и Популярна банка.
Свое място в поминъка на града заемат кооперациите. В края на 30-те години те вече са 29, от които 19 кредитни, 2 потребителни и 8 производителни с 3895 члена.
Щастие за Самоков е, че през цялото това време има няколко фотографски ателиета, които допълват колорита на града и са част от културното му присъствие. Същевременно те спомагат да се запечата цялата тази картина, която предлага Самоков, прекрачил от 19-то в настоящето столетие. Старите софиянци казвали: „Да отидем в Самоков на разход и фото!” В този призив има романтика по отминалото време, има и признание за мястото, което заема един малък град. А силното присъствие на Самоков е преди всичко в областта на културата и духовното излъчване. По силата на завещанието на Авксентий Велешки в града е открито Духовно училище. От 1871 г. тук е приютен Американският пансион. С цел да се даде тласък за развитието на града след Освобождението, през 1878 г. се открива Железарско училище. Тук се събират ученици от цялата страна. С всичко това Самоков надхвърля представата за обикновен провинциален град и се утвърждава като духовна твърдина, едно наследство, което идва много преди Възраждането и определя града като важен духовен център и седалище на митрополия.
След Освобождението в духовната област настъпва известен упадък. Съгласно решението на Църковно-националния събор смъртта на митрополит Доситей -1907 г., слага край на съществуването на Самоковска епархия. Едно след друго в София са пренесени Духовното и Железарското училища, а по-късно и Американския колеж. Но градът има своите духовни крепители. През 1908 г. самоковското училище „К. Фотинов” е превърнато в гимназия. Междувременно се създават невероятни по своя брой и обхват дружества. В тях можем да почувстваме духа на времето, енергията на хората и тяхната съзидателна сила. Самоковското колоездачно дружество „Рилски орел”, основано през 1902 г. и самоковското гимнастическо дружество „Рилски юнак”, основано през 1903 г. изграждат колодрум и игрище. Самоковският ски-клуб построява шанца на Ридо през 1934 г. Ловно дружество „Сокол” построява през 1936 г. плавателен басейн на Лаго. Дружество „Рилски турист” пък започва изграждането на Туристическата градина от 1904 г.
Читалището и музеят, най-значимото културно наследство на Самоков от това време, също са изградени с невероятната енергия и задружни усилия на духовните величия на времето. Град на художниците е наречен Самоков не само заради голямата школа от времето на Възраждането, но и затова, че от него са излезли и в него са работили имена като Васил Захариев, Павел Францалийски, Христо Йончев-Крискарец, Слави Генев, Наум Хаджимладенов, Александър Миленков и много други.
„Царският град” пък наричали други Самоков и то е не заради благосъстоянието на неговите жители, а заради чудната природа, която той има и любовта на царското семейство към омайната Рила. Княз Фердинанд става инициатор за първото изкачване на връх Мусала, с което погледът на българската общественост е насочен към Чамкория /Боровец/. Последователно князът строи своите „палати” на Саръгьол, Ситняково и Бистрица, от които впрочем само последната „Царска Бистрица” има вид на истински дворец. Към Чамкория се насочва и българският хайлайф – общественици, политици и учени. На Самоковската Община обаче принадлежи изключителната заслуга за оформянето на Чамкория като единствен планински курорт в България. С каква готовност само фотографията се обръща към природата и пейзажа! На нея дължим и ранното откриване /1890-91/ красотите на Чамкория. През 1933 г. нейните красоти открива и френският политик Едуард Ерио, който давайки отзиви във френския печат възвеличава Чамкория, а Рила сравнява с френската Юра. Една кореспонденция в италианския вестник „Джорнале д’Италия” озаглавена „Първа среща с романтична България” представя следната картина: „Близо до високата Рила, прочута със старинния манастир Иван Рилски, живее в своето романтично спокойствие Чамкория. Изящно, красиво, аристократическо летовище, скрито в боровите гори....”
През камерата на фотоапарата ще проследим постепенната промяна в бита и нравите на хората от града, раждането на новата интелигенция на Самоков, постепенното обособяване на буржоазията с нейните най-ярки представители – хората, призвани да бъдат „строители на нова България”.
Изложбата е разположена в салона на "Байракли джамия", която е музеен обект и паметник на културата от национално значение с архитектурна и художествена стойност. Обявена е за такъв още през втората половина на миналия век.
Тази сграда е и музей на османското изкуство, музей на ислямската религия. Тя е спомен за мултикултурното разнообразие в града, когато населението е било доста разнородно и с различна етническа принадлежност.
Джамията е включена в многобройни български и чуждестранни туристически маршрути не само за групови посещения, но и в индивидуални семейни пътувания. С голямо любопитство и изследователски интерес тя се посещава от научни работници, студенти, краеведи, ученици, изкуствоведи - не само от България, но и от чужбина.
"Байракли джамия" е само един от обектите, които представят културно историческото наследство на град Самоков.
В центъра на тази картина се откроява внушителната сграда на училището, с чието откриване през 1884 г. самоковци отбелязват славната годишнина на родоначалника на българската журналистика Константин Фотинов. Срещу училището е прочутият Американски пансион, приютил и дал възпитание на не малко българи.
„Снимките винаги означават нещо повече от значението на образа... Всеки ”прочит” на дадена снимка е скрит контакт с това, което вече го няма...” Тази мисъл на Ролан Барт ни отваря пътя към загадката на снимката.
Кадърът сякаш разкрива трудната и колеблива раздяла на града с неговото минало. От старинната снимка наред с образите приели модерното, надничат и не малко образи, които по-скоро принадлежат на отминало време. Еснафският дух не е напуснал града. Занаятчийските сдружения трудно приемат присъдата на времето и всяка година се събират на Бельова черква, за да отбележат своя празник на 6 септември. Чаршиите със своите многобройни дюкяни продължават да съставляват центъра на градския живот. Улиците по своя вид много малко подсказват, че това е град. Много не се е изменила възрожденската представа, оставена от английските пътешественички Дж. Макендзи и А. Ърби, които обясняват как преминали самоковските улици ”...подскачайки, по големите камъни, които служели за мост през калната рекичка...” Това е и част от романтиката на Самоков. Градът с безброй прорязващи го вадички, 58 моста с различна големина над множеството рекички – това е картината, която се запазва десетилетия наред.
Едва в края на века по самоковските улици се появяват газовите фенери, а Общината всяка година отдава тяхното палене на предприемач. Доста преди това градът вече изпитва естествена нужда от градски инженер, който да проектира и изправя основните улици. Това е началото в стремежа си да придаде модерен вид на града. Някои от набелязаните проекти така и си остават нереализирани, защото част от улиците трябва да минат през джамии и дюкяни. Самите съществуващи улични са такива, „че заплашват минувачите, понеже дуварите, покрай които се минава, са съвсем повалени...”. От 12 джамии от турско време през 1880 г. 3 са разрушени, 3 полуразрушени, в 2 са сложени военни пособия, 4 са здрави и от тях в 2 се извършват богослужения за останалите 240 турски фамилии. Не са много акцентите, около които можем да проследим бавната промяна на града. Площадчето около Голямата чешма – най-старото монументално наследство – се разделя със старата часовникова кула през 1911 г. поради опасност от падане, а на мястото й се допълва редицата от дюкяни. Днешният център, изцяло обсебен от ориенталското присъствие, също се отърсва от миналото си. Мястото първо е освободено от джамията. В началото на века се построяват трите хотела – България , Пловдив и София, с което Самоков става по-примамлив за външни посетители. В центъра на градското пространство доста по-дълго се задържа турския хамам, но и той трябва да отстъпи в 30-те години на настоящия век пред проектирания нов център на града. Неговият облик окончателно се оформя с изградената през 1936 г. Популярна банка. От другата страна площадът се свързва с улицата, носеща името Близнаков, която отвежда към портите на Големия мост и също е заета от дюкяни и банки. От центъра тръгва и улица Александрова, напомняща за времето, когато се е наричала Широкио сокак – име обозначаващо централното място, което заема. В западната част на Самоков се оформя и Езерото като място за отдих и почивка.
През 1903 г. в Самоков пристига и първият автобус, обслужващ редовната линия София-Самоков. На мястото на замрелите вече самоковски занаяти отварят врати първите индустриални заведения и това окончателно оформя насоката на развитие на града. През 1885 г. /2 юли/ бивши търговци абаджии основават търговско-индустриално акционерно дружество „Бъдещност”. Една година по-късно от южната страна на града се появява нова сграда – първата вълнена предачно-тъкачна фабрика. Преди това заработва пивоварната на Радойков и фабриката за кибрит на Кеберле. В скромната редица на промишлените заведения ще трябва да споменем и модерната водна мелница за брашно „Жюл Вайс и Сие”. През 1884 г. К. Донин и Ч. Алкалай основават втора вълнена тъкачна-предачна фабрика. През 1900 г. тя е продадена на „Българското акционерско текстилно дружество „Самоков”. Двете текстилни фабрики „Бъдещност и „Самоков” разполагат с 12 механична стана и 1000 вретена и произвеждат 40 000 м. плат. През 1908 г. в Самоков по инициатива на Коста Донин е основано „Безименно акционерно дружество „Царева”. На следващата година дружеството открива своя фабрика, като откупува фабриката на Коста Донин и син в града. То доставя нови машини от Германия. Във фабриката е въведен парен локомобил. През 1906 г. от Дупница в Самоков е пренесен тютюневият склад на германската фирма „М. Л. Херцог и Сие” Сред другите промишлени предприятия в Самоков се нарежда и кожарската фабрика на братя Ненкови. Тя е една от първите, които започват да използват електрическа двигателна сила. И други местни индустриалци сами произвеждат електроенергия. Със свои мощности разполагат фабрика „Бъдещност”, братя Радойкови, братя Манови, Спас Илиев и др. Те предлагат услугите си и за за осигуряване електрозахранването на целия град. В края на 1919 г. е обявено отдаването на концесия за добив на електричество в рамките на Самоков. Пак през същата 1919 г. от обединение „Царева” и „Самоков” се създава Акционерно текстилно дружество „Мусала”. В началото на 1920 г. дружеството също строи собствена централа. НА 9.07.1925 г. е положен основният камък на строежа на градския водопровод, завършен през 1928 г. Водоснабдяването и електрификацията на града са едни от най-крупните мероприятия, наложени от времето. До 1929 г. в Самоков вече има 850 електрически и 330 водни инсталации. Индустриалната картина в Самоков се допълва с фабриката за марсилски керемиди на Бр. Стефкини, двете модерни валцови мелници на Бохор Саров и К. Николиев, содолимонадените фабрики, килимарски работилници, една от които за персийски килими. До 40-те години градът се обогатява още с няколко тютюневи склада, които заемат основно място в препитанието в града. На близостта на Рила планина се основава съществуването на няколко гатера в града. От 1940 г. започва да работи и най-голямата ленено-текстилна фабрика в България. На следващата година се изгражда нова фабрична сграда на фабрика „Мусала”. През 1942 г. е положен основният камък на памуко-тъкачната фабрика „Слатина”. Същностна и неизменна черта на градската среда са едни от най-представителните сгради на Самоков-Банка земеделски кредит и Популярна банка.
Свое място в поминъка на града заемат кооперациите. В края на 30-те години те вече са 29, от които 19 кредитни, 2 потребителни и 8 производителни с 3895 члена.
Щастие за Самоков е, че през цялото това време има няколко фотографски ателиета, които допълват колорита на града и са част от културното му присъствие. Същевременно те спомагат да се запечата цялата тази картина, която предлага Самоков, прекрачил от 19-то в настоящето столетие. Старите софиянци казвали: „Да отидем в Самоков на разход и фото!” В този призив има романтика по отминалото време, има и признание за мястото, което заема един малък град. А силното присъствие на Самоков е преди всичко в областта на културата и духовното излъчване. По силата на завещанието на Авксентий Велешки в града е открито Духовно училище. От 1871 г. тук е приютен Американският пансион. С цел да се даде тласък за развитието на града след Освобождението, през 1878 г. се открива Железарско училище. Тук се събират ученици от цялата страна. С всичко това Самоков надхвърля представата за обикновен провинциален град и се утвърждава като духовна твърдина, едно наследство, което идва много преди Възраждането и определя града като важен духовен център и седалище на митрополия.
След Освобождението в духовната област настъпва известен упадък. Съгласно решението на Църковно-националния събор смъртта на митрополит Доситей -1907 г., слага край на съществуването на Самоковска епархия. Едно след друго в София са пренесени Духовното и Железарското училища, а по-късно и Американския колеж. Но градът има своите духовни крепители. През 1908 г. самоковското училище „К. Фотинов” е превърнато в гимназия. Междувременно се създават невероятни по своя брой и обхват дружества. В тях можем да почувстваме духа на времето, енергията на хората и тяхната съзидателна сила. Самоковското колоездачно дружество „Рилски орел”, основано през 1902 г. и самоковското гимнастическо дружество „Рилски юнак”, основано през 1903 г. изграждат колодрум и игрище. Самоковският ски-клуб построява шанца на Ридо през 1934 г. Ловно дружество „Сокол” построява през 1936 г. плавателен басейн на Лаго. Дружество „Рилски турист” пък започва изграждането на Туристическата градина от 1904 г.
Читалището и музеят, най-значимото културно наследство на Самоков от това време, също са изградени с невероятната енергия и задружни усилия на духовните величия на времето. Град на художниците е наречен Самоков не само заради голямата школа от времето на Възраждането, но и затова, че от него са излезли и в него са работили имена като Васил Захариев, Павел Францалийски, Христо Йончев-Крискарец, Слави Генев, Наум Хаджимладенов, Александър Миленков и много други.
„Царският град” пък наричали други Самоков и то е не заради благосъстоянието на неговите жители, а заради чудната природа, която той има и любовта на царското семейство към омайната Рила. Княз Фердинанд става инициатор за първото изкачване на връх Мусала, с което погледът на българската общественост е насочен към Чамкория /Боровец/. Последователно князът строи своите „палати” на Саръгьол, Ситняково и Бистрица, от които впрочем само последната „Царска Бистрица” има вид на истински дворец. Към Чамкория се насочва и българският хайлайф – общественици, политици и учени. На Самоковската Община обаче принадлежи изключителната заслуга за оформянето на Чамкория като единствен планински курорт в България. С каква готовност само фотографията се обръща към природата и пейзажа! На нея дължим и ранното откриване /1890-91/ красотите на Чамкория. През 1933 г. нейните красоти открива и френският политик Едуард Ерио, който давайки отзиви във френския печат възвеличава Чамкория, а Рила сравнява с френската Юра. Една кореспонденция в италианския вестник „Джорнале д’Италия” озаглавена „Първа среща с романтична България” представя следната картина: „Близо до високата Рила, прочута със старинния манастир Иван Рилски, живее в своето романтично спокойствие Чамкория. Изящно, красиво, аристократическо летовище, скрито в боровите гори....”
През камерата на фотоапарата ще проследим постепенната промяна в бита и нравите на хората от града, раждането на новата интелигенция на Самоков, постепенното обособяване на буржоазията с нейните най-ярки представители – хората, призвани да бъдат „строители на нова България”.
Изложбата е разположена в салона на "Байракли джамия", която е музеен обект и паметник на културата от национално значение с архитектурна и художествена стойност. Обявена е за такъв още през втората половина на миналия век.
Тази сграда е и музей на османското изкуство, музей на ислямската религия. Тя е спомен за мултикултурното разнообразие в града, когато населението е било доста разнородно и с различна етническа принадлежност.
Джамията е включена в многобройни български и чуждестранни туристически маршрути не само за групови посещения, но и в индивидуални семейни пътувания. С голямо любопитство и изследователски интерес тя се посещава от научни работници, студенти, краеведи, ученици, изкуствоведи - не само от България, но и от чужбина.
"Байракли джамия" е само един от обектите, които представят културно историческото наследство на град Самоков.
антиквар × дарение × музей самоков × почистване × стари предмети
Уважаеми съграждани и приятели,
Наближава пролетното почистване!
Не изхвърляйте ненужните за вас стари предмети!
Те може да носят много информация за миналото!
Донесете ги в музея!
Потърсете музейните специалисти за мнение!
При установяване на ценни експонати с качествена информация за миналото на родния ни край ще сме ви благодарни, ако ги дарите на музея ни!
Баба Марта × мартеница × музей самоков × първи март × самоков
Честита баба Марта, приятели!
Нашата мартеница ще ви посреща и този месец с усмивките на Пижо и Пенда, ръчно изработена от самоковската майсторка Райна Славева Ярловска през 2014 г.
Баба Марта – древен езически образ, който запазва своето очарование и до най-ново време. В традиционните представи тя се свързва с женското начало заради променливото си настроение, но и заради силата да вдъхне живот на природата, доскоро потънала в дълбок зимен сън.
Малцина съвременни хора си дават сметка, че освен желан подарък и красиво допълнение към облеклото, мартеницата е символ с древно значение и магическа сила. Първи март е един от моментите в календара, които се възприемат като граница между зимата и пролетта и символично се тълкуват като преход от смърт към живот, от безплодие към плодородие и раждане. Затова този период се смята за опасен, но същевременно и благодатен за наричане на здраве, благополучие, любов и брак. Затова и символиката на мартеницата е насочена в две посоки – предпазва от зли сили, лоши очи и беди и същевременно носи здраве, сила и плодовитост.
Баба Марта носи характеристиките на митичната Богиня-майка, по-конкретно тя е олицетворение на вегетацията и съживяването на природата през пролетта. Значителна част от нейната семантика е свързана с оплождането и прорастването, с жизнените сили и сексуалната енергия. Тази семантика определя практиките, характерни за Първи март. Преди изгрев във всяка къща се изнася червена тъкан – платно или дреха, но най-често женска престилка или мъжки пояс, като тази тъкан се премята на портата или на оградата, на плодно дърво или на друго място, така че при изгрева си слънцето да я огрее и Баба Марта да я види и да се засмее. Червеният цвят има подчертано апотропейна функция: в този решаващ момент от природния кръговрат е важно да се предпазва цялото семейство и стопанството от уроки и да се отблъсква въздействието на вредоносните сили и същества, които според вярванията също се завръщат от отвъдните си обиталища или придобиват жизненост с настъпването на пролетта. Но червеният цвят има и не по-малко важната роля да символизира живота, кръвта и сексуалната енергия. Показвайки на Баба Марта червена тъкан, особено когато става дума за части от облеклото, които са непосредствено свързани с репродуктивните органи, каквито са престилката и поясът, хората всъщност се стремят да осигурят нейното оплождане и възвръщането на способността й да ражда.
проф. дфн Албена Георгиева, ИЕФЕМ - БАН
Нашата мартеница ще ви посреща и този месец с усмивките на Пижо и Пенда, ръчно изработена от самоковската майсторка Райна Славева Ярловска през 2014 г.
Баба Марта – древен езически образ, който запазва своето очарование и до най-ново време. В традиционните представи тя се свързва с женското начало заради променливото си настроение, но и заради силата да вдъхне живот на природата, доскоро потънала в дълбок зимен сън.
Малцина съвременни хора си дават сметка, че освен желан подарък и красиво допълнение към облеклото, мартеницата е символ с древно значение и магическа сила. Първи март е един от моментите в календара, които се възприемат като граница между зимата и пролетта и символично се тълкуват като преход от смърт към живот, от безплодие към плодородие и раждане. Затова този период се смята за опасен, но същевременно и благодатен за наричане на здраве, благополучие, любов и брак. Затова и символиката на мартеницата е насочена в две посоки – предпазва от зли сили, лоши очи и беди и същевременно носи здраве, сила и плодовитост.
Баба Марта носи характеристиките на митичната Богиня-майка, по-конкретно тя е олицетворение на вегетацията и съживяването на природата през пролетта. Значителна част от нейната семантика е свързана с оплождането и прорастването, с жизнените сили и сексуалната енергия. Тази семантика определя практиките, характерни за Първи март. Преди изгрев във всяка къща се изнася червена тъкан – платно или дреха, но най-често женска престилка или мъжки пояс, като тази тъкан се премята на портата или на оградата, на плодно дърво или на друго място, така че при изгрева си слънцето да я огрее и Баба Марта да я види и да се засмее. Червеният цвят има подчертано апотропейна функция: в този решаващ момент от природния кръговрат е важно да се предпазва цялото семейство и стопанството от уроки и да се отблъсква въздействието на вредоносните сили и същества, които според вярванията също се завръщат от отвъдните си обиталища или придобиват жизненост с настъпването на пролетта. Но червеният цвят има и не по-малко важната роля да символизира живота, кръвта и сексуалната енергия. Показвайки на Баба Марта червена тъкан, особено когато става дума за части от облеклото, които са непосредствено свързани с репродуктивните органи, каквито са престилката и поясът, хората всъщност се стремят да осигурят нейното оплождане и възвръщането на способността й да ражда.
проф. дфн Албена Георгиева, ИЕФЕМ - БАН
80 години ИМ Самоков × доклади × издание × конференция
Приятели, излезе дългоочакваното издание с доклади "История и развитие на музеите в България". В него може да намерите важна и полезна информация за историята на някои музеи в страната и интересни доклади относно самоковската история - за последното ни голямо дарение "Златен извор", за благотворителното женско дружество "Зора", за реставрацията на Байракли джамия и още, и още. Може да прочетете и доклада на нашите колеги от музея на Понишавието в Пирот.
Изданието е резултат от проведената национална научна конференция в Самоков през юни 2016 г., която бе посветена на 80 години Исторически музей Самоков. На конференцията взеха участие и имат доклади не само наши музейни служители, но и доктори, професори, научни изследователи, преподаватели в университети и музейни специалисти от страната. Всички участници ще получат своя авторски екземпляр.
Можете да намерите изданието на щанда на музея на цена от 10.00 лв. Очакваме ви!
Изданието е резултат от проведената национална научна конференция в Самоков през юни 2016 г., която бе посветена на 80 години Исторически музей Самоков. На конференцията взеха участие и имат доклади не само наши музейни служители, но и доктори, професори, научни изследователи, преподаватели в университети и музейни специалисти от страната. Всички участници ще получат своя авторски екземпляр.
Можете да намерите изданието на щанда на музея на цена от 10.00 лв. Очакваме ви!
България × Доситей × екзархия × Епархия × музей × музей самоков × Невена Митрева
През 2017 г. отбелязваме 180 години от рождението на първия и последен митрополит на Самоковска епархия след учредяването на независима българска църква – Българската Екзархия.
Митрополит Доситей Самоковски е забележителна личност в историята на Българската православна църква. Роден е в София на 8 януари 1837 г., светското му име е Димитър Стойчев. Свързан е със Самоков чрез своя пръв учител. Бъдещият самоковски митрополит е ученик на самоковеца Захари Попхристов Икономович Круша, главен учител на Софийското класно училище в периода 1939-1852 г.
С препоръките на дякона на софийската митрополия Антим, грък от Цариград, Доситей учи в периода 1855-1862 г. в семинарията на остров Халки (Хейбелиада, вторият от Принцовите острови в Мраморно море, днес квартал на Истанбул). Това е основното учебно заведение на Цариградската Вселенска патриаршия. Халки е даден от султана на Вселенската патриаршия и е бил обитаван само от монаси. На острова има 3 православни манастира и 2 православни църкви.
В Семинарията на Халки са учили известни български възрожденски дейци, а Неофит Рилски е бил неин ректор в периода 1848-52 г.
До избирането му за самоковски митропорит ръкоположеният в йеродяконски чин Доситей е помощник-секретар, а като архимандрит – главен секретар на Цариградската патриаршия. От наша гледна точка днес трудно бихме разбрали мотивите му да се откаже от привилегиите на високото си положение и да дойде в Самоков.
С учредяването на Българската Екзархия през 1870 г. и приемането на нейния устав на 14 май 1871 г. се решавала и съдбата на Самоковска епархия. Тя трябвало да бъде слята със Софийска, но заради приноса на самоковци в църковните борби се взело компромисно решение – това да стане след смъртта на нейния архиерей. Това решение не минало без натиск от самоковци, като Захари Хаджигюров изтъкнал, че самоковци първи повдигнали църковния въпрос и затова първи ще изберат свой митрополит.
Както е известно, на 12 февруари 1872 г. за пръв български екзарх е избран видинският митрополит Антим, като седалището на Българската Екзархия до Балканската война през 1912 г. е в Цариград.
Първият епископ, ръкоположен от Българската Екзархия на 5 май 1872 г. в българската църква “Св. Стефан” в Цариград, е Архимандрит Доситей, заемащ дотогава високия пост главен секретар на Цариградската патриаршия (1863-1870 г.). Той се отказва от високото си положение в йерархията на Вселенската патриаршия, за да дойде в Самоков.
Придружен от Захари Хаджигюров и Марко Балабанов, той тръгнал от Цариград с параход по Черно море за Варна, оттам до Русе с влак, където се представил на валията (губернатор, управител). В София се представил на мютесарифина (турския окръжен управител). Там го посрещнала и специално изпратената от Самоков делегация. На 14 ноември 1872 г. е посрещнат изключително тържествено в Самоков. Шествие се насочило към софийското шосе, като учениците пеели училищни и народни песни. Учителят Георги Капанов произнесъл прочувствена реч. Митрополит Доситей отслужил в Митрополитската църква молебен и произнесъл кратко тържествено слово.
В една популярна версия на това посрещане пише, че камбаните на църквите в Самоков биели тържествено. За съжаление трябва да припомним нелицеприятната истина, че до Освобождението църквите в града ни не са имали камбани. Камбана е имал само механизмът на Часовниковата кула, който биел часовете по европейско време. Митрополитската църква е имала желязно клепало, което да не се чува в турските махали. Камбанарията на Митрополитската църква е построена през 1892 г., като Митрополит Доситей се е грижел да бъдат благоустроени църквите съгласно новия закон за благоустройството на Княжество България. >През 1875 г. Митрополит Доситей е избран за член на Светия синод на Българската Екзархия в Цариград, а след детронирането на Екзарх Антим е кандидат за екзархийския престол. В най-тежките и съдбоносни години за църквата и българския народ той с достойнство носи тежкия кръст на духовен водач. Преследванията на По време на Руско-турската война 1877 г. неговата дипломатичност допринася да бъде спасен Самоков от разорение. В устройството на българската държава след Освобождението взема участие и духовенството. Метрополит Доситей е депутат в Учредителното събрание 1879 г., където той влиза по право като член на висшето православно духовенство.
Избраният епархийски съвет в Самоков сложил ред в училищните и църковните дела на епархията. Благодарение грижите на митрополит Доситей е изпълнено завещанието на Митрополит Авксентий Велешки и през 1876 г. било открито богословското училище в Самоков в новата училищна сграда. В новопостроената му сграда се помещават освен това класното мъжко и класното девическо училище. До началото на ХХ в. Самоков продължава да бъде образователен център, привличащ семинаристи от цялата страна. Богословското училище имало висок статут, управлявано е от ректор и от него излизат бъдещи политици и интелектуалци – академик Тодор Самодумов, проф. Васил Стоин, академик Николай Райнов, Сирак Скитник, ген. Коста Николов, както и висши духовници: Екзарх Стефан (от 1945 до 1948), Охридски митрополит Борис (от 1910 г.), Старозагорски митрополит Павел (от 1923 г.), Врачански митрополит Климент (от 1914 г.), Русенски митрополит Михаил (от 1927 г.), Варненски митрополит Симеон (от 1872 г.), Неврокопски митрополит Макарий (от 1916 г.).
Самоковският митрополит Доситей е член и секретар на Светия Синод в тежките 1875-1878 години и негов председател от 1892 г. до 1900 г. Той е председател на комисията по превода на Библията на съвременен български език. Както е известно, Самоков е център на американската протестантската мисия и една от задачите на митрополита е да противодейства на пропагандата на евангелските мисионери в епархията. В своето 35-годишно служение митрополит Доситей ръкополага абсолвенти на Богословското училище и епископи, участва в избора на митрополити. Той е неизменно сред своето паство, особено при освещаването на новопостроените училища и църкви в епархията, при чествания и празненства. На 25 май 1897 г. самоковци организарит юбилей за своя митрополит – 25 години служение. През 1901 г. вече болният митрополит се завръща от София в Самоков. С неговата смърт на 14 юни 1907 г. самоковци загубиха и един от символите на града – Самоковска епархия като център на вярата и езика е присъединена към Софийска епархия. Малко по-рано, през 1903 г., в София е преместена и Самоковската семинария.
Митрополит Доситей Самоковски е една от забравените личности на Самоков . На негово име има улица в града, но малко хора знаят кой е той. Къщата на владиката на Главната улица е запазена, но на нея няма паметен знак. В завещанието си той оставя средства за църквите и училищата и така се явява и сред имената на дарителите.
Погребан е в двора на храма „Св. Никола” в Самоков, там където са почивали костите на видни и заслужили самоковци.
Самоков издава на плакат Програма за реда по погребението на 16 юни, която дава представа за организацията и значимостта на събитието. Шествието тръгва от Митрополитската църква до главната улица „Александрова“ към църквата „Св. Никола“ при следния ред: църковният хор, църковните хоругви в траур, ордените на митрополита, част от духовенството с кръста, Софийският митрополит Партений с духовници пред покойния митрополит, роднини, специални гости, офицерството с чиновническото тяло и общинският съвет, дружествата и еснафите със своите знамена в траур, гражданки и граждани, учители и ученици паралелно от двете страни на шествието. Евангелието и части от богослужебното облекло на Митрополит Доситей, както и неговия портрет, рисуван посмъртно от последния самоковски зограф Михал Белстойнев.
За всички, които се интересуват, в експозицията на музея могат да видят короната, евангелието и фотографски портрет на Митрополит Доситей Самоковски, както и подробна мултимедийна презентация за историята на Самоковска епархия.
Запазените снимки, които публикуваме, са също безценни за историята на нашия град. Те са от фонда на Исторически музей-Самоков със запазени права за ползване. Моля цитирайте ни! Добре е да се знае къде се намират забравените реликви от нашето минало!
Черти от живота и деятелността на Н.В.Пр. Св. Самоковски митрополит Доситей, излъчени от сп. „Български църковен преглед“, С., 1897 – библиографска рядкост.
Текст: Невена Митрева
Фотообработка: Любомир Николов
Интернет публикация: Десислава Каназирова
Митрополит Доситей Самоковски е забележителна личност в историята на Българската православна църква. Роден е в София на 8 януари 1837 г., светското му име е Димитър Стойчев. Свързан е със Самоков чрез своя пръв учител. Бъдещият самоковски митрополит е ученик на самоковеца Захари Попхристов Икономович Круша, главен учител на Софийското класно училище в периода 1939-1852 г.
С препоръките на дякона на софийската митрополия Антим, грък от Цариград, Доситей учи в периода 1855-1862 г. в семинарията на остров Халки (Хейбелиада, вторият от Принцовите острови в Мраморно море, днес квартал на Истанбул). Това е основното учебно заведение на Цариградската Вселенска патриаршия. Халки е даден от султана на Вселенската патриаршия и е бил обитаван само от монаси. На острова има 3 православни манастира и 2 православни църкви.
В Семинарията на Халки са учили известни български възрожденски дейци, а Неофит Рилски е бил неин ректор в периода 1848-52 г.
До избирането му за самоковски митропорит ръкоположеният в йеродяконски чин Доситей е помощник-секретар, а като архимандрит – главен секретар на Цариградската патриаршия. От наша гледна точка днес трудно бихме разбрали мотивите му да се откаже от привилегиите на високото си положение и да дойде в Самоков.
С учредяването на Българската Екзархия през 1870 г. и приемането на нейния устав на 14 май 1871 г. се решавала и съдбата на Самоковска епархия. Тя трябвало да бъде слята със Софийска, но заради приноса на самоковци в църковните борби се взело компромисно решение – това да стане след смъртта на нейния архиерей. Това решение не минало без натиск от самоковци, като Захари Хаджигюров изтъкнал, че самоковци първи повдигнали църковния въпрос и затова първи ще изберат свой митрополит.
Страница от брошурата „Черти от живота и деятелността на Н.В.Пр. Св. Самоковски митрополит Доситей“, 1897 г.
Първият епископ, ръкоположен от Българската Екзархия на 5 май 1872 г. в българската църква “Св. Стефан” в Цариград, е Архимандрит Доситей, заемащ дотогава високия пост главен секретар на Цариградската патриаршия (1863-1870 г.). Той се отказва от високото си положение в йерархията на Вселенската патриаршия, за да дойде в Самоков.
Придружен от Захари Хаджигюров и Марко Балабанов, той тръгнал от Цариград с параход по Черно море за Варна, оттам до Русе с влак, където се представил на валията (губернатор, управител). В София се представил на мютесарифина (турския окръжен управител). Там го посрещнала и специално изпратената от Самоков делегация. На 14 ноември 1872 г. е посрещнат изключително тържествено в Самоков. Шествие се насочило към софийското шосе, като учениците пеели училищни и народни песни. Учителят Георги Капанов произнесъл прочувствена реч. Митрополит Доситей отслужил в Митрополитската църква молебен и произнесъл кратко тържествено слово.
В една популярна версия на това посрещане пише, че камбаните на църквите в Самоков биели тържествено. За съжаление трябва да припомним нелицеприятната истина, че до Освобождението църквите в града ни не са имали камбани. Камбана е имал само механизмът на Часовниковата кула, който биел часовете по европейско време. Митрополитската църква е имала желязно клепало, което да не се чува в турските махали. Камбанарията на Митрополитската църква е построена през 1892 г., като Митрополит Доситей се е грижел да бъдат благоустроени църквите съгласно новия закон за благоустройството на Княжество България. >През 1875 г. Митрополит Доситей е избран за член на Светия синод на Българската Екзархия в Цариград, а след детронирането на Екзарх Антим е кандидат за екзархийския престол. В най-тежките и съдбоносни години за църквата и българския народ той с достойнство носи тежкия кръст на духовен водач. Преследванията на По време на Руско-турската война 1877 г. неговата дипломатичност допринася да бъде спасен Самоков от разорение. В устройството на българската държава след Освобождението взема участие и духовенството. Метрополит Доситей е депутат в Учредителното събрание 1879 г., където той влиза по право като член на висшето православно духовенство.
Избраният епархийски съвет в Самоков сложил ред в училищните и църковните дела на епархията. Благодарение грижите на митрополит Доситей е изпълнено завещанието на Митрополит Авксентий Велешки и през 1876 г. било открито богословското училище в Самоков в новата училищна сграда. В новопостроената му сграда се помещават освен това класното мъжко и класното девическо училище. До началото на ХХ в. Самоков продължава да бъде образователен център, привличащ семинаристи от цялата страна. Богословското училище имало висок статут, управлявано е от ректор и от него излизат бъдещи политици и интелектуалци – академик Тодор Самодумов, проф. Васил Стоин, академик Николай Райнов, Сирак Скитник, ген. Коста Николов, както и висши духовници: Екзарх Стефан (от 1945 до 1948), Охридски митрополит Борис (от 1910 г.), Старозагорски митрополит Павел (от 1923 г.), Врачански митрополит Климент (от 1914 г.), Русенски митрополит Михаил (от 1927 г.), Варненски митрополит Симеон (от 1872 г.), Неврокопски митрополит Макарий (от 1916 г.).
Семинаристи III курс в Духовната Семинария в Самоков, 1897 г.
Самоковският митрополит Доситей е член и секретар на Светия Синод в тежките 1875-1878 години и негов председател от 1892 г. до 1900 г. Той е председател на комисията по превода на Библията на съвременен български език. Както е известно, Самоков е център на американската протестантската мисия и една от задачите на митрополита е да противодейства на пропагандата на евангелските мисионери в епархията. В своето 35-годишно служение митрополит Доситей ръкополага абсолвенти на Богословското училище и епископи, участва в избора на митрополити. Той е неизменно сред своето паство, особено при освещаването на новопостроените училища и църкви в епархията, при чествания и празненства. На 25 май 1897 г. самоковци организарит юбилей за своя митрополит – 25 години служение. През 1901 г. вече болният митрополит се завръща от София в Самоков. С неговата смърт на 14 юни 1907 г. самоковци загубиха и един от символите на града – Самоковска епархия като център на вярата и езика е присъединена към Софийска епархия. Малко по-рано, през 1903 г., в София е преместена и Самоковската семинария.
Митрополит Доситей Самоковски е една от забравените личности на Самоков . На негово име има улица в града, но малко хора знаят кой е той. Къщата на владиката на Главната улица е запазена, но на нея няма паметен знак. В завещанието си той оставя средства за църквите и училищата и така се явява и сред имената на дарителите.
Погребан е в двора на храма „Св. Никола” в Самоков, там където са почивали костите на видни и заслужили самоковци.
Самоков издава на плакат Програма за реда по погребението на 16 юни, която дава представа за организацията и значимостта на събитието. Шествието тръгва от Митрополитската църква до главната улица „Александрова“ към църквата „Св. Никола“ при следния ред: църковният хор, църковните хоругви в траур, ордените на митрополита, част от духовенството с кръста, Софийският митрополит Партений с духовници пред покойния митрополит, роднини, специални гости, офицерството с чиновническото тяло и общинският съвет, дружествата и еснафите със своите знамена в траур, гражданки и граждани, учители и ученици паралелно от двете страни на шествието. Евангелието и части от богослужебното облекло на Митрополит Доситей, както и неговия портрет, рисуван посмъртно от последния самоковски зограф Михал Белстойнев.
За всички, които се интересуват, в експозицията на музея могат да видят короната, евангелието и фотографски портрет на Митрополит Доситей Самоковски, както и подробна мултимедийна презентация за историята на Самоковска епархия.
Запазените снимки, които публикуваме, са също безценни за историята на нашия град. Те са от фонда на Исторически музей-Самоков със запазени права за ползване. Моля цитирайте ни! Добре е да се знае къде се намират забравените реликви от нашето минало!
Черти от живота и деятелността на Н.В.Пр. Св. Самоковски митрополит Доситей, излъчени от сп. „Български църковен преглед“, С., 1897 – библиографска рядкост.
Текст: Невена Митрева
Фотообработка: Любомир Николов
Интернет публикация: Десислава Каназирова