Исторически музей

„Макгахан- Благодетелят на България” е фотодокументална гостуваща изложба от исторически музей Батак в Самоков.

Тя представя живота и походите на един от онези безстрашни мъже на ХІХ век, известни на милиони читатели на ежедневния печат като „нашия специален кореспондент”.

В апогея на империализма, през годините, когато англичаните навлизат в Африка и Азия, Съединените щати в Тихия океан, а Русия в Туркестан и Източна Европа, няма по-юначни и самоуверени знаменосци от тези кореспонденти. Те са представители на единствените средства за информация от тази епоха.

В зората на ерата на комуникациите, когато за пръв път широко започва да се използва телеграфът Макгахан практикува онази „застъпническа” журналистика, която сто години по-късно ще започне да оказва огромно влияние в новата „медийна” ера. Той заявява например, че когато се сблъсква с антихуманните действия на деспотични правителства се превръща в застъпник и поборник, вместо да остане хладнокръвният безпристрастен наблюдател.

Джанюариъс Макгахан е най-видният американски представител на онова полузабравено време, на онази ера, в която дръзки млади кореспонденти „препускат с оръдейния тътен”, както се изразява Арчибал Форбс, из най-свирепите части на света и рискуват живота и здравето си, за да изпълнят професионалния си етичен дълг :”Казвай точната истина!”

Епоха, в която кореспондентът е бляскава личност и може да държи обществото в плен, да разтърси правителството до основи и да влияе на историята.

Заповядайте!

Откриване: 26 февруари от 17:30 ч. в посетителския център на втория етаж ва Историческия ни музей. Може да бъде видяна до 26 март 2025 година.

No Comments

Ровя се в списъците съставени от специалистите от времето на „развития социализъм“ и там под пореден номер 697 и номер по ВЗ (Васил Захариев) 4602 попадам на описани като: „ 67 клишета на гравюри без стойност“.

Преди се е давало стойност, то и сега трябва, но като не знам колко да струва. Та попаднах на клишета нахвърляни в кутия, общо без защита. И защото имам интерес към графичните начини на работа, като занаятчийска техника, та си викам: -Да, ама не!, -както казваше известният журналист Петко Бочаров. Това си беше фина, ясна графична работа върху напречно рязано дърво и да „без стойност“, защото не е от големите образци на Васил Захариев. Не е „Маринчо Бимбелов“, „Иван Рилски“ или „Рилският манастир“.

Професор Васил Захариев починал 1971 година, дошла комисията, разгледала нещата, описала ги, а клишетата в един сандък и „довиждане“. Преди Втората световна война образите в книгите са правени с ксилографски отпечатъци. Едва, когато е въведена метална плоча (с точици) направена по фотографски способ (цинкография), гравьорството на дърво много бързо е отпаднало. Майсторите на щихела останали без работа. Продължението е като при другите занаяти, на теория е ясно, но няма къде да го видиш на практика. Сега така не се работи.

Годината е 2023 проявявам интерес, какво съм намерил? Откривам сходни изпълнения в Русия. Там има един професор Верхоланцев, та той обяснява, кое как се прави и защо е важно да се запази знанието за тази графична техника. В резюме е следното. Върху напречното сечение на клон от чемшир, череша, иглолистни и пр. се шлайфа, след това или по време на това нещо се прави квадрат, кръг, правоъгълник. Така създаденото (форматирано дърво), се маже с растително масло (терпентин, ленено или друго).

След време, когато на художника-график му „дойде“ музата, може да измисли тема по-която да работи. Графиката на големи формати е сложно занимание, но на малко как ли е? Бих казал, че тук се доближаваме до златарския занаят. Или пък може да се говори за надстройка на най-сложната дърворезба. Работи се с щихели, шабъри и други „дюзени‘ от атрибутите за дълбокия печат или за т.нар. гравюра на метал, но тук се показва напречно рязаното дърво, което да докара висок печат.

Разбрахте ли го? Не е сложно, с инструментите за дълбокия печат се прави висок печат, който обаче, за да се създаде, трябва да има като гарнитура силно подготвен художник-график със съответната техника; лупа, възглавничка върху въртяща се основа, за да наблюдава фините щрихи е необходимо и насочено осветление и други.

Дотук добре, но нищо не става за два дена. Опитите, които са неуспешни са повече от успешните. Това което излиза като материал не удовлетворява добрия изпълнител. Мисълта ми е, че за да се създаде качествена изработка са необходими доста години труд и техника. Дългите години опит са довеждали майсторството в работата.

Щрихът е важен, при отпечатък знанието за правилната му направа „докарва“ представата за сивото между черното и бялото. Линиите са тънки, а това е висок печат. Майсторството идва от знанието за работата и от опита на годините отделени за изучаването на тази техника. А аз гледам 67 трупчета /заготовки/, от които поне 50 са с качество което не може да се коментира, те са съвършени.

Та се питам, кои сме ние. Да напишем: „без стойност“, или сме лаици.

Графиците на Самоков: Бай Наум, Зафир Йончев, а в случая професор Васил Захариев са хора опитни, знаещи и можещи. Нивото което са постигнали не търпи коментар и не би трябвало да буди и капка съмнение в самоковци – какво сме имали.

Графичните клишета, които не са публикувани като дело на Васил Захариев, може би ще видят бял свят. Няма отпечатъци, които да докажат, кой е авторът или пък към кои издания точно е била насочена работата с тази фина висока графика.

Разбирам, че е за детски книги, за издания в Германия и Англия от началото на ХХ век. Кой е авторът, има ли пръст Васил Захариев или е бил само събирач. Времето ще покаже.

Славейко Докузов - уредник, фонд Въэраждане, Документи, ИМ Самоков

15.01.2025 г.

No Comments

Заповядайте!

Откриване изложба в Галерия "Проф. Васил Захариев" на 09.01.2025 г. от 17:30 ч.

Десислава Янакиева е родена в Пловдив (България) през 1991 г. Сега живеe в София.

Завършила Национална художествена гимназия "Цанко Лавренов", гр. Пловдив през 2011 г.

Продължила обучението си в Националната художествена академия „Николай Павлович“ в София със специалност живопис, бакалавърска и магистърска степен.

Художественият й стил е „Реализъм“, но са налице някои препратки към „Импресионизъм“ и „Постимпресионизъм“. Работи предимно с маслени бои върху платно.

Член е на Съюза на българските художници.

Има много съвместни и индивидуални участия в събития и изложби:

2017 г. - изложба "В духа на майстора"; Градска галерия; гр. Кюстендил;

2018 г. - пленер в Ахтопол, в базата на НХА;

2020 г. - Самостоятелна изложба "Природата в интериора" в подкрепа на творчеството с аранжименти;

2020 г. - Самостоятелна изложба "Наблюдение"; Мраморно фоайе на Българска търговско промишлена палата, гр.София;

януари 2020 г. самостоятелна изложба „Природата в интериора“ в галерия Port.A;

2021 г. - Участие в изложба "Пролетен салон" в Градска художествена галерия "Христо Цокев" гр. Габрово;

2022 г. – Участие с няколко картини в зала „Кенстингтън” в гр.Лондон, Великобритания в арт-изложба „Паралакс”;

2022 г. - Самостоятелна изложба в Арт център “Къщата на София”, кв.Лозенец;

2023 г., през месеците април и май – изложба в клуб „Журналист“ към Съюза на българските журналисти, находящ се в централната сграда на съюза в София на ул.“Граф Игнатиев“ 3;

Януари 2024 г. – февруари 2024 г. - Галерия „Тандра“, гр.Банкя;

април 2024 г- Изложбена зала на Народно събрание на Република България и много други.

Изложбата може да бъде видяна до 31ви Януари 2025 г.

Очакваме ви!

No Comments

В посетителския център на Историческия ни музей ще бъде подредена изложба от икони на Мирослав Велев.

Той е роден на 19.09.1964 г. в гр. Троян. През 1983 г. завършва ССХУПИ – Троян, а с иконопис се занимава от 1988 г. От 1993 е член на Дружеството на троянските художници. За него пътуването е най-висшето състояние на духа. Занимава се с авиомоделизъм, железопътен моделизъм, филателия, нумизматика, фотография, но на първо място са иконите.

Негови изложби и изяви:

1998 г. – самостоятелна изложба в Троян;

2001 г. – самостоятелна изложба в Националната художествена галерия, параклиса на двореца в София;

2004 г. – самостоятелна изложба в галерия „Серякова къща“ в Троян;

2004 г. – участие в пленера „ARTIZARTS” в област Морван, Франция; 2

006 г. – самостоятелна изложба в градската художествена галерия в Пловдив;

2006 г. – участие в пленера в гр. Санта Северина, Италия;

2009 г. – самостоятелна изложба в Националното изложение, с. Орешак;

2013 г. – самостоятелна изложба иконопис и фотография „Докосване до Атон“ в Националното изложение, с. Орешак;

2014 г. – самостоятелна изложба в гр. Перн ле Фонтен, Франция;

2014 г. – самостоятелна ретроспективна юбилейна изложба в галерия „Серякова къща“ в Троян;

2019 г. – самостоятелна изложба иконопис и фотография „Докосване до Атон“ – Музея на фотографията в Казанлък;

2024 г. – самостоятелна юбилейна изложба в галерия „Серякова къща“ – Троян;

2024 г. – самостоятелна изложба „Копия на български и византийски икони“ – РИМ, гр. Самоков.

Икони на автора се намират в Троянския манастир, Митрополитската църква „Св. Св. Петър и Павел“ – Силистра, Великотърновска и Пловдивска митрополии, църквата „Св. Петка“ в Троян, църквата „Св. Николай Летни“ в с. Гумощник.

Негово дело са иконите за иконостасите в църквата в махала Баба Стана в с. Орешак, с. Искър, Варненско, с. Горно Трапе, Троянско и с. Черни Осъм. Негови икони има в Гърция, Франция, Германия, Италия, Белгия, Нидерландия, Испания, Англия, Австрия, Швейцария, Чехия, Унгария, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и ЮАР.

Откриване на изложбата: 11.10.2024 г. от 17:30 ч.

Заповядайте! Очакваме ви!

No Comments

Исторически музей - Самоков

!!!ВАЖНО!!!

***************************

***************************

***************************

ЛЮБОПИТНО

Етикети

Архив

Контакт