Исторически музей

Наградите в томболата за 2022 г. са вече изтеглени!

Всички, които посетиха Исторически музей - Самоков и крепост Цари Мали град през изминалата година, имаха възможността да се запишат за участие в томболата организирана от партньорите ни Наше наследство и да спечелят една от трите награди:

10 × безплатен вход

5 × JBL GO3

1 × iPhone 13 128GB

И печелившите са...

Безплатен вход в обектите на Исторически музей - Самоков и крепост Цари Мали град за цялата 2023 г. печелят:

1. Кристиан Генов - имейл k************v@****.** и аудиогид карта номер 7182/10000-4;

2. Петър Иванов - имейл w**********4@***.** и аудиогид карта номер 3280/10000-5;

3. Анелия Русекова - имейл a*************a@***.** и аудиогид карта номер 5502/6000-2;

4. Яни Киричев - имейл y********v@****.*** и аудиогид карта номер 1600/10000-4;

5. Саша Пенчева - имейл j************a@***.** и аудиогид карта номер 2279/10000-3;

6. Иванка Ковачка - имейл v******8@***.** и аудиогид карта номер 1013/10000-4;

7. Виолета Христова - имейл v**********5@***.** и аудиогид карта номер 1749/10000-5;

8. Ангел Воденичаров - имейл a****************v@****.*** и аудиогид карта номер 8773/10000-4;

9. Нели Драгиева - имейл n*******a@***********.*** и аудиогид карта номер 1807/10000-5;

10. Ивелин Иванов - имейл i***************6@****.*** и аудиогид карта номер 9088/10000-3;

JBL GO3 печелят:

1. Станислава Зеленгорова - имейл s********************a@***.** и аудиогид карта номер 9318/10000-7;

2. Павел Михайлов - имейл h********a@****.*** и аудиогид карта номер 857/10000-5;

3. Валентин Ликьов - имейл v*****v@****.*** и аудиогид карта номер 9467/10000-7;

4. Дарин Гечев - имейл d*************0@****.*** и аудиогид карта номер 5774/10000-7;

5. Антониа Митова - имейл a*************1@****.*** и аудиогид карта номер 3267/10000-5;

Голямата награда iPhone 13 128 GB печели:

Драгомир Спирков - имейл d**************v@****.*** и аудиогид карта номер 1475/10000-5.

️ Честито на печелившите!

Те ще получат имейл от организатора на играта Наше наследство ООД, с повече информация за получаването на наградите.

Очакваме ви и през тази година с още нови изненади, които ще бъдат обявени скоро!

No Comments

Най-новото издание на музея е вече факт. Може да го намерите на щанда на музея. Цената му е 59 лв. Това луксозно издание с твърди корици има повече от 300 страници и е с над 600 илюстрации.

Ето какво казаха колегите-автори, които издириха материалите и подготвиха тази книга, по време на официалното представяне:

"Това е едно луксозно илюстровано издание. За запознатите заглавието „От Чамкория до Боровец” е символично и отразява пътя във времето на прочутия курорт пред вратите на Самоков. Изследвали сме историята на Боровец от неговото начало в края на XIX век като климатичен курорт – летовище, превърнало се след 1930-те години в целогодишен европейски благодарение на ски спорта, туристическите хижи и маршрути. Нека подчертаем, че това са около 50 години от историята на най-стария български курорт в смисъла на тази дума. Защото Чамкория не е населено място, не е село със стара турска баня и минерални извори, в каквито се били къпали дори Александър Македонски и някои римски императори, както пише в сайтовете на днешни спа курорти.

Чамкория е еманация, най-висш резултат от стремежа на нашите предшественици след Освобождението да заличат следите от едно 5-вековно чуждо робство, забавило развитието на нацията ни. Чамкория е завръщането ни с бързи темпове в Европа с всичките постижения на модерната епоха. Превръщането на дивата градска гора в романтичен европейски курорт е изключително постижение на самоковци и на Самоков, който на прага на новия XX век не е нито изостанал, нито малък. Със своите над 10 хиляди жители и интелигенция, учила в европейски университети, за онова време той е промишлен и образователен център близо до столицата, която тогава има едва около 47 хиляди жители.

Затова не се притеснявайте да твърдите, че Старата Чамкория, днешният Боровец, е най-старият български курорт, което сме доказали с държавния акт от 1899 година за официалното утвърждаване на вече съществуващата реалност. Когато през 1935 година един чепеларец решил да построи пансион в гората на Пампоров и съгражданите му го сметнали за луд, в Чамкория вече е имало царски дворци, Гранд-хотел с казино, три пансиона, няколко вили – хотели за гости, над 100 вили за лично ползване на собствениците, поща с телеграф и телефон, централен водопровод с тръби „Манесман”, електрофокация, ресторанти с местна и европейска кухня, езеро с лодки, алеи и паркове, алпинеуми, фонтани, тенис кортове и ски писти, дори картинна галерия във вилата на Павел Францалийски.

125 години история означават традиции в хотелиерството, кулинарията и обслужването. Казано на днешен език – туристическа култура.

Нарекли сме старата Чамкория „културен мит”, защото митовете са дълготрайната памет на човечеството, а медиите – краткотрайната. Ние самите се убедихме в разговорите и срещите с хора, свързани с курорта, че спомените за Чамкория са преминали през десетилетията и с верни факти, и с литературни легенди. Правилната история обаче осветлява нашето минало и не бива да позволяваме то да бъде фалшифицирано. Защото който контролира миналото, може да управлява настоящето и да формира бъдещето. А местната история е част от нашата идентичност и не бива друг да ни обяснява кои сме.

От романтичната Чамкория в днешния Боровец са останали малко, но емблематични субстанции, паметници на културата под защита на закона, свързани с известни или забравени личности от местната и националната история. А вече разрушените сгради са запазени поне на планове, стари фотографии и пощенски картички с висока документална стойност.

За нас, авторите, беше огромно предизвикателство да работим с разнообразен материал, да го проучим и систематизираме. Много от курсиращите в популярни публикации факти и тези се потвърдиха, други се оказаха изобретени. За някои не успяхме да намерим съответен документ в архивите. Един такъв пример е първата редовна автобусна линия на Христо Карастоянов, която според публикации е тръгнала в ранната 1903 г.

Книгата е резултат от 2 години и половина работа в 13 фонда на Държавна агенция „Архиви” и събиране на фотографии, пощенски картички, рекламни материали, публикации в Държавен вестник и така нататък.

Структурирана е в 3 части:

Първа част „От Чамкория до Боровец – пътешествие в миналото” съдържа 5 глави:

Първа глава „От градската гора до курорта” изследва периода от 1879 до 1899 година и проследява мерките на Самоковско градско общинско управление за възстановяване собствеността си върху гората Чамкория и поставяне началото на курорта след 1892 година.

Втора глава продължава темата с конкретни факти и документи, решения за строителство на общински хотел и вили, ресторанти, създаване на инфраструктура и най-важното – разрешение за строителство на частни вили. Тук е изтъкната водещата роля на Самоковско градско общинско управление и на самоковските предприемачи.

Трета глава разглежда курортната архитектура с планове на вили и техните стилове, благоустройството на територията, с делото на най-изтъкнати за времето български архитекти.

Четвърта глава е посветена на модернизацията на курорта от 1928 година нататък с електрификацията и централния водопровод, с превръщането на гората в културен ландшафт. Тук можете да се запознаете с грандиозния проект за цялостното модернизиране на Чамкория, с плановете на неосъществения „кур-хотел”, както и на църквата по проект на арх. Никола Лазаров, а не на неизвестен австриец, както се пише и преписва.

Пета глава разглежда рекламата и рекламните материали на Чамкория, според които тя е един изискан, романтичен, аристократичен и царски курорт заради присъствието на цар Фердинанд и цар Борис Трети и на българския политически, икономически и културен елит. Още през 1901 година Иван Вазов го нарича „Прочутата Чамкория” в своя пътепис „Мусала”.

Втората част съдържа исторически паспорти на държавни и общински сгради, на царските дворци и на частните пансиони и вили.

Третата част е каталог на колекцията от пощенски картички на Исторически музей Самоков с около 350 екземпляра, от 1898 г. до края на 1980-те години. Тази колекция има освен историческа, и интересна филателна стойност заради марките, печатите, изпращани из цялята страна, а някои до Париж като най-старата от 1898 г., до Петербург, Константинопол, Швейцария и др.

Книгата има приложения с факсимилета на някои от най-интересните документи, библиографска справка и резюме на английски език. Читателите и сами могат да открият интересни детайли, които ние не сме коментирали." - Н. Митрева

"Благодарение на големия брой и разнообразен материал успяхме да подредим до голяма степен парчетата на един пъзел и да публикуваме историята на 150 държавни, общински и частни сгради в курорта. Първоначално разполагахме единствено с два списъка на вилопритежатели от 1928 и 1948 г., както и подробен кадастрален план на Чамкория, изработен в периода 1936-38 г. В процеса на работа по идентифицирането на вилите след многобройни сравнения на стари фотографии, пощенски картички, документи, разговори с „чамкорийци” и проучвания на място, изготвихме кратки исторически паспорти, както ги нарекохме, които решихме също да бъдат публикувани в изданието. Те включват унифицирана информация като годината на построяването на сградата, кой е нейният собственик или собственици, къде точно се намира тя, дали е запазена и т.н. Тук решихме да направим и една връзка с третата част на изданието, където са публикувани пощенските картички, като поставим и каталожен номер най-отдолу в паспорта. По този начин всеки, който се интересува от темата, може да проследи коя вила на коя картичка е заснета. Това е един изключително ценен материал, като се има предвид, че голяма част от тези сгради вече не съществуват, което и допълнително затрудни нашето проучване.

Върху кадастралния план, който също може да се види в книгата, успяхме да позиционираме както най-ранните общински сгради и частни вили, така и тези, строени по-късно, а също и старите имената на някои местности в района, които днес вече не се използват.

Изключително любопитна е и темата, свързана със собствениците на вили в Чамкория. Още от самото зараждане на курорта се наблюдава сериозен интерес за строеж на „летни къщи” сред чистия въздух на гората. Сред първите построили свои здания в периода 1897-98 г. са самоковските граждани д-р Михаил Кокошчев, д-р Димитър Хаджистамов, Павел Лисичев, Христо Черешаров, Димитър Леваков, както и Никола Начев, ген. Бончо Балабанов и Преслав Доброплодни и др. До началото на 1899 г. около „Песако” са построени 12 изключително красиви вили. На следващата 1900 г. започната, но недовършена вила закупува акад. Александър Теодоров Балан, който оставя изключителна следа върху по-нататъшното развитие и история на курорта. Той води непрекъсната кореспонденция с кметовете на Самоков, в която неуморно поставя редица въпроси, свързани с реда, чистотата, опазването и застрояването на гората. В годините 1913-1920 г. той е инициатор и председател на Дружеството за разхубавяване на Чамкория, наречено „Боровец”, от което през 1942 г. идва и новото име на курорта.

С историята на първият български курорт са свързани и имената на изтъкнати български министри, политици, индустриалци и интелектуалци, които допринасят изключително и за неговото развитие. Тук само ще спомена Министър-председател Теодор Теодоров, министър Димитър Тончев, министър Никола Генадиев, министър Марко Рясков, министър Димитър Яблански, Д-р Димитър Вачов, Сава Дацев, генералите Сава Савов, Димитър Куртоклиев, Марков, индустриалците Иван Балабанов, Георги и Стефан Губиделникови, Захари Алкалай, акад. Иван Буреш, проф. Марков, художниците Павел Францалийски и Райко Алексиев, както и много други.

Вилите, проектирани по европейски образци са дело на едни от най-именитите български архитекти, някои от които също са построили свои здания в курорта, а именно арх. Никола Лазаров, арх. Трендафил Трендафилов, арх. Кирил Маричков, арх. Никола Юруков, арх. Храбър Попов, арх. Петър Харбов, арх. Йосиф Керекеш и др." - Л. Николов, уредник.

2 Comments

No Comments

Изложбата може да разгледате от вторник до неделя включително

от 09.30 ч. до 17.30 ч. Очакваме ви!

На откриването присъстваха много ценители на самоковското изкуство.

Професор Ружа Маринска каза прекрасни думи за изложбата:

Когато подготвяхме голямата изложба „Шаржове, карикатури, колажи“ за Музея на хумора и сатирата в Габрово, която ще се открие тази есен и преглеждахме всичко от папките и кашона на художника, си помислих, че ще бъде добре, ако рисунките и шаржовете, свързани със Самоков, града, в който минава целият творчески път на Васил Чакъров, бъдат показани именно тук, където споменът за него е жив, както и много от персонажите и техните близки, които той е увековечил. Още повече защото по-голямата част от тях не са били показвани и чакаха своя час за среща с публиката.

И ето ни сега пред тези „Самоковци“. Това са колегите художници и учители на Чакъров, местните културни фигури, моделите, които са му позирали, и учениците, които е възпитавал и които са го предизвикали да ги сложи върху белия лист. Повече от изложените творби са рисувани в рамките на една-две години – 1972 и 1973-та. Това е период, в който Васил Чакъров вече е доказал качествата си на художник. Намерил е, създал е своя образ – в акварела, в графиката, в карикатурата. Учителските задължения не са попречили на жаждата му да рисува.

С молив и перо, с цвят той реди тези образи – продукт на неизтощим творчески нагон и на жив интерес към хората, техните лица и нрави. Когато ги извадихме на бял свят, бяхме поразени от изразителността им, от умението на художника – при това бързо и сягаш на шега – да улови характер, понякога да подсили шаржово заложеното в него и да го постигне във форма.

No Comments

Исторически музей - Самоков

!!!ВАЖНО!!!

***************************

***************************

***************************

ЛЮБОПИТНО

Етикети

Архив

Контакт