Facebook
Twitter
Google +
RSS
Нови публикации
американски колеж Самоков × история на Самоков × Кларк × мисионери × протестантство × училище
Американo - българските отношения през призмата на Американския колеж в Самоков (1871- 1929)
V част
/последна/
Не се приемат по-малки ученици от 12 години.
Кандидатът трябва да има свидетелства от местата на които е учил, както и
свидетелство за добър характер. Приемът става с изпит по Български език,
Краснописание, Землеописание, Числителница (до дробите) - и то тогава, когато
има по-малки оценки от 80 на 100 от максималните.[1]
Ученици се приемат в по-горен клас, като дадат изпит, това се прави тогава,
когато няма бележка по правилото 80 на 100. До 17-та си година ученикът трябва
да е подал заявление и да е получил „Свидетелство“ от Общинските власти за
военна повинност (Американците отново стриктно спазват законите, този път на
свободна България.). Който няма нравствено поведение не се държи в училището.
Всеки ученик трябва да спазва училищните закони. Алкохол, пушене и пиене, игри
на карти и комарджийство са забранени. Таксата е общо 305 Зл. лева, като
съответно за учение 70 лева, за стая, топло и светло -25 лева, за храна, пиене
и баня -210 лева.[2]
Занаят се учи в отделна сграда, където има машини за печатарство и дърводелие.
Освен финансово да се подпомагат, учениците придобиват полезни умения и знания.[3] Библиотеката
през 1900 г, вече е имала над 100 тома, като е имало и музейна сбирка от
фосили, камъни, над 100 вида птици, насекоми. В кабинета по физика се е учило
Геомеханика, Хидромеханика, Магнетизъм и Електричество. В този кабинет е имало
и телескоп (Според написаното в програмата „среден клас“.). В кабинета по химия
е имало основен набор от уреди и съдове за провеждане на основни химични опити.
Учебната година почва в първия четвъртък на месец
септември и завършва последния четвъртък на месец юни.
От подобно издание е провокирана и Люба Ксенофонтова, която завършва курс и има
диплом от това и начинание.[4]
Люба
Ксенофонтова Смрикарова е родена на 13.10.1888 г., внучка е на книгоиздателя
Димитър Хаджииванов Смрикаров. В роднински връзки е с по-известните самоковски
фамилии Хаджигюрови, Хаджистамови, Зографски, Сребърникови, Хаджитонреви,
Хаджикостови. През 1922 г. на 34 години се омъжва за художника Христо Йончев –
Крискарец. Учила е във Втора Девическа гимназия в София. През 1913 г. се явява
на допълнителен зрелостен изпит. Преди това до 1907 година е учила в
Девическото американско училище (свидетелството и го доказва). В същото училище
с пълен курс на изучаване на английслки език завършва и по-малката и сестра
Екатерина Ксенофонтова Смрикарова. Запазени са учебниците, религиозни документи
и голяма снимка на курсистките в това училище през 1910 година на която е
Елисавета Ксенофонтова. През 1910/11 г. и 1911/12 г. Люба следва в ИФ на СУ.
става учителка и работи като такава до 1922 г. От 1913 г. е учителка в Чирпан,
1914 г. до 1917 г.работи в прогимназията на с. Ветрен (Пазарджишко). През
1917г. до 1923 г. е учителка в самоковската Първа прогимназия „ Св. Св. Кирил и
Методий“.[5]
Тенденцията беше
постепенно да се назначават и учители българи. Повечето бяха възпитаници на
самия самоковски колеж. Някои преподаваха и в някои от другите училища в
Самоков. През 1911-1912 г. учителки в девическото училище бяха Надежда
Терзиева, завършила колежа в Цариград, П. и К Сичанови, Надежда Гулуманова, Л и
С. Кожбанови, завършили образованието си в САЩ. През 1914-1915г. учителският
персонал на Девическия колеж броеше 21 души – от тях българи 18 души, а
американци само трима. Петнадесет от преподавателите бяха жени, а трима мъже.
Седем от тях преподаваха и в други училища в града. 15 бяха протестанти, а само
6 източноправославни. Качеството на подготовката им в общи линии отговаряше на
изискванията към заведение от гимназиален тип – единадесет имаха висше
образование, а един специално висше музикално образование.Четринадесет от
преподавателите бяха получили образованието си вън от България.[6]
Самоков
става център на протестанската пропаганда, като преди това са правени опити в
Стара Загора и Пловдив. Интересно е, че протестантите и техните семейства са
приети нормално, но самоковци не са давали децата си за обучение в това
училище. Друга особеност е, че турската администрация, а и самите турци са
гледали с недоверие на тези външни бунители на Раята.
В спомените си Сюзън
Адлайн Хаус, съпруга на американския мисионер в Самоков д-р Джон Хенри Хаус,
споделя: „Нищо чудно, че бяхме
изнервени, тъй като по това време страстите бяха нажежени. На улицата
учениците-момчета минаваха покрай турци, които си точеха ножовете и им казваха,
че първо ще заколят протестантите.“[7]Трябва
да се вземе под внимание обстоятелството, че тези спомени се отнасят за
навечерието на Руско-турската война (1877-1878),...Очевидно не особено
благосклонно е било мюсюлманското население, въпреки, че протестантите са
признати като отделен милет в Османската империя и в повечето случаи мисиите им
са съпроводени със заповед до управителите да ги защитават.“[8]
Въпреки консервативното си отношение към
външните лица самоковци не са представили открито свето неодобрение, а
прагматично са се възползвали от възможността да извлекат максимални ползи от
пребиваването на чуждата мисия. Няколкото фамилии, които са дали своите деца за
обучение са били отбягвани от българите, но това не е в някой краен вариант.
Доктор Георги Чакалов, който е описал своят живот в книгата „Такива бяхме“ има
само добри спомени от периода, в който е бил в училището на американците.
На
фона на общото развитие на мисионерството по българските земи, Самоков е център
на Американските мисионери, който се е задържал най-дълго (1872-1929г.). Като
въпреки фактическия неуспех в прозителизма то може да се каже, че има
значителен напредък, също като Робърт колеж в сферата на образованието, както и
във възможността и до най-закътаните краища на българския етнос да се намерят
деца, които да научат английски, да добият умения в занаят и да се запознаят с
по-напредналата култура. Самоков е център от градски тип по времето на
Възраждането. Това е едно сравнително по-просветено място, развило се като
такова благодарение на икономиката. Хората, макар и консервативни посвоему са
били „предприемачи“ по дух и не са имали
нищо против да има и американско училище. Още повече, че знанията са си
знания не само през гръцки, руски, сръбски, а и през английски. Затова е
нормално, в този край да дойде новото и модерното, стига да не се посяга на
вярата. „Самоков се превръща в център на
дейността на конгресистите. В гарада започват да пребивават по една две години
новопостъпилите мисионери, за да научат езика и да се запознаят с условията на
работата сред българите. От тук започва и работата в Македония, където в Банско
се прави първата българска протестанска община. Протестантски проповедник става
Иван Тонджаров от Самоков. Създадено е училище за децата на протестантските
семейства, като Марийка Генчова е назначена за учителка. 1871 г. тази община е
призната от османските власти. Училището се развива добре и през 1875 година,
вече се посещава от 75 деца. Следващата учителка, след Генчова е Керафинка
Ушева, която учила преди това в Самоков. В свободното си време учителките
работят, като мисионерки в резултат на дейността им грамотността в населеното
място рязко се повишава.“[9]
От
историческа гледна точка Самоков отдавна е преминал своя апогей, а ако е имало
някакъв връх в неговото развитие, то това е бил периодът, в който американците
са преценили, че „това е мястото“. Отговарял е за изискванията за чистота,
липса на болести, добър климат, население за „обработка“, както и не на
последно място “предприемчивост“. Върхът на пирамидата е в този момент, а той
оказва влияние и върху общността на българите, които правят Семинария в отговор
- от страх някой да не се „обърне“ в религията. В преподавателската си дейност
американците използват шевната машина, дърводелския струг, хармониума, глобуса
и телескопа. Българите търсят книгите и вестниците на протестантите, в което наред с
прозителично-протестантското четиво е застъпено и светското. И какво ли
самочувствие трябва да имаш, за да напишеш в мемоарите си: „той не би бил
и обикновен проповедник в някое село в неговата държава” (Коментар
на Георги Чакалов за Дж. Кларк.). Това е, след като е преминал колежа в
Самоков и е бил в Америка, за да види кое и как. Колко бързо се забравя от къде
си тръгнал. Добре, че баща му (на Чакалов), благодарение на групата американци,
която отива в Батак след Априлското въстание; помага истински, като на
20-тината докарани деца намира нови семейства в Самоков. Но всеки реагира
различно, когато премине трудното. Едни искат да забравят, а други помнят само
доброто. Но факт е, че някои неща в Българя са се случили „въпреки” и не
поради дипломацията, и наличието на американци е спомогнало да се развие
държавата след Освобождението по този, а не по друг начин. И въздействието,
макар и косвено е доста осезаемо, само че през дългите години „социалистически
възход“ нещата бяха позабравени или нарочно потулени. И Робърт колеж, и
училищата в Самоков, Пловдив, Стара Загора са оказали огромно влияние за
развитието на учениците си, като свободни в рамките на новата държава България.
И това е защото американците обичат да помагат на слабите (поне в ХIХ век).
„Затова
и училищата им в Самоков и Ловеч се превръщат в образователни гимназии. Това
обаче не е религиозен, а културен успех.“[10]
Славейко Докузов - уредник ИМ Самоков
[1]
Пак там, с. 120
[2]
Пак там, с. 121
[3]
Пак там, с. 122
[4]
Виж Приложението , стр. 87
[5] данните са от фонда за който
отговарям- б.а
[6]
Снимки на преподавателския
състав, но по-късни от 1926 и 1929 г. виж в Приложението
[7] Полимирова,М.
Разпространението на протестантството в град Самоков и реакцията на
населението.//Българо-Американски културни и поличически връзки презХХ- Първата
половина на ХХ век, София, 2004 г., с. 76
[8] Пак там, с. 76
[9]
Данова, Н. Ролята на протестантската етика за формирането на модерния етически
кодекс на българите.//Балканите между традицията и модерността. ИК-Гутенберг.
София 2009, 274-275
[10]
Пак там, с.284
американски колеж Самоков × история на Самоков × Кларк × мисионери × протестантство × училище
Американo - българските отношения през призмата на
Американския колеж в Самоков (1871- 1929)
Част IV
Единствено д-р Дж. Хаус и Слиипър са били подготвени по български език. Преподаването им затова е оценявано така високо. Директорът на училището д-р Хаус е оставил впечетление в учениците си, че е много образован. След време Хаус заминава за Цариград, за да се занимава със сп. „Зорница“. След него директор става Р. Томас, който прави промени в образователните дисциплини. Колежът в годините около Балканските войни 1912/13 г. се е „борил“ за признаване от българската образователна система. Официалното признаване на дипломата на колежа става по времето на Л. Острандер .
„Кларк и Морс били добри хора, но лоши учители. ...през четрите десетилетия от основаването на училищата в Самоков до балканските войни през тях се извървяха дсесетки преподаватрели. Мнозина бяха американци. Някои стояха само по година в България. Други прекарваха целият си съзнателен живот в родината ни и ставаха по думите на съвременниците едва ли не „повече българи от българите“.[1]
„През 1881 г. в училището дойде д-р Кингсбъри. Той трябваше да съчетава преподавателската и проповедническата си дейност с лечение на местните, но скоро осъзна, че Самоков не е някъкво затънтено селище в Анадола. откровено признаваше, че собствените му знания не могат да се конкурират със знанията на завършилите в Европа български лекари, та насочи вниманието си към т.нар. индустриален отдел.
През 1912 г. пристигна Рувим Маркъм.[2] Роден в Канзас, завършил колеж в Топика, а после богословие в Union Seminary в Ню Йорк и в Колумбийския университет. В Самоков бе намерен за подходящ да преподава математика. В Девическия колеж чак до 1911 г. властваше силната личност на г-ца Молтби. През 1907 г. дойде г-ца Инес Абът[3]. Тя бе завършила литература и латински език в университета в Мичиган. Показа добри организационни наклонности и замести дългогодишната директорка, когато тя реши, че е време да се оттегли. Американката установи добри контакти с царица Елеонора. Свързваше ги поне видимо не само това, че и двете бяха протестантки, но и общият им интерес към благотворителността и подобряванетом на качеството на медицинскотообслужване в страната. В навечерието на Първата световна война тя влезе във връзка с Американския червен кръст, за да основе през 1915 г. първото у нас червенокръстко училище. Свой отпечатък остави и г-ца Агнес Мери Бърт. Тя бе родена в Битоля в семейство на мисионери. След като премина през Американския девически колеж в Цариград продължи да учи в Америка в Оберлин (Охайо). През 1899 г. стана учителка в Самоков. Известно време изпълняваше длъжността директор. През 1911 г. в България се настани Едит Леонон Дъглас. Тя идваше с образование от колеж в Колорадо, а преподаваше английски език и литература. Друг дългогодишен преподавател беше и г-ца М. Хаскел. От Солун през 1901 г. дойде със съпруга си Хадсън Холуей. Освен, че остава учителка до 1913 г. тя водеше и голямо неделно училище за деца.“[4]
Многократно американците изказвали мнение, че българското население не е запознато с истинското християнско учение и, че християнството се изпълнява само на битово ниво. Това е така до момента в който населението трябва да се организира срещу протестантите. Както пишат автори като професор Данова православие е синоним на националност (в случая българи). „Отпор от православните на пропагандата. Н. Матинчев, като се обявил за протестантин, съгражданите му бойкотирали търговията, а фурнаджиите по настояване на същите, отказали да му пекат хлеба. На хули и оскърбления бил подложен от по-крайните елементи Ив. Тонджоров. Обществото гледало с подозрение на тех. Така, читалището „св. Седмочисленици” давало вечеринка на 30.І 1874 г. и отдолу на обявата писало: „Входът е запретен за протестантите”. Обаче, тукашното население ни тогава, ни по-късно не прибегвало до насилнически действия, като в Ст.-Загора и Ямбол, където в 1858 г. и 59 г. счупили вратите и прозорците на мисионерските жилища, та се прибегнало до съдействието на властта и правосъдието, а некои от провинените били осъдени на 2-3 месеци затвор. Тук по-простичките хора и сега гледат на тех като на изменници на праотеческата вера, а по-интелегентните като на практични, които за интерес са станали такива или пък са заблудени мистици, които и най-дребните случки в живота си обясняват по свърх-естествен начин; некои пък (малцинството) им симпатизира, като намират религията им свободна от строгия формализъм и обрядност на православната черква. Духовните власти отначало не вземали особени мерки спремо протестантите, защото не вервали в успеха им и защото били заняти с черковната борба, па немало в града още и митрополит, който пристигнал есента на 1872 г. По-късно вече те почнали да проповедват в черквите срещу тех и да пишат в екзархията, па даже хората на последнята и сами предлагали некои средства. Така, екзархийския протосингел архимандрит Иосиф в писмото си до митрополит Доситей от 8.VІІ 1873 г. писал: „Добро би било да пишете на Негово Блаженство едно писмо , с което да му явите, че по причина на протистанската пропаганда в Самоков, както и по други причини, е нужно да се устрои час по-скоро едно какво да е богословско училище...”[5]
Единият от водачите на църковната борба е Авксентий Велешки, който е от самоковска фамилия. Той завещава пари за благотворителност и след неговата смърт 1865 г. тези пари са употребени за Самоковското богословско училище. Това училище създава първите кадри на църквата след Освобождението. Мобилизацията за цялото това начинание идва от страх и желание за „отпор“ на протестантската пропаганда.
„ Училищното настоятелство, в което влизали и свещеници, на 4.ХІ.1872 година условило за учителка г-жа Георгиева, Ралу, като ú забелезало да не споделя религиозните възгледи на мъжа си г-н Хр. Георгиев, който бил изпъден през учебната година от същото настоятелство за протестанските си убеждения. На 10.ХІІ 1873 г. екзархът писал в отговор на Доситея: „Протистантите да се увещават с добром, а не с насилнически мерки, защото туй ще им спечели съчувственици. Ако учителите ви са надъхани с протистантизма, епархиялният съвет да потърси други”[6].
В отговор на митрополитското писмо от 29.ІІІ 1875 г. ето що писал екзархът: „В едно писмо от 29.ІІІ текущата година, Ваше Преосвещенство, ни явихте за действията на протистанската пропаганда в богоспасаемата Ваша епархiя и опастостъта, която ú приготовляват те. В него писмо, Ваше Преосвещенство, ни бехте притворили и едно оплакванiе от Банско окръжие против некой Иванчо Тонджоров, родом от Самоков, приверженик и проповедник протестонскый, който с своите проповеди был смущавал тишината и мирът на благочестивыте христиани. Ката получихме реченото Ваше писмо дадохмы на честното царско правителство един такрир и в него молихмы да се направи потребното за отстраненiето на реченныйт Ив. Тонджоров от Банското окръжiи. Последствiе на тоя такрир честното царско правителство заповеда на Солунскыйт Вилаетлик, под ведомството на което се намира това место, да изпыта оплакванiята на християните и, ако гы намери действителны, да направи потребното и да яви всичко назад. Ный Ви притварямы в настоящето си братско писмо точен препис от това емирнаме до Солунскыйт Вилаетлик, комуто ся изпроводи миналата седмица, за да подействуваме за изпълненiето му пред местната гражданска власт. Ный желаемы при това Ваше преосвещенство да явите нам следствiятя на тая висока заповед. С това принасямы братскы-те си поздравленiя и оставамы на Ваше Преосвещенство Во Христе брат Антим ексарх Български.
Цариград, Орта-Кьой, 1875 юнiй 16”.[7]
Всичко това става в период, когато населението е под османска власт, но нещата не се променят особено, като отношение към американските мисионери и след Освобождението. Администрацията на Княжество България в много отношения е по-стриктна и и по-осторожна от османската. Идеята за държавност води и до престараване спрямо американските мисии по българските територии, а не само в Самоков.[8]+++3
„На 1881 год. 24.ХІІ. българския екзарх Иосиф писал с №95 от София тъй: „До Негово Високо-преосвещенство Святосамоковскаго митрополита Господина Доситея.
Ваше Високопреосвещенство!
Св. Синод в грижата си за подобрението на церковните дела на св. наша екзархия, за което бе и събран денье в София, не може да остави без своето отеческо внимание и това прискръбно явление в нашето отечество, че от неколко време насам в много епархии на Св. Екзархия са се появили разни пропаганди, които излъстват благочестивите христиане с иноучение и привличат некои от тех в своите примки. За да се избави прочие св. ни църква от това душегубително зло, Св. Синод счита за нуждно да знае в какви размери се е разпространило това учение на разните пропаганди и какви мерки са вземени за неговото прекратяване. Следствие на това, Ваше Високопреосвещенство, Вие ще се постараете в непродължително време да ни изпратите точно изложение, ако има в управляемата от Вас епархия да се разпространява какво да е иноучение, за неговите размери, начинът на разпространението му, средата, где най-много се разпространява и какви мерки са вземени от Ваша страна за неговото изкоренение и прекратяване. Като верваме, че, Ваше Високопреосвещенство, нема да замедлите сказаното изложение ние се препоръчваме на светите Ви братски молитви и сме за всегда.
Любезни Ваш о Христе брат Екзарх българский.
София, 24-й декемврий 1881 г. Iосиф” № 95-й.
Самоковският митрополит отговорил на 30.І. 1882 год. №26 . Ще направим извлечение, защото е много дълго писмото. „В отговор на това Ваше писмо имам чест да отговора както следва:
„1) В управляемата от нас Самоковска епархия съществува протистантско иноучение, което се упражнява чрез две мисионерски американски протистантски училища ... Мъжко Америк. научно Богословско заведение, което се основало и се подкрепява от америк. евангелско общество... и приготвя учители и проповедници; Американско дев. у-ще, което се е основало и подкрепява от някои христ. благодет. в Америка, а целъта му е да приготви девойки, които или чрез учителствуване или по други начини (?) да работят за образованието (?) и възвишението на женски пол в тези страни.
2) ... Протестанското въ Самоков иноучение се заключава по настоящем въ пределите на учил. зграда и въ 4-5 къщи.
3) Казва се, че се разпространява чрез училището.
1) Средата, отдето се разпространява американското протист. учение, е Самоков.
2) ... Още никъде нема да са се явили значително число.
3) След дълги размишления и с опитни човеци допитвания дойде са до заключение, че по никакъв друг начин не ще може да се изкорени и прекрати това нещо, освен да се основе и отвори едно богословско у-ще...”. Както знаем такова училище бе открито в 1876 г., а след три години закрито. На 1883 г. отново се откри и престоя в Самоков цели 20 години до 1903 г., когато бе преместено в София. Не ще съмнение, че то упражни влияние върху населението и протистанството се ограничи. Тук се редактираха некои вестници и списания, като: „Селянин”, а после „Съветник”, „Църковен преглед”, „Православ. проповедник” и др. в тех покрай другите дописки и статии се помещаваха и такива с полемически характер срещу протесантите. Понеже напоследък материализамът силно успева в България, то, както протест, тъй и православните, редко вече спорят помежду си, а се опълчват срещу него.
Ако си дадем строга сметка за пропагандата, ще видим, че сектанство и разцепление се култивира чрез нея между българите християни, защото искаме ли подобрение на христианството, требва да подобрим, да реформираме, самото православие. Обаче, протистанката пропаганда има и заслуга към нашия народ и частно към Самоков. Преведената от тех библия даде много добро четиво в ръцете на българина и повлия върху неговото морално развитие; тя и други някои издания на „Еванг. дружество” в „Зорница” и др. като пръскаха на всекъде из Евр. Турция, един вид пропагандираха българската народност. Прот. пропаганда предизвикваше българското население да реагира, като урежда училищата си и отваря по-горни класове срещу техните – в Самоков се откри православна семинария главно заради тех. Църквата и тя до известна степен реагираше, като търсеше по способни свещеници. Много будни младежи постъпваха и постъпват в техните училища и, като работят в печатницата и дърводелницата, изкарват прехраната си и се изучават. От 1 март 1930 г. окончателно американските училища се преместиха в София, а зданията на мисията в Самоков откупи библейското америк. общество.“[9]
През 1882 г. след направените промени програмата изглеждаше доста внушителна и отговаряше на съвременните изисквания:
Програма
I клас – закон Божи, числителница, алгебра, физиология, българска граматика, английски език
II клас – закон Божи, алгебра, геометрия, всеобща история, българска граматика, английски език
III клас – закон Божи, физика, славянски език, английски, химия и диплография
IV клас – закон Божи, тригонометрия, логика, риторика, ботаника, минералогия и астрономия
V клас – закон Божи, догматично богословие, умствена философия, нравствена философия, доказателства за християнството, гражданска икономия и педагогика
VI клас – закон Божи, омилетика, пастирско богословие, църковно богословие, църковна история, догматическо богословие, френски език
На следващата 1883 г. бяха приети „законите“, сиреч правилникът на училището, които с известни промени останаха в сила чак до балканската война. Сравнени с правилата на българските училища, те се вместваха в рамките на една строгост, която на съвременниците не изглеждаше прекомерна, а наложителна.
19 май 1883
ЗАКОНИ
На Американското научно-богословско
заведение в гр. Самоков
Член 1. Щом като се испитат желающите да постъпят в заведението, онези, които се удобряват да се приемат, отиват при съкровищникът, та плащат за учението си през първий терм, и като подпишат, че ще пазят училищните закони, те приемат от съкровищникът едно тело от тези закони и свидетелство, че се приемат за ученици в заведението.
Член 2. От учениците се изискува да присъствуват на сутрешните вечерните училищни молитви и на общите богослужения в св. Неделя навременно и благоговейно. Сутрешните молитви стават на 8 ¾ часа, и вечерните на 4 часа. ...„[10]
През 1887 г. под редакцията на Мейбъл Сплитър започва да излиза детското евангелско сдписание „Детеводител“. Две години по-късно Андрей Цанов предлага Българското Евангелско дружество да започне издаването на списание“ Домашен приятел“. През 1902 г. се появява „Българско въздържателно знаме“ [11]
„Кларк и Морс били добри хора, но лоши учители. ...през четрите десетилетия от основаването на училищата в Самоков до балканските войни през тях се извървяха дсесетки преподаватрели. Мнозина бяха американци. Някои стояха само по година в България. Други прекарваха целият си съзнателен живот в родината ни и ставаха по думите на съвременниците едва ли не „повече българи от българите“.[12]
През 1881 г. в училището дойде д-р Кингсбъри. Той трябваше да съчетава преподавателската и проповедническата си дейност с лечение на местните, но скоро осъзна, че Самоков не е някъкво затънтено селище в Анадола. откровено признаваше, че собствените му знания не могат да се конкурират със знанията на завършилите в Европа български лекари, та насочи вниманието си към т.нар. индустриален отдел.
През 1912 г. пристигна Рувим Маркъм. Роден в Канзас, завършил колеж в Топика, а после богословие в Union Seminary в Ню Йорк и в Колумбийския университет. В Самоков бе намерен за подходящ да преподава математика.[13]
В Девическия колеж чак до 1911 г. властваше силната личност на г-ца Молтби. През 1907 г. дойде г-ца Инес Абът. Тя бе завършила литература и латински език в университета в Мичиган. Показа добри организационни наклонности и замести дългогодишната директорка, когато тя реши, че е време да се оттегли. Американката установи добри контакти с царица Елеонора. Свързваше ги поне видимо не само това, че и двете бяха протестантки, но и общият им интерес към благотворителността и подобряванетом на качеството на медицинскотообслужване в страната. В навечерието на Първата световна война тя влезе във връзка с Американския червен кръст, за да основе през 1915 г. първото у нас червенокръстко училище. Свой отпечатък остави и г-ца Агнес Мери Бърт. Тя бе родена в Битоля в семейство на мисионери. След като премина през Американския девически колеж в Цариград продължи да учи в Америка в Оберлин (Охайо). През 1899 г. стана учителка в Самоков. Известно време изпълняваше длъжността директор. През 1911 г. в България се настани Едит Леонон Дъглас. Тя идваше с образование от колеж в Колорадо, а преподаваше английски език и литература. Друг дългогодишен преподавател беше и г-ца М. Хаскел. От Солун през 1901 г. дойде със съпруга си Хадсън Холуей. Освен, че остава учителка до 1913 г. тя водеше и голямо неделно училище за деца. Прогресът в училището стана по-забележим, когато начело на заведението застана Лерой Острандер, бивш преподавател в Роберт Колеж. Той превърна училищата в съвременни гимназии. За да съвпаднат с изискванията в България той променя програмата и на двете училища. Започва да дава заеми на преподавателите които да могат да завършат университетско образование, изисквано по българските закони. Тенденцията беше постепенно да се назначават и учители българи.
Всяко учебно заведение си има правила, а американските са направени така, че да се разбират и да се спазват. Това личи особено ясно и от „Програмата на Американското научно-богословско заведение“[14] от 1900 г., в която са описани накратко неща, които биха заитересували всички бъдещи ученици. Това заведение е съставено от Американско дружество, както и от частни благодетели. Целта му е да се даде научно и християнско образование.Тук проличава полезността на американското образование, без излишни думи и съвсем конкретно проличава „здравото стъпване“ на земята. Има два курса на обучение, които са основни: Научен (Шестгодишен, който го завърши получава диплом.)[15] и Богословски (Едногодишен, прибавъчен курс.). Съществува и т.нар. Избирателен курс(Ученикът може да учи предмети които желае, но с одобрението на учителите, не му се издава диплом, а свидетелство.) [16]
[1] Пак там, с. 388
[2] Приложението, стр. 108
[3] Приложението, стр. 90
[4] Докосвания до Америка, с.388
[5] Семерджиев, Хр. Самоков и околността му. Самоков, 2014 г., с. 88
[6] Пак там, с 88
[7] Пак там, 88-89
[8] Писмата са дадени от мен(б.а.) без съкращения
[9] Семерджиев, Хр. Самоков и околността му. с. 90
[10] Докосвания до Америка, 388-392
[11] Пак там, 89-90
[12] Докосвания до Америка, с. 388
[13] В приложението стр.108
[14] Виж Приложението, стр 116
[15] Пак там, стр 118
[16] Пак там, стр 119
