Facebook
Twitter
Google +
RSS
Нови публикации
музей самоков × неделя × почивни дни × работно време × събота
Здравейте, приятели.
Искаме да ви уведомим, че преустановяваме съботно-неделните посещения. За неопределено време няма да може да ни посещавате в съботните и неделни дни. Извиняваме се предварително за причиненото неудобство. Във всички останали дни ви очакваме, както обикновено, при съблюдаване на противоепидемичните предписания.
За други подробности се свържете с нас на познатите ви контакти.
Искаме да ви уведомим, че преустановяваме съботно-неделните посещения. За неопределено време няма да може да ни посещавате в съботните и неделни дни. Извиняваме се предварително за причиненото неудобство. Във всички останали дни ви очакваме, както обикновено, при съблюдаване на противоепидемичните предписания.
За други подробности се свържете с нас на познатите ви контакти.
беседа × видео × занаяти × музей самоков × пандемия
Здравейте и този път с поредното ни видео включване по време на изолацията, приятели!
Това е третото ни аматьорско видео заснето, по време на пандемията, в нашата експозиция имащо за цел да ви запознае отблизо с темата за развитите занаяти в Самоков през XIX век. Извинявам се за лошото качество. Отново не мога да ви зарадвам с по-добро видео от миналите пъти, но се надявам информацията да ви е полезна и да може да добиете представа за нашите експозиции.
Ще ви очакваме след като отворим вратите си за посетители.
Приятни минути с мен и бъдете здрави!
ПП: За тези от вас, които по една или друга причина няма да могат да чуят моя глас, пускам текста под видеото.
Поздрави от всички нас!
Пазете се!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.
Това е третото ни аматьорско видео заснето, по време на пандемията, в нашата експозиция имащо за цел да ви запознае отблизо с темата за развитите занаяти в Самоков през XIX век. Извинявам се за лошото качество. Отново не мога да ви зарадвам с по-добро видео от миналите пъти, но се надявам информацията да ви е полезна и да може да добиете представа за нашите експозиции.
Ще ви очакваме след като отворим вратите си за посетители.
Приятни минути с мен и бъдете здрави!
ПП: За тези от вас, които по една или друга причина няма да могат да чуят моя глас, пускам текста под видеото.
Самоков през XIX век – занаятчийски център
През Възраждането Самоков се оформил като голям търговски център. До Освобождението чаршиите били най-достъпното място, където общувало населението. Те се намирали в централната част на града.
След основния занаят железарство, бакърджийството е бил вторият по значение металообработващ занаят. Бакърджийският еснаф имал значително влияние през Възраждането. Дюкяните му заемали цяла улица в Чаршията. Свързаните с него занаяти били медникарство и дюкмеджийство. След Освобождението много от самоковските майстори от тези занаяти – получавали дипломи и награди за висококачествените си изработки. Не само за църквите камбани, дискоси и метални свещници са правели. Те са леели, ковали различни съдове за домакинството – тасове, сахани, джезвета, чаши, ножици за рязане на лоени свещи и много други...
Куюмджиите, също имали обособена чаршия, една от най-голямата с многобройни дюкяни. Виждате тук златарски мерки, теглилки и други инструменти на самоковски майстори Те изработвали от злато, сребро и други материали, като седеф, традиционни накити и украшения – тепелки, титримета, наушници, гривни-бурмалии, пафти, колани-кемери, пръстени... Пафтите, може да ги видите тук в тази витрина как са украсявали женското традиционно селско облекло. Показали сме и мъжката носия с оформените по нея гайтани, а ето и косичника на женската глава. Колко красота има в тази витрина, нали? За традиционните самоковски шевици и носии ще говорим може би друг път.
За инкрустация, в украшенията си, майсторите са използвали и полускъпоценни камъни – антики. Виждате колекцията ни от камеи, но за нея и Димитър Антикаров ще говорим по-подробно друг път.
Част от тази индустрия бил и занаятът сахатчийство. Самоковските часовникари не само поправяли донесените часовници, като този, от Европа, но колелце по колелце произвеждали стенни часовници, най-вероятно подобни на тези. Виждате тук градски бит и облекло от началото на 19 век. Това са костюми, от скъпи материи – тафта, сатен, дантела, на самоковски учителки и една годежна розова копринена рокля.
В периода 18-19 век абаджийството е бил основен поминък на българското население в Самоков, както и гайтанджийство, бояджийство, валявичарство, тепавичарство също свързани с обработката на аби и шаяци. Благоприятно било развитието на кожухарските и кожарски работилници, както на кланици и на мандри. Имало и специализирани занаятчии – мутафчии, папукчии, кюркчии, терзии, сърчеджии....
Занаятчийските дюкяни в Самоков били над 690 в средата на 19 век, а в града имало над 20 еснафски организации.
В средата на 19 век в Самоков заработила първата стъкларска фабрика в България на д-р Антон Унтерберг както и неговата фабрика за кибрит /пали дръвца/. Той бил и първият лекар с европейска диплома в града. Виждате как е изглеждал първият кибрит - има цилиндрична форма с литография пейзаж на Самоков, както и различни стъклени съдове – чаши, стъкло за прозорци, дори и стъкленица за наргиле. Колекцията от порцелан в тази витрина има източни и европейски пейзажи за декорация. Той е внесен от Англия и говори много за вкуса на самоковци през 19 век.
Поздрави от всички нас!
Пазете се!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.
Д. Каназирова - музейна комуникация
беседа × видео × железодобив × музей самоков × пандемия
Здравейте отново, приятели!
ПП: За тези от вас, които по една или друга причина няма да могат да чуят моя глас, пускам текста под видеото.
Поздрави от всички нас!
Пазете се, стойте си у дома!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.
Ето второто ни аматьорско видео заснето, по време на пандемията, в нашата експозиция имащо за цел да ви запознае отблизо с темата за Самоков като един от най-големите железодобивни центрове в Османската империя. Извинявам се за лошото качество, не спазих обещанието да е по-добро от първия път, но оказа се, че хич ме няма в самостоятелното операторско изкуство, при това с некачествен мобилен телефон.
Приятни минути, въпреки всичко!ПП: За тези от вас, които по една или друга причина няма да могат да чуят моя глас, пускам текста под видеото.
Самоков - железодобивен център
След Освобождението Самоков е най-големият град в Софийски окръг, голям промишлен и образователен център. Несъмнено, обаче, градът дължи цялото свое развитие на железодобива. Възниква като рударско селище около 12-14 век. Откритите железни рудници около Самоков били най-първите такива в Османската империя. Земята, от която добивали рудата се наричала „рудовище“. А тези макети показват как е ставало стопяването и изковаването на желязото в нашия район. Пясъкът в околността е съдържал голям процент желязо – магнетит. Промиван е, като така е използван само металът и се подрежда с дървени въглища в огромна висока пещ, наречена видня. Разрез на тази пещ виждате тук с подредените ред дървени въглища, ред железен пясък... Пещта работи само с помощта на водно колело и две духала за постоянен приток на въздух и поддържане на непрекъснат процес на горене. Ето и част от металния пясък, който сме запазили.
Съоръженията били изграждани близо до реките и използвали дървета от Рила планина. Градът ни е бил един от най-големите железодобивни центрове в Османската империя.
Голям брой население е работело в самоковите в района на града и самоковските села. На тази карта може да видите къде точно, в околностите на Самоков, са били разположени и построявани видните и самоковите, които са снабдявали с много желязо османската армия и флота. Желязо било продавано както в пределите на империята, така и извън нея. В желязото, произвеждано в нашия край, липсвал манган и други примеси, което допринасяло за корозионната му устойчивост. Именно поради това то било много ценено и предпочитано пред европейското. Между 1500 и 3000 тона желязо годишно се произвеждало в Самоков.
Ето в реален размер как изглеждат готовото кюлче желязо, наричано „расовач“, гривната, която е подкрепяла дългата дървена дръжка на тежкия чук, клещите, които са използвали ковачите, наковалнята и самият чук. В тази витрина макетът показва как точно е ставало коването на желязото. Това е съоръжението САМОКОВ /мадан/ – идва от съчетанието „само кове“ – защото само и единствено водната сила задвижва този голям, тежък чук и той сам кове. Няколко видни са снабдявали един самоков със сурово желязо. То се изковавало в железни пръти и след това се правели същинските неща.
В града са ковани пирони, гюлета, фенери, клетки за птици, брадви, ключове, панти, катинари, капани за дребни животни, различни видове свещници, ..... боринарници, железни мелнички за кафе /наричани воденици за кафе/, кантари...
А ето как са изглеждали котвите, произвеждани за корабостроителниците в Цариград...
Пазете се, стойте си у дома!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.
Д. Каназирова - уредник, музейна комуникация
беседа × видео × константин фотинов × музей самоков × никола карастоянов × пандемия
Здравейте, приятели!
Ето първото ни аматьорско видео заснето, по време на пандемията, в нашата експозиция имащо за цел да ви запознае отблизо с темата за Самоков - просветен и културен център. Извинявам се за лошото качество, но като за първи път мисля, че е доста добре. Следващият път ще е по-добре - обещавам ви.
Приятни минути!
ПП: За тези от вас, които по една или друга причина няма да могат да чуят моя глас, пускам текста най-долу под видеото.
Самоков - просветен и културен център
Константин Фотинов – учител, търговец, преводач е съставител и редактор на първото периодично списание в България – Любословие. Отпечатвал го в Смирна, в печатницата на Дамян, в която били отпечатвани много български книги и станала известна като „българската“ печатница. Някои от тях са и Новият завет на Н. Рилски, както и част от Стария завет на К. Фотинов. Тук виждате как е изглеждало списание Любословие в постоянната ни експозиция, а също и други негови книги. Не е необходимо да казваме, че гърците са имали книгопечатане от времето на Гутенберг.
Най-близо до българите са били сърбите, но със значителни разлики и предимства – между 1741 и 1800 година са имали над 300 издания, а първата печатна книга на новобългарски език излиза едва през 1806 г. –„Кириакодромион“ на Софроний Врачански, която може да видите и в нашата експозиция.
Най-ранните български печатници в Самоков, Солун и Смирна са са оформили също по това време. А най-старата ръчна преса с дървени букви е тази на Никола Карастоянов - учител, книговезец, пътуващ книжар от Самоков, която може да се види единствено в нашия музей. Ето я – донесена на части в Самоков. Тя съществувала по-дълго от Солунската, която само след 5 години работа отпечатала едва няколко религиозни книги. Колко точно книги е отпечатала тази – не знаем, но повече от 60 книги са с надпис Самоков, Типографията на Карастоянов, а някои от тях препечатвани по няколко пъти...
Във витрината виждате някои от първите книги на Карастоянов отпечатани на нея; клишета/матрици за щампи/илюстрации за първите страници; много малка част от металните букви, които Карастоянов по-късно закупил и започнал да ползва, както и неговата лична мастилница.
Не може да става сравнение между Самоковската и Солунската, от една страна и печатницата на Дамян и съдружници, от друга.
Началото на 18 и края на 19 век е период на бум на евангелски и протестантски мисионерски библейски дружества. Тяхната инвазия на Балканите била като начало в Гърция, в Смирна. Развили там голяма чуждестранна мисионерска дейност. Няма да се отплесвам в разказ за ролята на книгопечатането им в тази посока, но е факт, че все повече и повече се търсели печатни книги. Във витрината може да видите учебници, граматики и помагала за американското и други училища в Самоков.
Тук имаме учебни издания за звучната метода на преподаване на самоковския учител Димитър Благоев. Той въвежда в пловдивската гимназия Педагогиката като специален предмет за изучаване. Имаме и една уникална книга на самоковския художник Христо Йовевич с ръчно написаните от него Езопови басни и лично нарисувани от него илюстрациите към тях.
Поздрави от всички нас!
Пазете се, стойте си у дома!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.
Д. Каназирова - музейна комуникация
затворен музей × извънредно положение × самоков × COVID-19
Приятели, във връзка с обявеното извънредно положение в страната и предприемане на превантивни мерки срещу разпространяването на COVID-19 Ви информираме, че Исторически музей-Самоков и неговите обекти преустановяват работа с посетители до 29 март или до второ нареждане.
Няма да се допускат до експозициите посетители. А групи въобще не се записват за близкия един месец. Няма да бъдат изнасяни екскурзоводски беседи. Съботите и неделите се обявяват за неработни. Няма да се организират мероприятия.
Следете ни за подробности.
Нека бъдем отговорни към здравето си, към здравето на близките си и към здравето на всички около нас.
ПП: Предстои нещо ново, с което ще ви запознаем скоро. ;) Очаквайте!
експозиция × оръжие × пистолет × пушка × Христо Николов
И така, и след Крискарец са прибавяни през годините още хладни и огнестрелни оръжия. Последните такива заведох със съответните инвентарни номера на 12.10.2018 г.: Двуцевна ловна руска преправка на марката „Баярд“ с растителни инкрустации по метала и пушка едноцевна-ловна от началото на ХХ век с чупещо се рамо и калъф. И двете пушки бяха предадени от господин който живее в София, но спомените му са свързани със Самоков.
От различните движения на складовите наличности на музея оръжията са тези, които са претърпели най-малко „раздвижване“ (по обясними причини). Наложи се, през последните две години и сериозно оглеждане на събраната колекция. Взехме решение след двукратно допитване до различни специалисти по оръжията да се направи реставрация на по-ценните модели. Целта ни беше да се направи едно допълнение към съществуващата експозиция, което да я допълни без да нарушава концепцията. Ограничихме се в периода Възраждане. Работата беше свършена в срок 03.03.2020 г., като освен нова експозиционна площ беше направена и брошура за изложените образци, както и мобилна-постерна изложба.
Отделихме място и за прототипа Тежка картечница на Христо Николов от 1927 година.
Благодаря за съдействието на лицензираните реставратори Петър и Надежда Игнатови. Благодаря и на колегата Любомир Николов, който помогна не само със снимки, но и с оформянето, и подготовката на изданието. Благодаря на колектива на ИМ Самоков, както и на директора, който осигури финансирането.
Славейко Докузов
уредник
