Здравейте, приятели!
Художествена галерия "Проф. Васил Захариев";
Джамия и
сградата на Историческия ни музей
няма да работят.
Извиняваме се за причиненото неудобство, но предстои годишна профилактика, която е неизбежно да отложим.
6 септември също ще бъде неработен ден за всички наши музейни обекти.
Екип на ИМ Самоков
Когато подготвяхме голямата изложба „Шаржове, карикатури, колажи“ за Музея на хумора и сатирата в Габрово, която ще се открие тази есен и преглеждахме всичко от папките и кашона на художника, си помислих, че ще бъде добре, ако рисунките и шаржовете, свързани със Самоков, града, в който минава целият творчески път на Васил Чакъров, бъдат показани именно тук, където споменът за него е жив, както и много от персонажите и техните близки, които той е увековечил. Още повече защото по-голямата част от тях не са били показвани и чакаха своя час за среща с публиката.
И ето ни сега пред тези „Самоковци“. Това са колегите художници и учители на Чакъров, местните културни фигури, моделите, които са му позирали, и учениците, които е възпитавал и които са го предизвикали да ги сложи върху белия лист. Повече от изложените творби са рисувани в рамките на една-две години – 1972 и 1973-та. Това е период, в който Васил Чакъров вече е доказал качествата си на художник. Намерил е, създал е своя образ – в акварела, в графиката, в карикатурата. Учителските задължения не са попречили на жаждата му да рисува.
С молив и перо, с цвят той реди тези образи – продукт на неизтощим творчески нагон и на жив интерес към хората, техните лица и нрави. Когато ги извадихме на бял свят, бяхме поразени от изразителността им, от умението на художника – при това бързо и сягаш на шега – да улови характер, понякога да подсили шаржово заложеното в него и да го постигне във форма.
Дългогодишното ни партньорство с музея на Понишавието в Пирот се потвърждава и от поредното им издание, в което има поместени снимки на наш килим от музейния ни фонд. Книгата за пиротските килими "Шара без края" излезе 2019 година.
Радостние сме да споделим този факт с вас и се гордеем, че Самоков има такива добри и продължителни връзки с тези наши колеги.
Поздвления за колегата Сашка Велкова, която е успешен професионалист и уредник. Да й пожелаем здраве и успехи в новото й поприще на развитие.
Ето снимки от тази книга:
Нашите музейни обекти няма да работят на следните дати:
24.04 и 25.04,
но на 22.04 и 23.04 ще може да посетите
Историческия музей и Художествената ни галерия.
Очакваме ви!
По повод 25-ти март - Международен ден на пощенската картичка и 130 години от издаването на първата илюстрована картичка в България, Общински институт „Старинен Пловдив“ в партньорство с Градски исторически музей – Самоков, канят пловдивчани и гости на града да разгледат документалната изложба „Поздрав от Самоков и Чамкория” в Балабановата къща (дълбока зала) в Стария град.
Първата илюстрована картичка е издадена в Пловдив. Това се е случило през 1892 г. по времето на Първото земеделско и промишлено изложение, но истинският бум на разпространението се бележи с приемането на Закона за пощите, който през 1897г. дава разрешение на различни ведомства и частни лица да издават пощенски "откритки".
В 25 експозиционни табла посетителите на изложбата „Поздрав от Самоков и Чамкория” ще видят над 80 образци на пощенски картички, създадени от едни от най-известните български фотографски ателиета.
Въпреки, че днес почти никой не праща традиционните пощенски картички, преди ерата на телефоните, радиото, телевизията и интернет е властвала модата чрез пощенска картичка да споделиш къде си и да поздравиш близките си.
В края на XIX и началото на XX в. настъпва бум на изпращане на пощенски картички с изгледи от посетените градове и курорти. Зараждащата се туристическа индустрия провокира издаването, както и разпространението на разнообразни техники за изпълнението им - литография, гравюра и фотография. Чрез тях оживяват градове, сгради, улици, площади, личности, които вече отдавна не съществуват или времето е променило до неузнаваемост.
В настоящата изложба има представена и интересна информация за първия курорт в България - Чамкория, сега Боровец.
"Изображенията на пощенските картички дават ценна информация за важни исторически и културни събития и възможност да се съхранят за поколенията паметниците на културата. Информацията от пощенски картички и днес се ползва от архитекти и строители при възстановяване на стари сгради в града, при илюстриране на книги, при всеки повод за документиране на исторически събития. Това я прави богатство, което има пряка връзка с мисията на ОИ „Старинен Пловдив”, споделят от екипа на института.
Изложбата ще продължи до 24 април 2022 г. Достъпът е с вход свободен и се осъществява при спазване на актуалните в страната противоепидемични мерки.
Текст и снимка: ОИ "Старинен Пловдив"
На пети и шести януари 2022 г. Исторически музей-Самоков гостува на град Казанлък с две интересни прояви. Първата е откриването на изложбата „Петър Боев – познатият-непознат” в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства, гр. Казанлък. Тя ще остане там до края на месеца. Двете институции имат дългогодишно партньорство и връзки, тук са показвани изложбите "Първите фотографи в България", както и такава за Димитър Радойков, самоковски зограф, живял и творил в гр. Казанлък. И двете са дело на уредниците от Исторически музей-Самоков.
Изложбата за Петър Боев се организира съвместно от Историческия музей, Държавна агенция „Архиви” и Български фотоклуб (основан 1920 г.). Боев засяга в своите трудове историята на фотографията в Казанлък както преди 09.09.1944 г., така и в по-ново време. Изложбата бе показана първо в Самоков, а се предвижда и да бъде експонирана в София.В нея освен снимки (семейни и правени от него) зрителите могат да видят редица документи, непоказваните никога рисунки на Боеви, лични вещи, видеоматериали и др. Показването на изложбата именно в града на розата не е никак случайно, защото в своите трудове Петър Боев обръща сериозно внимание на фотографията в Казанлък, както преди 1944 г., така и след това. В тях личат имената на творци като Петър Арнаудов, Иван Хлебаров, Георги Пенков и др.
Съществено място във втория том заема Казанлъшката творческа група с автори като Александър Иванов, Бедрос Азинян и Георги Димов. Събитието бе уважено от над 40 души, сред които редица известни фотографи. Гостите приветства г-н Стефан Папукчиев, директор на музея, последваха изказване на д-р Веселин Хаджиангелов (директор на ГИМ-Самоков). Той още веднъж припомни за връзките между двата града и изяви желание и надежда, че това събитие ще бъде последвано от множество такива. Втори говори Силвио Томов-уредник-нова история в същата институция и куратор на изложбата. Последният не скри вълнението си от факта, че събитието е уважено от толкова хора и изтъкна, че Боев дори и в най-смелите си мечти не си е представял, че ще бъде споменаван по такъв достоен начин.
На домакините от Казанлък бе поднесен и подарък-изненада, а именно фотоапарат с марка „Ролайкорд“, ползван от Боев. Той веднага бе включен в експозицията на музея. Другата проява се проведе в НУПИД „акад. Дечко Узунов“ и бе демонстрация на стара техника от XIX в. наречена цианотипия.Това стана с изключителното съдействие на директорката г-жа Минекова и Александър Иванов-фотограф.Безценна помощ оказа и младият казанлъшки фотограф-експериментатор Давид Кулев.
Цианотипията е изобретена през 1842 г. и носи името си от пруското синьо, което се получава като краен вариант на изображението. Първоначално възниква в помощ на ботаниката, основно разработван от една дама в Англия – Анна Аткинс, която прави отпечатъци от водорасли.
Постепенно цианотипията прераства в чисто фотографска техника. Достъпна само за малцина в миналото, днес тя е широкодостъпна и може да се практикува от всеки. Смесват се равни части от два химикала, който се нанасят върху хартия или друг естествен материал, оставя се да изсъхне. След това предмети или негатив се експонират директно на слънце или изкуствена UV-светлина.
По време на „експонацията“ с помощта на лампа (ок. 20 мин.) учениците можаха да научат повече за тази техника и да разгледат готови цианотипии в различни варианти. Особен интерес за учениците представляваше измиването на копието с вода, когато се повява и самият образ. Остава единствено снимката да изсъхне.
Постепенно демонстрацията премина в свободен разговор за аналоговата фотография, негативите, старите фотоапарати и техники като например пинхол (камера обскура) – „фотопарат“ от кутия с дупка. Бяха зададени множество въпроси.
Силвио Томов - уредник ИМ
