Въпреки че съществуват и по-ранни печатни книги, всеприето е, "Кириакодромион, сиреч Неделник" на Софроний Врачански, да се определя като първа новобългарска печатна книга от 1806 г.
Самият Софроний смята своя Неделник за първата българска печатна книга. Както казва той самият тя е отпечатана "на болгарский простъй язъйк". Тя съдържа 94 неделни и празнични проповеди, и поучителни слова, събрани хронологично в над 500 страници по реда на годишните празници, за които се отнасят.
Софроний Врачански е роден със светското име Стойко Владиславов през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по старобългарски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител, и книжовник в родния си град.
Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис. Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770 – 1775 година.
Св. Софроний Врачански е една от ключовите фигури на Българското възраждане. Той е продължител на делото на Паисий Хилендарски, един от основните строители на новобългарския книжовен език. Чрез произведенията си той проповядва просветата като път към национално пробуждане и свобода.
Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна църква, а паметта му се чества на 11 март.
В музея съхраняваме в постоянната ни експозиция екземпляр от неговия "Неделник", от 1806 г. - богослужбена книга, която се е превърнала за времето си и в домашна такава.
В музея съхраняваме в постоянната ни експозиция екземпляр от неговия "Неделник", от 1806 г. - богослужбена книга, която се е превърнала за времето си и в домашна такава.
