Facebook
Twitter
Google +
RSS
Нови публикации
американски колеж Самоков × история на Самоков × Кларк × мисионери × протестанство × училище
Американo - българските отношения през призмата на
Американския колеж в Самоков (1871- 1929)
Част III
Чакалов има брат Любомир, който става математик, известен в науката. и двамата са завършили Американския колеж в Самоков. За това, че протестанството донася по-висока образованост, а и ангажираност с обществените дела доказва и случката с Васил Левски, описана от Чакалов.
„Когато в нашия град беше дошъл Васил Левски и станало дума да нощува у нас, баща ми се възпротивил, защото се опасявал от своя комшия. Поради тази причина Левски прекара три нощи подред на тавана на нашия дюкян насред чаршията.“ [1]/[2] Бях завършил в Народното училище първо отделение, когато се наложи да се преместя в Евангелското училище, за две години в девическото, а после - в мъжкото. В девическото училище нямаше буквар и читанка. В Народното училище близо до църквата „Света Богородица“ всички деца влизаха в една голяма стая, където се преподаваше едновеменно на четрите отделения. На първо отделение учител беше Въргов. Доколкото си спомням, той беше от Карлово. На четвърто отделение преподаваше учителят Соколов, който ни се стуваше много страшен. [3]
Докато ходех в девическото училище в продължение на една-две години, „образованието ми“ се състоеше в заучване наизуст на стихове от Библията и в четене от книгата на пътешественика Джим Бънян, която току що беше преведена на български. „Пътешественикът“ беше книга, която фигуративно описва изпитанията на християнина, поел по пътя към тесните врати на спасението. През втората година на обучението ми в девическото училище ми връчиха една още по-голяма подвързана книга, озаглавена „Тълкуване на Евангелието от Матея“. Четох усърдно, но не можех да разбера нищо. По късно една американка ме взе под свое покровителство и ми преподаде първите уроци по английски. Тя си служеше с една малка, красива подвързана читанка с хубави картинки на всяка страница – просто да се прииска на всяко дете да я разцелува! Това беше книга тъкмо за момък на седем години. Помня, че една от картинките изобразяваше как две деца се люлеят на една талпа. Текстът под тази илюстрация беше: „виждаш ли как се издигам ? Аз отивам нагоре, а ти надолу.“ Това беше достъпно за разбиране от страна на момче на моя възраст, докато с „Тъкувания на Евангелието“ успехът беше твърде съмнителен.
„Моята учителка отдаваше особено внимание на произношението. Тя ме караше да си поставям езикът между зъбите и да произнасям звука „ди“, при което се получаваше правилното произношение на английски определителен член the. Благодарение на нейните уроци започнах бързо да напредвам в изучаването на английския език – просто ми се отдаваше да уча езици. Бързо свикнах и с произношението. Тази мила жена често ме взимаше на коленете си и ме динкаше. Говореше ми само на английски, защото не знаеше български. Баща ми непрекъснато се удивляваше:“Чудна работа е това дете! Още не знае български, а чете английски като господин Кларк! „
В мъжкото училище постъпих направо заедно с възрастните ученици, мустакати и брадати, кандидати да се подготвят за пастири. Тук образованието беше далеч по- систематично. Имаше учебници по граматика, география („землеописание“), аритметика („числителница“), имаше даже един новоизлязъл учебник по нотно пеене. Много дължим за общото си образование на учителите- българи А.С. Панов и Ив. Сичанов. И двамата бяха добре подготвени преподаватели, много предани на своята работа. С какво усърдие започвахме от трети клс да изучаваме славянски език! Преподаваше ни Сичанов, след което изучавахме физика и химия при Панов. Тези двама души бяха стълбовете на бъдещия „Колеж“. Нито един от американците не можеше да се счита за истински педагог. Сред тях Я.А. Кларк, преподавателят по минералогия, не беше даже добре запознат с предмета си.! Вместо минералогия, той се отвличаше от предмета на обучение и ни говореше за религия.“[4]
Градът е център на Кааза в Османската империя. Администрацията е доста силна по причина, че мястото е център на железодобив, които е важен за държавата. Същевременно той е сборище на различни етноси, които имат търпимост едни към други. „Климатът“ между етносите е подходящ за американските мисионери, които са преценили, че той е на възлово място, а и няма да бъдат гонени (преследвани). Американците имали за база града Самоков, работили сред неговото население, но имали по-големи успехи в близкия (през планината) Банско, а също и в Македония. Началното им присъствие е от 1866 г., но са преминавали през града и в по-ранни години, което им е позволило да се ориентират за географското му положение и значението му за околните селища. Базата им е обслужвала градове като Банско и Разлог, от което се появяват семейства протестанти.
„Днес има такива около 25-30 семейства, от които половината пришелци от Македония. За толкоз дълго време подобен успех е много малък. Обаче, благодарение на богатата обстановка, събранията им се посещават от гражданите; но те остават равнодушни към учението им, защото сега религиозните въпроси са оставени по-настрана, а местото им е заето от обществените. Пропагандата в Самоков не се ограничила само с дейностъта си в града – тя създала протистански гнезда в градовете и селата на епархията: Ихтиман, Д. Баня, Костенец, Банско, Мехомия, Джумая и пр. Така щото С-в. и околността му представляват днес център на протестанцизма и поради големото число негови съмишленици тук – пропагандата влияла и на цялата страна като се основало в Самоков „Бълг. евангелско д-во” по инициативата на А. С. Цанов и съдействието на Ив. Тонджоров, Н. Матинчев, Ив Чакалов и др. през 1874 г., което имало за цел „да се труди за разпространението на християнската вера и нравственост между българите. Това дружество издало ред книжки с религиозно съдържание, списание „Домашен приятел”, „Месечна зорница”, „Детоводител”, откупвало изданията на „Библейското дружество” и ги разпродавало; после с помощта на едно лондонско д-во илюстровани религиозни брошури и карти, помагало на издаваемия се в Пловдив в. „Зорница”, купило книжарница и пр.“[5]
Библейският дом в Цариград, вече не единственото място, което създава литература за разпространение сред българите. Появява се вече местен протестантски сепаратизъм, първо в Пловдив, а после и на други места. Срещите на мисионерите се осъществявали в Самоков. „Повече от годишните мисионерски събори, които дават тон и направление на пропагандата в страната, са ставали тук, а напоследък и летните училища, в които казаните госп. разменявали пак мисли от общ интерес на протистонството в страната и Македония. Годишните актове на средните им училища пак привличат тук много от проповедниците, от хората им.“[6]
Подчертана модерност за облика на града е Американския колеж. Въпреки това предлагането на обучение свързано основно с религия не се нрави на желаещите. Друг е момента, че се плаща и такса, която както е видно не е била никак малка.[7] А и търсенето на „научно“ образование предполага промяна в образователните дисциплини. „Промените не бяха само в изгледа и названието. Мисионерите трябваше да внесат и значителни корекции в първоначалните си педагогически планове. През 1871-1881г. училището за младежи функционираше само като теологическа семинария. Това не се харесваше само на православните, но и на протестанти, които искаха децата им да получат по-добро образование, без непременно да бъдат насочвани към духовна кариера. Затова учебната програма беше преработена. Засили се тежестта на светските предмети. Управата на училището взе решение да допуска сред учениците и момчета с добър характер, от които не се очакваше да станат проповедници и пастори. За голямо неудоволствие на преподавателите се оказа, че като резултат от либерализацията на приемния режим броят на желаещите да се подготвят за духовна кариера почти секна. Напливът беше към общообразователния или т. нар. научен отдел.“[8]
[1] Чакалов, Г. Такива бяхме. С, 2007 г. ,с 21
[2] Чакалови са общо 9 деца, а бащата-търговец си е пазил домочадието, винаги е можел да каже, че не знае откъде се е появил този човек в дюкяна му, (б.а.).
[3] Прототип на лит. герой (б.а.)
[4] Чакалов, Г. Такива бяхме. С, 2007 г. , 28-30
[5] Семерджиев, Хр. Самоков и околността му. Самоков, 2014 г.,
[6] Докосвания до Америка, с. 385
[7] Виж приложението на стр. 121
[8]Докосвания до Америка, 385-386
константин рангочев × музей самоков × Невена Митрева × признание × първи ноември
Почетните знаци връчи председателят на Общинския съвет Силвия Стойчева. Поздравление получиха и от кмета на Общината. Присъстваха културни деятели, учители, ученици, граждани, медии...
Невена Митрева е дългогодишен музеен специалист с голям принос към издирвателската работа относно историята на Самоков. Тя е автор и съавтор на много от музейните ни издания - "Хроники и пътеписи за Самоков", "Поздрав от Самоков", "Златен Извор", "От Чамкория до Боровец", "Пътеводител Самоков", изданията от поредицата "Галерия самоковски художници" и др....
Доц. д-р Константин Рангочев е преподавател по „Средновековие и сакралност” в катедра „Кирилометодиевистика” към СУ „Св. Климент Охридски”. Той е дългогодишен научен колега и приятел на музея. С асоциация "Онгъл" и екип допринасят за задълбочена изследователска етноложка дейност и проучвания на територията на Самоков и околността.
За
тържественото настроение се погрижиха вокална група "Медени звънчета" с
ръководител Даниела Георгиева към ОУ "Митрополит Авксенти Велешки" и
саксофонистът Сергей Сергеев.
 |
| снимка: Веска Тодорова - PR Община Самоков |
история × кмет × опълченци × паметник × самоков
На връх първи ноември в Самоков бе открит паметник на опълченците. Официални гости на церемонията бяха Иво Антонов директор на дирекция „Социална политика” при Министерство на отбраната и Илиян Тодоров, областен управител на Софийска област. Присъстваха общински служители, ученици, деца от детските градини, много граждани.
Тържествено с военен караул и духов оркестър на Сухопътни войски кмета на Самоков Владимир Георгиев откри паметника. В обръщението си той подчерта, че изграждането на паметника е израз на поклонението към саможертвата на героите ни, участвали в сраженията по време на Руско-Турската освободителна борба.
Идеята за паметника е на инициативен комитет от граждани. На заседание на Общински съвет е взето решение да бъде подкрепена тази идея и да се реализира паметника.
Паметникът е дело на скулптура Марин Марков, като цялостната композиция включва няколко бронзови плочи. На първата плоча има поставен кръст, а на останалите са гравирани лаврови клонки и изписани имената за загиналите. Пред паметните стели е разположена скулптура на опълченец, носещ опълченското знаме, върху което е гравиран лъв.
Иво Антонов поздрави всички, които имат отношение към изграждането на паметника и подчерта, че отговорното отношение към историята ни и почитта към героите ни е мерило за националната ни идентичност.
Тържествен водосвет отслужи отец Михаил Колев-архиерейски наместник. С едноминутно мълчание и на колене присъстващите почетоха паметта на героите. След това поднесоха венци и цветя.
американски колеж Самоков × история на Самоков × Кларк × мисионери × протестанство × училище
Американo - българските отношения през призмата на Американския колеж в Самоков (1871- 1929)
Част II
Девическото училище освен английски език е давало възможност да се изучи правилното поведение в обществото по американски образец. Когато самоковски ученички са посещавали училището са помагали в някои дейности, като дежурства и почистване. Това се е налагало, защото не са плащали пълна такса, а и са нощували в домовете си, а не в пансиона. „Девическото училище. За пръв път то било открито в Ст.-Загора около 1860 г. само с неколко ученички, които през 1886 г. достигнали до 35, а, както четем, на 1871 г. се преместило в Самоков. Първоначално имало само две учителки и директорката, а след неколко години – 4 учителки и 40 деца-ученички. Ученички с завършен курс за пръв път излезли на 1879 г. То постепенно разширявало програмата си. През 1882 г. курсът му бил 4 годишен с 499 ученички, от които повечето от Разлог и Ямбол . Програмата му обемала вероучение, английски, български и естествените науки. По-късно курсът му станал 5 годишен, а преди неколко години и 6 годишен. Броят на ученичките достига на 1913 г. 113, от които 20-на от Самоков, понеже немаше българска дев. гимназия в града. Програмата му е същата, както на нашите дев. педаг. училища, освен вероучението и английския език. Изглежда, че музиката е добре застъпена, защото ученичките се обучават и на пияно, на хармониум, освен на пеене. Требва да изповедаме, че живатът в пансиона, а особено домакинската работа, която се възлага на ученичките по дежурство, благоприятствува за възпитанието на девиците, ако не е прекалената набожност и некои още стари педагогически приеми.“[2]
За Мъжкото училище може да се каже, че роля изиграва американският прагматизъм т.е. дава се и занаят. Освен усвояването на език и добро държание, а и многото други предмети се търси и една полезност за развитие в живота – усвоява се дърводелство (дограмаджийство и мебели). „ Мъжкото училище . То се отворило в Пловдив на 22.Х 1860 год. и отначало броило 2 ученици, а след 9 години 30 души, до като на 25.VІІ 1869 год. било закрито. Курсът му бил четиригодишен, като видно место в програмата се давало на естеств. науки, вероучение, английски и български. Понеже немало учебници по български език, самите мисионери се заели с тая работа и приготвили такива по аритметика, алгебра, геометрия, физика и пр. Учениците били сиромашки момчета, които се издържали с своя труд при мисионерите. То се закрило, защото, според некои мисионери, не оправдало надеждите. След 2 години пак се открило, но в Ст.-Загора и не като научно, а богословско, което на другата година, 1872, се преместило в Самоков. Училището тук добило име „Америк. богословска семенария” с 4 годишен курс и два подготвителни класа. Обаче, нуждите на времето наложили, щото програмата му постепенно да се променва, като се дава повече место на светски науки, а през мес. май 1880 год. то се нарекло „Америк. научно богословско заведение”, а др. год. курсът му станал 5 годишен, с един специален богословски клас. То се обърна в седмокласно училище, с програмата на наша реална гимназия. На 1913 г. то се посещавало от 87 души ученици. От 1885 година се създала при училището печатница и дърводелница, където бедните ученици в свободното си време работят и печелят, ако не напълно, поне отчасти прехраната си. Туй е добрата страна на заведението, защото навиква възпитаниците си на физически труд и на самостоятелност. Разните ученически дружества, като литературно, въздържателно, певческо „Утеха”, гимнастическо и пр. спомагат за умственото и морално развитие на у-те. Чрез избрана от тех комисия те се грижат за прехраната на пансиона, като предават сметка на надзирателя. Туй нещо го поставя в съприкосновение с всекидневния живот и ги прави практични.“[3]
Дюкянът на Матинчев се превръща в място за религиозни спорове. При него отсядат протестантски мисионери. Освен търговски бойкот фурнаджиите не му продават хляб. Налага се Морз да защити Матинчев с помощта на властта.
Обяснения за превръщане във вярата дава един от учениците завършили колежа в Самоков – Георги Чакалов. При описанието на своя живот той допуска подробности, които са интересни с това, че „онагледяват периода“. Чакалов живее и в САЩ, това което пише след години е на базата на видяното и чутото там. Той се среща с президента Теодор Рузвелт, „който го е питал за отвличането на на мис Стоун и във връзка с положението на американските мисионери в България, както и за Американското училище в Самоков.“[4] Той изглежда твърде критичен. Чакалов пише по спомен за неща които е изживял в своето детство, вече има опит и коментарът му е от позицията на голям човек. Младите, особено когато още не са натрупали опит, са склонни да критикуват родителите си. Но, при Чакалов има има и идея за историчност, както и за значимост на българите, а и на християните изобщо. Ще си позволя да го цитирам:
„...Решението му да се самоотлъчи от православната църква и да стане евангелист (пише за баща си, б.а.). Това е станало по мои предположения през 1873 г. Кои са били причините да вземе той такова радикално решение, или кои фактори са играли най-голяма роля – това не мога да кажа, бил съм твърде малък, за да имам спомен от това време. Няколко пъти ми е идвало на ум да питам баща си, по-скоро да го помоля да ми поразкаже за причините, довели до такава промяна в неговото религиозно чувство. Обаче не посмях, главно защото познавах баща си, познавах дълбоката му нетърпимост и знаех, че той не е в състояние да направи пълен разбор на чувствата си и да ми даде задоволителен отговор. Според мен, две неща са ясни: предполагам, че най-много го възмущавало държанието на духовенството, по специално на свещениците, някои от които е виждал пияни в църква. Вторият фактор в този случай считам, че е сладкодумието на Иван А. Тонджаров, който по онова време беше пастор на евангелската църква в града. Може би неволното сравнение между мисионерската отдаденост на евангелските пастори и дори недоброто упражняване на „Попския занаят“ при голям брой на българските свещенослужители са довели до това негово съдбоносно решение. От американските мисионери в Самоков най-голямо влияние върху баща ми оказваше Я. Кларк. Той беше тесногръд човек, без никакви ораторски способности, но настойчив. Макар и много слаб в българския език, той беше тарторът на баща ми по вероучение. В собствената си страна, в Америка той не би могъл да бъде пастор даже в някое затънтено село. В България обаче са го считали за подходящ мисионер. Поради неговата настойчивост да прозелитира, т.е. да приобщава към протестантството, той ходеше често по селата „да проповядва евангелието“, при което често е ял бой от екзалтирани защитници на православието. Предполагам, че пред началството си в Америка той е рапортувал тези побойща като „страдания за Христовата кауза“. Това е възможно, защото после видях нещо от манталитета на хора като него в Бостън, където считаха, че са длъжни да проповядват Евангелието Христово на арменци, българи и гърци от Изток, а после разбраха, че именно тези източни християни по времето на нашествията на на ислямизма към Средна Европа, повтарям именно тези християни от Балканите са спрели възхода на мохамеданството и са изиграли ролята на крайморския пясък, който полека-лека се е ронил от скалите, но е шепнел на вълните: „Дотук ще вървите и не по нататък!“ Това е заслугата на мнозина християни, които спряха нашествието на турците както в Испания, Така и на нашия полуостров. И чак сега, подир непосилния труд на хора и използването на техни средства в разстояние на един век, американските мисионери разбраха същността на християнството, като решиха да закрият мисиите на Балканите и в Близкия Изток. Голям урок за тях! „[5]
[1] Пак там, 86-87
[2] Семерджиев, Хр. Самоков и околността му. Самоков, 2014 г., с.86
[3] Пак там, с. 87
[4] Чакалов, Г. Такива бяхме., 170-171
