• Начало
  • Информация
    • Работно време
    • Вход и цени
    • Образователна програма
    • Исторически календар
    • История на музея
    • Колектив
    • Връзка с нас
    • Музейни издания
  • Забележителности
    • Девически манастир
    • Митрополитска църква
    • Църквата Св. Никола
    • Бельова църква
    • Долномахленска църква
    • Еврейското наследство
    • Османскито наследство
    • Културни институции
  • Експозиции
    • Карта музейни обекти
    • Исторически музей
    • Художествена галерия проф.Васил Захариев
    • Байракли джамия
    • Графична база - Есова къща
    • Доспевска къща
  • Дигитална библиотека
    • ОЧАКВАЙТЕ
  • Уникални факти
    • Природата
    • Историята
    • Образованието
    • Духът на Самоков
    • За първи път
    • ХХ век
  • Правила за съдържанието
  • Игра с карти за вход

Исторически музей - Самоков





Тази година Международният ден на музеите съвпада с европейската нощ на музеите и галериите.

Инициативата се провежда с цел популяризиране на музеите и галериите, както и по-широк достъп до тях на повече хора.  

Исторически музей Самоков ще се включи и ще отбележи тези събития в един и същ ден като обяви безплатен вход и удължено работно време. 

На 17ти май, събота, от 13:00 до 22:00 ч.  ще може да посетите нашата художествена галерия "Проф. Васил Захариев" и Историческия ни музей без да заплащате вход.

Така ще се запознаете отблизо с експозициите ни, ще разберете как и с какво градът ни е бил наистина пръв в много сфери от живота на общността преди повече от 200 години. 

В посетителския център на музея ще може да гледате безплатно документалния филм на Иво Хаджимишев „Карастоянови – два века през обектива“  в три различни прожекции: от 14:00 ч., от 17:00 ч. и от 20:00 ч.

В една от залите на галерията ще може да разгледате самостоятелната изложба на носителя на националната награда „Захари Зограф“ за 2024 г. – художникът проф. Ивайло Мирчев и наградените детски рисунки, част от тази национална награда. 




Заповядайте!

Очакваме ви!


Share
Tweet
Pin
No Comments

 




Исторически музей Самоков ще работи със следното празнично работно време 

през месец Май 2025 г.:


01.05 - 09:00-15:30 ч.

06.05 - 09:00-15:30 ч.

24.05 - 09:00-15:30 ч.


Заповядайте!

Share
Tweet
Pin
No Comments

 


Исторически музей Самоков ще работи с посетители на 
18 и 19 април 2025 година от 09:00 до 15:30 ч.

Заповядайте!
Очакваме ви!

20 и 21 април - почивни дни.
Share
Tweet
Pin
No Comments

ЗАПОВЯДАЙТЕ! 


Share
Tweet
Pin
No Comments

 

„Макгахан- Благодетелят на България” е фотодокументална гостуваща изложба от исторически музей Батак в Самоков. 

Тя представя живота и походите на един от онези безстрашни мъже на ХІХ век, известни на милиони читатели на ежедневния печат като „нашия специален кореспондент”. 

В апогея на империализма, през годините, когато англичаните навлизат в Африка и Азия, Съединените щати в Тихия океан, а Русия в Туркестан и Източна Европа, няма по-юначни и самоуверени знаменосци от тези кореспонденти. Те са представители на единствените средства за информация от тази епоха. 

 В зората на ерата на комуникациите, когато за пръв път широко започва да се използва телеграфът Макгахан практикува онази „застъпническа” журналистика, която сто години по-късно ще започне да оказва огромно влияние в новата „медийна” ера. Той заявява например, че когато се сблъсква с антихуманните действия на деспотични правителства се превръща в застъпник и поборник, вместо да остане хладнокръвният безпристрастен наблюдател. 

 Джанюариъс Макгахан е най-видният американски представител на онова полузабравено време, на онази ера, в която дръзки млади кореспонденти „препускат с оръдейния тътен”, както се изразява Арчибал Форбс, из най-свирепите части на света и рискуват живота и здравето си, за да изпълнят професионалния си етичен дълг :”Казвай точната истина!” 

 Епоха, в която кореспондентът е бляскава личност и може да държи обществото в плен, да разтърси правителството до основи и да влияе на историята.

Заповядайте!

Откриване: 26 февруари от 17:30 ч. в посетителския център на втория етаж ва Историческия ни музей.  Може да бъде видяна до 26 март 2025 година.
Share
Tweet
Pin
No Comments

     Ровя се в списъците съставени от специалистите от времето на „развития социализъм“ и там под пореден номер 697 и номер по ВЗ (Васил Захариев) 4602 попадам на описани като: „ 67 клишета на гравюри без стойност“. 


    Преди се е давало стойност, то и сега трябва, но като не знам колко да струва. Та попаднах на клишета нахвърляни в кутия, общо без защита. И защото имам интерес към графичните начини на работа, като занаятчийска техника, та си викам: -Да, ама не!, -както казваше известният журналист Петко Бочаров. Това си беше фина, ясна графична работа върху напречно рязано дърво и да „без стойност“, защото не е от големите образци на Васил Захариев. Не е „Маринчо Бимбелов“, „Иван Рилски“ или „Рилският манастир“. 

    Професор Васил Захариев починал 1971 година, дошла комисията, разгледала нещата, описала ги, а клишетата в един сандък и „довиждане“. Преди Втората световна война образите в книгите са правени с ксилографски отпечатъци. Едва, когато е въведена метална плоча (с точици) направена по фотографски способ (цинкография), гравьорството на дърво много бързо е отпаднало. Майсторите на щихела останали без работа. Продължението е като при другите занаяти, на теория е ясно, но няма къде да го видиш на практика. Сега така не се работи.

     Годината е 2023 проявявам интерес, какво съм намерил? Откривам сходни изпълнения в Русия. Там има един професор Верхоланцев, та той обяснява, кое как се прави и защо е важно да се запази знанието за тази графична техника. В резюме е следното. Върху напречното сечение на клон от чемшир, череша, иглолистни и пр. се шлайфа, след това или по време на това нещо се прави квадрат, кръг, правоъгълник. Така създаденото (форматирано дърво), се маже с растително масло (терпентин, ленено или друго). 

    След време, когато на художника-график му „дойде“ музата, може да измисли тема по-която да работи. Графиката на големи формати е сложно занимание, но на малко как ли е? Бих казал, че тук се доближаваме до златарския занаят. Или пък може да се говори за надстройка на най-сложната дърворезба. Работи се с щихели, шабъри и други „дюзени‘ от атрибутите за дълбокия печат или за т.нар. гравюра на метал, но тук се показва напречно рязаното дърво, което да докара висок печат. 

    Разбрахте ли го? Не е сложно, с инструментите за дълбокия печат се прави висок печат, който обаче, за да се създаде, трябва да има като гарнитура силно подготвен художник-график със съответната техника; лупа, възглавничка върху въртяща се основа, за да наблюдава фините щрихи е необходимо и насочено осветление и други. 

    Дотук добре, но нищо не става за два дена. Опитите, които са неуспешни са повече от успешните. Това което излиза като материал не удовлетворява добрия изпълнител. Мисълта ми е, че за да се създаде качествена изработка са необходими доста години труд и техника. Дългите години опит са довеждали майсторството в работата. 

    Щрихът е важен, при отпечатък знанието за правилната му направа „докарва“ представата за сивото между черното и бялото. Линиите са тънки, а това е висок печат. Майсторството идва от знанието за работата и от опита на годините отделени за изучаването на тази техника. А аз гледам 67 трупчета /заготовки/, от които поне 50 са с качество което не може да се коментира, те са съвършени. 

Та се питам, кои сме ние. Да напишем: „без стойност“, или сме лаици. 

    Графиците на Самоков: Бай Наум, Зафир Йончев, а в случая професор Васил Захариев са хора опитни, знаещи и можещи. Нивото което са постигнали не търпи коментар и не би трябвало да буди и капка съмнение в самоковци – какво сме имали. 

     Графичните клишета, които не са публикувани като дело на Васил Захариев, може би ще видят бял свят. Няма отпечатъци, които да докажат, кой е авторът или пък към кои издания точно е била насочена работата с тази фина висока графика. 

    Разбирам, че е за детски книги, за издания в Германия и Англия от началото на ХХ век. Кой е авторът, има ли пръст Васил Захариев или е бил само събирач. Времето ще покаже. 

 Славейко Докузов - уредник, фонд Въэраждане, Документи, ИМ Самоков 
15.01.2025 г.
Share
Tweet
Pin
No Comments
Следващи публикации

!!!ВАЖНО!!!



***************************


Обектите ни вече приемат посетители при спазване на всички противоепидемични мерки. В сградата на музея има монтирана и дезинфекционна лампа за въздуха от ново техническо поколение, която е безопасна за посетителите докато работи. Очакваме ви! Пазете се! Бъдете здрави!

***************************


От края на месец август 2020г. имаме ново работно време: От Вторник до Събота 8.30-12.00 и 13.00-17.30 обедна почивка: 12.00-13.00 Почивни дни: Неделя, Понеделник и официалните празници

***************************




ЛЮБОПИТНО



Първата печатарска преса за книги в България е открита в Самоков от Никола Карастоянов през 1828 г.



Първата стъкларска фабрика в България е открита около 1850 г. в Самоков по инициатива на д-р Антон Унтерберг.




Фабриката за „пали-дръвца” е основана в Самоков около 1870 г. и се счита за най-ранната кибритена фабрика в България.




Посетете ни, за да научите повече. Очакваме ви!

Етикети

работно време Новини исторически музей история на Самоков самоковски личности художници Боровец Чамкория експозиция американски колеж Самоков безплатен вход аудиогид джамия книги Знаете ли че... зографи от Самоков награда Захари Зограф печатница празник на самоков шевици България първи фотографи в България Самоковска шевица архив входна такса. гутенберг железодобив живопис занаяти затворено картечница кибрит музейни издания освобождение самоков предстоящо първи фотографи в България списание Любословие стъкларска фабрика училищни правила цени школа

Архив

Контакт

Име

Имейл *

Съобщение *

Created with by BeautyTemplates | Distributed by Gooyaabi Templates