Facebook
Twitter
Google +
RSS
Нови публикации
константин рангочев × музей самоков × Невена Митрева × признание × първи ноември
Почетните знаци връчи председателят на Общинския съвет Силвия Стойчева. Поздравление получиха и от кмета на Общината. Присъстваха културни деятели, учители, ученици, граждани, медии...
Невена Митрева е дългогодишен музеен специалист с голям принос към издирвателската работа относно историята на Самоков. Тя е автор и съавтор на много от музейните ни издания - "Хроники и пътеписи за Самоков", "Поздрав от Самоков", "Златен Извор", "От Чамкория до Боровец", "Пътеводител Самоков", изданията от поредицата "Галерия самоковски художници" и др....
Доц. д-р Константин Рангочев е преподавател по „Средновековие и сакралност” в катедра „Кирилометодиевистика” към СУ „Св. Климент Охридски”. Той е дългогодишен научен колега и приятел на музея. С асоциация "Онгъл" и екип допринасят за задълбочена изследователска етноложка дейност и проучвания на територията на Самоков и околността.
За
тържественото настроение се погрижиха вокална група "Медени звънчета" с
ръководител Даниела Георгиева към ОУ "Митрополит Авксенти Велешки" и
саксофонистът Сергей Сергеев.
 |
| снимка: Веска Тодорова - PR Община Самоков |
история × кмет × опълченци × паметник × самоков
На връх първи ноември в Самоков бе открит паметник на опълченците. Официални гости на церемонията бяха Иво Антонов директор на дирекция „Социална политика” при Министерство на отбраната и Илиян Тодоров, областен управител на Софийска област. Присъстваха общински служители, ученици, деца от детските градини, много граждани.
Тържествено с военен караул и духов оркестър на Сухопътни войски кмета на Самоков Владимир Георгиев откри паметника. В обръщението си той подчерта, че изграждането на паметника е израз на поклонението към саможертвата на героите ни, участвали в сраженията по време на Руско-Турската освободителна борба.
Идеята за паметника е на инициативен комитет от граждани. На заседание на Общински съвет е взето решение да бъде подкрепена тази идея и да се реализира паметника.
Паметникът е дело на скулптура Марин Марков, като цялостната композиция включва няколко бронзови плочи. На първата плоча има поставен кръст, а на останалите са гравирани лаврови клонки и изписани имената за загиналите. Пред паметните стели е разположена скулптура на опълченец, носещ опълченското знаме, върху което е гравиран лъв.
Иво Антонов поздрави всички, които имат отношение към изграждането на паметника и подчерта, че отговорното отношение към историята ни и почитта към героите ни е мерило за националната ни идентичност.
Тържествен водосвет отслужи отец Михаил Колев-архиерейски наместник. С едноминутно мълчание и на колене присъстващите почетоха паметта на героите. След това поднесоха венци и цветя.
американски колеж Самоков × история на Самоков × Кларк × мисионери × протестанство × училище
Американo
- българските отношения през призмата на Американския колеж в Самоков (1871- 1929)
Част II
Г-н Томсън пише:
„Но в онова време здравословното състояние на Ст. Загора не било добро,
за това на другата година, т.е. 1872 г., училището (мъжкото) се преместило в
Самоков”. Ние можем да търсим и други причини, които са ни загатнати – Самоков
обръща внимание на мисионерите, понеже е културен център: самоковци са двама от
преводачите на библията (Фотинов и Сичанов), а третия (Неофит) е от близко
место – Разлог, жителите на който ги приемат най-радушно и голема част от тех
веднага се обявяват за техни съмишленици. Привлича ги Самоков и за туй, че бил
също религиозен център: от тук се дава сигнал за църковната борба с гърците;
той е най-близо до Рилския мънастир, крепостъта на българското православие.
Така щото от 1872 г. Самоков става център на протестантската пропаганда, което
положение пази до 1930 г.“[1]
Девическото училище освен английски език е давало
възможност да се изучи правилното поведение в обществото по американски
образец. Когато самоковски ученички са посещавали училището са помагали в някои
дейности, като дежурства и почистване. Това се е налагало, защото не са плащали
пълна такса, а и са нощували в домовете си, а не в пансиона. „Девическото училище. За пръв път то било
открито в Ст.-Загора около 1860 г. само с неколко ученички, които през 1886 г.
достигнали до 35, а, както четем, на 1871 г. се преместило в Самоков.
Първоначално имало само две учителки и директорката, а след неколко години – 4
учителки и 40 деца-ученички. Ученички с завършен курс за пръв път излезли на
1879 г. То постепенно разширявало програмата си. През 1882 г. курсът му бил 4
годишен с 499 ученички, от които повечето от Разлог и Ямбол . Програмата му
обемала вероучение, английски, български и естествените науки. По-късно курсът
му станал 5 годишен, а преди неколко години и 6 годишен. Броят на ученичките
достига на 1913 г. 113, от които 20-на от Самоков, понеже немаше българска дев.
гимназия в града. Програмата му е същата, както на нашите дев. педаг. училища,
освен вероучението и английския език. Изглежда, че музиката е добре застъпена,
защото ученичките се обучават и на пияно, на хармониум, освен на пеене. Требва
да изповедаме, че живатът в пансиона, а особено домакинската работа, която се
възлага на ученичките по дежурство, благоприятствува за възпитанието на
девиците, ако не е прекалената набожност и некои още стари педагогически
приеми.“[2]
За Мъжкото училище може да се каже, че роля
изиграва американският прагматизъм т.е. дава се и занаят. Освен усвояването на
език и добро държание, а и многото други предмети се търси и една полезност за
развитие в живота – усвоява се дърводелство (дограмаджийство и мебели). „ Мъжкото
училище . То се отворило в Пловдив на 22.Х 1860 год. и отначало броило 2
ученици, а след 9 години 30 души, до като на 25.VІІ 1869 год. било закрито.
Курсът му бил четиригодишен, като видно место в програмата се давало на
естеств. науки, вероучение, английски и български. Понеже немало учебници по
български език, самите мисионери се заели с тая работа и приготвили такива по
аритметика, алгебра, геометрия, физика и пр. Учениците били сиромашки момчета,
които се издържали с своя труд при мисионерите. То се закрило, защото, според
некои мисионери, не оправдало надеждите. След 2 години пак се открило, но в
Ст.-Загора и не като научно, а богословско, което на другата година, 1872, се
преместило в Самоков. Училището тук добило име „Америк. богословска семенария”
с 4 годишен курс и два подготвителни класа. Обаче, нуждите на времето наложили,
щото програмата му постепенно да се променва, като се дава повече место на
светски науки, а през мес. май 1880 год. то се нарекло „Америк. научно
богословско заведение”, а др. год. курсът му станал 5 годишен, с един специален
богословски клас. То се обърна в седмокласно училище, с програмата на наша
реална гимназия. На 1913 г. то се посещавало от 87 души ученици. От 1885 година
се създала при училището печатница и дърводелница, където бедните ученици в
свободното си време работят и печелят, ако не напълно, поне отчасти прехраната
си. Туй е добрата страна на заведението, защото навиква възпитаниците си на
физически труд и на самостоятелност. Разните ученически дружества, като
литературно, въздържателно, певческо „Утеха”, гимнастическо и пр. спомагат за
умственото и морално развитие на у-те. Чрез избрана от тех комисия те се грижат
за прехраната на пансиона, като предават сметка на надзирателя. Туй нещо го
поставя в съприкосновение с всекидневния живот и ги прави практични.“[3]
Дюкянът
на Матинчев се превръща в място за религиозни спорове. При него отсядат
протестантски мисионери. Освен търговски бойкот фурнаджиите не му продават
хляб. Налага се Морз да защити Матинчев с помощта на властта.
Обяснения
за превръщане във вярата дава един от учениците завършили колежа в Самоков –
Георги Чакалов. При описанието на своя живот той допуска подробности, които са
интересни с това, че „онагледяват периода“. Чакалов живее и в САЩ, това което
пише след години е на базата на видяното и чутото там. Той се среща с
президента Теодор Рузвелт, „който го е
питал за отвличането на на мис Стоун и във връзка с положението на
американските мисионери в България, както и за Американското училище в
Самоков.“[4] Той изглежда твърде критичен. Чакалов пише по
спомен за неща които е изживял в своето детство, вече има опит и коментарът му е
от позицията на голям човек. Младите, особено когато още не са натрупали опит,
са склонни да критикуват родителите си. Но, при Чакалов има има и идея за
историчност, както и за значимост на българите, а и на християните изобщо. Ще
си позволя да го цитирам:
„...Решението
му да се самоотлъчи от православната църква и да стане евангелист (пише за баща
си, б.а.). Това е станало по мои предположения през 1873 г. Кои са били
причините да вземе той такова радикално решение, или кои фактори са играли
най-голяма роля – това не мога да кажа, бил съм твърде малък, за да имам спомен
от това време. Няколко пъти ми е идвало на ум да питам баща си, по-скоро да го
помоля да ми поразкаже за причините, довели до такава промяна в неговото
религиозно чувство. Обаче не посмях, главно защото познавах баща си, познавах
дълбоката му нетърпимост и знаех, че той не е в състояние да направи пълен
разбор на чувствата си и да ми даде задоволителен отговор. Според мен, две неща
са ясни: предполагам, че най-много го възмущавало държанието на духовенството,
по специално на свещениците, някои от които е виждал пияни в църква. Вторият
фактор в този случай считам, че е сладкодумието на Иван А. Тонджаров, който по
онова време беше пастор на евангелската църква в града. Може би неволното
сравнение между мисионерската отдаденост на евангелските пастори и дори недоброто
упражняване на „Попския занаят“ при голям брой на българските свещенослужители
са довели до това негово съдбоносно решение. От американските мисионери в
Самоков най-голямо влияние върху баща ми оказваше Я. Кларк. Той беше тесногръд
човек, без никакви ораторски способности, но настойчив. Макар и много слаб в
българския език, той беше тарторът на баща ми по вероучение. В собствената си
страна, в Америка той не би могъл да
бъде пастор даже в някое затънтено село. В България обаче са го считали за
подходящ мисионер. Поради неговата настойчивост да прозелитира, т.е. да
приобщава към протестантството, той ходеше често по селата „да проповядва
евангелието“, при което често е ял бой от екзалтирани защитници на
православието. Предполагам, че пред началството си в Америка той е рапортувал
тези побойща като „страдания за Христовата кауза“. Това е възможно, защото
после видях нещо от манталитета на хора като него в Бостън, където считаха, че
са длъжни да проповядват Евангелието Христово на арменци, българи и гърци от Изток,
а после разбраха, че именно тези източни християни по времето на нашествията на
на ислямизма към Средна Европа, повтарям именно тези християни от Балканите са
спрели възхода на мохамеданството и са изиграли ролята на крайморския пясък,
който полека-лека се е ронил от скалите, но е шепнел на вълните: „Дотук ще
вървите и не по нататък!“ Това е заслугата на мнозина християни, които спряха
нашествието на турците както в Испания, Така и на нашия полуостров. И чак сега,
подир непосилния труд на хора и използването на техни средства в разстояние на
един век, американските мисионери разбраха същността на християнството, като
решиха да закрият мисиите на Балканите и в Близкия Изток. Голям урок за тях! „[5]
[1]
Пак там, 86-87
[2] Семерджиев, Хр. Самоков и
околността му. Самоков, 2014 г., с.86
[3]
Пак там, с. 87
[4]
Чакалов, Г. Такива бяхме., 170-171
американски колеж Самоков × история на Самоков × Кларк × мисионери × протестанство × училище
Славейко Докузов - уредник в ИМ Самоков
Американo - българските отношения през призмата на
Американския колеж в Самоков (1871- 1929)
Част I
За училищата в Самоков можем да съдим и от американски описания.
„Най-важната американска институция в България се намира в Самоков, едно живописно градче в подножието на планината недалеч от столицата София. Тук има девическо училище, където учат около 80 момичета;.също така училище по теология и педагогика, в което има около 60 момчета. На практика това е училище за подготовка на учители, чието влияние в бъдеще ще бъде много голямо, тъй като всеки негов ученик впоследствие ще стане ръководител на училище, а учениците по теология – на църква, а може едновременно и на църква и на училище.“[2]
За училищата можем да съдим и по описанията на завършилия там Георги Чакалов. „Цел квартал в центъра на града бе зает от зданията на американското научно-богословско заведение и американското девическо училище. Контрастът между този модерен квартал и полусрутените къщи на околната турска махала беше голем. Всички други учебни заведения се помещаваха в стари, полуразвалени сгради, останали още от турците. А зданието на нашия, мъжким пансион, беше стройно триетажно здание с една кокетна камбанария...“ [3] „През 1862 г. в Самоков пристига друг американски мисионер с товар книги. Това бил Уилям Мериъм, той носел екземпляри от Новия завет. Той е впечатлен от един просветен самоковец, активен борец срещу гръцките владици – Димитър х. Иванов Смрикар. Мериъм посетил девическото и мъжкото училище, които имали 140 и 450 ученика, срещнал се с турски и български свещеници и с д-р Антон Утерберг. Той дори намерил кандидат да учи в мисионерското училище в Пловдив.“[4]
Американците Морс (съпрузи и мисионери) посещават Самоков 1862 година , което личи от писмо на мисията в София от 1863 г. Съгласно решението на годишното събрание на мисията през 1862г. г-н и г-жа Морс се преместиха от Одрин в София, където пристигнаха на 10 октомври. Към тях се присъединиха г-н. и г-жа. Хаскъл[5], новите мисионери от Съединените щати. „...В Самокаве (Самоков), „прекрасен град на 9 часа път на югоизток от София, с население от 15 хил. от които 10 хил. вероятно са българи, работата беше подновена с доста обнадеждаващи изгледи.“[6] Там бяха продадени много книги, някои хора бяха анатемосани, защото са протестанти, един от учениците на на г-н Кларк от Пловдив е бил замерян с камъни, друг човек и неговото семейство са били жестоко преследвани. Неколцина жители наричат себе си протестанти, а няколко други им съчувстват.
„През есента на 1874 г. по инициатива на А.С.Цанов в Самоков се създава Българско евангелско дружество. Събранието на комисията за одобрение на проектоустава се провежда в дюкяна на Н. Матинчев. На 16 юли 1875 г. дружеството свиква общ събор, на който пристигнали представители от Тракия и Македония. По думите на А.С. Цанов било „Едно същинско тържествено шествие, както кога едно време се отиваше на Божи гроб или Света гора и Рилския манастир... пристигаха талиги със звънци и дрънкащи конски плочи...“ Самоковските българи допускат това.“ [7]
За Протестанската пропаганда пише Хр. Семерджиев, краевед, а книгата „Самоков и околността му“ излиза през 1913година. „Появата ú в града ни упражнява известно влияние не само в религиозно, но и в просветително отношение върху една част от гражданите, а в църковните власти и другата, по-големата, част от тех отпор, реакция. Туй нещо до известна степен характеризира последното десетилетие преди освобождението ни, па в по-малка мера и времето до днес“[8]. Американците се настаняват в града през 1871 г, като за периодът им от преди това може да се спомене, че опитът им от Стара Загора и от Пловдив е неуспешен. „...1840 г. от британското чуждестранно библейско дружество под надзора на мисионера г-н Ригс се полага основа на техната българска евангелска литература. В продължение на 10 години то претърпело 5 издания. Види се туй силно разпространение на книгата накарало същето библейско дружество да повери на г-на И. Ригс превода на целата библия, който работил от 1851 – 1857 год при сътрудничеството на г. К. Фотинова, после при онова на Христодуля Костовича, Сичанов, а от 1864 г. и на г. П. Р. Славейкова. На 1863 г. взема участие като редактор и д-р Лонг. На 1871 г. вече се явява първият цел превод на библията.“[9]
Според мисионерите било предприето изследване на Европейска Турция от д-р Хамлин, след което през 1857 г. решават методистите да действуват в Северна България, а евангелистите в Южна, Западна и Македония. „Възможно е ... да дохождал английският консул в Самоков през 1855 г. 15.Х тъкмо в разгара на църковната разпря, пъденето на владиката Матей, което узнаваме от три писма, адресирани от тук до същия в Цариград. Не ще съмнение, че и самата борба на българите с гръцките владици ги е заинтересувала да пренесат своята дейност тук.“[10] Пропагандата дейност през м. март 1858 г. в гр. Одрин, където се настанил като проповедник с жена си си д-р Морс. През същата година се открила мисионерска станция в гр. Ст. Загора, през 1859 г. в Пловдив, през 1862 г. в София, през 1867 г. в Самоков, от същия д-р Морс. „В 1867 год. аз реших да се преместа в Самоков. Застоялата вода по старите военни окопи из полетата около София направи града нездравословно местожителство. Честото настаняване на турските войски по частните жилища имаше деморализиращо и обезпокоително влияние, което се отразяваше твърде зле върху мисионерското дело. От друга страна, Самоков, с изобилната си чиста вода, беше един от най-здравословните градове в България и сравнително свободен от политически смутове”. Обаче, скоро го извикват в Ст. Загора, а местото му заема г. Бояджиев. В книжата на покойния З. Ик. Круша (Мачучо) намираме пак следната забележка: „На 28 февруарiя 1866 год. Морс, протистанец, зема в Самоков къщата ми с кырия”. Възможно е къщата да е била наета на последната дата, а преместването да е станало на следнята година или пък г-н Морс бърка. През летото на 1869 г. мисионерите Лок и Пейдж се настаняват в Самоков и се залавят с агитацията на протистанството.“[11]
През м. юни 1871 г. е І годишен събор на Европейската Турската мисия в гр. Ст. Загора от действуващите в страната мисионери. Било решено: Да се премести девическото училище от Ст.-Загора в Самоков; а мъжкото да се отвори в Ст.-Загора, като през есента на 1872 г. да се премести и то в Самоков. Според г-жа Молтби в Самоков не е имало треска (болести) и освен това градът е близо до Разлог и Македония, където е имало достатъчно обърнали се към протестантството.
[1] Кларк, Ф. Дж. Американците откриват българите. Марин Дринов. С. 2013 г., с. 16-21
[2] Хенри М. Фийлд, 1882 г. Презвитериански свещеник, пътешественик. По: Митрева, Н. Хроники и пътеписи за Самоков..., с. 117
[3] Чакалов, Г. Спомени от стария Самоков.//Рилски шепот, Самоков 1931, 1, 12-13)
[4] Митрева, Н. Хроники и пътеписи за Самоков..., с. 165
[5] Виж стр. 90 .
[6] Писма от мисиите в Пловдив, Стара Загора , София от 1863 г.//“Мишънари Хералд“, септемри 1863, с. 273// Американски пътеписи за България през ХIХ век. Планета -3. София, 2001 г., с.75
[7] Полимирова,М. Разпространението на протестантството в град Самоков и реакцията на населението//Българо- Американски културни и политически връзки пре ХIХ- първата половина на ХХ век, София,16-17.09. 2003 г., с. 75
[8] Семерджиев, Хр. Самоков и околността му. Самоков, 2014 г., с.86
[9] Пак там, с. 86
[10] Пак там, с. 86
[11] Пак там, с 86
Снимките са от албум "Борътъ" Т.1 (1926) и Т.2 (1929)
дарени от доцент Мария Деянова на ИМ - Самоков
