Преди се е давало стойност, то и сега трябва, но като не знам колко да струва. Та попаднах на клишета нахвърляни в кутия, общо без защита. И защото имам интерес към графичните начини на работа, като занаятчийска техника, та си викам: -Да, ама не!, -както казваше известният журналист Петко Бочаров. Това си беше фина, ясна графична работа върху напречно рязано дърво и да „без стойност“, защото не е от големите образци на Васил Захариев. Не е „Маринчо Бимбелов“, „Иван Рилски“ или „Рилският манастир“. 

    Професор Васил Захариев починал 1971 година, дошла комисията, разгледала нещата, описала ги, а клишетата в един сандък и „довиждане“. Преди Втората световна война образите в книгите са правени с ксилографски отпечатъци. Едва, когато е въведена метална плоча (с точици) направена по фотографски способ (цинкография), гравьорството на дърво много бързо е отпаднало. Майсторите на щихела останали без работа. Продължението е като при другите занаяти, на теория е ясно, но няма къде да го видиш на практика. Сега така не се работи.

     Годината е 2023 проявявам интерес, какво съм намерил? Откривам сходни изпълнения в Русия. Там има един професор Верхоланцев, та той обяснява, кое как се прави и защо е важно да се запази знанието за тази графична техника. В резюме е следното. Върху напречното сечение на клон от чемшир, череша, иглолистни и пр. се шлайфа, след това или по време на това нещо се прави квадрат, кръг, правоъгълник. Така създаденото (форматирано дърво), се маже с растително масло (терпентин, ленено или друго). 

    След време, когато на художника-график му „дойде“ музата, може да измисли тема по-която да работи. Графиката на големи формати е сложно занимание, но на малко как ли е? Бих казал, че тук се доближаваме до златарския занаят. Или пък може да се говори за надстройка на най-сложната дърворезба. Работи се с щихели, шабъри и други „дюзени‘ от атрибутите за дълбокия печат или за т.нар. гравюра на метал, но тук се показва напречно рязаното дърво, което да докара висок печат. 

    Разбрахте ли го? Не е сложно, с инструментите за дълбокия печат се прави висок печат, който обаче, за да се създаде, трябва да има като гарнитура силно подготвен художник-график със съответната техника; лупа, възглавничка върху въртяща се основа, за да наблюдава фините щрихи е необходимо и насочено осветление и други. 

    Дотук добре, но нищо не става за два дена. Опитите, които са неуспешни са повече от успешните. Това което излиза като материал не удовлетворява добрия изпълнител. Мисълта ми е, че за да се създаде качествена изработка са необходими доста години труд и техника. Дългите години опит са довеждали майсторството в работата. 

    Щрихът е важен, при отпечатък знанието за правилната му направа „докарва“ представата за сивото между черното и бялото. Линиите са тънки, а това е висок печат. Майсторството идва от знанието за работата и от опита на годините отделени за изучаването на тази техника. А аз гледам 67 трупчета /заготовки/, от които поне 50 са с качество което не може да се коментира, те са съвършени. 

Та се питам, кои сме ние. Да напишем: „без стойност“, или сме лаици. 

    Графиците на Самоков: Бай Наум, Зафир Йончев, а в случая професор Васил Захариев са хора опитни, знаещи и можещи. Нивото което са постигнали не търпи коментар и не би трябвало да буди и капка съмнение в самоковци – какво сме имали. 

     Графичните клишета, които не са публикувани като дело на Васил Захариев, може би ще видят бял свят. Няма отпечатъци, които да докажат, кой е авторът или пък към кои издания точно е била насочена работата с тази фина висока графика. 

    Разбирам, че е за детски книги, за издания в Германия и Англия от началото на ХХ век. Кой е авторът, има ли пръст Васил Захариев или е бил само събирач. Времето ще покаже. 

 Славейко Докузов - уредник, фонд Въэраждане, Документи, ИМ Самоков