Художественото и културно значение на самоковската шевица ги оценява още преди 100 години създателят на музея художникът Христо Йончев-Крискарец. При обиколките си в Рила той събира образци най-вече от Искровете /селата по поречието на р. Искър/, които прерисува и запазва за следващите поколения. Най-задълбоченият изследовател на самоковската шевица Павлина Митрева също оценява високите качества на шевицата от района на Самоковско и в своята книга тя ни обяснява следното относно символите на птиците във везбата ни:
"В самоковската шевица сравнително добре са застъпени орнаментите със зооморфен характер. Те се срещат изключително по полите на женските ризи, по-рядко по техните пазви.
В орнаменти в самоковските шевици са претворени домашните животни - петли, пауни, патици... Срещат се и комбинации на шевица с образ "кон-птица". Това съчетание обясняваме с идеята за дълбоката древност, бронзовия век, когато се е оформила представата, че Слънцето се движи през нощта - за източноевропейците, при руското средновековно изкуство образа на Слънцето е съпровождан от образа на кон и птица. Като дневният път на Слънцето е конят, а птицата е нощният му път.
Доста предпочитан е паунът. В по-старите шевици образът му е бил елементарен, докато в по-новите - вече има допълнителни елементи. Формата му се променя към геометрична. Като домашна птица той е доста често отглеждан и срещан. Има и такова женско има - Паунка. Паунът принадлежи към символите на пролетта. Изразявал е мечтата на индийците за вечна младост и безсмъртие. За персийците е означавал гордостта и глупостта. У други народи - изразявал красота и щастие. У християнската символика паунът има магическо значение - да предпазва от уроки и магии.
А петелът е бил през античността символ на войната. Заради чувствителността към слънцето и светлината са го свързвали с бога на светлината, с богинята на луната и с тази на подземното царство. Вярвали са в магическите сили на неговото кукуригане, което прогонва злите сили. У нас както и у други народи той се свързва с плодородието и продължението на живота. В женските самоковски носии /ризи/ петелът е включен в композициите на свещеното дърво. Духът на растежа е представян в античността с образа на петела. Това обяснява и по-късния народен обичай след жътва да се убива петел на нивата. И у нас това го е имало. С това можем да си обясним наличието на петли върху трудовите ризи на самоковските селянки."
В музея в постоянната експозиция може да видите няколко народни облекла от искровския регион, шишмановския край, многобройни шевици на ризи с образи не само на птици, но и човешки, и геометрични фигури.
А знаехте ли, че една от най-съществените особености на самоковската шевица е, че везането е ставало от опаката й страна? Елате в музея и разберете повече.
