• Начало
  • Информация
    • Работно време
    • Вход и цени
    • Образователна програма
    • Исторически календар
    • История на музея
    • Колектив
    • Връзка с нас
    • Музейни издания
  • Забележителности
    • Девически манастир
    • Митрополитска църква
    • Църквата Св. Никола
    • Бельова църква
    • Долномахленска църква
    • Еврейското наследство
    • Османскито наследство
    • Културни институции
  • Експозиции
    • Карта музейни обекти
    • Исторически музей
    • Художествена галерия проф.Васил Захариев
    • Байракли джамия
    • Графична база - Есова къща
    • Доспевска къща
  • Дигитална библиотека
    • ОЧАКВАЙТЕ
  • Уникални факти
    • Природата
    • Историята
    • Образованието
    • Духът на Самоков
    • За първи път
    • ХХ век
  • Правила за съдържанието
  • Игра с карти за вход

Исторически музей - Самоков




Художественото и културно значение на самоковската шевица ги оценява още преди 100 години създателят на музея художникът Христо Йончев-Крискарец. При обиколките си в Рила той събира образци най-вече от Искровете /селата по поречието на р. Искър/, които прерисува и запазва за следващите поколения. Най-задълбоченият изследовател на самоковската шевица Павлина Митрева също оценява високите качества на шевицата от района на Самоковско и в своята книга тя ни обяснява следното относно символите на птиците във везбата ни:
"В самоковската шевица сравнително добре са застъпени орнаментите със зооморфен характер. Те се срещат изключително по полите на женските ризи, по-рядко по техните пазви.


В орнаменти в самоковските шевици са претворени домашните животни - петли, пауни, патици... Срещат се и комбинации на шевица с образ "кон-птица". Това съчетание обясняваме с идеята за дълбоката древност, бронзовия век, когато се е оформила представата, че Слънцето се движи през нощта - за източноевропейците, при руското средновековно изкуство образа на Слънцето е съпровождан от образа на кон и птица. Като дневният път на Слънцето е конят, а птицата е нощният му път.


Доста предпочитан е паунът. В по-старите шевици образът му е бил елементарен, докато в по-новите - вече има допълнителни елементи. Формата му се променя към геометрична. Като домашна птица той е доста често отглеждан и срещан. Има и такова женско има - Паунка. Паунът принадлежи към символите на пролетта. Изразявал е мечтата на индийците за вечна младост и безсмъртие. За персийците е означавал гордостта и глупостта. У други народи - изразявал красота и щастие. У християнската символика паунът има магическо значение - да предпазва от уроки и магии.


А петелът е бил през античността символ на войната. Заради чувствителността към слънцето и светлината са го свързвали с бога на светлината, с богинята на луната и с тази на подземното царство. Вярвали са в магическите сили на неговото кукуригане, което прогонва злите сили. У нас както и у други народи той се свързва с плодородието и продължението на живота. В женските самоковски носии /ризи/ петелът е включен в композициите на свещеното дърво. Духът на растежа е представян в античността с образа на петела. Това обяснява и по-късния народен обичай след жътва да се убива петел на нивата. И у нас това го е имало. С това можем да си обясним наличието на петли върху трудовите ризи на самоковските селянки."


В музея в постоянната експозиция може да видите няколко народни облекла от искровския регион, шишмановския край, многобройни шевици на ризи с образи не само на птици, но и човешки, и геометрични фигури.
А знаехте ли, че една от най-съществените особености на самоковската шевица е, че везането е ставало от опаката й страна? Елате в музея и разберете повече.
Share
Tweet
Pin
No Comments
Самоков пази спомена за много творци, оставили следа в българската художествена история. Някои с повече, други с по-малко. Всички обаче са дали сърце и душа, за да можем ние, бъдещото поколение, да се наслаждаваме на невероятните планински изгледи, исторически картини, графични рисунки или емблематичните самоковски икони.
Елка Василева Захариева може би е сред тази част творци, които не са особено популярни сред широката публика, но са оставили след себе си значителна творческа дейност.
Родена в София на 15.09.1928 г., единствено дете в семейството на проф. Васил Захариев, основоположника на модерната българска графика, патрон на нашата художествена галерия и Алексадра Керекеш, тя от малка тръгва по неговите стъпки, и то не само с рисуване, а и с любов към природата, планините, свободата да гледаш на света от високо.
Първоначално учи в ІХ Софийска народна гимназия „Отец Паисий“ София. През 1954 г. Елка Захариева завършва с отличие Висшия институт за изобразителни изкуства (преименуван през 1995 г. в Национална художествена академия), специалност илюстрация при проф. Илия Бежков.
Работи предимно гравюри на дърво и линолеум, но в архива на Исторически музей Самоков се съхраняват и значителен брой рисунки с молив, туш, въглен и флумастер.
Изложбата с творби на Захариева все още може да се посети и разгледа в първа зала на галерията. Там може да видите нейни творби за първи път показвани в Самоков, а в албума от поредицата "Галерия Самоковски художници", който се продава за само 3.00 лв., ще намерите повече от 30 нейни графични рисунки и лични снимки.

Изложбата ще може да бъде видяна до началото на май месец. Очакваме ви, приятели.







Share
Tweet
Pin
No Comments
Предишни публикации
Следващи публикации

!!!ВАЖНО!!!



***************************


Обектите ни вече приемат посетители при спазване на всички противоепидемични мерки. В сградата на музея има монтирана и дезинфекционна лампа за въздуха от ново техническо поколение, която е безопасна за посетителите докато работи. Очакваме ви! Пазете се! Бъдете здрави!

***************************


От края на месец август 2020г. имаме ново работно време: От Вторник до Събота 8.30-12.00 и 13.00-17.30 обедна почивка: 12.00-13.00 Почивни дни: Неделя, Понеделник и официалните празници

***************************




ЛЮБОПИТНО



Първата печатарска преса за книги в България е открита в Самоков от Никола Карастоянов през 1828 г.



Първата стъкларска фабрика в България е открита около 1850 г. в Самоков по инициатива на д-р Антон Унтерберг.




Фабриката за „пали-дръвца” е основана в Самоков около 1870 г. и се счита за най-ранната кибритена фабрика в България.




Посетете ни, за да научите повече. Очакваме ви!

Етикети

работно време Новини исторически музей история на Самоков самоковски личности художници Боровец Чамкория експозиция американски колеж Самоков безплатен вход аудиогид джамия книги Знаете ли че... зографи от Самоков награда Захари Зограф печатница празник на самоков шевици България първи фотографи в България Самоковска шевица архив входна такса. гутенберг железодобив живопис занаяти затворено картечница кибрит музейни издания освобождение самоков предстоящо първи фотографи в България списание Любословие стъкларска фабрика училищни правила цени школа

Архив

Контакт

Име

Имейл *

Съобщение *

Created with by BeautyTemplates | Distributed by Gooyaabi Templates