Facebook
Twitter
Google +
RSS
изложба × музей самоков × Радослав Генев × Слави Генев × художествена галерия
Радослав Генев завършва Графика в Национална Художествена академия, специализира в Париж, има участия в колективни изложби в България, Италия, Тайланд, Германия, Франция. Прави няколко самостоятелни изложби в София, Самоков, Сандански, Париж. Участва в няколко български и международни художествени пленери. Взима втора награда "Pablo Picasso in Bulgaria", 2009 г., а през 2013 г. и "Cite Internationale des Arts Paris".
Изложбата бе открита от Любомир Малинов - театрален режисьор. В словото си той разказа за характера на младия художник и допълни още:
Няма нужда да си специалист, за да бъдеш покорен от искреността в тези картини, искреност дълбока и неподправена от "модерни" фокуси....
Ради отхвърля всички ненужни детайли, линиите са му красиви, а цветовете - чисти, като някои от градските му пейзажи напомнят филм на Антониани. Това е живопис на човек, който е далеч от "панаира на суетата", вътрешно свободен и затова способен да спечели сърцето на всеки непредубеден зрител....
Затова, вижте изложбата, за да се напълнят очите ви с красота, душите ви с радост, а Духът - с надежда, че младите талантливи хора на България ще я поведат най-после към едно достойно бъдеще. Помогнете им!
След него заместник кмет Люба Кленова изрази впечатленията си от прекрасната изложба на Генев. Тя сподели, че се е запознала с него и неговото творчество на изложба в София преди години, но с тази изложба тя каза, че наистина картините му са си намерили своя дом в нашата галерия сред самоковската публика. Тя прочете и поздравителен адрес от името на кмета на Община Самоков - Владимир Георгиев:
Ради,
Обръщам се към теб с малкото ти име, защото ти израсна пред очите ми. Едно дете с голямо сърце и широко отворени очи за красотата на света. Ти успяваш да пресъздадеш в платната си богатата си душевност – чиста, светла и цветна. Поздравявам те с поредната изложба и ти желая да достигаш нови творчески върхове и признания, защото във вените ти тече кръв, която винаги ще ти напомня, че си потомък на голям художник. Нека това ти дава увереност и те води през творческия ти път, като пътеводна светлина, но не забравяй, че ти си уникален и самобитен, със свой собствен стил и поглед. Ти се превърна в майстор на четката и извън наследения талант и вече през очите на художника Ради Генев виждам, че има собствен поглед, че притежава един претворен свят от багри, които носят своето послание. Картините ти са сякаш окъпани в уловената светлина и замръзнала красота, с изключително въздействащ и зареждащ позитивизъм.
Продължавай да твориш своята красота и не спирай да жънеш вдъхновението си от света около теб, защото човек, когато вижда заобикалящата го действителност в прекрасна окраска, той е познал истинското щастие!
Продължавай да твориш и нека картините ти докосват душите и посланията ти да достигат до повече хора!
Изложбата може да бъде разгледана в галерията безплатно от вторник до събота с работно време от 10.00 до 12.00 и от 13.00 до 17.00 ч. до 20 октомври.
Сайт публикация: Десислава Каназирова,
уредник експозиции
Снимки: архив ИМ
Боровец × издание × книги × Митрева × музей самоков × Николов × Чамкория
Най-новото издание на музея е вече факт. Може да го намерите на щанда на музея. Цената му е 59 лв. Това луксозно издание с твърди корици има повече от 300 страници и е с над 600 илюстрации.
Ето какво казаха колегите-автори, които издириха материалите и подготвиха тази книга, по време на официалното представяне:
"Това е едно луксозно илюстровано издание. За запознатите заглавието „От Чамкория до Боровец” е символично и отразява пътя във времето на прочутия курорт пред вратите на Самоков. Изследвали сме историята на Боровец от неговото начало в края на XIX век като климатичен курорт – летовище, превърнало се след 1930-те години в целогодишен европейски благодарение на ски спорта, туристическите хижи и маршрути. Нека подчертаем, че това са около 50 години от историята на най-стария български курорт в смисъла на тази дума. Защото Чамкория не е населено място, не е село със стара турска баня и минерални извори, в каквито се били къпали дори Александър Македонски и някои римски императори, както пише в сайтовете на днешни спа курорти.
Чамкория е еманация, най-висш резултат от стремежа на нашите предшественици след Освобождението да заличат следите от едно 5-вековно чуждо робство, забавило развитието на нацията ни. Чамкория е завръщането ни с бързи темпове в Европа с всичките постижения на модерната епоха. Превръщането на дивата градска гора в романтичен европейски курорт е изключително постижение на самоковци и на Самоков, който на прага на новия XX век не е нито изостанал, нито малък. Със своите над 10 хиляди жители и интелигенция, учила в европейски университети, за онова време той е промишлен и образователен център близо до столицата, която тогава има едва около 47 хиляди жители.
Затова не се притеснявайте да твърдите, че Старата Чамкория, днешният Боровец, е най-старият български курорт, което сме доказали с държавния акт от 1899 година за официалното утвърждаване на вече съществуващата реалност. Когато през 1935 година един чепеларец решил да построи пансион в гората на Пампоров и съгражданите му го сметнали за луд, в Чамкория вече е имало царски дворци, Гранд-хотел с казино, три пансиона, няколко вили – хотели за гости, над 100 вили за лично ползване на собствениците, поща с телеграф и телефон, централен водопровод с тръби „Манесман”, електрофокация, ресторанти с местна и европейска кухня, езеро с лодки, алеи и паркове, алпинеуми, фонтани, тенис кортове и ски писти, дори картинна галерия във вилата на Павел Францалийски.
125 години история означават традиции в хотелиерството, кулинарията и обслужването. Казано на днешен език – туристическа култура.
Нарекли сме старата Чамкория „културен мит”, защото митовете са дълготрайната памет на човечеството, а медиите – краткотрайната. Ние самите се убедихме в разговорите и срещите с хора, свързани с курорта, че спомените за Чамкория са преминали през десетилетията и с верни факти, и с литературни легенди. Правилната история обаче осветлява нашето минало и не бива да позволяваме то да бъде фалшифицирано. Защото който контролира миналото, може да управлява настоящето и да формира бъдещето. А местната история е част от нашата идентичност и не бива друг да ни обяснява кои сме.
От романтичната Чамкория в днешния Боровец са останали малко, но емблематични субстанции, паметници на културата под защита на закона, свързани с известни или забравени личности от местната и националната история. А вече разрушените сгради са запазени поне на планове, стари фотографии и пощенски картички с висока документална стойност.
За нас, авторите, беше огромно предизвикателство да работим с разнообразен материал, да го проучим и систематизираме. Много от курсиращите в популярни публикации факти и тези се потвърдиха, други се оказаха изобретени. За някои не успяхме да намерим съответен документ в архивите. Един такъв пример е първата редовна автобусна линия на Христо Карастоянов, която според публикации е тръгнала в ранната 1903 г.
Книгата е резултат от 2 години и половина работа в 13 фонда на Държавна агенция „Архиви” и събиране на фотографии, пощенски картички, рекламни материали, публикации в Държавен вестник и така нататък.
Структурирана е в 3 части:
Първа част „От Чамкория до Боровец – пътешествие в миналото” съдържа 5 глави:
Първа глава „От градската гора до курорта” изследва периода от 1879 до 1899 година и проследява мерките на Самоковско градско общинско управление за възстановяване собствеността си върху гората Чамкория и поставяне началото на курорта след 1892 година.
Втора глава продължава темата с конкретни факти и документи, решения за строителство на общински хотел и вили, ресторанти, създаване на инфраструктура и най-важното – разрешение за строителство на частни вили. Тук е изтъкната водещата роля на Самоковско градско общинско управление и на самоковските предприемачи.
Трета глава разглежда курортната архитектура с планове на вили и техните стилове, благоустройството на територията, с делото на най-изтъкнати за времето български архитекти.
Четвърта глава е посветена на модернизацията на курорта от 1928 година нататък с електрификацията и централния водопровод, с превръщането на гората в културен ландшафт. Тук можете да се запознаете с грандиозния проект за цялостното модернизиране на Чамкория, с плановете на неосъществения „кур-хотел”, както и на църквата по проект на арх. Никола Лазаров, а не на неизвестен австриец, както се пише и преписва.
Пета глава разглежда рекламата и рекламните материали на Чамкория, според които тя е един изискан, романтичен, аристократичен и царски курорт заради присъствието на цар Фердинанд и цар Борис Трети и на българския политически, икономически и културен елит. Още през 1901 година Иван Вазов го нарича „Прочутата Чамкория” в своя пътепис „Мусала”.
Втората част съдържа исторически паспорти на държавни и общински сгради, на царските дворци и на частните пансиони и вили.
Третата част е каталог на колекцията от пощенски картички на Исторически музей Самоков с около 350 екземпляра, от 1898 г. до края на 1980-те години. Тази колекция има освен историческа, и интересна филателна стойност заради марките, печатите, изпращани из цялята страна, а някои до Париж като най-старата от 1898 г., до Петербург, Константинопол, Швейцария и др.
Книгата има приложения с факсимилета на някои от най-интересните документи, библиографска справка и резюме на английски език. Читателите и сами могат да открият интересни детайли, които ние не сме коментирали." - Н. Митрева
"Благодарение на големия брой и разнообразен материал успяхме да подредим до голяма степен парчетата на един пъзел и да публикуваме историята на 150 държавни, общински и частни сгради в курорта. Първоначално разполагахме единствено с два списъка на вилопритежатели от 1928 и 1948 г., както и подробен кадастрален план на Чамкория, изработен в периода 1936-38 г. В процеса на работа по идентифицирането на вилите след многобройни сравнения на стари фотографии, пощенски картички, документи, разговори с „чамкорийци” и проучвания на място, изготвихме кратки исторически паспорти, както ги нарекохме, които решихме също да бъдат публикувани в изданието. Те включват унифицирана информация като годината на построяването на сградата, кой е нейният собственик или собственици, къде точно се намира тя, дали е запазена и т.н. Тук решихме да направим и една връзка с третата част на изданието, където са публикувани пощенските картички, като поставим и каталожен номер най-отдолу в паспорта. По този начин всеки, който се интересува от темата, може да проследи коя вила на коя картичка е заснета. Това е един изключително ценен материал, като се има предвид, че голяма част от тези сгради вече не съществуват, което и допълнително затрудни нашето проучване.
Върху кадастралния план, който също може да се види в книгата, успяхме да позиционираме както най-ранните общински сгради и частни вили, така и тези, строени по-късно, а също и старите имената на някои местности в района, които днес вече не се използват.
Изключително любопитна е и темата, свързана със собствениците на вили в Чамкория. Още от самото зараждане на курорта се наблюдава сериозен интерес за строеж на „летни къщи” сред чистия въздух на гората. Сред първите построили свои здания в периода 1897-98 г. са самоковските граждани д-р Михаил Кокошчев, д-р Димитър Хаджистамов, Павел Лисичев, Христо Черешаров, Димитър Леваков, както и Никола Начев, ген. Бончо Балабанов и Преслав Доброплодни и др. До началото на 1899 г. около „Песако” са построени 12 изключително красиви вили. На следващата 1900 г. започната, но недовършена вила закупува акад. Александър Теодоров Балан, който оставя изключителна следа върху по-нататъшното развитие и история на курорта. Той води непрекъсната кореспонденция с кметовете на Самоков, в която неуморно поставя редица въпроси, свързани с реда, чистотата, опазването и застрояването на гората. В годините 1913-1920 г. той е инициатор и председател на Дружеството за разхубавяване на Чамкория, наречено „Боровец”, от което през 1942 г. идва и новото име на курорта.
С историята на първият български курорт са свързани и имената на изтъкнати български министри, политици, индустриалци и интелектуалци, които допринасят изключително и за неговото развитие. Тук само ще спомена Министър-председател Теодор Теодоров, министър Димитър Тончев, министър Никола Генадиев, министър Марко Рясков, министър Димитър Яблански, Д-р Димитър Вачов, Сава Дацев, генералите Сава Савов, Димитър Куртоклиев, Марков, индустриалците Иван Балабанов, Георги и Стефан Губиделникови, Захари Алкалай, акад. Иван Буреш, проф. Марков, художниците Павел Францалийски и Райко Алексиев, както и много други.
Вилите, проектирани по европейски образци са дело на едни от най-именитите български архитекти, някои от които също са построили свои здания в курорта, а именно арх. Никола Лазаров, арх. Трендафил Трендафилов, арх. Кирил Маричков, арх. Никола Юруков, арх. Храбър Попов, арх. Петър Харбов, арх. Йосиф Керекеш и др." - Л. Николов, уредник.
исторически музей × музей × почивни дни × работно време × самоков
Историческият музей през месец септември тази година ще работи с обикновеното си работно време във всички дни от месеца с изключение на дните 06 /четвъртък/ и 24 /понеделник/. Те ще бъдат почивни за нашите обекти - Исторически музей, Художествена галерия и Байракли джамия.
