Исторически музей - Самоков

Част IV




Всяко учебно заведение си има правила, а американските са направени така, че да се разбират и да се спазват. Това личи особено ясно и от „Програмата на Американското научно-богословско заведение“[14] от 1900 г., в която са описани накратко неща, които биха заитересували всички бъдещи ученици. Това заведение е съставено от Американско дружество, както и от частни благодетели. Целта му е да се даде научно и християнско образование.
 Тук проличава полезността на американското образование, без излишни думи и съвсем конкретно проличава „здравото стъпване“ на земята. Има два курса на обучение, които са основни: Научен (Шестгодишен, който го завърши получава диплом.)[15] и Богословски (Едногодишен, прибавъчен курс.). Съществува и т.нар. Избирателен курс(Ученикът може да учи предмети които желае, но с одобрението на учителите, не му се издава диплом, а свидетелство.) [16]
 

Част III 

Чакалов има брат Любомир, който става математик, известен в науката. и двамата са завършили Американския колеж в Самоков. За това, че протестанството донася по-висока образованост, а и ангажираност с обществените дела доказва и случката с Васил Левски, описана от Чакалов.

 „Когато в нашия град беше дошъл Васил Левски и станало дума да нощува у нас, баща ми се възпротивил, защото се опасявал от своя комшия. Поради тази причина Левски прекара три нощи подред на тавана на нашия дюкян насред чаршията.“ [1]/[2] Бях завършил в Народното училище първо отделение, когато се наложи да се преместя в Евангелското училище, за две години в девическото, а после - в мъжкото. В девическото училище нямаше буквар и читанка. В Народното училище близо до църквата „Света Богородица“ всички деца влизаха в една голяма стая, където се преподаваше едновеменно на четрите отделения. На първо отделение учител беше Въргов. Доколкото си спомням, той беше от Карлово. На четвърто отделение преподаваше учителят Соколов, който ни се стуваше много страшен. [3]

Докато ходех в девическото училище в продължение на една-две години, „образованието ми“ се състоеше в заучване наизуст на стихове от Библията и в четене от книгата на пътешественика Джим Бънян, която току що беше преведена на български. „Пътешественикът“ беше книга, която фигуративно описва изпитанията на християнина, поел по пътя към тесните врати на спасението. През втората година на обучението ми в девическото училище ми връчиха една още по-голяма подвързана книга, озаглавена „Тълкуване на Евангелието от Матея“. Четох усърдно, но не можех да разбера нищо. По късно една американка ме взе под свое покровителство и ми преподаде първите уроци по английски. Тя си служеше с една малка, красива подвързана читанка с хубави картинки на всяка страница – просто да се прииска на всяко дете да я разцелува! Това беше книга тъкмо за момък на седем години. Помня, че една от картинките изобразяваше как две деца се люлеят на една талпа. Текстът под тази илюстрация беше: „виждаш ли как се издигам ? Аз отивам нагоре, а ти надолу.“ Това беше достъпно за разбиране от страна на момче на моя възраст, докато с „Тъкувания на Евангелието“ успехът беше твърде съмнителен.

„Моята учителка отдаваше особено внимание на произношението. Тя ме караше да си поставям езикът между зъбите и да произнасям звука „ди“, при което се получаваше правилното произношение на английски  определителен член the. Благодарение на нейните уроци започнах бързо да напредвам в изучаването на английския език – просто ми се отдаваше да уча езици. Бързо свикнах и с произношението. Тази мила жена често ме взимаше на коленете си и ме динкаше. Говореше ми само на английски, защото не знаеше български. Баща ми непрекъснато се удивляваше:“Чудна работа е това дете! Още не знае български, а чете английски като господин Кларк! „

В мъжкото училище постъпих направо заедно с възрастните ученици, мустакати и брадати, кандидати да се подготвят за пастири. Тук образованието беше далеч по- систематично. Имаше учебници по граматика, география („землеописание“), аритметика („числителница“), имаше даже един новоизлязъл учебник по нотно пеене. Много дължим за общото си образование на учителите- българи А.С. Панов и Ив. Сичанов. И двамата бяха добре подготвени преподаватели, много предани на своята работа. С какво усърдие започвахме от трети клс да изучаваме славянски език! Преподаваше ни Сичанов, след което изучавахме физика и химия при Панов. Тези двама души бяха стълбовете на бъдещия „Колеж“. Нито един от американците не можеше да се счита за истински педагог. Сред тях Я.А. Кларк, преподавателят по минералогия, не беше даже добре запознат с предмета си.! Вместо минералогия, той се отвличаше от предмета на обучение и ни говореше за религия.“[4]

Градът е център на Кааза в Османската империя. Администрацията е доста силна по причина, че мястото е център на железодобив, които е важен за държавата. Същевременно той е сборище на различни етноси, които имат търпимост едни към други. „Климатът“ между етносите е подходящ за американските мисионери, които са преценили, че той е на възлово място, а и няма да бъдат гонени (преследвани). Американците имали за база града Самоков, работили сред неговото население, но имали по-големи успехи в близкия (през планината) Банско, а също и в Македония. Началното им присъствие е от 1866 г., но са преминавали през града и в по-ранни години, което им е позволило да се ориентират за географското му положение и значението му за околните селища. Базата им е обслужвала градове като Банско и Разлог, от което се появяват семейства протестанти.

 „Днес има такива около 25-30 семейства, от които половината пришелци от Македония. За толкоз дълго време подобен успех е много малък. Обаче, благодарение на богатата обстановка, събранията им се посещават от гражданите; но те остават равнодушни към учението им, защото сега религиозните въпроси са оставени по-настрана, а местото им е заето от обществените. Пропагандата в Самоков не се ограничила само с дейностъта си в града – тя създала протистански гнезда в градовете и селата на епархията: Ихтиман, Д. Баня, Костенец, Банско, Мехомия, Джумая и пр. Така щото С-в. и околността му представляват днес център на протестанцизма и поради големото число негови съмишленици тук – пропагандата влияла и на цялата страна като се основало в Самоков „Бълг. евангелско д-во” по инициативата на А. С. Цанов и съдействието на Ив. Тонджоров, Н. Матинчев, Ив Чакалов и др. през 1874 г., което имало за цел „да се труди за разпространението на християнската вера и нравственост между българите. Това дружество издало ред книжки с религиозно съдържание, списание „Домашен приятел”, „Месечна зорница”, „Детоводител”, откупвало изданията на „Библейското дружество” и ги разпродавало; после с помощта на едно лондонско д-во илюстровани религиозни брошури и карти, помагало на издаваемия се в Пловдив в. „Зорница”, купило книжарница и пр.“[5]

Библейският дом в Цариград, вече не единственото място, което създава литература за разпространение сред българите. Появява се вече местен протестантски сепаратизъм, първо в Пловдив, а после и на други места. Срещите на мисионерите се осъществявали в Самоков. „Повече от годишните мисионерски събори, които дават тон и направление на пропагандата в страната, са ставали тук, а напоследък и летните училища, в които казаните госп. разменявали пак мисли от общ интерес на протистонството в страната и Македония. Годишните актове на средните им училища пак привличат тук много от проповедниците, от хората им.“[6]

Подчертана модерност за облика на града е Американския колеж. Въпреки това предлагането на обучение свързано основно с религия не се нрави на желаещите. Друг е момента, че се плаща и такса, която както е видно не е била никак малка.[7] А и търсенето на „научно“ образование предполага промяна в образователните дисциплини. „Промените не бяха само в изгледа и названието. Мисионерите трябваше да внесат и значителни корекции в първоначалните си педагогически планове. През 1871-1881г. училището за младежи функционираше само като теологическа семинария. Това не се харесваше само на православните, но и на протестанти, които искаха децата им да получат по-добро образование, без непременно да бъдат насочвани към духовна кариера. Затова учебната програма беше преработена. Засили се тежестта на светските предмети. Управата на училището взе решение да допуска сред учениците и момчета с добър характер, от които не се очакваше да станат проповедници и пастори. За голямо неудоволствие на преподавателите се оказа, че като резултат от либерализацията на приемния режим броят на желаещите да се подготвят за духовна кариера почти секна. Напливът беше към общообразователния или т. нар. научен отдел.“[8]