В края на миналата година в посетителския център на музея бе представена първата книга на младия историк от Самоков - Силвио Томов, "Щрихи от новата история на Самоков". След неговата изложба за Иван Йончев /представена също в музея/ той прави представянето на книгата си отново в залата на музея. Пожелаваме му още много подобни изяви и в бъдеще.
В книгата ще можете да прочетете три отделни разказа. Първият е за Иван Йончев. Той е имал щастието да се роди заедно с първите крачки на новата бъгларска държава, да се включи в редица значими събития (например Университетската криза). По-късно ще бъде участник във войните за национално обединение и техен певец. Написал е стихотворението „Един завет“, което по-късно ще се превърне в боен марш на Българската армия. Полковник Чичев е роден в Кюстендил, по-късно служи на различни места, но най-много в София и Самоков, където и създава семейство. Активен деятел на Военния съюз и по-късно Звено, той участва в три преврата: през 1923, 1934 и 1944 година, както и в един опит за преврат от 1935 година. Чрез историята на Коцевия род ние можем да проследим развитието на нашето общество в голям отрязък от време: османската власт, след това 1878-1944 година и социализма в България. Те са имали голямо влияние в много сфери от обществения живот, но до днес са останали извън погледа на изследователите.
"При първия си досег с книгата, всеки читател би се запитал: какво ни интересува историята на Самоков и защо е важно днес ? Това звучи вярно, но само на пръв поглед. Историите на отделните населени места сглобяват националната като пъзел. Всъщност, това е националната ни история в ново и най-ново време, пречупена през погледа на три личности. Това не означава непременно обясняване на общото чрез частното, а по-скоро как то се вписва или пък не се вписва вътре. Личностите винаги са били и ще бъдат (надявам се) носители на различното, новото и на определени тенденции, били те с положителен или отрицателен знак. Аз се опитах да изградя пълнокръвни образи, лишени от догматични постулати и клишета. Идеята ми не е да налагам своята гледна точка, а да оставя читателя сам да направи своите изводи и оценки. Това, което ме мотивира в процеса на работата, беше от една страна липсата на информация в официалните източници, а от друга роднинските връзки, които ме свързват с голяма част от тези личности. Тези четири години за мен бяха едно пътуване. По пътя срещнах много хора, промених се и научих доста. Тук няма да изброявам, защото може да пропусна нечие име. Моят стремеж беше такъв , а до колко съм се справил ще кажете вие. Исках да представя видяното и наученото от мен достъпно по форма, вид и съдържание. Книгата да може да бъде четена с лекота и от професор и от човек, който никога преди това не е чел историческо съчинение. Във Франция съществувало течение, което се нарича „изкуство заради самото изкуство.“ Тук можем да говорим за „история заради самата история“. Не като средство, използвано с политически цели, за лични или колективни изгоди и облаги. Просто така, от любов към науката и знанието и с грижа за тяхното развитие. Според мен ценните неща в книгата са няколко. На първо място, фактът че повечето материали се публикуват за първи път. Второ: използвах един по-различен подход: съчетах устната история (разкази на близки на тези личности), както и спомени с голямо количество документация от различни архиви. Последно, но не по-важност: искам да изразя голямата си радост от факта, че попаднах в тази институция /Исторически музей - бел.ред./ и имах щастието да се запозная с такива добри и всеотдайни колеги от които научих много.Доколко съм постигнал, заложените по-рано цели, ще кажете вие, всички бъдещи читатели. Това, разбира се, не е краят, а започва ново пътуване: този път на книгата до всички вас."
