Исторически музей - Самоков

На 27 февруари, петък, 1870 г. султан Абдул Азис подписал ферман за учредяването на самостоятелна българска църковна йерархия под формата на Екзархия, почти независима от Вселенската цариградска гръцка патриаршия.

С учредяването на Българската Екзархия през 1870 г. и приемането на нейния устав на 14 май 1871 г. се решавала и съдбата на Самоковска епархия. Тя трябвало да бъде слята със Софийска, но заради приноса на самоковци в църковните борби се взело компромисно решение – това да стане след смъртта на нейния архиерей. Това решение не минало без натиск от самоковци, като Захари Хаджигюров изтъкнал, че самоковци първи повдигнали църковния въпрос и затова първи ще изберат свой митрополит.

Както е известно, на 12 февруари 1872 г. за пръв български екзарх е избран видинският митрополит Антим. А седалището на Българската Екзархия до Балканската война през 1912 г. е в Цариград.

Първият епископ, ръкоположен от Българската Екзархия на 5 май 1872 г. в българската църква “Св. Стефан” в Цариград, е Архимандрит Доситей, заемащ дотогава високия пост главен секретар на Цариградската патриаршия (1863-1870 г.). Той се отказва от високото си положение в йерархията на Вселенската патриаршия, за да дойде в Самоков.

На 14 ноември 1872 г. е посрещнат изключително тържествено в Самоков. Шествие се насочило към софийското шосе, като учениците пеели училищни и народни песни. Учителят Георги Капанов произнесъл прочувствена реч. Митрополит Доситей отслужил в Митрополитската църква молебен и произнесъл кратко тържествено слово.

"В интерес на историческата правда трябва да посоча, че Великденската акция, т. е. отхвърлянето на църковната зависимост от Патриаршията, била изпреварена от напористите самоковци. Те изгонили омразния си владика Дели (луд) Матей, не приели неговия викарен епископ българина Паисий и още в средата на месец март 1860 г. забранили на градските свещеници в Самоков да споменават гръцкия патриарх, а да заменят името му с това на съгражданина им митрополит Авксентий Велешки.
След преместването на седалището на Екзархията в българската столица през есента на 1913 г., оригиналът на фермана бил пренесен заедно с другата екзархийска архива в София и съхранен в огнеупорната каса на Св. Синод. За нещастие през Втората световна война на 30 март 1944 г. Синодалната палата била улучена от фугасна бомба и възникнал голям пожар. В бушуващата огнена стихия изгоряла богатата и ценна библиотека на Св. Синод, която наброявала над 20 000 книги. Не била пощадена и огнеупорната метална каса, където изгорял историческият султански ферман от 27 февруари 1870 г. заедно с оригиналното кръщелно свидетелство на цар Борис III." - доцент Христо Темелски.