Когато подготвяхме голямата изложба „Шаржове, карикатури, колажи“ за Музея на хумора и сатирата в Габрово, която ще се открие тази есен и преглеждахме всичко от папките и кашона на художника, си помислих, че ще бъде добре, ако рисунките и шаржовете, свързани със Самоков, града, в който минава целият творчески път на Васил Чакъров, бъдат показани именно тук, където споменът за него е жив, както и много от персонажите и техните близки, които той е увековечил. Още повече защото по-голямата част от тях не са били показвани и чакаха своя час за среща с публиката.  

        И ето ни сега пред тези „Самоковци“. Това са колегите художници и учители на Чакъров, местните културни фигури, моделите, които са му позирали, и учениците, които е възпитавал и които са го предизвикали да ги сложи върху белия лист. Повече от изложените творби са рисувани в рамките на една-две години – 1972 и 1973-та. Това е период, в който Васил Чакъров вече е доказал качествата си на художник. Намерил е, създал е своя образ – в акварела, в графиката, в карикатурата.                Учителските задължения не са попречили на жаждата му да рисува. 

       С молив и перо, с цвят той реди тези образи – продукт на неизтощим творчески нагон и на жив интерес към хората, техните лица и нрави. Когато ги извадихме на бял свят, бяхме поразени от изразителността им, от умението на художника – при това бързо и сягаш на шега – да улови характер, понякога да подсили шаржово заложеното в него и да го постигне във форма.