Снимка от етнографската разработка на Вера Сайменова за Самоков, 1932 г.

"Етнографско изследване на Самоков, 1943 г." - Ефтима Хаджихристова - Анева

"Кога точно е образуван градът не се знае.Най-старото предание е за падането на Самоков под турска власт след боя между цар Шишман и турците. Преданието е следното: 

Цар Костадинцарувал у Цариград. Се е бугарско било. Он имал петима синове. Ка умрел, царството му се разделило мегю бракята. На Шишман Йован се паднало до Сръпско село.Он ушел да си обикол'и царството. Стигнал до одонат мосто. По него ишли турците. Войниците му викали: "Айде, айде, сам цар Йован. Назад не остаяй. Баряк не побивай. Дали ти не мош или кон' не може? Отговорил сам цар Йован: "И йя можем, и кон' може, самси Госпот не поможе!"

Турците го настигнали и му отсекли главата. А она подскокнала седем пати и на седем места изврели кладенци. Трупо полетел каде Рилскийо манастир. Кога дошел до връо над Доспей, една жетварка го видела и извикала: "Я, човек без глава!" И он паднал там. А турците флезнали у градо от каде Долна маала."

Самоков е освободен от турците на 14 май 1878 год. В самия град не е имало бой. Турски и руски войски се срещнали при Ново село към София и след неуспешен лой турците побягнали към Цариград по стария път през Костенец, а русите влезли в града, радостно приети от българите."

Това е част от дипломната работа, ръкопис на самоковката Анева, издадена в книга. В нея ще прочете и още подробности и интересни истории около местните обичаите и историята на града.