Долномахленска църква „Въведение на Прсв. Богородица”
Църквата в Долна махала, популярно име на северната част на града, е построена на мястото на стар параклис при метоха на някой от манастирите, Зографски, Рилски или Иверски. Съществуват неоспорими доказателства, че тук е имало метох и аязмо с лековита вода. Тази част на града през XIX в. е функционирала като християнска махала в северния край на града, далеч от другите християнски махали, и имала свое гробище, фурни и дюкяни. Църковният хронист Стоян Пешов предава разказите, че през 1720-1725 г.на това място без разрешение е построена църква. Затова известният самоковец Мехмед Хюсреф Паша посъветвал през 1829 г. българите да си набавят официално разрешение – ферман. През 1833 г. такъв документ бил получен с точните размери на бъдещата църква.
Новопостроената църква била осветена две години по-късно. По своя характер тя е енорийска. Църквата поддържала килийно училище и библиотека от ръкописни и старопечатни книги. Камбанарията и на тази самоковска църква е издигната след Освобождението. Наследник на училището към нея е Долномахаленското начално училище, днес ОУ „Христо Максимов”.
Както и при другите църкви, строежът е финансиран от еснафските сдружения и отделни граждани, и всички са полагали колективен труд при изграждането. Надписът на богослужебен съд гласи, че той е дарение от еснафското сдружение на сеизите, които били гледачите на коне в държавната конюшня. Комплектът иконостасни икони е поръчан на Димитър Зограф. Тук обаче има икони от друг представител на първото поколение прочути майстори на Самоковската иконописна школа – Иван Николов Иконописец.
Църквата е посветена на Въведението на Света Богородица в Ерусалимския храм и посвещаването й на служене на Бога. Над входната врата на църквата се намира стенопис на тази сцена.
