Църквата „Св. Никола“
Църквата „Св. Никола” в днешния си вид е издигната през 1859-1861 г. Църквата е построена в двора на гробището, което тогава вече се е намирало в пределите на града. Основният камък е положен на 9 март 1859 г. През 1961 г. бил завършен иконостасът и поставени иконите. Храмът е осветен тържествено на 26 октомври, Димитровден, от архимандрит Хрисант Дойчинов и градските свещеници.
Църквата „Св. Никола” е трикорабна базилика с олтар и открит притвор с колонада, и емпория – балкон, предназначен за женско отделение. Има три кубета с прозорци и камбанария. Иконите на иконостаса са дело на няколко известни самоковски зографа от онова време. Две от царските икони – на Св. Богородица и на Исус Христос, са дар от Никола и Станислав Доспевски в памет на починалите им родители Димитър Зограф и Християния.
До 90-те години на XIX в. дворът на църквата продължава да служи за гробище. По новите санитарни предписания то е закрито, но с изрични решения на градския съвет там са погребвани заслужили самоковски граждани като д-р Антон Унтенберг (1877), Захари Хаджигюров (1892), кметовете Димитър Германски (1897) и Христо Зографски (1917), дарителят на училищата Никола Драмалиев (1930) и др.
През 50-те години на XX в. част от този двор е застроен като културен клуб на четвърти квартал. Тогава част от надгробните плочи са прибрани в музея – напр. на Захари Зограф и на Християния Доспевска.
Днес е наложителна социализацията на този храм и неговата среда в дългосрочен план като място за съхраняване на колективната памет. Първи стъпки са направени с поставяне паметна плоча на почивалите тук видни самоковци. Символичният гроб на автора на История славянобългарска Паисий Хилендарски беше издигнат по повод 250-годишнината от написването на този забележителен манифест на българската национална идея. Този акт се основава на засега непотвърдени документи както за родното място, така и за гроба на Паисий, за когото знаем със сигурност само, че е родом от Самоковска епархия.