ДУХЪТ НА САМОКОВ
Самоковска епархия
Митрополитската
църква „Успение Богородично” продължава да напомня, че от средата на XVI до началото на XX в. Самоков
е бил център на епархия, изиграла изключителна роля във възрожденските процеси
на България. Нейната принадлежност до 1766 г. към православната Печка патриаршия (гр.
Печ се намира днес в Косово), както и фактът, че църковнославянският език се
запазва като богослужебен, превръщат Самоковска епархия в крепост на българския
дух. Славянски ръкописи от XIV, XV, XVI и XVII в. в експозицията на музея са свидетелство за приноса
на Самоков в развитието на езика ни!
Зографите
Първият кавалетен портрет в българското възрожденско изкуство е портретът на убития самоковски архиепископ (митрополит) Игнатий, рисуван посмъртно през 1829 г от известния самоковски зограф Иван Иконописец. Портрети и автопортрети от самоковски зографи са експонирани в музея заедно с богатата колекция от икони на Самоковската художествена школа.
Любословие
Първото българско списание „Любословие” (в превод от „Филология”) започва да издава самоковецът Константин Фотинов в Смирна (днес Измир в Турция). През 1842 г . излиза първият сигнален брой, а от 1844 до 1846 г . списанието става ежемесечно и се разпространява чрез абонати-спомоществователи. Оригинални броеве на списанието са показани в музея.
Печатницата
Първата българска печатница е открита през 1828 г . в Самоков от Никола Карастоянов, книжар и книгоиздател. Той печатал тайно книги от около 1835 г ., които могат да се видят в експозицията на музея заедно с ръчната печатарска преса, запазени метални матрици на букви и мастилницата на основоположника на българската полиграфия.
Автор: Невена Митрева
Фотограф: Любомир Николов
Сайт публикация: Десислава Каназирова
Фотограф: Любомир Николов
Сайт публикация: Десислава Каназирова