Исторически музей - Самоков

Девическият манастир е живото свидетелство за духа и атмосферата на възрожденския Самоков, единственият запазен в града автентичен комплекс от сгради и градини, тишина и уют. Превратностите на историята сякаш са го подминавали през неговото 240-годишно съществуване. Днес той продължава да бъде действащ манастир.



Основаването на манастира се свързва в реален план с името на Баба Фота, а в легендарен – със спасяването на града от Света Богородица, която разпростряла своя плащ-покров над града и така го запазила от разорение. Затова и крилата Света Богородица е покровителка на манастира, а неговият патронен празник е на 1 октомври – Покров на Пресвета Богородица.


През XVIII в. в Самоков имало метоси - седалища на светогорските манастири Зографски, Хилендарски и Иверски, на Рилския манастир и на някой от манастирите на Божи гроб. В тези метоси отсядали пътуващи монаси – изповедници и таксидиоти, които събирали помощи за своите манастири. В метосите прислужвали монахини, живеещи разпръснато из града.

Около 1772 г. дошлата от Пловдив Баба Фота, приела монашески сан в Русия, станала причина да се съберат монахините на едно място и да създадат манастир при метоха на Хилендар. Известно е завещанието на Баба Фота или монахиня Теоктиста, с което тя през 1820 г. продала на своите внучки, монахините Теофания и Евдокия, своята килия. Баба Фота била игуменка на манастира и починала през 1844 г.


Не е известно кога е съставен уставът на манастира, но през 1872 г. той бил вписан в кондиката на Митрополитската църква. Девическият манастир се споменава от внука на основателката Константин Фотинов в “Землеописанието” му от 1843 г.”:

“В Самоков има женски метох, в който обитават в голямата си част девици, колкото от Самоков, толкова и от други места…”


Иван Богоров съобщава във вестник “Български орел” през 1846 г., че в Самоков има 4 метоха с изповедници и други два с по 40 души калугерки. В манастира постъпвали често богати овдовели самоковски чорбаджийки, чиито синове им построили килии като отделни малки къщи, а те вземали при себе си като послушнички дъщери, внучки или някое бедно роднинско момиче да им прислужва. Всяка монахиня се е грижела сама за собствената си издръжка.


Двете известни пътешественички Джорджина Макензи и Аделина Ърби, посетили Самоков през 1862 г., гостували и в манастира. Те били много изненадани, че млада монахиня ги заговорила на немски език. Двете англичанки пишат: “Монахините се издържат с предене и тъкане. Със спестеното си бяха построили църква. Те …се гордеят, че от никого не са поискали помощ.”

Самоковският девически манастир се споменава и в произведението на Любен Каравелов „Мамино детенце”.


През 1837 г. бил положен основният камък на новата манастирска църква, която била завършена чумната епидемия през 1838 г., и през 1839 г. била осветена. Икони за църквата са рисували Христо Димитров, Димитър Зограф, Иван Иконописец, Никола Образописов, и късни икони от Михаил Белстойнев. В преддверието може да се види стенопис на сцената „Покров на Прсв. Богородица” със Св. Крал Милутин и Св. Иван Рилски, който се приписва от специалистите на Захари Зограф. Дърворезбеният иконостас е изработен от Стойчо Фандъков (1810-1894), а е позлатен през 1865 г. Олтарните врати са изписани от Димитър Зограф. Манастирът има и две свои щампи с Покров Богородичен, отпечатани от известния щампар Хаджи Исай в Буда и Пеща (1839, 1840 г.).


През XIX в. Девическият манастир в Самоков е огнище на образованост. Проф. Иван Шишманов го нарича “люлка на девическото образование” в България. Може би затова и общинско девическо училище се създава едва през 1862 г.

След Освобождението манастирът продължава да се издържа със сукнарство, както споменава и Константин Иречек. С прочутата бяла аба монахините участвали и в различни международни изложения. Грамотите, които получили, могат да се видят в днешната магерница – присъединената към комплекса на манастира Хаджистамова къща. Сградата на метоха на Хилендарския манастир, около която се оформя днешният Девичаески манастир, била разрушена в края на XIX в.


В Девическия манастир се съхраняват частици от мощите на Св. Пантелеймон и Св. Сава Сръбски, първия архиепископ на сръбската православна църква, най-почитания сръбски светец вкл. в района на Самоков. Те са донесени в Самоков от монаха Серафим от Хилендарския манастир през 1839 г. за освещаването на манастирския храм, важно събитие за вярващите.

Комплексът на Девическия манастир е паметник на културата от национално значение.