ПРИРОДАТА
Планината
Самоков е разположен в северната част на най-високата планина на Балканите (
Реката
Река Искър е втората по дължина българска река след Марица, основен източник на живота в района на Самоков. През XIX в. била записана легенда, че двете реки били брат и сестра! Искър е известен на античните автори още през V в.пр.н.е. с имената Ский (Херодот) и Оский (Тукидит). Римляните я отбелязват на своите карти под името Ескус. Реката имала свое божество, изобразявано върху антични монети. Един френски дипломат в края на XIX в. бил учуден, че местните жители били толкова горди с реката и нейния мост!
Желязото
„Чиста работа – самоковско желязо” е стара поговорка, която отразява химическия и физически състав на добиваното желязо. Желязната руда е магнетит – трижелезен четириокис, извличан от открити рудници чрез плавене. Химическата реакция се осъществява в пещи, загрявани с дървени въглища и разгаряни с въздух, вдухван от движени с водно колело мехове. В резултат се получавало химически и технически чисто желязо, дим (въглероден двуокис) и шлака (остатък с 48% желязо).
Водата
До 60-те години на XX в. по уличките на Самоков течели рекички, отбити от р. Бистрица над града. Те служели и за отвеждане на отходните води. Градът през XVII-XIX в. имал централно водоснабдяване с течаща вода в около 70 чешми по улиците и в дворовете, а всеки дом ползвал домашна баня (хамам). Ново модерно водоснабдяване градът получил с каптирането в местността „Пукната скала” през 1927/28 г. Дървена тръба от водопровода на Голямата чешма от XVII в. е експонирана в музея.
Автор: Невена Митрева
Фотограф: Любомир Николов
Сайт публикация: Десислава Каназирова
Фотограф: Любомир Николов
Сайт публикация: Десислава Каназирова