Османско наследство
ГОЛЯМАТА ЧЕШМА
Голямата чешма отдавна се е
превърнала в емблема и символ на Самоков. Чешмата е издигната около 1660 г. на площада в т.н.
Горна чаршия. Вече четири века тя доминира центъра на града и е една завършена
обществена сграда в османски имперски стил, характерен за столичната
архитектура. Построена е като благотворително заведение от емина (управителя) на султанската кухня Мехмед
ефенди, факт, който обяснява неоспоримата й
прилика с подобни чешми в столицата Истанбул, в Солун и Одрин. Живо описание на
чешмата ни е оставил известният пътешественик Евлия Челеби, посетил през 1662 г. Самоков:
„На площада, разположена на
най-лично място на чаршията, еминът на султанската кухня Мехмед ефенди ...
изградил една чешма, още нова четириъгълна постройка, от всяка страна на която
има по два дебели колкото човешка ръка чучури, от които тече и шурти вода”.
Това е една площадна чешма и не е
служела за ритуално умиване преди молитви в джамиите. Помислено е не само за
пътника, дошъл отдалеч на пазар, но и за птичките – два малки фонтана има и за
тях, както и една клетка. Водата била доведена от планината по дървени тръби,
съединени с железни скоби. Това обяснява и нейния превъзходен вкус, за разлика
от водата от бунарите, изваждана с „климала” – дървени витла, която имала вкус
на желязо.
Днес чешмата е включена в градския
водопровод, а дървена тръба от стария водопровод може да се види в музея.
През XIX в. Голямата чешма, една от 70-те
обществени чешми в града, е една от забележителностите на Самоков. Впечатлила и
Константин Иречек, който определил архитектурата на тази вече стара каменна
чешма като мавритански стил. Изградена е от различни видове камък с прецизна
обработка и мраморни плочи, докарани вероятно отдалеч. Нишите са оформени с
островърхи арки и каменни корита. Покривът на чешмата е четирискатен със силно
надвесена стреха, покрит с турски керемиди и има лукообразен завършек с шпил.
Украсата на чешмата е в нейното архитектурно членение, но орнаментите в
каменната пластика са изключително интересни.
На западната стена на чешмата има
орнамент, оприличаван на обеца, издялана от едно парче камък. Затова в някои
пътеводители я наричат Чешмата с обецата. За обецата може да прочетете, че е на
Крали Марко, но това е само опит за митологизиране. Освен това този декоративен елемент е
тълкуван и като „зенгия”, т.е. стреме.
БАЙРАКЛИ ДЖАМИЯ
През XIX в. силуетът на града се доминира от
минаретата на четири големи джамии и осем малки, и от часовниковата кула, която
чиято камбана биела по европейски. Другите значителни обществени постройки тогава
били малко – градската баня, четирите църкви, хановете, Голямата чешма на
площада в чаршията. Извън града били разположени огромните комплекси на видните
и самоковите.
Единствената запазена джамия в
Самоков днес е Байракли джамия, наричана
Али ефенди Джамия, също и Старата джамия
или Джамията на Йокуша (възвишение),
и се е намирала вътре в каре от магазини. От всички джамии само тя е с купол,
който лежи върху тамбур с 14 прозореца.
Както личи на старите фотографии и пощенски картички, останалите 3 големи
джамии били с четирискатни покриви с дървени конструкции, покрити с керемиди.
Утвърдило се е мнението, че тя е
построена около 1845 г.
по поръка на местния първенец Мехмед Хюсреф паша. По устни сведения била
финансирана от неговите вуйчовци от с. Шишманово, откъдето била майката на
пашата – българка, като благодарност за подарените им гори на Чамурлийската
планина. След Освождението библиотеката с ценни ръкописи, основана от пашата,
постъпва в новата Народна библиотека. Посветителният надпис на библиотеката върху
мраморна плоча с арабски писмена на османотурски език се съхранява в музея.
Според арх. Никола Мушанов,
ръководил реставрацията на тази джамия, това е една изцяло подновена джамия на
мястото на по-стара, а именно на най-старата Ески джамия. В епохата на
османската власт около джамията е имало и други сгради (кулие) като дюкяни, от чиито наеми се е издържала.
Джамията е в характерната за
Балканите и Турция османска архитектура, изпълнена с местни строителни
материали. Молитвената зала на джамията е четириъгълна постройка, с размери
14/14/14 м, с пристроено аркадно предверие и едно минаре на северозападната
страна, до чийто балкон водят 54 спираловидни стъпала. Молитвената зала е
увенчана с купол с 14 прозореца, а над аркадното предверие се намирало
женското отделение харемлък.
Архитектурното решение на джамията е
интересно и характерно за местните строителни традиции. Стените са от камък и
тухла, а покривът – от дърво. Покривната конструкция и куполът се състоят от
естествено криви греди, носени от леки кухи колони с щукатура. При
реставрацията през 50-те и 60-те години на XX в. стенописите са свалени и тази
дървена конструкция е подновена с нова греда по греда.
Самите стенописи са реставрирани
само отчасти, като са почистени от наслоените пушеци от маслените лампи на
полилеите. Реставрацията им е извършена от известния самоковски художник Георги
(Джони) Белстойнев. При тези реставрационни работи са открити графити на
хастара под стенописите: план на църква, подобна на тази в Рилския манастир, и
на имената на трима майстори – Йован, Ристо и Косто. Дали това са
майсторите-строители, или са зографите Йован Иконописец, Христо Йовевич и Коста
Вальов? Можем обаче да приемем тезата на арх. Мушанов, че тримата известни
представители на Самоковската художествена школа са работили заедно тук.
Стиловите характеристики на
стенописната украса са типичните за Самоковската школа “перя” – гирлянди,
букети, вази с цветя, драпирани платове, раковини. Четирите барокови композиции
на полусводовете са нарисувани артистично, с размах. Цялото великолепие от
багри избухва в слънцето на купола, което по необясними причини е било заличено
и е открито едва при реставрацията. Същото се отнася и за пейзажа в молитвената
ниша – михраба. Много различни интерпретации има и за Давидовата звезда или
Соломонов печат, която организира центъра на купола, който символизира пътя към
рая и небето. Такава звезда може да се види в много джамии.
Текст: Невена Митрева
Фотограф: Любомир Николов
Сайт публикация: Десислава Каназирова