Честита баба Марта, приятели!
Нашата мартеница ще ви посреща и този месец с усмивките на Пижо и Пенда, ръчно изработена от самоковската майсторка Райна Славева Ярловска през 2014 г.
Баба Марта – древен езически образ, който запазва своето очарование и до най-ново време. В традиционните представи тя се свързва с женското начало заради променливото си настроение, но и заради силата да вдъхне живот на природата, доскоро потънала в дълбок зимен сън.
Малцина съвременни хора си дават сметка, че освен желан подарък и красиво допълнение към облеклото, мартеницата е символ с древно значение и магическа сила. Първи март е един от моментите в календара, които се възприемат като граница между зимата и пролетта и символично се тълкуват като преход от смърт към живот, от безплодие към плодородие и раждане. Затова този период се смята за опасен, но същевременно и благодатен за наричане на здраве, благополучие, любов и брак. Затова и символиката на мартеницата е насочена в две посоки – предпазва от зли сили, лоши очи и беди и същевременно носи здраве, сила и плодовитост.
Баба Марта носи характеристиките на митичната Богиня-майка, по-конкретно тя е олицетворение на вегетацията и съживяването на природата през пролетта. Значителна част от нейната семантика е свързана с оплождането и прорастването, с жизнените сили и сексуалната енергия. Тази семантика определя практиките, характерни за Първи март. Преди изгрев във всяка къща се изнася червена тъкан – платно или дреха, но най-често женска престилка или мъжки пояс, като тази тъкан се премята на портата или на оградата, на плодно дърво или на друго място, така че при изгрева си слънцето да я огрее и Баба Марта да я види и да се засмее. Червеният цвят има подчертано апотропейна функция: в този решаващ момент от природния кръговрат е важно да се предпазва цялото семейство и стопанството от уроки и да се отблъсква въздействието на вредоносните сили и същества, които според вярванията също се завръщат от отвъдните си обиталища или придобиват жизненост с настъпването на пролетта. Но червеният цвят има и не по-малко важната роля да символизира живота, кръвта и сексуалната енергия. Показвайки на Баба Марта червена тъкан, особено когато става дума за части от облеклото, които са непосредствено свързани с репродуктивните органи, каквито са престилката и поясът, хората всъщност се стремят да осигурят нейното оплождане и възвръщането на способността й да ражда.
проф. дфн Албена Георгиева, ИЕФЕМ - БАН
Нашата мартеница ще ви посреща и този месец с усмивките на Пижо и Пенда, ръчно изработена от самоковската майсторка Райна Славева Ярловска през 2014 г.
Баба Марта – древен езически образ, който запазва своето очарование и до най-ново време. В традиционните представи тя се свързва с женското начало заради променливото си настроение, но и заради силата да вдъхне живот на природата, доскоро потънала в дълбок зимен сън.
Малцина съвременни хора си дават сметка, че освен желан подарък и красиво допълнение към облеклото, мартеницата е символ с древно значение и магическа сила. Първи март е един от моментите в календара, които се възприемат като граница между зимата и пролетта и символично се тълкуват като преход от смърт към живот, от безплодие към плодородие и раждане. Затова този период се смята за опасен, но същевременно и благодатен за наричане на здраве, благополучие, любов и брак. Затова и символиката на мартеницата е насочена в две посоки – предпазва от зли сили, лоши очи и беди и същевременно носи здраве, сила и плодовитост.
Баба Марта носи характеристиките на митичната Богиня-майка, по-конкретно тя е олицетворение на вегетацията и съживяването на природата през пролетта. Значителна част от нейната семантика е свързана с оплождането и прорастването, с жизнените сили и сексуалната енергия. Тази семантика определя практиките, характерни за Първи март. Преди изгрев във всяка къща се изнася червена тъкан – платно или дреха, но най-често женска престилка или мъжки пояс, като тази тъкан се премята на портата или на оградата, на плодно дърво или на друго място, така че при изгрева си слънцето да я огрее и Баба Марта да я види и да се засмее. Червеният цвят има подчертано апотропейна функция: в този решаващ момент от природния кръговрат е важно да се предпазва цялото семейство и стопанството от уроки и да се отблъсква въздействието на вредоносните сили и същества, които според вярванията също се завръщат от отвъдните си обиталища или придобиват жизненост с настъпването на пролетта. Но червеният цвят има и не по-малко важната роля да символизира живота, кръвта и сексуалната енергия. Показвайки на Баба Марта червена тъкан, особено когато става дума за части от облеклото, които са непосредствено свързани с репродуктивните органи, каквито са престилката и поясът, хората всъщност се стремят да осигурят нейното оплождане и възвръщането на способността й да ражда.
проф. дфн Албена Георгиева, ИЕФЕМ - БАН
