Генерал Подгоров - един от дарителите на музея
Генерал Подгоров като млад офицер
Снимка: Интернет
Генерал-майор Николай Георгиев Подгоров (Унтерберг) е роден в София през 1887 г. и достига почти столетна възраст. Все още го помнят и някои самоковци. Завършва Военното училище през 1908 г. Произведен е в чин генерал-майор през 1936 г. и достига длъжност инспектор на конницата, титла, на която той особено държал. Ген. Подгоров е участвал във войните в конните подразделения на Българската армия. Заемал е длъжностите адютант на конна дивизия, командир на конен полк и на конна бригада, началник-щаб на кавалерийската инспекция, началник на кавалерийската школа.
Автор е на книгата „Под разветия щандарт“, 1935 г.
Генералът е наследник на известни самоковски фамилии – Унтерберг-Подгорови, на Христо Йовевич, на Хаджихристови и Чорбаджикостови. Негов дядо е първият европейски лекар в Самоков д-р Антон Унтерберг. Баща му е Георги Антонов Унтерберг. Майка му е дъщерята на Христо Йовевич Фоника. Николай и брат му Антон Подгорови са сред дарителите на музея. По-голямата част от техните дарения са намерили място в постоянната експозиция на музея още преди 70 години, когато през 1943 г. новият музей на Самоков отваря врати за първите си посетители.
Генерал Подгоров е вписван като дарител на музея от 1940 до 1957 г. Сред неговите дарения са един стъклен поднос от фабриката за стъкло, основана в средата на XIX в. от неговия дядо д-р Антон Унтерберг, кутия със стъкълца от първата аптека в Самоков, снимки, писма и ръкописни биографични данни, Ерминията и един Учебен сборник (Молитвеник) на Христо Йовевич, дарени през 1945 г.
От неговите спомени черпим данни за основаването както на стъкларската фабрика, така и на кибритената фабрика в Самоков.
Ерминията на Христо Йовевич в експозицията на музея
Историята на придобиването на музейните ценности разкрива родовите връзки на старите самоковски фамилии. Дарените семейни реликви за музея на Самоков са израз на патриотичната нагласа на самоковци за съхраняване на чувството за изключителност, което винаги е ръководело местните жители. Това са често уникални, единствени по рода си, натоварени с история и сантименти предмети, което именно ги превръща в културно-историческо наследство със свое запазено място в българската културна история.
И наистина, сред българските възрожденски зографи само представителите на Самоковската школа са оставили собственоръчни ръкописни ръководства по иконопис, някои от които богато илюстрирани като Ерминията на Христо Йовевич. В различни други хранилища и архиви се пазят ерминии и тефтери на Димитър Зограф, Захари Зограф, Захари Петрович, Йоан Иконописец, Никола Иванов Образописов, Георги Христов Клинков и др., трудно достъпни за обикновения ценител.
В архива на музея се съхраняват и две от най-ранните снимки на семейството на Христо Йовевич, които, макар и копия на стари фотографии от 1867 г., са снабдени с информация, оставена ни също от ген. Подгоров през 1957 г. Оригиналните възрожденски фотографии са се съхранявали от Сотир Ив. Клинков, който е притежавал другия ръкопис на Христо Йовевич – Езоповите басни, подпечатани с неговия личен печат. Лицата на тези снимки дават отговор на въпросите за това, кой кой е от дарителите на музея.
Ген. Подгоров и Сотир Клинков заемат своето място в родословието на Христо Йовевич като негови внуци.
Годината на раждане на Христо Йовевич 1827 г., която циркулира в интернет-пространството, е по изследването на Асен Василиев „Български възрожденски майстори“, но тя е сгрешена и повтаряна след него в научни и популярни текстове. Академик А. Божинов смята, че той е роден „наскоро след 1800 г.“ От собственоръчните надписи в ръкописите е видно, че през 1836 г. Йовевич би трябвало да е писал Ерминията на 9 годишна възраст, което не е реалистично.
За родно място на зографа се посочва с. Широки дол. По записани разкази на стари самоковци бащата на зографа Дядо Йове Кръстев се преселил оттам в Самоков, следователно родното място на зографа е Самоков. Дядо Йове бил „придворен шивач“ на пашата, т.е. терзия, и престоял с него в Белград 9 години. Майката на зографа се казвала Ева. Дядо Йове имал голяма къща в Самоков. Самият Христо Йовевич притежавал своя къща, както и дюкян на два етажа в чаршията, който вече не съществува, въпреки че е обявен за старина чрез държавен вестник през 1928 г. Дюкянът на Йовевич е документиран и като маслена картина от Сотир Клинков. Копия на стенописи от къщата на Йовевич от 1847, която той преизписвал всяка година, е направил Христо Йончев-Крискарец през 1942 г.
Отдясно наляво: прадядото Дядо Йове Христов, внучката му Домна Г. Щиплиева, синът му Христо Йовевич и Мариола Хр. Йовевич-Клинкова, 1867 г. Дарение от ген. Подгоров, 1957 г. със собственоръчен текст
Оставените от ген. Подгоров снимки са изключително ценни. Родоначалникът, прадядото на генерала Дядо Йове Кръстев (Христов), на снимката е много възрастен мъж в традиционната градска мъжка носия, с висока, горе по-широка шапка, с дълга брада, с вид на патриарх. Той е бил „терзибаши“, т.е. начело на гилдията на шивачите. До него е внучката му Домна Г. Щиплиева, следва самият Христо Йовевич, прегърнал дъщеря си Мариола. Момичетата са в европейски дрехи, с венчета или бонета на главата. Самият Христо Йовевич е облечен „ала франга“ с европейски костюм, с джобен часовник.
Отляво надясно: Фоника Хр. Йовевич-Унтерберг (майката на генерала), Светозар Хр. Йовевич, Христо Йовевич – зограф, Елисавета Хаджихристова – Йовевич, Владимир Хр. Йовевич, 1867 г. Дарение от ген. Подгоров, 1957 г. със собственоръчен текст
На втората семейна снимка са съпругата на Христо Йовевич Сета (Елисавета), по баща Хаджихристова, дъщеря на Фона Чорбаджи Костович. Тук личат роднинските връзки между видни стари самоковски родове и приемствеността в личните имена. Децата на Христо Йовевич на тази снимка са Фоника, Светозар и Владимир. В документите на музея е вписан като дарител още един син на Христо Йовевич – Борис.
Фоника Христо Йовевич е омъжена за Георги Антонов Унтерберг-Подгоров (1854-1932), почетен гражданин на Самоков, главен директор на Български държавни железници 1906-7 г. Дарителите на музея – генералът от конницата Никола Г. Подгоров (р. 1887 г.) и неговият брат Антон Г. Унтерберг- Подгоров (р. 1872 г.), са техни синове.
Мариола Христо Йовевич е омъжена за Иван Клинков, неин син е художникът Сотир Иванов Клинков, учител по рисуване и география в самоковските прогимназия и гимназия след Освобождението, което обяснява неговия личен печат и собствеността му като внук на зографа върху Езоповите басни в експозицията на музея.
Родословието на ген. Подгоров като внук на д-р Антон Унтерберг е също много интересно, но това е една друга история, в която се разказва за един пришелец, лекар и аптекар, предприемач и проводник на европейската култура в Самоков.
С благодарност към Мария Йончева, без чиято помощ са немислими дебрите на самоковските родословия! И на Мирослава Мирчева за чудесния краеведски архив на Общинската библиотека!
Невена Митрева
Уредник в Исторически музей-Самоков
2 Comments
Генеалогията е наука чужда на българските историци,вкл.на г-жа Невена Митрева.Тя поднася по толкова объркващ начин елементарно родословия,че обърква вместо да ориентира читателя.
ОтговорИзтриванеПоздравяваме анонимните историци компетентни по родословните връзки в един град като Самоков.
ОтговорИзтриванеН. Митрева