Исторически музей - Самоков: музей

„Макгахан- Благодетелят на България” е фотодокументална гостуваща изложба от исторически музей Батак в Самоков.

Тя представя живота и походите на един от онези безстрашни мъже на ХІХ век, известни на милиони читатели на ежедневния печат като „нашия специален кореспондент”.

В апогея на империализма, през годините, когато англичаните навлизат в Африка и Азия, Съединените щати в Тихия океан, а Русия в Туркестан и Източна Европа, няма по-юначни и самоуверени знаменосци от тези кореспонденти. Те са представители на единствените средства за информация от тази епоха.

В зората на ерата на комуникациите, когато за пръв път широко започва да се използва телеграфът Макгахан практикува онази „застъпническа” журналистика, която сто години по-късно ще започне да оказва огромно влияние в новата „медийна” ера. Той заявява например, че когато се сблъсква с антихуманните действия на деспотични правителства се превръща в застъпник и поборник, вместо да остане хладнокръвният безпристрастен наблюдател.

Джанюариъс Макгахан е най-видният американски представител на онова полузабравено време, на онази ера, в която дръзки млади кореспонденти „препускат с оръдейния тътен”, както се изразява Арчибал Форбс, из най-свирепите части на света и рискуват живота и здравето си, за да изпълнят професионалния си етичен дълг :”Казвай точната истина!”

Епоха, в която кореспондентът е бляскава личност и може да държи обществото в плен, да разтърси правителството до основи и да влияе на историята.

Заповядайте!

Откриване: 26 февруари от 17:30 ч. в посетителския център на втория етаж ва Историческия ни музей. Може да бъде видяна до 26 март 2025 година.

No Comments

Проект „Легендарните земи и места“

„

Легендарните земи и места, независимо дали са свързани с унаследени от миналото легенди и предания, или са плод на съвременна фикция, винаги са разпалвали въображението на твореца. Неведнъж сме били свидетели как велики произведения, родени във фантазията на художника, са се превърнали в представата ни истинност като „Вавилонската кула“ на Питер Брьогел например, която в нашето съзнание превръща библейската притча за разделението на езиците в достоверна.

Вдъхновени от книгата „История на легендарните земи и места“ на Умберто Еко, участниците в настоящия проект дават своя прочит на темата, осмислен и изведен през огромно изобилие от мотиви, сюжети и топоси, мигриращи като екзестенциален код във всички изкуства.

Младите живописци от Националната художествена академия в София Биляна Токмакчиева, Ханко Седефчев, Костадин Радичев и Деница Тончева и колегите им от филиала на НХА в Бургас Александра Николова и Михаил Гавраилов реализират творческите си замисли чрез две медии – живописта и с богатството от изразни средства, които предоставя цветната и чернобялата литография.

Те имат възможност да видят как въздействат визуално и смислово произведения по една и съща тема, в един и същи жанр (пейзаж), но създадени със средствата на две различни медии и в различни пространства – в интимния свят на ателието и по време на творческа резиденция сред уникалните природни дадености на Самоков, център на Самоковската зографска школа и възрожденската гравюра.

В експозицията са представени произведения на творческите ръководители на проекта Емануела Ковач и Атанас Атанасов, преподаватели в НХА, и включилите се като доброволни участници Анабел Хамамджиева и Маргарита Дончева. Автор на идеята и концепцията е Константин Костов. Партньори в петото издание на дългосрочния образователен проект „Зони на контакт“ на фондация „Поддържане на изкуството в България“ са Националната художествена академия, Градски исторически музей – Самоков, Съюзът на българските художници и Графична База – Самоков.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма „Дебюти“ 2022.

Заповядайте!

No Comments

Днес, 18 април, е световен ден за опазване на паметниците на културата и забележителните места.
Денят е, за да не забравяме важността им и нуждата от нашата грижа за тях.

Този ден се отбелязва всяка година с различно мото, от 1984 година насам, когато Юнеско взема такова решение.

Тази година мотото на деня е с фокус върху решаващия въпрос за действията в областта на климата и връзката им с културното наследство.

Денят е, за да напомни, че за културните паметници и места трябва да се грижим. Да ги поддържаме и предпазваме от разрушение или повреда следствие от природни, климатични, човешки намеси и/или социализацията им в градската среда.

Нашата грижа за културните паметници и забележителни места е решаваща за поддържане нашата идентичност и запазване на историята ни.

Във всеки един от паметниците на културата, които са под ръководството на Историческия музей в Самоков, може да се информирате за неговата история, експозиция и за нуждата от подкрепа при реставрация и реконструкция.

Полагайки грижа за паметниците ни на културата ще сме сигурни, че бъдещето поколение ще има достъп до тях и ще се отнася също толкова отговорно и сериозно към тяхното опазване. Важното е да бъдем добрият пример за тях.

Нека на този ден заедно да си кажем: "Заслужава си да се грижа за пометниците на културата."

Нека историята да вдъхновява младите да разпространяват знанията си за паметниците на културата навсякъде по света и да са горди с историята си.

Регистринатите паметници на културата и зебележителни места в Община Самоков са над 200. Ето списък на едни от най-посещаваните паметници на културата - музеи в Самоков:
1. Исторически музей - основна сграда;
2. Доспевска къща - предстои отваряне на музей на фотографията и градския бит;

3. Есова къща - графична база;

4. Байракли джамия - музей на османското наследство;

5. Сарафската къща - къщата на еврейското семейство Арие;

6. Митрополитска църква "Успение Богородично";

7. Девически манастир "Покров Богородичен";

8. Долномахленска църква "Въведение Богородично";

9. Бельова църква "Рождество Богородично".

Заповядайте!

No Comments

Исак Самоковлия е лекар и известен босненски писател. Потеклото му е от Самоков и от там идва фамилията му. Неговият стил на писане го превръща във вторият най-голям разказвач на Босна след Иво Андрич.

Носталгията, с която той пише за мястото, което неговите роднини са напуснали го прави изключително близък до душите на неговите читатели. Исак Самоковлия пише за богатството, за бедността, пише за хората, които се опитват да оцеляват в трудния си житейски път, за тези, които не знаят началото, нито края на своето благополучие... Голяма част от вниманието на Самоковлия в неговите разкази е насочено към човека като същество, което е родено в самота и достигащо до своите победи отново в самота.

Неговият сборник "Хамалинът Самуел" съдържа едни от най-добрите му разкази, който няма да ви остави да затворите страниците му.

Изложбата, която ще бъде в посетителския център на Исторически музей Самоков е осъществена със съдействието на държавния културен институт към министъра на външните работи и посолството на Република България в Босна и Херцеговина.

Заповядайте!

Очакваме ви!

Част от текста е взет от статията за Исак Самоковлия в:

https://newspaper.kultura.bg/

No Comments

На деня на народните будители почитаме делото на българските просветители, книжовници, на всички, които са се борили за пробуждането на националния ни стремеж към образование, книжовност и родолюбие. Поклон пред светлото им дело!

По случай деня на народните будители в посетителския център на втория етаж в музея подготвихме изложба посветена на самоковския художник Зафир Йончев /1924-2006/ - умдрукер от висока класа. Завършил Художествената академия през 1953 година, той започва да преподава там "Графични техники" през 1954 г. Получава и сребърен медал в Париж. А през 1973 г. - отваря врати на графична база в Самоков. През 1985 година той е обявен за почетен гражданин на град Самоков.

На този ден ние искаме да отправим нашите благодарности към Христо Йончев - син на Зафир Йончев и внук на големия самоковски художник Христо Йончев-Крискарец, за добротата му и за безценното богатство, което дари в музея. Преди няколко дни той направи второто си дарение. За музея то е най-голямото за тази година, над 1000 единици. В днешно време нямаме думи да изразим благодарността си към Христо - приятел на музея, който дари архива на дядо си и неговата леля в музея. Не по-малко единици съдържаше и първото негово дарение, чието обработване все още продължава. Той предпочете да дари пред това да продаде, за което искаме да му благодарим и да го обявим за "Дарител на 2020 година". Дарението съдържа ценни експонати - акварели, графики, лични вещи, старопечатни книги и други материали, които ще обогатят архивния фонд на Исторически музей Самоков.

Изложбата може да бъде разгледана в музея при спазване на всички противоепидемични мерки. Няма да приемаме организирани групи с беседи. За останалите индивидуални посетители ще се спазват новите мерки наложени в заповед на здравния министър, влизащи в сила от 29 октомври 2020 г.

За всички, които няма да могат да дойдат в залата да видят на място изложбата сме подготвили мултимедийна презентация с творбите на Зафир Йончев. Приятно гледане!

No Comments

Работи в Бесарабия около година и половина. Завръща се в България след 1881 г. Учител е в Пловдив и е директор на пловдивската гимназия. Преподава: Закон Божи, Църковна и всеобща история и педагогика. Благодарение на неговата дейност Педагогиката е въведена като специален предмет в тази гимназия и Пловдив става активен център за обмен на началното обучение чрез въвеждането на звучната метода и класно-урочната система за организация на обучението.

През 1874 г. издава буквар и помагало към него, които днес могат да се видят в експозицията на музея ни. Дълго време букварът му се използва в нашите училища и има над 20 издания. Като руски възпитаник той желае да осигури достъп до руската литература. Затова предлага най-необходимите книги да се внасят от Русия. Най-големи заслуги Димитър Благоев има в методиката за обучение по четене и писане. Неговата дейност оказва влияние в развитието на българската методическа мисъл.

Умира през 1875 г. в Русе.

Стойка Здравкова, „Радетели за просвета и книжнина“, народна Просвета, София

No Comments

Димитър Благоев е роден в Самоков през 1840 г. в бедно семейство. Учи в семинарията в Одеса. Завършва духовната академия в Киев – 1860 г. Специално се готви за учителска дейност като проявява интерес към началните училища. Интересува се от звучната метода в началното образование. Работи в Бесарабия около година и половина. Завръща се в България след 1881 г. Учител е в Пловдив и е директор на пловдивската гимназия. Преподава: Закон Божи, Църковна и всеобща история и педагогика. Благодарение на неговата дейност Педагогиката е въведена като специален предмет в тази гимназия и Пловдив става активен център за обмен на началното обучение чрез въвеждането на звучната метода и класно-урочната система за организация на обучението. През 1874 г. издава буквар и помагало към него, които могат да се видят в постоянната експозиция на музея в Самоков. Дълго време букварът му се използва в нашите училища и има над 20 издания.

Като руски възпитаник той желае да осигури достъп до руската литература. Затова предлага най-необходимите книги да се внасят от Русия. Най-големи заслуги Благоев има в методиката за обучение по четене и писане. Неговата дейност оказва влияние в развитието на българската методическа мисъл.
Умира през 1875 г. в Русе.

No Comments

Музеят е място където посетителите могат да се запознаят с миналото на града ни. Изложеното в неговите зали е най-ценната част от наличните фондове. Материалите от времето на Наум Хаджимладенов и Крискарец се допълват и в наши дни, макар и по-бавно.

Все още има хора, които осъзнават необходимостта от запазване на текстове, картини, документи за бъдещите поколения.

От началото на 2019 г. постъпилите дарения са три, като трябва да се подчертае, че те са много съдържателни. Ще си позволя кратко описание на едно от тях:

На 23.01.2019 тефтер с кожена подвързия 149/95 мм, 30л., п.с. (писани страници) с молив, постъпи в ИМ-Самоков от Василка Майдавска, записки на Райчо Р. Майдавски за Междусъюзническата война и е писан от 07.02.1913г.“Чаталджа“ до 28.08.1913г.„...заминаваме за Варна“. Майдавски е бил свръзка (телефонист).

Текстът е изключително сух и безпристрастен, но е по войнишки стегнат.

„27.04.913 г.

...имаме около 1800 души ранени, убити и без вест пропаднали.

Артилерийската стрелба продължава. Сърбите се мъчиха да разбиятъ дения ни ... и да прекъснат ... за Ц.село не успяха. Нашиятъ 31 полкъ ги атакува и разби, като обърна в бягство, като оставиха раниците си и шинелите...“(стр.11)

„... 10.VII.913 г.

Въ 7ч.потеглих за Калим. (Калиманското) поле. По пътя срещнахъ (..?). въ 2ч. пристигнахъ. още отъ излизането си отъ Ц.село чухме силна артилерийска канонада когато пристигнахъ и видяхъ командата, то бе ужасъ. Фугасъ следъ фугсъ падахъ въ окопите. Само за 3 м паднаха повече от 70-80 фугаси, които вдигнаха гейзери по високи отъ 40-50 метра, въ тяхъ имаше и разкъсни човешки трупове. То е ужасно нещо повече отъ турската война. Неприятеля се опитваше да настъпи, но биваше отблъснатъ винаги сл. (след) големи загуби. Днесъ и ние имаме грамадни жертви.“ (стр.20)

Авторът е регистратор на събития, от които много хора са полудявали, но той проявява емоция на не повече от две места, има присъствие на духа и в най-тежки моменти, силен характер. Ето описанието му на деня, в който е подписано примирие:

„28.VII.913г.

Раздвижиха се всички, обаче радоста липсва.“(стр.26)

106 години след събитията тефтерът не е изхвърлен, изгорен, забравен, а постъпи на точното място, където бе разчетен и прибран във фонд „Документи“. Бащата на дарителката също е давал материали за музея през 1965 г. Дарението, макар и малко по обем е ценно като съдържание, защото „осветлява“ бойните действия в последните дни на войната 1913 г. - извор за събитията преди години, преоткрит и осветлен в наши дни.

Благодарим на родолюбивите дарители.

Славейко Докузов - уредник

No Comments

Исторически музей - Самоков

!!!ВАЖНО!!!

***************************

***************************

***************************

ЛЮБОПИТНО

Етикети

Архив

Контакт