Музеят е място където посетителите могат да се запознаят с миналото на града ни. Изложеното в неговите зали е най-ценната част от наличните фондове. Материалите от времето на Наум Хаджимладенов и Крискарец се допълват и в наши дни, макар и по-бавно.
Все още има хора, които осъзнават необходимостта от запазване на текстове, картини, документи за бъдещите поколения.
От началото на 2019 г. постъпилите дарения са три, като трябва да се подчертае, че те са много съдържателни. Ще си позволя кратко описание на едно от тях:
На 23.01.2019 тефтер с кожена подвързия 149/95 мм, 30л., п.с. (писани страници) с молив, постъпи в ИМ-Самоков от Василка Майдавска, записки на Райчо Р. Майдавски за Междусъюзническата война и е писан от 07.02.1913г.“Чаталджа“ до 28.08.1913г.„...заминаваме за Варна“. Майдавски е бил свръзка (телефонист).
Текстът е изключително сух и безпристрастен, но е по войнишки стегнат.
„27.04.913 г.
...имаме около 1800 души ранени, убити и без вест пропаднали.
Артилерийската стрелба продължава. Сърбите се мъчиха да разбиятъ дения ни ... и да прекъснат ... за Ц.село не успяха. Нашиятъ 31 полкъ ги атакува и разби, като обърна в бягство, като оставиха раниците си и шинелите...“(стр.11)
„... 10.VII.913 г.
Въ 7ч.потеглих за Калим. (Калиманското) поле. По пътя срещнахъ (..?). въ 2ч. пристигнахъ. още отъ излизането си отъ Ц.село чухме силна артилерийска канонада когато пристигнахъ и видяхъ командата, то бе ужасъ. Фугасъ следъ фугсъ падахъ въ окопите. Само за 3 м паднаха повече от 70-80 фугаси, които вдигнаха гейзери по високи отъ 40-50 метра, въ тяхъ имаше и разкъсни човешки трупове. То е ужасно нещо повече отъ турската война. Неприятеля се опитваше да настъпи, но биваше отблъснатъ винаги сл. (след) големи загуби. Днесъ и ние имаме грамадни жертви.“ (стр.20)
Авторът е регистратор на събития, от които много хора са полудявали, но той проявява емоция на не повече от две места, има присъствие на духа и в най-тежки моменти, силен характер. Ето описанието му на деня, в който е подписано примирие:
„28.VII.913г.
Раздвижиха се всички, обаче радоста липсва.“(стр.26)
106 години след събитията тефтерът не е изхвърлен, изгорен, забравен, а постъпи на точното място, където бе разчетен и прибран във фонд „Документи“. Бащата на дарителката също е давал материали за музея през 1965 г. Дарението, макар и малко по обем е ценно като съдържание, защото „осветлява“ бойните действия в последните дни на войната 1913 г. - извор за събитията преди години, преоткрит и осветлен в наши дни.
Благодарим на родолюбивите дарители.
0 Comments