• Начало
  • Информация
    • Работно време
    • Вход и цени
    • Образователна програма
    • Исторически календар
    • История на музея
    • Колектив
    • Връзка с нас
    • Музейни издания
  • Забележителности
    • Девически манастир
    • Митрополитска църква
    • Църквата Св. Никола
    • Бельова църква
    • Долномахленска църква
    • Еврейското наследство
    • Османско наследство
    • Културни институции
  • Експозиции
    • Карта музейни обекти
    • Исторически музей
    • Художествена галерия проф.Васил Захариев
    • Байракли джамия
    • Графична база - Есова къща
    • Доспевска къща
  • Дигитална библиотека
    • ОЧАКВАЙТЕ
    • Ръкописи от Самоков в Зографската стая
  • Уникални факти
    • Природата
    • Историята
    • Образованието
    • Духът на Самоков
    • За първи път
    • ХХ век
  • Правила за съдържанието
  • Игра с карти за вход за 2021 г.

Исторически музей - Самоков





Станислав Доспевски е роден на 1823 г., 3 декември в Самоков. Той е първият академичен художник от самоковската иконописна школа - един от основоположниците на портретната живопис в България. Художник-реалист. Баща му е Димитър Зограф, брат на Захарий Зограф. Станислав учи в родния си град, а заедно с баща си и чичо си, след 1833 г., рисува в Рилския манастир. 
През 1851 г. заминава за Русия. В Москва учи скулптура, живопис и архитектура в художественото училище. През 1853 г. започва обучение в петербургската художествена академия, която завършва през май 1856 г. със сребърен медал. Същата година се прибира в България. През 1857 се жени в Пазарджик, където окончателно се премества да живее след 1860 г. Домът му, там, днес е „къща-музей“. 
Икони рисувани от него се намират в Пазарджик, София, Пловдив, Преображенски манастир и др. Доспевски е арестуван от турската власт 1877 г. в пловдивски затвор. Преместен е по-късно в Цариградския затвор, където умира през 1878 г.
Share
Tweet
Pin
No Comments

 Из архива на музея



Ето един интересен документ от музейния ни архив - Рецепта за разваляне на магия. Озаглавен е "Лек за вързано", а на гърба й е написано, най-вероятно на по-късен етап, "Важни работи". И в тази рецепта, както ни е известно от народните вярвания - човекът за който се отнася трябва да пази пълно мълчание по време на изпълнението й.
Share
Tweet
Pin
No Comments
         Днес, учениците от III-б клас, с учители Д. Околска и Л. Найденова от училище "Св. св. Кирил и Методий" бяха на посещение с лекция-презентация посветена на двете оригинални книги в експозицията на музея "Рибен буквар" и "Езопови басни".
       Нашият уредник Д. Каназирова ги запозна с историята на книгите, а учениците бяха впечатлени от начина на писане в тях, от илюстрациите и от рисунките. Верните им отговори на зададените към тях въпроси показаха отличната подготовка на децата. Благодарим на учителите им. Очакваме и другите ученици от самоковските училища да ни посетят.



     Редовното посещение в музея, като различна от училището образователна среда, ще помогне за придобиване на навик у децата да посещават музейна институция, да уважават миналото, историята, културата и изкуството ни. Постепенно ще изгражда у тях отговорно и осъзнато отношение към опазването на културните паметници и по-дълбок интерес в тази област.

Децата - те са нашето бъдеще!
Share
Tweet
Pin
No Comments
      Тази година се навършват 140 години от рождението на Христо Зафиров Йончев-Крискарец, художник и учител от Самоков, уредник на музея.
     Той е роден на 3 март 1879 г. в семейството на Зафир Йончев и Спасия Сотирова Чичанова. Кръстен е от свещеника Димитър Вариклечков в църквата „Успение Пресветая Богородица“.[1]
     Със свидетелство № 16 от 29 юни 1897 г. за положен изпит след завършен курс на Духовното училище (Семинарията) в Самоков, завършва средно образование. Изучавани са 28 предмета, освен религиозните е имало и със светско съдържание, като френски, руски, рисуване, гимнастика. През 1901 г. е започнал обучение в Държавното Рисувално училище. 1903-1906 г. е основен учител в с. Бели Искър. През този период (от 10 май до 1 септември 1905 г.) е на летни курсове по немски език в Германия. През следващите години работи в с. Горни Окол 1906, Долна баня 1906/7, Ихтиман 1908/9, Свищов 1910. В този период има контакти с Васил Стоин и Димчо Дебелянов: „Вероятно през 1908 е живял в една квартира с Дебелянов и Петър Григоров (женен за сестрата на поета).“[2]
     Завършва образованието си през 1912 г. в Художественото индустриално училище, следва работа в Панагюрище, а от 1913г. вече работи в самоковската Държавна Мъжка гимназия „К. Фотинов“. Участва с картини в изложба на „Дружеството на Южнобългарските художници“ в Пловдив. По време на Първата световна война работи към щаба на армията, възстановява иконите в храма на с. Левуново.
     1919 г. е назначен към Държавната образцова дърводелска работилница в Панагюрище. 1921 г. е награден от Цар Борис с кавалерски кръст „За гражданска заслуга“. През 1922г. излага 150 картини в гимназията в Самоков, а от следващата година започва да се подписва Крискарец или Йончев- Крискарец.
     От 19 април 1926 г. е командирован, само със заплата, да рисува в Рила (междувременно вече има три деца Зафирчо/1924/ и дъщерите-близначки Спасия и Мария/1926/.


     Картините, които създава са пейзажи от Рила. През следващите години многократно посещава планината, като с цялото семейство е на палатка при хижа „Мусала“ от 19.06. до 25. 08. 1930г.


     На 19.12.1934 г. подарява картината “Мусала“ на музея създаден към Читалището. Любител на планината, искровските шевици Йончев се явява местният човек които да организира старините и от 1936 г. му е възложено уреждането на музея. Започва основната му дейност на събиране, описване и опазване на различни материали за фонда на музея, но това е една тема, която ще бъде засегната друг път. Написаното до тук е увод на текст изработен от Мария Йончева за „Йончевото езеро“, който предаваме без изменение:
„Йончевото езеро

  •   При това езеро в Мальовишкия дял на Рила се кръстосват няколко пуристически маршрута, добре обозначени и маркирани:
- От Овчарско към Страшното езеро;
- От комплекса към Попова шапка; рилските езера и Рилски манастир;
- Европейски маршрут – Е-4 от Витоша, Верила, Рила и Пирин;
- Еднодневни излети от х. Мальовица, от Овнарско, комплекса

  •   Езерото е било известно на ловци, и говедари, и овчари от Искровете, но не под това име.
  •   От писмо на В. Захариев се разбира, че Крискарец е бил по тези места преди 1920 г.
  •   1920 г. захариев, Коце Янков, Михал Клинков с ученици 22 души.
  •   Септември 1920 г. със Стоин и ученици с водач от Говедарци по нов маршрут – маркировка, изкачват Купените.
  •   1921 г. снимки с Маркам, Пеев, тодоров, септември.
  •   На писмо от 1922 г. Захариев му съобщава, че е назначен в София, в Художествената академия.
  •   За „аташан абилок“ /бел. чете се отзад напред/... Велчева /дир. 1993/
  •   Кръщаване на езерото 1921 г.
  •   1925 г. семейният излет с Тодоров, с Данов и Миленков /снимки/.
  •   След 1925 г. вече Йончевото езеро.
  •   Сватбата на Люба, летото на 1922 г., с. Маджаре.
  •   1938 г.семейството, Мальовица и Йончевото езеро.
  •   1940 г. с трите деца без майка ми, август, 1941 - също.
  •   Всяка година след 1989 до 2010 г.
  •   24 септември 1989 г. откриването плочата.
  • Крискарец със Зафир 5.08.1945 г. на път за Страшното езеро спят при Йончевото.“

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

[1] ЗИ 9, № 105/1
Дарението на Мария Йончева е описано в раздели“Златен извор“от 1 до 12, където под ЗИ 9 има 919 номера (единици) и са описани документи свързани с Христо Йончев– Крискарец.
[2] Пак там



 В музея може да бъде закупен албум с негови творби - музейно издание от поредицата "Галерия Самоковски художници".


автор: Славейко Докузов
уредник, ИМ
сайт публикация: Д. Каназирова
уредник, ИМ


Share
Tweet
Pin
No Comments
       Днес, ученици от 7а клас, училище "Отец Паисий" в Самоков, със своя преподавател Димитър Балабанов - бивш директор на музея, ни бяха на посещение. Спряха се на тема от нашата образователна програма, която беше по-скоро дискусия с презентация "Неофит Рилски и началото на българското образование". Това тяхно посещение е по повод спечелен проект към МОН за изнесени уроци в музея: НП "Осигуряване на съвременна образователна среда", модул "Културните институции като образователна среда". Ще имат още няколко такива посещения на различни теми.
    Активното участие на учениците с помощта на уредника Славейко Докузов показа тяхната отлична подготовка по учебната им програма. Пожелаваме им успех и още много подобни уроци в музея.

 


      Очакваме ученици и от другите училища в града да ни посетят като си изберат тема от образователната ни програма и си запазят ден и час за посещение на телефон: 0722/66712.
Share
Tweet
Pin
No Comments
      Във връзка с 190 години от рождението на Никола Иванов Образописов, екипът на Историческия музей в Самоков започна работа по образователен документален филм за живота и делото на видния самоковски зограф.

     До момента са обходени и заснети част от храмовете, в които е работил:

  • Съборния храм в Рилския манастир;
  • Постницата „Св. Лука“ при Рилския манастир;
  • Метох „Орлица“;
  • с. Сапарево;
  • с. Гълъбник;
  • с. Овчарци;
  • с. Ресилово;
  • с. Чуковец;
  • с. Друган;
  • с. Старо село. 

      В идните дни предстои да бъдат обходени църквите в Пирот, Лесковац, Долни Лозен, Панагюрище, Смилец, Дрен и Горни окол.

       Сериозна работа предстои да бъде извършена и в родната къща на зографа в Самоков. Община Самоков извърши косене и почистване на дървета и храсти в двора. Ще бъдат предприети и спасителни дейности по поправка на покрива, както и цялостно вътрешно почистване.

      Къщата е уникална не само с това, че тя е една от най-старите в града, но и с оригиналните си стенописи и отоплителната си система. 

     Филмът се предвижда да бъде показан за първи път на първи ноември, тъй като Образописов, освен зограф е и един от емблематичните будители на Самоков.

Л. Николов
уредник фонд "Художествен" и "Фотография"
Share
Tweet
Pin
No Comments
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, САМОКОВ! 

14 май! Мястото е "Кръсто".  141 години от Освобождението на Самоков.


          Всяка година на този ден с цветя и венци, потегляме от площада, за да ги поднесем в знак на признателност и почит към русите-освободители от армията на генерал Веляминов. Издигнатият мемориален паметник на това място е дело на скулптура Ганчо Кисимов и е поставен през 1968 г. Там те са посрещнати с хляб и сол от самоковци, които с гордост почитаме и до днес тази дата в календара си. Почти веднага след победните действия по решение на местната управа, тогава в лицето на първия кмет Станислав Доспевски, там засадили 12 върби и издигнали висок дървен кръст.
        Защо 14 май? Тази дата е избрана след решение на градския съвет, защото датата на събитието е 30.12.1877 г. - люта зима и много студ. 

         И днес след признателното слово от кмета на Самоков - г-н Георгиев, и духовните слова от архиерейски наместник на Самоковска духовна околия - отец Михаил Колев, присъстващите народни представители, ръководството на общинска администрация, гости, множеството ученици и граждани почетоха с едноминутно мълчание и свеждане глава на колене паметта на всички паднали за свободата на Самоков. За празничната атмосфера, въпреки мъгливото време, се погрижиха духовият оркестър на сухопътни войски, както и участниците от Клуб на любителите на историческо оръжие "ЧАКЪР ВОЙВОДА" гр. Самоков.


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, САМОКОВ!
Share
Tweet
Pin
No Comments

             Димитър Благоев е роден в Самоков през 1840 г. в бедно семейство. Учи в семинарията в Одеса. Завършва духовната академия в Киев – 1860 г. Специално се готви за учителска дейност като проявява интерес към началните училища.  Интересува се от звучната метода в началното образование. 
Работи в Бесарабия около година и половина. Завръща се в България след 1881 г.  Учител е в Пловдив и е директор на пловдивската гимназия. Преподава: Закон Божи, Църковна и всеобща история и педагогика. Благодарение на неговата дейност Педагогиката е въведена като специален предмет в тази гимназия и Пловдив става активен център за обмен на началното обучение чрез въвеждането на звучната метода и класно-урочната система за организация на обучението. 
През 1874 г. издава буквар и помагало към него, които днес могат да се видят в експозицията на музея ни. Дълго време букварът му се използва в нашите училища и има над 20 издания. Като руски възпитаник той желае да осигури достъп до руската литература. Затова предлага най-необходимите книги да се внасят от Русия. Най-големи заслуги Димитър Благоев има в методиката за обучение по четене и писане.  Неговата дейност оказва влияние в развитието на българската методическа мисъл.  
 Умира през 1875 г. в Русе.


Стойка Здравкова, „Радетели за просвета и книжнина“, народна Просвета, София
Share
Tweet
Pin
No Comments
          Хрисант Дойчинов е роден в Самоков през 1800 г. Светското му име е Христо Дойчинов.  Учи в родния си град. На 14 г. бяга в Татар Пазарджик. Учителства в Лозенград. Учи на остров Андрос. През 1834 г. заедно с български ученици създава славяно-българско ученолюбиво дружество. Бил е писар в синайския метох в Джуванлия в Кайро и в синайския метох в Бесарабия... 
       През 1847 г. става архимандрит на гръцкия манастир "Св. Екатерина" в Киев. През 1847-1859 г. Хрисант е най-влиятелният и уважаван българин в Киев. Застъпник и гарант на учещите там българи. Архимандрит Хрисант поема на свои разноски издръжката на някои български младежи в Русия, например на съгражданина си Станислав Доспевски Императорската художествена академия в Санкт Петербург. 
       Управляваният от него манастир има традиционно силни връзки с киевската духовна академия. През 1860 г. Хрисант се завръща в Самоков. Гражданите го избират за свой архиерей. В 1861 г. освещава църквата “Св. Никола“ в Самоков. В 1867 г. освещава новата църква в София – „Св. Неделя“.
         Запазените исторически сведения за дейността на архимандрит Хрисант като Самоковски архиерей са малко. Недостатъчно проучени са и последните години от живота му в Самоков. Може би предстои да бъдат открити нови документи за този период. 
“Исторически преглед“, кн. /1-2/, 2016 г. Мария Полимирова,
 „Нови сведения за живота и дейността на архимандрит 
Хрисант Самоковски /1800-1871/“
Share
Tweet
Pin
No Comments
               
               Димитър Благоев е роден в Самоков през 1840 г. в бедно семейство. Учи в семинарията в Одеса. Завършва духовната академия в Киев – 1860 г. Специално се готви за учителска дейност като проявява интерес към началните училища. Интересува се от звучната метода в началното образование. Работи в Бесарабия около година и половина. Завръща се в България след 1881 г.  Учител е в Пловдив и е директор на пловдивската гимназия. Преподава: Закон Божи, Църковна и всеобща история и педагогика. Благодарение на неговата дейност Педагогиката е въведена като специален предмет в тази гимназия и Пловдив става активен център за обмен на началното обучение чрез въвеждането на звучната метода и класно-урочната система за организация на обучението. През 1874 г. издава буквар и помагало към него, които могат да се видят в постоянната експозиция на музея в Самоков. Дълго време букварът му се използва в нашите училища и има над 20 издания. 
                 Като руски възпитаник той желае да осигури достъп до руската литература. Затова предлага най-необходимите книги да се внасят от Русия. Най-големи заслуги Благоев има в методиката за обучение по четене и писане. Неговата дейност оказва влияние в развитието на българската методическа мисъл. 
Умира през 1875 г. в Русе.
Share
Tweet
Pin
No Comments
Следващи публикации

!!!ВАЖНО!!!



***************************


ПЕЧАТИ ОТ ДВИЖЕНИЕТО "100 НАЦИОНАЛНИ ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТИ" СЕ ПОЛУЧАВАТ САМО И ЕДИНСТВЕНО СЛЕД ПОСЕЩЕНИЕ НА МУЗЕЯ СЪОБРАЗЕНО С ЦЕНОРАСПИСА НИ!

***************************


В ЗАЛИТЕ В ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ САМОКОВ Е ЗАБРАНЕНО СНИМАНЕТО!

***************************




ЛЮБОПИТНО



Първата печатарска преса за книги в България е открита в Самоков от Никола Карастоянов през 1828 г.



Първата стъкларска фабрика в България е открита около 1850 г. в Самоков по инициатива на д-р Антон Унтерберг.




Фабриката за „пали-дръвца” е основана в Самоков около 1870 г. и се счита за най-ранната кибритена фабрика в България.




Посетете ни, за да научите повече. Очакваме ви!

Етикети

работно време Новини исторически музей история на Самоков експозиция самоковски личности художници Боровец Чамкория американски колеж Самоков безплатен вход аудиогид джамия книги Знаете ли че... зографи от Самоков награда Захари Зограф печатница празник на самоков шевици България първи фотографи в България Самоковска шевица архив входна такса. гутенберг железодобив живопис занаяти затворено картечница кибрит музейни издания освобождение самоков предстоящо първи фотографи в България списание Любословие стъкларска фабрика училищни правила цени школа

Архив

Контакт

Име

Имейл *

Съобщение *

Created with by BeautyTemplates | Distributed by Gooyaabi Templates