• Начало
  • Информация
    • Работно време
    • Вход и цени
    • Образователна програма
    • Исторически календар
    • История на музея
    • Колектив
    • Връзка с нас
    • Музейни издания
  • Забележителности
    • Девически манастир
    • Митрополитска църква
    • Църквата Св. Никола
    • Бельова църква
    • Долномахленска църква
    • Еврейското наследство
    • Османско наследство
    • Културни институции
  • Експозиции
    • Карта музейни обекти
    • Исторически музей
    • Художествена галерия проф.Васил Захариев
    • Байракли джамия
    • Графична база - Есова къща
    • Доспевска къща
  • Дигитална библиотека
    • ОЧАКВАЙТЕ
    • Ръкописи от Самоков в Зографската стая
  • Уникални факти
    • Природата
    • Историята
    • Образованието
    • Духът на Самоков
    • За първи път
    • ХХ век
  • Правила за съдържанието
  • Игра с карти за вход за 2021 г.

Исторически музей - Самоков




Здравейте и този път с поредното ни видео включване по време на изолацията, приятели!


Това е третото ни аматьорско видео заснето, по време на пандемията, в нашата експозиция имащо за цел да ви запознае отблизо с темата за развитите занаяти в Самоков през XIX век. Извинявам се за лошото качество. Отново не мога да ви зарадвам с по-добро видео от миналите пъти, но се надявам информацията да ви е полезна и да може да добиете представа за нашите експозиции.


Ще ви очакваме след като отворим вратите си за посетители.

Приятни минути с мен и бъдете здрави!



ПП: За тези от вас, които по една или друга причина няма да могат да чуят моя глас, пускам текста под видеото.

Самоков през XIX век – занаятчийски център

През Възраждането Самоков се оформил като голям търговски център. До Освобождението чаршиите били най-достъпното място, където общувало населението. Те се намирали в централната част на града.
След основния занаят железарство, бакърджийството е бил вторият по значение металообработващ занаят. Бакърджийският еснаф имал значително влияние през Възраждането. Дюкяните му заемали цяла улица в Чаршията. Свързаните с него занаяти били медникарство и дюкмеджийство. След Освобождението много от самоковските майстори от тези занаяти – получавали дипломи и награди за висококачествените си изработки. Не само за църквите камбани, дискоси и метални свещници са правели. Те са леели, ковали различни съдове за домакинството – тасове, сахани, джезвета, чаши, ножици за рязане на лоени свещи и много други...
Куюмджиите, също имали обособена чаршия, една от най-голямата с многобройни дюкяни. Виждате тук златарски мерки, теглилки и други инструменти на самоковски майстори Те изработвали от злато, сребро и други материали, като седеф, традиционни накити и украшения – тепелки, титримета, наушници, гривни-бурмалии, пафти, колани-кемери, пръстени... Пафтите, може да ги видите тук в тази витрина как са украсявали женското традиционно селско облекло. Показали сме и мъжката носия с оформените по нея гайтани, а ето и косичника на женската глава. Колко красота има в тази витрина, нали? За традиционните самоковски шевици и носии ще говорим може би друг път.
За инкрустация, в украшенията си, майсторите са използвали и полускъпоценни камъни – антики. Виждате колекцията ни от камеи, но за нея и Димитър Антикаров ще говорим по-подробно друг път.
Част от тази индустрия бил и занаятът сахатчийство. Самоковските часовникари не само поправяли донесените часовници, като този, от Европа, но колелце по колелце произвеждали стенни часовници, най-вероятно подобни на тези. Виждате тук градски бит и облекло от началото на 19 век. Това са костюми, от скъпи материи – тафта, сатен, дантела, на самоковски учителки и една годежна розова копринена рокля.
В периода 18-19 век абаджийството е бил основен поминък на българското население в Самоков, както и гайтанджийство, бояджийство, валявичарство, тепавичарство също свързани с обработката на аби и шаяци. Благоприятно било развитието на кожухарските и кожарски работилници, както на кланици и на мандри. Имало и специализирани занаятчии – мутафчии, папукчии, кюркчии, терзии, сърчеджии....
Занаятчийските дюкяни в Самоков били над 690 в средата на 19 век, а в града имало над 20 еснафски организации.
В средата на 19 век в Самоков заработила първата стъкларска фабрика в България на д-р Антон Унтерберг както и неговата фабрика за кибрит /пали дръвца/. Той бил и първият лекар с европейска диплома в града. Виждате как е изглеждал първият кибрит - има цилиндрична форма с литография пейзаж на Самоков, както и различни стъклени съдове – чаши, стъкло за прозорци, дори и стъкленица за наргиле. Колекцията от порцелан в тази витрина има източни и европейски пейзажи за декорация. Той е внесен от Англия и говори много за вкуса на самоковци през 19 век.

Поздрави от всички нас!
Пазете се!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.

Д. Каназирова - музейна комуникация




Share
Tweet
Pin
2 Comments
Здравейте отново, приятели!


Ето второто ни аматьорско видео заснето, по време на пандемията, в нашата експозиция имащо за цел да ви запознае отблизо с темата за Самоков като един от най-големите железодобивни центрове в Османската империя. Извинявам се за лошото качество, не спазих обещанието да е по-добро от първия път, но оказа се, че хич ме няма в самостоятелното операторско изкуство, при това с некачествен мобилен телефон. 
Приятни минути, въпреки всичко!


ПП: За тези от вас, които по една или друга причина няма да могат да чуят моя глас, пускам текста под видеото.
Самоков - железодобивен център
След Освобождението Самоков е най-големият град в Софийски окръг, голям промишлен и образователен център. Несъмнено, обаче, градът дължи цялото свое развитие на железодобива. Възниква като рударско селище около 12-14 век. Откритите железни рудници около Самоков били най-първите такива в Османската империя. Земята, от която добивали рудата се наричала „рудовище“. А тези макети показват как е ставало стопяването и изковаването на желязото в нашия район. Пясъкът в околността е съдържал голям процент желязо – магнетит. Промиван е, като така е използван само металът и се подрежда с дървени въглища в огромна висока пещ, наречена видня. Разрез на тази пещ виждате тук с подредените ред дървени въглища, ред железен пясък... Пещта работи само с помощта на водно колело и две духала за постоянен приток на въздух и поддържане на непрекъснат процес на горене. Ето и част от металния пясък, който сме запазили.
Съоръженията били изграждани близо до реките и използвали дървета от Рила планина. Градът ни е бил един от най-големите железодобивни центрове в Османската империя.
Голям брой население е работело в самоковите в района на града и самоковските села. На тази карта може да видите къде точно, в околностите на Самоков, са били разположени и построявани видните и самоковите, които са снабдявали с много желязо османската армия и флота. Желязо било продавано както в пределите на империята, така и извън нея. В желязото, произвеждано в нашия край, липсвал манган и други примеси, което допринасяло за корозионната му устойчивост. Именно поради това то било много ценено и предпочитано пред европейското. Между 1500 и 3000 тона желязо годишно се произвеждало в Самоков.
Ето в реален размер как изглеждат готовото кюлче желязо, наричано „расовач“, гривната, която е подкрепяла дългата дървена дръжка на тежкия чук, клещите, които са използвали ковачите, наковалнята и самият чук. В тази витрина макетът показва как точно е ставало коването на желязото. Това е съоръжението САМОКОВ /мадан/ – идва от съчетанието „само кове“ – защото само и единствено водната сила задвижва този голям, тежък чук и той сам кове. Няколко видни са снабдявали един самоков със сурово желязо. То се изковавало в железни пръти и след това се правели същинските неща.
В града са ковани пирони, гюлета, фенери, клетки за птици, брадви, ключове, панти, катинари, капани за дребни животни, различни видове свещници, ..... боринарници, железни мелнички за кафе /наричани воденици за кафе/, кантари...
А ето как са изглеждали котвите, произвеждани за корабостроителниците в Цариград...
Поздрави от всички нас!
Пазете се, стойте си у дома!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.

Д. Каназирова - уредник, музейна комуникация
Share
Tweet
Pin
2 Comments



Здравейте, приятели!

Ето първото ни аматьорско видео заснето, по време на пандемията, в нашата експозиция имащо за цел да ви запознае отблизо с темата за Самоков - просветен и културен център. Извинявам се за лошото качество, но като за първи път мисля, че е доста добре. Следващият път ще е по-добре - обещавам ви.
Приятни минути!
ПП: За тези от вас, които по една или друга причина няма да могат да чуят моя глас, пускам текста най-долу под видеото. 

Самоков - просветен и културен център
Константин Фотинов – учител, търговец, преводач е съставител и редактор на първото периодично списание в България – Любословие. Отпечатвал го в Смирна, в печатницата на Дамян, в която били отпечатвани много български книги и станала известна като „българската“ печатница. Някои от тях са и Новият завет на Н. Рилски, както и част от Стария завет на К. Фотинов. Тук виждате как е изглеждало списание Любословие в постоянната ни експозиция, а също и други негови книги. Не е необходимо да казваме, че гърците са имали книгопечатане от времето на Гутенберг.
Най-близо до българите са били сърбите, но със значителни разлики и предимства – между 1741 и 1800 година са имали над 300 издания, а първата печатна книга на новобългарски език излиза едва през 1806 г. –„Кириакодромион“ на Софроний Врачански, която може да видите и в нашата експозиция.
Най-ранните български печатници в Самоков, Солун и Смирна са са оформили също по това време. А най-старата ръчна преса с дървени букви е тази на Никола Карастоянов - учител, книговезец, пътуващ книжар от Самоков, която може да се види единствено в нашия музей. Ето я – донесена на части в Самоков. Тя съществувала по-дълго от Солунската, която само след 5 години работа отпечатала едва няколко религиозни книги. Колко точно книги е отпечатала тази – не знаем, но повече от 60 книги са с надпис Самоков, Типографията на Карастоянов, а някои от тях препечатвани по няколко пъти...
Във витрината виждате някои от първите книги на Карастоянов отпечатани на нея; клишета/матрици за щампи/илюстрации за първите страници; много малка част от металните букви, които Карастоянов по-късно закупил и започнал да ползва, както и неговата лична мастилница.
Не може да става сравнение между Самоковската и Солунската, от една страна и печатницата на Дамян и съдружници, от друга.
Началото на 18 и края на 19 век е период на бум на евангелски и протестантски мисионерски библейски дружества. Тяхната инвазия на Балканите била като начало в Гърция, в Смирна. Развили там голяма чуждестранна мисионерска дейност. Няма да се отплесвам в разказ за ролята на книгопечатането им в тази посока, но е факт, че все повече и повече се търсели печатни книги. Във витрината може да видите учебници, граматики и помагала за американското и други училища в Самоков.
Тук имаме учебни издания за звучната метода на преподаване на самоковския учител Димитър Благоев. Той въвежда в пловдивската гимназия Педагогиката като специален предмет за изучаване. Имаме и една уникална книга на самоковския художник Христо Йовевич с ръчно написаните от него Езопови басни и лично нарисувани от него илюстрациите към тях.

Поздрави от всички нас!
Пазете се, стойте си у дома!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.

Д. Каназирова - музейна комуникация
Share
Tweet
Pin
2 Comments
         Днес, учениците от III-б клас, с учители Д. Околска и Л. Найденова от училище "Св. св. Кирил и Методий" бяха на посещение с лекция-презентация посветена на двете оригинални книги в експозицията на музея "Рибен буквар" и "Езопови басни".
       Нашият уредник Д. Каназирова ги запозна с историята на книгите, а учениците бяха впечатлени от начина на писане в тях, от илюстрациите и от рисунките. Верните им отговори на зададените към тях въпроси показаха отличната подготовка на децата. Благодарим на учителите им. Очакваме и другите ученици от самоковските училища да ни посетят.



     Редовното посещение в музея, като различна от училището образователна среда, ще помогне за придобиване на навик у децата да посещават музейна институция, да уважават миналото, историята, културата и изкуството ни. Постепенно ще изгражда у тях отговорно и осъзнато отношение към опазването на културните паметници и по-дълбок интерес в тази област.

Децата - те са нашето бъдеще!
Share
Tweet
Pin
No Comments
По случай първи ноември "Ден на народните будители", екипът на историческия музей организира целодневна образователна програма и вход свободен. Посетителите след презентациите могат да се докоснат до оригиналните експонати свързани с будителите в експозициите на музея безплатно. 

Ето по часове програмата на:
       * 01.11.2017 г. /сряда/:
10:00 ч. - Филм "Самоков - градът на първата българска печатница";
11:00 ч. - Филм "Самоков - градът на първата българска печатница";
14:00 ч. - Мултимедийна презентация с беседа "Константин Фотинов - първият български журналист";
15:00 ч. - Мултимедийна презентация с беседа "Захарий Христович Зограф - художник и просветител".

      * на 04.11. и 05.11 /събота и неделя/: посетителите през целия ден ще може да гледат филма "Самоковският светец - свети Симеон" по случай 280 години от мъченическата му смърт.

Заповядайте! Очакваме ви!

Share
Tweet
Pin
No Comments
Първи ноември - ден на народните будители

         Този празник възниква като почит към делото на българските просветители, книжовници, революционери, свети будители към възраждане на национален дух, стремеж към образование и книжовност. 
        Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи. В освободена от османско владичество България, както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име.
     При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар – чак до 1968. Съответно 19 октомври – денят, в който се чества Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец, става първи ноември по новия календар. 
         На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обищновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи. 

Прокламацията на Деня:
„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“

     По случай деня на будителите ще представим новия образователен продукт на музея "Рекламата на царския курорт Чамкория - Боровец" - лекция с мултимедийна презентация.



Заповядайте на двете ни безплатни прожекции 
от 10.30 ч. и от 15.00 ч. на 01.11.2016 г., вторник.


 

В статията е използвана информация от www.wikipedia.bg


Share
Tweet
Pin
No Comments
Следващи публикации

!!!ВАЖНО!!!



***************************


ПЕЧАТИ ОТ ДВИЖЕНИЕТО "100 НАЦИОНАЛНИ ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТИ" СЕ ПОЛУЧАВАТ САМО И ЕДИНСТВЕНО СЛЕД ПОСЕЩЕНИЕ НА МУЗЕЯ СЪОБРАЗЕНО С ЦЕНОРАСПИСА НИ!

***************************


В ЗАЛИТЕ В ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ САМОКОВ Е ЗАБРАНЕНО СНИМАНЕТО!

***************************




ЛЮБОПИТНО



Първата печатарска преса за книги в България е открита в Самоков от Никола Карастоянов през 1828 г.



Първата стъкларска фабрика в България е открита около 1850 г. в Самоков по инициатива на д-р Антон Унтерберг.




Фабриката за „пали-дръвца” е основана в Самоков около 1870 г. и се счита за най-ранната кибритена фабрика в България.




Посетете ни, за да научите повече. Очакваме ви!

Етикети

работно време Новини исторически музей история на Самоков експозиция самоковски личности художници Боровец Чамкория американски колеж Самоков безплатен вход аудиогид джамия книги Знаете ли че... зографи от Самоков награда Захари Зограф печатница празник на самоков шевици България първи фотографи в България Самоковска шевица архив входна такса. гутенберг железодобив живопис занаяти затворено картечница кибрит музейни издания освобождение самоков предстоящо първи фотографи в България списание Любословие стъкларска фабрика училищни правила цени школа

Архив

Контакт

Име

Имейл *

Съобщение *

Created with by BeautyTemplates | Distributed by Gooyaabi Templates