Здравейте и този път с поредното ни видео включване по време на изолацията, приятели!

Това е третото ни аматьорско видео заснето, по време на пандемията, в нашата експозиция имащо за цел да ви запознае отблизо с темата за развитите занаяти в Самоков през XIX век. Извинявам се за лошото качество. Отново не мога да ви зарадвам с по-добро видео от миналите пъти, но се надявам информацията да ви е полезна и да може да добиете представа за нашите експозиции.


Ще ви очакваме след като отворим вратите си за посетители.

Приятни минути с мен и бъдете здрави!



ПП: За тези от вас, които по една или друга причина няма да могат да чуят моя глас, пускам текста под видеото.

Самоков през XIX век – занаятчийски център

През Възраждането Самоков се оформил като голям търговски център. До Освобождението чаршиите били най-достъпното място, където общувало населението. Те се намирали в централната част на града.
След основния занаят железарство, бакърджийството е бил вторият по значение металообработващ занаят. Бакърджийският еснаф имал значително влияние през Възраждането. Дюкяните му заемали цяла улица в Чаршията. Свързаните с него занаяти били медникарство и дюкмеджийство. След Освобождението много от самоковските майстори от тези занаяти – получавали дипломи и награди за висококачествените си изработки. Не само за църквите камбани, дискоси и метални свещници са правели. Те са леели, ковали различни съдове за домакинството – тасове, сахани, джезвета, чаши, ножици за рязане на лоени свещи и много други...
Куюмджиите, също имали обособена чаршия, една от най-голямата с многобройни дюкяни. Виждате тук златарски мерки, теглилки и други инструменти на самоковски майстори Те изработвали от злато, сребро и други материали, като седеф, традиционни накити и украшения – тепелки, титримета, наушници, гривни-бурмалии, пафти, колани-кемери, пръстени... Пафтите, може да ги видите тук в тази витрина как са украсявали женското традиционно селско облекло. Показали сме и мъжката носия с оформените по нея гайтани, а ето и косичника на женската глава. Колко красота има в тази витрина, нали? За традиционните самоковски шевици и носии ще говорим може би друг път.
За инкрустация, в украшенията си, майсторите са използвали и полускъпоценни камъни – антики. Виждате колекцията ни от камеи, но за нея и Димитър Антикаров ще говорим по-подробно друг път.
Част от тази индустрия бил и занаятът сахатчийство. Самоковските часовникари не само поправяли донесените часовници, като този, от Европа, но колелце по колелце произвеждали стенни часовници, най-вероятно подобни на тези. Виждате тук градски бит и облекло от началото на 19 век. Това са костюми, от скъпи материи – тафта, сатен, дантела, на самоковски учителки и една годежна розова копринена рокля.
В периода 18-19 век абаджийството е бил основен поминък на българското население в Самоков, както и гайтанджийство, бояджийство, валявичарство, тепавичарство също свързани с обработката на аби и шаяци. Благоприятно било развитието на кожухарските и кожарски работилници, както на кланици и на мандри. Имало и специализирани занаятчии – мутафчии, папукчии, кюркчии, терзии, сърчеджии....
Занаятчийските дюкяни в Самоков били над 690 в средата на 19 век, а в града имало над 20 еснафски организации.
В средата на 19 век в Самоков заработила първата стъкларска фабрика в България на д-р Антон Унтерберг както и неговата фабрика за кибрит /пали дръвца/. Той бил и първият лекар с европейска диплома в града. Виждате как е изглеждал първият кибрит - има цилиндрична форма с литография пейзаж на Самоков, както и различни стъклени съдове – чаши, стъкло за прозорци, дори и стъкленица за наргиле. Колекцията от порцелан в тази витрина има източни и европейски пейзажи за декорация. Той е внесен от Англия и говори много за вкуса на самоковци през 19 век.

Поздрави от всички нас!
Пазете се!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.