Ето второто ни аматьорско видео заснето, по време на пандемията, в нашата експозиция имащо за цел да ви запознае отблизо с темата за Самоков като един от най-големите железодобивни центрове в Османската империя. Извинявам се за лошото качество, не спазих обещанието да е по-добро от първия път, но оказа се, че хич ме няма в самостоятелното операторско изкуство, при това с некачествен мобилен телефон. 

След Освобождението Самоков е най-големият град в Софийски окръг, голям промишлен и образователен център. Несъмнено, обаче, градът дължи цялото свое развитие на железодобива. Възниква като рударско селище около 12-14 век. Откритите железни рудници около Самоков били най-първите такива в Османската империя. Земята, от която добивали рудата се наричала „рудовище“. А тези макети показват как е ставало стопяването и изковаването на желязото в нашия район. Пясъкът в околността е съдържал голям процент желязо – магнетит. Промиван е, като така е използван само металът и се подрежда с дървени въглища в огромна висока пещ, наречена видня. Разрез на тази пещ виждате тук с подредените ред дървени въглища, ред железен пясък... Пещта работи само с помощта на водно колело и две духала за постоянен приток на въздух и поддържане на непрекъснат процес на горене. Ето и част от металния пясък, който сме запазили.
Съоръженията били изграждани близо до реките и използвали дървета от Рила планина. Градът ни е бил един от най-големите железодобивни центрове в Османската империя.
Голям брой население е работело в самоковите в района на града и самоковските села. На тази карта може да видите къде точно, в околностите на Самоков, са били разположени и построявани видните и самоковите, които са снабдявали с много желязо османската армия и флота. Желязо било продавано както в пределите на империята, така и извън нея. В желязото, произвеждано в нашия край, липсвал манган и други примеси, което допринасяло за корозионната му устойчивост. Именно поради това то било много ценено и предпочитано пред европейското. Между 1500 и 3000 тона желязо годишно се произвеждало в Самоков.
Ето в реален размер как изглеждат готовото кюлче желязо, наричано „расовач“, гривната, която е подкрепяла дългата дървена дръжка на тежкия чук, клещите, които са използвали ковачите, наковалнята и самият чук. В тази витрина макетът показва как точно е ставало коването на желязото. Това е съоръжението САМОКОВ /мадан/ – идва от съчетанието „само кове“ – защото само и единствено водната сила задвижва този голям, тежък чук и той сам кове. Няколко видни са снабдявали един самоков със сурово желязо. То се изковавало в железни пръти и след това се правели същинските неща.
В града са ковани пирони, гюлета, фенери, клетки за птици, брадви, ключове, панти, катинари, капани за дребни животни, различни видове свещници, ..... боринарници, железни мелнички за кафе /наричани воденици за кафе/, кантари...
А ето как са изглеждали котвите, произвеждани за корабостроителниците в Цариград...

Д. Каназирова - уредник, музейна комуникация