• Начало
  • Информация
    • Работно време
    • Вход и цени
    • Образователна програма
    • Исторически календар
    • История на музея
    • Колектив
    • Връзка с нас
    • Музейни издания
  • Забележителности
    • Девически манастир
    • Митрополитска църква
    • Църквата Св. Никола
    • Бельова църква
    • Долномахленска църква
    • Еврейското наследство
    • Османско наследство
    • Културни институции
  • Експозиции
    • Карта музейни обекти
    • Исторически музей
    • Художествена галерия проф.Васил Захариев
    • Байракли джамия
    • Графична база - Есова къща
    • Доспевска къща
  • Дигитална библиотека
    • ОЧАКВАЙТЕ
    • Ръкописи от Самоков в Зографската стаяУникални факти
      • Природата
      • Историята
      • Образованието
      • Духът на Самоков
      • За първи път
      • ХХ век
    • Правила за съдържанието
    • Игра с карти за вход за 2021 г.

Исторически музей - Самоков




          Най-новото издание на музея е вече факт. Може да го намерите на щанда на музея. Това луксозно издание събира цялата история на курорта. То е с твърди корици, има повече от 300 страници и е с над 600 илюстрации. 


        Ето какво казаха колегите-автори, които издириха материалите и подготвиха тази книга, по време на официалното представяне:

           "Това е едно луксозно илюстровано издание. За запознатите заглавието „От Чамкория до Боровец” е символично и отразява пътя във времето на прочутия курорт пред вратите на Самоков. Изследвали сме историята на Боровец от неговото начало в края на XIX век като климатичен курорт – летовище, превърнало се след 1930-те години в целогодишен европейски благодарение на ски спорта, туристическите хижи и маршрути. Нека подчертаем, че това са около 50 години от историята на най-стария български курорт в смисъла на тази дума. Защото Чамкория не е населено място, не е село със стара турска баня и минерални извори, в каквито се били къпали дори Александър Македонски и някои римски императори, както пише в сайтовете на днешни спа курорти.
        Чамкория е еманация, най-висш резултат от стремежа на нашите предшественици след Освобождението да заличат следите от едно 5-вековно чуждо робство, забавило развитието на нацията ни. Чамкория е завръщането ни с бързи темпове в Европа с всичките постижения на модерната епоха. Превръщането на дивата градска гора в романтичен европейски курорт е изключително постижение на самоковци и на Самоков, който на прага на новия XX век не е нито изостанал, нито малък. Със своите над 10 хиляди жители и интелигенция, учила в европейски университети,  за онова време той е промишлен и образователен център близо до столицата, която тогава има едва около 47 хиляди жители.

          Затова не се притеснявайте да твърдите, че Старата Чамкория, днешният Боровец, е най-старият български курорт, което сме доказали с държавния акт от 1899 година за официалното утвърждаване на вече съществуващата реалност. Когато през 1935 година един чепеларец решил да построи пансион в гората на Пампоров и съгражданите му го сметнали за луд, в Чамкория вече е имало царски дворци, Гранд-хотел с казино, три пансиона, няколко вили – хотели за гости, над 100 вили за лично ползване на собствениците, поща с телеграф и телефон, централен водопровод с тръби „Манесман”, електрофокация, ресторанти с местна и европейска кухня, езеро с лодки, алеи и паркове, алпинеуми, фонтани, тенис кортове и ски писти, дори картинна галерия във вилата на Павел Францалийски.
              125 години история означават традиции в хотелиерството, кулинарията и обслужването. Казано на днешен език – туристическа култура.
Нарекли сме старата Чамкория „културен мит”, защото митовете са дълготрайната памет на човечеството, а медиите – краткотрайната. Ние самите се убедихме в разговорите и срещите с хора, свързани с курорта, че спомените за Чамкория са преминали през десетилетията и с верни факти, и с литературни легенди. Правилната история обаче осветлява нашето минало и не бива да позволяваме то да бъде фалшифицирано. Защото който контролира миналото, може да управлява настоящето и да формира бъдещето. А местната история е част от нашата идентичност и не бива друг да ни обяснява кои сме.

            От романтичната Чамкория в днешния Боровец са останали малко, но емблематични субстанции, паметници на културата под защита на закона, свързани с известни или забравени личности от местната и националната история. А вече разрушените сгради са запазени поне на планове, стари фотографии и пощенски картички с висока документална стойност.
        За нас, авторите, беше огромно предизвикателство да работим с разнообразен материал, да го проучим и систематизираме. Много от курсиращите в популярни публикации факти и тези се потвърдиха, други се оказаха изобретени. За някои не успяхме да намерим съответен документ в архивите. Един такъв пример е първата редовна автобусна линия на Христо Карастоянов, която според публикации е тръгнала в ранната 1903 г.
Книгата е резултат от 2 години и половина работа в 13 фонда на Държавна агенция „Архиви” и събиране на фотографии, пощенски картички, рекламни материали, публикации в Държавен вестник и така нататък.
Структурирана е в 3 части:
       Първа част „От Чамкория до Боровец – пътешествие в миналото” съдържа 5 глави:
         Първа глава „От градската гора до курорта” изследва периода от 1879 до 1899 година и проследява мерките на Самоковско градско общинско управление за възстановяване собствеността си върху гората Чамкория и поставяне началото на курорта след 1892 година.
         Втора глава продължава темата с конкретни факти и документи, решения за строителство на общински хотел и вили, ресторанти, създаване на инфраструктура и най-важното – разрешение за строителство на частни вили. Тук е изтъкната водещата роля на Самоковско градско общинско управление и на самоковските предприемачи.
         Трета глава разглежда курортната архитектура с планове на вили и техните стилове, благоустройството на територията, с делото на най-изтъкнати за времето български архитекти.
         Четвърта глава е посветена на модернизацията на курорта от 1928 година нататък с електрификацията и централния водопровод, с превръщането на гората в културен ландшафт. Тук можете да се запознаете с грандиозния проект за цялостното модернизиране на Чамкория, с плановете на неосъществения „кур-хотел”, както и на църквата по проект на арх. Никола Лазаров, а не на неизвестен австриец, както се пише и преписва.
        Пета глава разглежда рекламата и рекламните материали на Чамкория, според които тя е един изискан, романтичен, аристократичен и царски курорт заради присъствието на цар Фердинанд и цар Борис Трети и на българския политически, икономически и културен елит. Още през 1901 година Иван Вазов го нарича „Прочутата Чамкория” в своя пътепис „Мусала”.
        Втората част съдържа исторически паспорти на държавни и общински сгради, на царските дворци и на частните пансиони и вили.
     Третата част е каталог на колекцията от пощенски картички на Исторически музей Самоков с около 350 екземпляра, от 1898 г. до края на 1980-те години. Тази колекция има освен историческа, и интересна филателна стойност заради марките, печатите, изпращани из цялята страна, а някои до Париж като най-старата от 1898 г., до Петербург, Константинопол, Швейцария и др.       
Книгата има приложения с факсимилета на някои от най-интересните документи, библиографска справка и резюме на английски език. Читателите и сами могат да открият интересни детайли, които ние не сме коментирали." - Н. Митрева

"Благодарение на големия брой и разнообразен материал успяхме да подредим до голяма степен парчетата на един пъзел и да публикуваме историята на 150 държавни, общински и частни сгради в курорта. Първоначално разполагахме единствено с два списъка на вилопритежатели от 1928 и 1948 г., както и подробен кадастрален план на Чамкория, изработен в периода 1936-38 г. В процеса на работа по идентифицирането на вилите след многобройни сравнения на стари фотографии, пощенски картички, документи, разговори с „чамкорийци” и проучвания на място, изготвихме кратки исторически паспорти, както ги нарекохме, които решихме също да бъдат публикувани в изданието. Те включват унифицирана информация като годината на построяването на сградата, кой е нейният собственик или собственици, къде точно се намира тя, дали е запазена и т.н. Тук решихме да направим и една връзка с третата част на изданието, където са публикувани пощенските картички, като поставим и каталожен номер най-отдолу в паспорта. По този начин всеки, който се интересува от темата, може да проследи коя вила на коя картичка е заснета. Това е един изключително ценен материал, като се има предвид, че голяма част от тези сгради вече не съществуват, което и допълнително затрудни нашето проучване.
Върху кадастралния план, който също може да се види в книгата, успяхме да позиционираме както най-ранните общински сгради и частни вили, така и тези, строени по-късно, а също и старите имената на някои местности в района, които днес вече не се използват.
Изключително любопитна е и темата, свързана със собствениците на вили в Чамкория. Още от самото зараждане на курорта се наблюдава сериозен интерес за строеж на „летни къщи” сред чистия въздух на гората. Сред първите построили свои здания в периода 1897-98 г. са самоковските граждани д-р Михаил Кокошчев, д-р Димитър Хаджистамов, Павел Лисичев, Христо Черешаров, Димитър Леваков, както и Никола Начев, ген. Бончо Балабанов и Преслав Доброплодни и др. До началото на 1899 г. около „Песако” са построени 12 изключително красиви вили. На следващата 1900 г. започната, но недовършена вила закупува акад. Александър Теодоров Балан, който оставя изключителна следа върху по-нататъшното развитие и история на курорта. Той води непрекъсната кореспонденция с кметовете на Самоков, в която неуморно поставя редица въпроси, свързани с реда, чистотата, опазването и застрояването на гората. В годините 1913-1920 г. той е инициатор и председател на Дружеството за разхубавяване на Чамкория, наречено „Боровец”, от което през 1942 г. идва и новото име на курорта.

С историята на първият български курорт са свързани и имената на изтъкнати български министри, политици, индустриалци и интелектуалци, които допринасят изключително и за неговото развитие. Тук само ще спомена Министър-председател Теодор Теодоров, министър Димитър Тончев, министър Никола Генадиев, министър Марко Рясков, министър Димитър Яблански, Д-р Димитър Вачов, Сава Дацев, генералите Сава Савов, Димитър Куртоклиев, Марков, индустриалците Иван Балабанов, Георги и Стефан Губиделникови, Захари Алкалай, акад. Иван Буреш, проф. Марков, художниците Павел Францалийски и Райко Алексиев, както и много други.

Вилите, проектирани по европейски образци са дело на едни от най-именитите български архитекти, някои от които също са построили свои здания в курорта, а именно арх. Никола Лазаров, арх. Трендафил Трендафилов, арх. Кирил Маричков, арх. Никола Юруков, арх. Храбър Попов, арх. Петър Харбов, арх. Йосиф Керекеш и др." 


Н. Митрева, уредник,
Л. Николов, уредник.


Share
Tweet
Pin
2 Comments

По повод 25-ти март - Международен ден на пощенската картичка и 130 години от издаването на първата илюстрована картичка в България, Общински институт „Старинен Пловдив“ в партньорство с Градски исторически музей – Самоков, канят пловдивчани и гости на града да разгледат документалната изложба „Поздрав от Самоков и Чамкория” в Балабановата къща (дълбока зала) в Стария град. 

Първата илюстрована картичка е издадена в Пловдив. Това се е случило през 1892 г. по времето на Първото земеделско и промишлено изложение, но истинският бум на разпространението се бележи с приемането на Закона за пощите, който през 1897г. дава разрешение на различни ведомства и частни лица да издават пощенски "откритки". 

В 25 експозиционни табла посетителите на изложбата „Поздрав от Самоков и Чамкория” ще видят над 80 образци на пощенски картички, създадени от едни от най-известните български фотографски ателиета.

Въпреки, че днес почти никой не праща традиционните пощенски картички, преди ерата на телефоните, радиото, телевизията и интернет е властвала модата чрез пощенска картичка да споделиш къде си и да поздравиш близките си. 

В края на XIX и началото на XX в. настъпва бум на изпращане на пощенски картички с изгледи от посетените градове и курорти. Зараждащата се туристическа индустрия провокира издаването, както и разпространението на разнообразни техники за изпълнението им - литография, гравюра и фотография. Чрез тях оживяват градове, сгради, улици, площади, личности, които вече отдавна не съществуват или времето е променило до неузнаваемост. 

В настоящата изложба има представена и интересна информация за първия курорт в България - Чамкория, сега Боровец.

"Изображенията на пощенските картички дават ценна информация за важни исторически и културни събития и възможност да се съхранят за поколенията паметниците на културата. Информацията от пощенски картички и днес се ползва от архитекти и строители при възстановяване на стари сгради в града, при илюстриране на книги, при всеки повод за документиране на исторически събития. Това я прави богатство, което има пряка връзка с мисията на ОИ „Старинен Пловдив”, споделят от екипа на института. 

Изложбата ще продължи до 24 април 2022 г. Достъпът е с вход свободен и се осъществява при спазване на актуалните в страната противоепидемични мерки. 

 

Текст и снимка: ОИ "Старинен Пловдив"

Share
Tweet
Pin
No Comments
Може ли Самоков да стане курортен град?

       Този въпрос за възможността Самоков да бъде курорт е задал в статия в „Самоковски общински вестник“, бр. 6, 31 януари 1925 г.д-р Михаил Кокошчев (Кокошков), като е изтъкнал природните дадености, които според него са предпоставка за дълголетието на населението в района, подкрепено със статистика. Както е известно, д-р Кокошков и д-р Хаджистамов имат важни заслуги и за превръщането на градската гора Чамкория в курорт. И двамата са завършили медицина в европейски университети.Д-р Димитър Хаджистамов е роден през 1866 г. в Самоков, завършил е медицина през 1892 г. в Женева, Швейцария, и е бил околийски лекар. Д-р Михаил Кокошкове роден през 1869 г. в Самоков, завършил е медицина в Монпелие, Франция, и през 1897 г. е назначен за градски лекар. Били са добре запознати с курортите и санаториумите в Европа и в продължение на много години са полагали усилия да доказват необходимостта от развитие на курортното дело в района.

     След Освобождението Самоков е най-големият град в Софийско окръжие, промишлен и образователен център. Дали е беден, малък или западнал, каквито характеристики се срещат в някои трактовки на развитието на града, зависи от гледната точка. През 1900 г. според официалната статистика в държавата той има 10 861 жители, а самата столица София – едва 46 593.
    В Самоков туристи наричали планинарите, които ходят из Рила, последователи на туристическото движение. Курортисти или летовници наричали гостите, които отсядали в Самоков и Чамкория за няколко дни или през цялото лято. Районът е разполагал с необходимите ресурси за развитие на куртното дело, за което свидетелства бързият възход на курорта Чамкория, днес Боровец. В града е имало опитни строителни предприемачи; гатери за обработка на дървен материал, варници, тухларни и фабрика за марсилски керемиди; добив и обработка на дялан камък; майстори-строители, мебелисти, дърводелци, чешмеджии; мелници, содо-лимонадена фабрика и пивоварна; кръчмари и хотелиери с опит; мандри и производители на сирене и кашкавал; кланици и касапници за месни продукти; сладкари и фурнаджии; фотографи и издатели на пощенски картички; ловно и туристическо дружества. Не на последно място е и човешкият фактор – една интелигенция с модерно европейско образование – юристи, лекари, инженери, икономисти и др., с принос към модернизацията на Самоков и района.
    В началото на 1928 г. в Самокове уредено Общинско курортно бюро, което има задача да посредничи и да рекламира града и курорта Чамкория. На страниците на местния „Самоковски общински вестник“, бр.182, 7 април 1928 г., е публикуван текст, който най-точно илюстрира политиката на Самоковско градско общинско управление за превръщането на курортното дело, което днес наричаме туризъм, в поминък за района.


„Към организация
Безспорно е, че Самоков със своята красива околност, с чаровната Чам-Кория и величествената Рила представлява едно от първостепенните курортни места в България и че населението на този град ще може да очаква значителни приходи от развитието на курортизма, който, вероятно, ще съставлява един от главните му поминъчни средства в бъдеще.
Природата щедро е надарила този кът с всичките условия, за да може той да даде желан прием през всяко време – и зиме, и лете – на онези, които търсят или имат нужда от спокоен и приятен живот всред хубава природа и здравословна обстановка. Поетът и художникът тук ще намерят безброй сюжети и сигурно вдъхновение за своето творчество; измореният и изнурен от всекидневните грижи ще има пълната възможност да отпочине и възстанови своите сили; болният и слаботелесният ще могат да оздравеят и да закалят своето тяло; най-после онзи, за когото животът е пиршество и той търси повече приключения и развлечения, тук Самоковската природа му ги предлага във вид на нескончаеми излети...
Ръководимо от горните съображения, общинското управление урежда за предстоящия сезон при общината особено бюро със задача да рекламира най-широко курорта Самоков – Чам-Кория и да дава всички сведения за квартири, храна, излети и др. неща, които биха интересували летовниците и туристите. Чрез това бюро последните, преди още да дойдат, ще знаят всичко и няма да губят нито време, нито пък ще бъдат изложени на възможни неприятности при търсенето на квартири в Чам-Кория или града, а ще се настаняват направо в ангажираната вила, къща или стая от самото бюро.
За уреждане добрата и своевременна служба на това бюро всеки гражданин или притежател на вила в Чам-Кория, който иска да приеме летовници или туристи, нека даде в общинското управление до края на м. април следните сведения:..
Работата на Общинското курортно бюро ще се състои само в рекламиране и осведомяване... Надяваме се, че подетата инициатива от общинското управление ще бъде подкрепена от гражданството и че резултатите от нея в близко бъдеще ще покажат колко наложителна е била тя.“

      За рекламиране на Самоков и Чамкория през 1928 г.Общината издава пътеводител от 48 страници с 40 илюстрации. Текстовете са пример за добра реклама:

    „Днес Самоков зиме и лете привлича с хиляди българи и чужденци туристи, любители на спорта и летовници...
    Самоков представлява жив интерес и по своите старини и паметници на българското изкуство от преди Освобождението...
    Снабден с модерен водопровод, Самоков има кристална изворна вода.Канализиран с естествен наклон, градът е чист и сух.Добре обзаведени хотели и частни квартири се намират винаги. С нова модерна електрическа инсталация улиците, локалите и къщите в града са осветени много добре. Добре организирани гостилници обслужват винаги с добра и здрава хранаот първокачествени и пресни продукти.
    Градското читалище-паметник „Отец Паисий“ има свой кинематограф – развлечението на града.
    Боровата гора до самия град, от която се открива чудна панорама на цялата Рила и туристическата градина с всекидневните разходки на гражданите игостите на града.
    Създаденото към общината специално бюро за сведение за курорта Самоков и Чамкория има прекия надзор върху хотели, гостилници,частни квартири,прев
озни средства и пр., и всеки може да се обърне към него, писмено или устно, за всички сведения.“
 
 
 Курортното бюро е било настанено в сградата на Градския съвет, известна като „Халите“, която се намира в центъра на града, една многофункционална сграда с хали на първия етаж и множество малки помещения за магазини и канцеларии, достъпни отвън.


Невена Митрева и Любомир Никовов
Исторически музей -Самоков
Share
Tweet
Pin
No Comments
Пътувайте с нас из историята на най-стария български курорт.
Екипът на Исторически музей-Самоков изказва благодарност на БОРОСПОРТ АД за дарението, осигурило закупуването на колекция от пощенски картички и снимки за старата Чам-кория.

Създаването на курорти и летовища по европейски образец в България започва след Освобождението с активната политика на държавата и местната власт. Самоков като важен възрожденски градски център още преди Освобождението тръгва по пътя на модернизация и европеизация както в някои стопански отрасли, така и в бита на градското население. Курортите са една нова култура на свободното време и пътуванията. Чамкория възниква на празно място като типичен климатичен курорт с вили, хотели и пансиони и по своя статут от 1899 г. е място за лечение и почивка с основен фактор здравословният въздух и великолепната природа.
Какво прави курорт от една дива градска чамова гора, в която са пасли многобройни стада, имало няколко бараки и колиби на ловци-гуляйджии, бичкиджийници, а за първите курортисти – две митнически сгради, напомнящи за границата, минавала тук между Княжество България и Източна Румелия до Съединението през 1885 г.



Малко нещо е останало от старата Чамкория, която самоковци развиха и благоустроиха в „царско летовище“ и световноизвестен ски-курорт. Усилията на Самоковско градско общинско управление са били насочени от края на XIX в. към създаване на необходимата инфраструктура и комуникации чрез заеми – пътища вътре в курорта, до най-близката ж.п. гара Костенец, телеграф, телефон, водопровод, електрификация, общински здания, казино, изложбена зала, спортни съоръжения, курортно бюро, редовен автобусен транспорт до София, както и удовлетворяване исканията на собствениците на вили.


Историята на днешния Боровец, започнала преди повече от 120 години, все още не е написана. Тя трябва да бъде разглеждана през катаклизмите на националното историческо развитие. Нейните аспекти са многобройни, изискващи интердисциплинарен подход и изследване на отделните теми в тяхната взаимовръзка. Тук можем да дефинираме няколко проблема – ролята и политиката на Самоковско градско общинско управление за създаването и благоустрояването на курорта; историята на архитектурата на курорта за отделните периоди на неговото съществуване – архитекти, стилове, благоустройство, превръщане на гората в парк; ролята на известни личности, собственици на вили, пансиони и хотели за курорта и града; социалните аспекти на курорт за висшата и средна класа; взаимните влияния курорт – местно население в посока на модернизация на обществото. Навлизането на цивилизацията в дивата гора с чудото на новия XX век – автомобила, поставя също интересни въпроси.


Един голям период е ерата на социализма с международния туризъм и „Балкантурист“, почивните станции на предприятия и ведомства, ски-спорта и планинския туризъм с хижите и туристическите дружества. Не на последно място стои въпросът с годината на създаване на курорта и признаването му с определен документ.

За развитието на Чамкория изключително значение имат интересът на българския владетел Княз Фердинанд към района и усилията на Самоковското градско общинско управление. Монархът строи ловни хижи, наричани и дворци, и след него тук се стича политическият, икономическият и интелектуален елит на държавата. Управата на града освен общински сгради финансира благоустрояването на курорта в продължение на половин век. Местните туристически дружества строят хижи и разработват маршрути из Рила, а в развитието на ски-спортовете самоковци нямат равни на себе си.

Ето някои важни събития в историята на курорта до 1948 г.:
1885 г. – след Съединението е премахната границата между Княжество България и Източна Румелия, преминавала през гората Чам-Кория на поляната „Песако“
1889 г. – Княз Фердинанд изкачва връх Мусала заедно със Захари Стоянов и местния ловец Христо Марков.

 

1890 г. – построена е ловна хижа в местността Синтяково, наричана от самоковци „Палато на Царо“.

1892 г. – държавна комисия избира Чам-Кория като място за санаториум за туберколозно болни.

1894 г. – реклама на Чам-Кория в „Български алманах“ с фотографии на митническите бараки, в които летуват първите курортисти.



1898 г. – Общинският съвет взема решение да се позволи на частни лица и някои дружества да строят здания за своя сметка при спазване на установени изисквания.

1898 г. – открит е пощенски клон с печат „Чам-Кория“ и  телеграф. По света тръгват първите пощенски картички на Чам-Кория.



1899 г. – изготвен е Протокол за реда на построяване на летни жилища в гората Чам-Кория на министъра на търговията и земеделието Григор Начович.



1900 г. – започва строителството на двореца „Царска Бистрица”.

1900 г. – реклама на Чам-Кория в „Български алманах“ – 25 вили, общински хотел, кръчма, дворец на княза, рибни езера, ресторант, гостилница и др.


1901 г. –готово е новото шосе от Чамкория до Самоков за София.


1903 г. – по него тръгва първата редовна автобусна линия в България между столицата и курорта.

1904 г. – поставени са улични газени фенери и чешми.

1912/13 г. – построяване на водноелектрическата централа „Сименс“ в двореца „Царска Бистрица” и електрификация на курорта.

1915 г. – излиза първият  Пътеводител „Чам-Кория и околността“.

1915 г. – Комитет за уредба и благоустройство на курорта Чам-Кория с председател проф. д-р Иван Шишманов, един от членовете е Александър Теодоров-Балан, автор на името Боровец.„

1917 г. – Чам-Кория е посетена от германския кайзер Вилхелм II.

1924 г. – самоковските туристи построяват Клековата хижа под връх Мусала.

1928 г. – в Самоков е създадено Общинско курортно бюро със задачата да рекламира най-широко курорта Самоков – Чам-Кория.



1928 г. – излиза Пътеводител „Самоков. Чамкория“ с рекламиране и на условията за зимни спортове в курорта – ски и шейни.



1928 – 1935 г. – арх. Никола Лазаров изготвя безплатно планове за парковата среда на курорта с езерото, фонтаните, алеите, алпинеуми, пейки и беседки, плувен басейн, тенис-корт и игрища.



1930 г. – проведено е първото ски-състезание на новия ски-плац.


1934 г. – осветена на 23 септември от Митрополит Стефан църквата на курорта „Преображение Христово“ по планове на арх.
Никола Лазаров.

1935 г. – излиза нова рекламна дипляна „Самоков – Чам-кория – Рила“.

1936 г. – провежда се  първото държавно първенство по ски.

1938 г. – готов е Кадастрален план на Чам-Кория, в който е определен и парцел за баня на Песако.

1939 г. – Чам-Кория има нова поща.


1942 г. – Чам-Кория е преименувана на Боровец и получава статут на летовище.

1943 г. – на 19 август Цар Борис за последен път прави изкачване на вр. Мусала, преди смъртта си на 28 август в София в Боровец са евакуирани от англо-американските бомбардировки над София членове на правителството, дипломатическия корпус и др.

1948 г. – национализирани са 126 частни вили и царските дворци.


1948 г. – Боровец е обявен за републикански курорт с акцент върху зимните спортове и международния туризъм.


1948 г. – открит е първият хотел на „Балкантурист“ в една от национализираните вили.


Ето тук може да прочетете повече и за музейното ни издание за Чамкория.


Текст: Невена Митрева
Фотообработка: Любомир Николов
Интернет публикация: Десислава Каназирова
Публикуваните фотографии и пощенски картички са от фонда на Исторически музей-Самоков. Всички права запазени.
Share
Tweet
Pin
No Comments
Интересът към новия ни образователен продукт "Рекламата на царския курорт Чамкория" продължава. След официалното му представяне пред обществеността ето, че и първите ученици от XI и XII клас на ПГ "Константин Фотинов", Самоков се запознаха с непознати за тях рекламни материали като източник за историята на най-стария български планински курорт. Очакваме записванията и от останалите самоковски училища.











Share
Tweet
Pin
No Comments
Първи ноември - ден на народните будители

         Този празник възниква като почит към делото на българските просветители, книжовници, революционери, свети будители към възраждане на национален дух, стремеж към образование и книжовност. 
        Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи. В освободена от османско владичество България, както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име.
     При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар – чак до 1968. Съответно 19 октомври – денят, в който се чества Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец, става първи ноември по новия календар. 
         На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обищновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи. 

Прокламацията на Деня:
„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“

     По случай деня на будителите ще представим новия образователен продукт на музея "Рекламата на царския курорт Чамкория - Боровец" - лекция с мултимедийна презентация.



Заповядайте на двете ни безплатни прожекции 
от 10.30 ч. и от 15.00 ч. на 01.11.2016 г., вторник.


 

В статията е използвана информация от www.wikipedia.bg


Share
Tweet
Pin
No Comments
Следващи публикации

!!!ВАЖНО!!!



***************************


ПЕЧАТИ ОТ ДВИЖЕНИЕТО "100 НАЦИОНАЛНИ ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТИ" СЕ ПОЛУЧАВАТ САМО И ЕДИНСТВЕНО СЛЕД ПОСЕЩЕНИЕ НА МУЗЕЯ СЪОБРАЗЕНО С ЦЕНОРАСПИСА НИ!

***************************


В ЗАЛИТЕ В ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ САМОКОВ Е ЗАБРАНЕНО СНИМАНЕТО!

***************************




ЛЮБОПИТНО



Първата печатарска преса за книги в България е открита в Самоков от Никола Карастоянов през 1828 г.



Първата стъкларска фабрика в България е открита около 1850 г. в Самоков по инициатива на д-р Антон Унтерберг.




Фабриката за „пали-дръвца” е основана в Самоков около 1870 г. и се счита за най-ранната кибритена фабрика в България.




Посетете ни, за да научите повече. Очакваме ви!

Етикети

работно време Новини исторически музей история на Самоков експозиция самоковски личности художници Боровец Чамкория американски колеж Самоков безплатен вход аудиогид джамия книги Знаете ли че... зографи от Самоков награда Захари Зограф печатница празник на самоков шевици България първи фотографи в България Самоковска шевица архив входна такса. гутенберг железодобив живопис занаяти затворено картечница кибрит музейни издания освобождение самоков предстоящо първи фотографи в България списание Любословие стъкларска фабрика училищни правила цени школа

Архив

Контакт

Име

Имейл *

Съобщение *

Created with by BeautyTemplates | Distributed by Gooyaabi Templates