В памет на Мария Йончева (1926-2014), която остави дарение на родния си град един неизчерпаем извор, събиран от няколко поколения, семейни истории със 7 родословни дървета и снимки, документи на видни самоковски възрожденци като напр. на нейния прадядо Димитър Смрикаров, издател и деец по създаването на независима българска църква. Десетки хиляди културни ценности позволяват един неподозиран поглед към лица и събития от последните 200 години. Пътешествия до Божи гроб – и от писаната ракла изваждаш мастилница с камила и перодръжки от слонова кост. „Опълченците на Шипка“? – в сбирката са съхранени уникални грамоти, ордени и медали, писма и лични документи на опълченеца Иван Чичанов, за когото Мария е писала многократно благодарение на богатите семейни архиви. Първото акционерно дружество от 1885 г. за тъкане на фини сукна за новата българска администрация? – и от старите куфари се появяват акции на фабрика „Бъдещност“ с талони за дивиденти до 1967 г., снимки на първата електроцентрала в Самоков от 1919 г., лицата на предприемчивите акционери. Искате да научите нещо за Американския колеж – няма друг такъв архив в България с дипломи, програми, лексикони със спомени, и снимки, много снимки на колежанки от цялата страна.

Мария Йончева има над 100 публикации в местната преса и много ръкописни изследвания, някои от които ще бъдат публикувани в сборник, посветен на нейната неуморна дейност като краевед. Следващата статия е малък принос към историята на българската фотография и нейните самоковски корени, с най-известната българска фотографска фамилия Карастоянови и техните последователи, братовчеди и роднини, фотографите в Самоков Иван Д. Доспевски, Ксенофонт Смрикаров и Димитър Германски, както първите фотографски ателиета веднага след Освобождението на самоковците Иванчо Захариев в Горна Оряховица и Христо Иванов Самоковец във Видин.

160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИЗВЕСТНИЯ БЪЛГАРСКИ ФОТОГРАФ

ДИМИТЪР АНАСТАСОВ КАРАСТОЯНОВ (1856-1919)

Български фотограф. Роден в Самоков. Заедно с брат си Иван живее в Белград и работи с баща си Анастас Карастоянов. След Освобождението двамата братя създават в София ателие „Братя Карастоянови”. Димитър има фотографски ателиета в Пловдив и в София. Известен с портретната и пейзажна фотография. Военен фотокореспондент през Балканската война. Негова е първата фотография на полет със самолет. Издава ценния албум „Стара София”.

„Роден през 1856 г. Фотограф. Женен за Райна Балджиева от Пирдоп. Райна се е омъжила за Димитър 18 годишна (1897 г.). Починал в гр.Самоков през 1919 г., в къщата на К. Фотинов, която купил. В писмо до Люба Ксенофонтова от 20.10.1919 г., Дарчо моли да се засадят дръвчета на гроба на баща му...“

В родословното дърво на известната самоковска фамилия Смрикарови под № 1.6.5. Мария Йончева е написала кратка биография на Димитър А. Карастоянов, първи братовчед на нейната майка Люба Ксенофонтова Смрикарова. А Дарчо е синът му Божидар Димитров Карастоянов. Затова и в семейна сбирка „Златен извор“ има много семейни фотографии от ателиетата на Карастоянови – Анастас Н. Карастоянов и неговите синове Димитър и Иван Карастоянови.

Семейството на Димитър А. Карастоянов, около 1914 г.

Фотографската фамилия Карастоянови е свързана с най-старите и известни самоковски родове Чорбаджикостович, Смрикарови, Зографски-Доспевски, Хаджигюрови и др. Подредени прецизно в система от родословни дървета и картотеки, фамилните връзки между старите самоковци хвърлят светлина и върху много важни аспекти от възрожденската и следосвобожденска история на града ни.

 Никола Карастоянов, недатирана. Предоставена за публикацията от колекцията на историка и изследовател на фотографията от Възраждането Румен Манов

Родоначалникът Никола Карастоянов (1778-1874), дядо на Димитър А. Карастоянов, е известен като основоположник на книгопечатането в България с първата българска печатарска преса, която може да се види в експозицията на Музея на Самоков, както и книги, печатани в Белград и Крагуевац в Сърбия от 1833 г. нататък, и в Самоков. Синът Анастас Николов Карастоянов (1822-1880) е негов помощник не само в рязането на гравюри за илюстрациите на книгите, но и заедно с брат си Сотир отпечатват през 1860 г. в Белград един „Месецослов“ и един „Псалтир“ с дарителски надпис:

„Напечата ся с иждивением Братии А. и С. Николаеви (Карастоянови) из Самоков. В Белграде, в Княжеско-сербской типографии, 1860“

През 1861 г. в Белград Никола Карастоянов отпечатва един „Буквар“, през 1864 г. Сотир Карастоянов – един „Часослов“, през 1867 г. – „Апостол“ и „Часослов“. Едно малко познато издание е един „Часослов“, издаден в Белград през 1852 г. от Анастас Карастоянович. В Белград пребивава често и отпечатва книги и щампи и другият дядо на Димитър А. Карастоянов – Димитър Хаджииванов Смрикаров (1810-1876).

Пътуванията до Белград, столица на относително свободна Сърбия, са били ежедневие за самоковските търговци и издатели, независимо от продължителното тогава пътуване. През 1870 г. в Белград, в печатницата на Никола Стефанов, излиза книгата „Златний извор“ „с труда и иждивението на Димитри Х. Йованова Смрикарова, самоковеца“, и през 1874 г. втората част „Додатъци“, в които се популяризират между другото и картофите, станали по-късно запазен марков знак на Самоков.

Тези двама самоковски издатели били не само приятели, но се сродили чрез женитбата на своите деца Анастас Н. Карастоянов и Виктория Д. Смрикарова. И тук пред нас стои въпросът кога точно Анастас Н. Карастоянов се запознава с фотографията, кога неговото семейство го е придружавало при пребиваванията му в Белград, кога са се установили окончателно там до Руско-турската война през 1877/78 г., когато се завръщат в свободна България.

Анастас Карастоянов с фотоапарата, 1863 г., от фонда на ИМ-Самоков

Няколко фотографии, предоставена за тази публикация от колекцията на историка и изследовател на фотографията от Възраждането Румен Манов, поставят изследователите пред сериозното изпитание да пренапишат както биографиите на фотографите Карастоянови, така и някои приети тези за това кога семейството на Анастас Карастоянов отива в Белград. Виновен за това е малкият Митко, фотографиран с майка си Виктория на възраст 2-3 годинки, около 1858/9 г., най-вероятно в Белград, в ателието на първия български фотограф Анастас Йованович. Несъмнено Анастас Карастоянов е пребивавал в Белград много преди 1862 г. във връзка с книгите, издавани от него и брат му Сотир, заедно със семейството си – първородните дъщери Персица и Даринка, Мариола и Иван, роден през 1853 г., и Димитър, роден през 1856 г. Съгласно родословното дърво дъщерята Аника е родена през 1860 г. в Белград. 

Виктория Димитрова Смрикарова-Карастоянова с малкия си син Димитър, около 1858/9 г. Предоставена за публикацията от колекцията на историка и изследовател на фотографията от Възраждането Румен Манов

Едва ли след повече от век и половина можем да сглобим мозайката на семейната история. Разполагаме с отделни писма и документи, които разказват за гостувания и пътувания, някои от които са известни на науката. Тук ще разкажем за едно гостуване в Белград на бабата на Димитър А. Карастоянов - Домника Захари Чорбаджикостова-Смрикарова (1813-1876), майка на Виктория. Тя гостувала там със сина си Ксенофонт и донесла в Самоков много снимки. От писмата на Димитър Смрикаров до зет му Анастас и дъщеря му Виктория знаем, че това се е случило през 1867 г., а писмата носят дата 1 септември 1867 г. и са разчетени от Мария Йончева.

Особено радостен бил Д. Смрикаров да види портрета с всички: „като ви видохме сите, като куга се истина видохме. 

Семейството на Анастас Карастоянов, 1867 г., Белград, от фонда на ИМ-Самоков

Изредил е децата на снимката: „Христакия, Мариолка, Йованчо, Аника и Димитракия живи и здрави...“ На тази фотография единствената загадка е кой е Христакия. Възможно ли е зад обектива да е стоял братът на Виктория Ксенофонт Димитров Смрикаров (1849-1894), един от ранните самоковски фотографи? Това би върнало назад във времето и началото на неговата дейност като фотограф в Самоков към 1867 г. Много снимки на сем. Смрикарови без фирмен знак върху обикновен картон носят белезите на неговите фотографски произведения, запазени в „Златен извор“. На една от тях са фотографирани Димитър Смрикаров, неговата съпруга Домника и синовете им Ксенофонт и Василаки. Датирана е от Мария Йончева около 1865/66 г., преди 1868 г., когато на 6. януари е починал Василаки. 

 Сем. Смрикарови, около 1867 г., фонд „Златен извор“

От второто писмо на Димитър Смрикаров до зет му става ясно за намерението на Анастас да си дойдат през пролетта на 1868 г. в Самоков, каквато била и строгата заповед на Никола Карастоянов – да доведат Мариола в Самоков, за да я сватосат! Засега липсва документално свидетелство за такова гостуване. Известен факт е фотографският курс на Иван Карастоянов от 1872-73 г., проведен в Самоков. Няма съмнение обаче, че синовете на Анастас Карастоянов са си идвали по-често и са фотографирали своите съграждани.

Димитър и Иван Карастоянови остават свързани със Самоков и след завръщането си в България. Те често пребивават в града и документират с фотокамерите си значими събития и забележителности, издават и пощенски картички за града.

Абаджийската чаршия в Самоков, кр. XIX в. Фотограф Димитър А. Карастоянов

Изказваме благодарност на г-н Румен Манов за предоставените фотографии