• Начало
  • Информация
    • Работно време
    • Вход и цени
    • Образователна програма
    • Исторически календар
    • История на музея
    • Колектив
    • Връзка с нас
    • Музейни издания
  • Забележителности
    • Девически манастир
    • Митрополитска църква
    • Църквата Св. Никола
    • Бельова църква
    • Долномахленска църква
    • Еврейското наследство
    • Османскито наследство
    • Културни институции
  • Експозиции
    • Карта музейни обекти
    • Исторически музей
    • Художествена галерия проф.Васил Захариев
    • Байракли джамия
    • Графична база - Есова къща
    • Доспевска къща
  • Дигитална библиотека
    • ОЧАКВАЙТЕ
  • Уникални факти
    • Природата
    • Историята
    • Образованието
    • Духът на Самоков
    • За първи път
    • ХХ век
  • Правила за съдържанието
  • Игра с карти за вход

Исторически музей - Самоков






  Славейко Докузов - уредник в ИМ Самоков

Американo - българските отношения през призмата на 
Американския колеж в Самоков (1871- 1929)

 Част I


Джеймс Ф. Кларк пристига по българските земи 1850 г., изпратен е като американски мисионер от Американския съвет на комисионерите на чуждестранните мисии (АBSFM). Установява се първо в Пловдив, където основава мъжко училище през 1860 година. 1876г. прави доклад за обиколката си по българските земи, този доклад е само за вътрешна информация, но прави впечатление на виконтеса Странгфорт. Като съпруга на дипломат в Британското посолство тя създава фондация в помощ на пострадалите българи по време на Априлското въстание. Дж. Ф. Кларк умира в София 1916 г.., като най-старият действащ мисионер. Синът му Уилям продължава делото на баща си, като става действащ мисионер в Битоля (Мостар). През 1906 г. е роден Дж. Ф. Кларк (внук). Завършва магистърска програма в Харвард. 1931 година идва в България, където остава до 1933 г. връща се в Харвард и почва да пише дисертация на тема „Библейските дружества, Американските мисионери и националното възраждане на България“ (защитава докторска степен през 1938 г.). В годината 1942 е назначен за ръководител на Балканската секция в офиса на стратегическите служби (предшественик на ЦРУ). Кларк играел ключова роля в изследването, планирането на политиката относно Съветския съюз и Източна Европа. Едно не може да се отрече на американците, знанието като го има се стремят да го използват, да им е полезно. Всеки опит, независимо от направлението му, вече е ценен и се надгражда. Това е причината да се ползват определени хора за определени служби, и да има приемственост. Третото поколение Кларк продължава да е свързано с България. След войната, през 1946 г. е началник в „Гласът на Америка“ за Централния и Югоизточноевропейския отдел на станцията. Назначен през 1946 г. за пресаташе на политическата мисия на САЩ в България. През 1951 започва академична кариера, а 1956 година заема последната си академична длъжност в Университета в Питсбърг, където и почива на 05.12.1982 година. Наречен е „Баща на българистиката в САЩ“ [1]
За училищата в Самоков можем да съдим и от американски описания.
„Най-важната американска институция в България се намира в Самоков, едно живописно градче в подножието на планината недалеч от столицата София. Тук има девическо училище, където учат около 80 момичета;.също така училище по теология и педагогика, в което има около 60 момчета. На практика това е училище  за подготовка на учители, чието влияние в бъдеще ще  бъде много голямо, тъй като всеки негов ученик впоследствие ще стане ръководител на училище, а учениците по теология – на църква, а може едновременно и на църква и на училище.“[2]

За училищата можем да съдим и по описанията на завършилия там Георги Чакалов. „Цел квартал в центъра на града бе зает от зданията на американското научно-богословско заведение и американското девическо училище. Контрастът между този модерен квартал и полусрутените къщи на околната турска махала беше голем. Всички други учебни заведения се помещаваха в стари, полуразвалени сгради, останали още от турците. А зданието на нашия, мъжким пансион, беше стройно триетажно здание с една кокетна камбанария...“ [3] „През 1862 г. в Самоков пристига друг американски мисионер с товар книги. Това бил Уилям Мериъм, той носел екземпляри от Новия завет. Той е впечатлен от един просветен самоковец, активен борец срещу гръцките владици – Димитър х. Иванов Смрикар. Мериъм посетил девическото и мъжкото училище, които имали 140 и 450 ученика, срещнал се с турски и български свещеници и с д-р Антон Утерберг. Той дори намерил кандидат да учи в мисионерското училище в Пловдив.“[4]
Американците Морс (съпрузи и мисионери) посещават Самоков 1862 година , което личи от писмо на мисията в София от 1863 г. Съгласно решението на годишното събрание на мисията през 1862г. г-н и г-жа Морс се преместиха от Одрин в София, където пристигнаха на 10 октомври. Към тях се присъединиха г-н. и г-жа. Хаскъл[5], новите мисионери от Съединените щати. „...В Самокаве (Самоков), „прекрасен град на 9 часа път на югоизток от София, с население от 15 хил. от които 10 хил. вероятно са българи, работата беше подновена с доста обнадеждаващи изгледи.“[6] Там бяха продадени много книги, някои хора бяха анатемосани, защото са протестанти, един от учениците на на г-н Кларк от Пловдив е бил замерян с камъни, друг човек и неговото семейство са били жестоко преследвани. Неколцина жители наричат себе си протестанти, а няколко други им съчувстват.
„През есента на 1874 г. по инициатива на А.С.Цанов в Самоков се създава Българско евангелско дружество. Събранието на комисията за одобрение на проектоустава се провежда в дюкяна на Н. Матинчев. На 16 юли 1875 г. дружеството свиква общ събор, на който пристигнали представители от Тракия и Македония. По думите на А.С. Цанов било „Едно същинско тържествено шествие, както кога едно време се отиваше на Божи гроб или Света гора и Рилския манастир... пристигаха талиги със звънци и дрънкащи конски плочи...“ Самоковските българи допускат това.“  [7]
 За Протестанската пропаганда пише Хр. Семерджиев, краевед, а книгата „Самоков и околността му“ излиза през 1913година. „Появата ú в града ни упражнява известно влияние не само в религиозно, но и в просветително отношение върху една част от гражданите, а в църковните власти и другата, по-големата, част от тех отпор, реакция. Туй нещо до известна степен характеризира последното десетилетие преди освобождението ни, па в по-малка мера и времето до днес“[8]. Американците се настаняват в града през 1871 г, като за периодът им от преди това може да се спомене, че опитът им от Стара Загора и от Пловдив е неуспешен.  „...1840 г. от британското чуждестранно библейско дружество под надзора на мисионера г-н Ригс се полага основа на техната българска евангелска литература. В продължение на 10 години то претърпело 5 издания. Види се туй силно разпространение на книгата накарало същето библейско дружество да повери на г-на И. Ригс превода на целата библия, който работил от 1851 – 1857 год при сътрудничеството на г. К. Фотинова, после при онова на Христодуля Костовича, Сичанов, а от 1864 г. и на г. П. Р. Славейкова. На 1863 г. взема участие като редактор и д-р Лонг. На 1871 г. вече се явява първият цел превод на библията.“[9]
Според мисионерите било предприето изследване на Европейска Турция от д-р Хамлин, след което през 1857 г. решават методистите да действуват в Северна България, а евангелистите в Южна, Западна и Македония. „Възможно е ... да дохождал английският консул в Самоков през 1855 г. 15.Х тъкмо в разгара на църковната разпря, пъденето на владиката Матей, което узнаваме от три писма, адресирани от тук до същия в Цариград. Не ще съмнение, че и самата борба на българите с гръцките владици ги е заинтересувала да пренесат своята дейност тук.“[10] Пропагандата дейност през м. март 1858 г. в гр. Одрин, където се настанил като проповедник с жена си  си д-р Морс. През същата година се открила мисионерска станция в гр. Ст. Загора, през 1859 г. в Пловдив, през 1862 г. в София, през 1867 г. в Самоков, от същия д-р Морс.  „В 1867 год. аз реших да се преместа в Самоков. Застоялата вода по старите военни окопи из полетата около София направи града нездравословно местожителство. Честото настаняване на турските войски по частните жилища имаше деморализиращо и обезпокоително влияние, което се отразяваше твърде зле върху мисионерското дело. От друга страна, Самоков, с изобилната си чиста вода, беше един от най-здравословните градове в България и сравнително свободен от политически смутове”. Обаче, скоро го извикват в Ст. Загора, а местото му заема г. Бояджиев. В книжата на покойния З. Ик. Круша (Мачучо) намираме пак следната забележка: „На 28 февруарiя 1866 год. Морс, протистанец, зема в Самоков къщата ми с кырия”. Възможно е къщата да е била наета на последната дата, а преместването да е станало на следнята година или пък г-н Морс бърка. През летото на 1869 г. мисионерите Лок и Пейдж се настаняват в Самоков и се залавят с агитацията на протистанството.“[11]
През м. юни 1871 г. е І годишен събор на Европейската Турската мисия в гр. Ст. Загора от действуващите в страната мисионери. Било решено: Да се премести девическото училище от Ст.-Загора в Самоков; а мъжкото да се отвори в Ст.-Загора, като през есента на 1872 г. да се премести и то в Самоков. Според г-жа Молтби в Самоков не е имало треска (болести) и освен това градът е близо до Разлог и Македония, където е имало достатъчно обърнали се към протестантството.


[1] Кларк, Ф. Дж. Американците откриват българите. Марин Дринов. С. 2013 г., с. 16-21
[2] Хенри М. Фийлд, 1882 г. Презвитериански свещеник, пътешественик. По: Митрева, Н. Хроники и пътеписи за Самоков..., с. 117
[3] Чакалов, Г. Спомени от стария Самоков.//Рилски шепот, Самоков 1931, 1, 12-13)
[4] Митрева, Н. Хроники и пътеписи за Самоков..., с. 165
[5] Виж стр. 90 .
[6] Писма от мисиите в Пловдив, Стара Загора , София от 1863 г.//“Мишънари Хералд“, септемри 1863, с. 273// Американски пътеписи за България през ХIХ век. Планета -3. София, 2001 г., с.75
[7] Полимирова,М. Разпространението на протестантството в град Самоков и реакцията на населението//Българо- Американски културни  и политически връзки пре ХIХ- първата половина на ХХ век, София,16-17.09. 2003 г., с. 75
[8] Семерджиев, Хр. Самоков и околността му. Самоков, 2014 г., с.86
[9] Пак там, с. 86
[10] Пак там, с. 86
[11] Пак там, с 86 

 Снимките са от албум "Борътъ" Т.1 (1926) и Т.2 (1929) 
дарени от доцент Мария Деянова на ИМ - Самоков
Share
Tweet
Pin
No Comments

В посетителския център на музея, 2 етаж, може да видите изложбата за Иван Йончев на младия историк от Самоков Силвио Томов - студент 4 курс в ИФ на СУ "Климент Охридски", специалност История.

Изложбата откри директорът на Историческия музей Веселин Хаджиангелов.


 

 Ето какво каза Силвио Томов за изложбата:
 "Изложбата е опит да се събере разпокъсаното между институциите наследство на поета. Тя няма нужда от много думи, за да бъде представена, защото говори сама за себе си. Иван Йончев е показан в истинския си образ, такъв какъвто е бил: далеч от клишета, политическа конюнктура или нечии виждания. В нея може да се видят редки архивни снимки, ръкописи, произведения на поета, както и биографията му представена по години. Благодаря на музея и библиотеката в Самоков, както и на Елка и Росица Йончеви за предоставените архиви, без които тази изложба нямаше да бъде факт."




Официалното откриване беше част от Дванадесетите Международни Цар-Шишманови дни провеждани от Асоциация за антропология, етнология и фолклор "Онгъл", всяка година в Самоков. Сред гостите имаше и колеги от Македония, България и Русия, както и наследници на Йончевия род.



Предвижда се изложбата да остане до края на годината. Заповядайте!
Share
Tweet
Pin
No Comments
Предишни публикации
Следващи публикации

!!!ВАЖНО!!!



***************************


Обектите ни вече приемат посетители при спазване на всички противоепидемични мерки. В сградата на музея има монтирана и дезинфекционна лампа за въздуха от ново техническо поколение, която е безопасна за посетителите докато работи. Очакваме ви! Пазете се! Бъдете здрави!

***************************


От края на месец август 2020г. имаме ново работно време: От Вторник до Събота 8.30-12.00 и 13.00-17.30 обедна почивка: 12.00-13.00 Почивни дни: Неделя, Понеделник и официалните празници

***************************




ЛЮБОПИТНО



Първата печатарска преса за книги в България е открита в Самоков от Никола Карастоянов през 1828 г.



Първата стъкларска фабрика в България е открита около 1850 г. в Самоков по инициатива на д-р Антон Унтерберг.




Фабриката за „пали-дръвца” е основана в Самоков около 1870 г. и се счита за най-ранната кибритена фабрика в България.




Посетете ни, за да научите повече. Очакваме ви!

Етикети

работно време Новини исторически музей история на Самоков самоковски личности художници Боровец Чамкория експозиция американски колеж Самоков безплатен вход аудиогид джамия книги Знаете ли че... зографи от Самоков награда Захари Зограф печатница празник на самоков шевици България първи фотографи в България Самоковска шевица архив входна такса. гутенберг железодобив живопис занаяти затворено картечница кибрит музейни издания освобождение самоков предстоящо първи фотографи в България списание Любословие стъкларска фабрика училищни правила цени школа

Архив

Контакт

Име

Имейл *

Съобщение *

Created with by BeautyTemplates | Distributed by Gooyaabi Templates