Славейко Докузов - уредник в ИМ Самоков
Американo - българските отношения през призмата на
Американския колеж в Самоков (1871- 1929)
Част I
За училищата в Самоков можем да съдим и от американски описания.
„Най-важната американска институция в България се намира в Самоков, едно живописно градче в подножието на планината недалеч от столицата София. Тук има девическо училище, където учат около 80 момичета;.също така училище по теология и педагогика, в което има около 60 момчета. На практика това е училище за подготовка на учители, чието влияние в бъдеще ще бъде много голямо, тъй като всеки негов ученик впоследствие ще стане ръководител на училище, а учениците по теология – на църква, а може едновременно и на църква и на училище.“[2]
За училищата можем да съдим и по описанията на завършилия там Георги Чакалов. „Цел квартал в центъра на града бе зает от зданията на американското научно-богословско заведение и американското девическо училище. Контрастът между този модерен квартал и полусрутените къщи на околната турска махала беше голем. Всички други учебни заведения се помещаваха в стари, полуразвалени сгради, останали още от турците. А зданието на нашия, мъжким пансион, беше стройно триетажно здание с една кокетна камбанария...“ [3] „През 1862 г. в Самоков пристига друг американски мисионер с товар книги. Това бил Уилям Мериъм, той носел екземпляри от Новия завет. Той е впечатлен от един просветен самоковец, активен борец срещу гръцките владици – Димитър х. Иванов Смрикар. Мериъм посетил девическото и мъжкото училище, които имали 140 и 450 ученика, срещнал се с турски и български свещеници и с д-р Антон Утерберг. Той дори намерил кандидат да учи в мисионерското училище в Пловдив.“[4]
Американците Морс (съпрузи и мисионери) посещават Самоков 1862 година , което личи от писмо на мисията в София от 1863 г. Съгласно решението на годишното събрание на мисията през 1862г. г-н и г-жа Морс се преместиха от Одрин в София, където пристигнаха на 10 октомври. Към тях се присъединиха г-н. и г-жа. Хаскъл[5], новите мисионери от Съединените щати. „...В Самокаве (Самоков), „прекрасен град на 9 часа път на югоизток от София, с население от 15 хил. от които 10 хил. вероятно са българи, работата беше подновена с доста обнадеждаващи изгледи.“[6] Там бяха продадени много книги, някои хора бяха анатемосани, защото са протестанти, един от учениците на на г-н Кларк от Пловдив е бил замерян с камъни, друг човек и неговото семейство са били жестоко преследвани. Неколцина жители наричат себе си протестанти, а няколко други им съчувстват.
„През есента на 1874 г. по инициатива на А.С.Цанов в Самоков се създава Българско евангелско дружество. Събранието на комисията за одобрение на проектоустава се провежда в дюкяна на Н. Матинчев. На 16 юли 1875 г. дружеството свиква общ събор, на който пристигнали представители от Тракия и Македония. По думите на А.С. Цанов било „Едно същинско тържествено шествие, както кога едно време се отиваше на Божи гроб или Света гора и Рилския манастир... пристигаха талиги със звънци и дрънкащи конски плочи...“ Самоковските българи допускат това.“ [7]
За Протестанската пропаганда пише Хр. Семерджиев, краевед, а книгата „Самоков и околността му“ излиза през 1913година. „Появата ú в града ни упражнява известно влияние не само в религиозно, но и в просветително отношение върху една част от гражданите, а в църковните власти и другата, по-големата, част от тех отпор, реакция. Туй нещо до известна степен характеризира последното десетилетие преди освобождението ни, па в по-малка мера и времето до днес“[8]. Американците се настаняват в града през 1871 г, като за периодът им от преди това може да се спомене, че опитът им от Стара Загора и от Пловдив е неуспешен. „...1840 г. от британското чуждестранно библейско дружество под надзора на мисионера г-н Ригс се полага основа на техната българска евангелска литература. В продължение на 10 години то претърпело 5 издания. Види се туй силно разпространение на книгата накарало същето библейско дружество да повери на г-на И. Ригс превода на целата библия, който работил от 1851 – 1857 год при сътрудничеството на г. К. Фотинова, после при онова на Христодуля Костовича, Сичанов, а от 1864 г. и на г. П. Р. Славейкова. На 1863 г. взема участие като редактор и д-р Лонг. На 1871 г. вече се явява първият цел превод на библията.“[9]
Според мисионерите било предприето изследване на Европейска Турция от д-р Хамлин, след което през 1857 г. решават методистите да действуват в Северна България, а евангелистите в Южна, Западна и Македония. „Възможно е ... да дохождал английският консул в Самоков през 1855 г. 15.Х тъкмо в разгара на църковната разпря, пъденето на владиката Матей, което узнаваме от три писма, адресирани от тук до същия в Цариград. Не ще съмнение, че и самата борба на българите с гръцките владици ги е заинтересувала да пренесат своята дейност тук.“[10] Пропагандата дейност през м. март 1858 г. в гр. Одрин, където се настанил като проповедник с жена си си д-р Морс. През същата година се открила мисионерска станция в гр. Ст. Загора, през 1859 г. в Пловдив, през 1862 г. в София, през 1867 г. в Самоков, от същия д-р Морс. „В 1867 год. аз реших да се преместа в Самоков. Застоялата вода по старите военни окопи из полетата около София направи града нездравословно местожителство. Честото настаняване на турските войски по частните жилища имаше деморализиращо и обезпокоително влияние, което се отразяваше твърде зле върху мисионерското дело. От друга страна, Самоков, с изобилната си чиста вода, беше един от най-здравословните градове в България и сравнително свободен от политически смутове”. Обаче, скоро го извикват в Ст. Загора, а местото му заема г. Бояджиев. В книжата на покойния З. Ик. Круша (Мачучо) намираме пак следната забележка: „На 28 февруарiя 1866 год. Морс, протистанец, зема в Самоков къщата ми с кырия”. Възможно е къщата да е била наета на последната дата, а преместването да е станало на следнята година или пък г-н Морс бърка. През летото на 1869 г. мисионерите Лок и Пейдж се настаняват в Самоков и се залавят с агитацията на протистанството.“[11]
През м. юни 1871 г. е І годишен събор на Европейската Турската мисия в гр. Ст. Загора от действуващите в страната мисионери. Било решено: Да се премести девическото училище от Ст.-Загора в Самоков; а мъжкото да се отвори в Ст.-Загора, като през есента на 1872 г. да се премести и то в Самоков. Според г-жа Молтби в Самоков не е имало треска (болести) и освен това градът е близо до Разлог и Македония, където е имало достатъчно обърнали се към протестантството.
[1] Кларк, Ф. Дж. Американците откриват българите. Марин Дринов. С. 2013 г., с. 16-21
[2] Хенри М. Фийлд, 1882 г. Презвитериански свещеник, пътешественик. По: Митрева, Н. Хроники и пътеписи за Самоков..., с. 117
[3] Чакалов, Г. Спомени от стария Самоков.//Рилски шепот, Самоков 1931, 1, 12-13)
[4] Митрева, Н. Хроники и пътеписи за Самоков..., с. 165
[5] Виж стр. 90 .
[6] Писма от мисиите в Пловдив, Стара Загора , София от 1863 г.//“Мишънари Хералд“, септемри 1863, с. 273// Американски пътеписи за България през ХIХ век. Планета -3. София, 2001 г., с.75
[7] Полимирова,М. Разпространението на протестантството в град Самоков и реакцията на населението//Българо- Американски културни и политически връзки пре ХIХ- първата половина на ХХ век, София,16-17.09. 2003 г., с. 75
[8] Семерджиев, Хр. Самоков и околността му. Самоков, 2014 г., с.86
[9] Пак там, с. 86
[10] Пак там, с. 86
[11] Пак там, с 86
Снимките са от албум "Борътъ" Т.1 (1926) и Т.2 (1929)
дарени от доцент Мария Деянова на ИМ - Самоков
