ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
Приемат 1 ноември – денят на светеца Иван Рилски за нов, но всъщност добре познат празник. Това се случва на 13 декември 1922 година. Предложението за тази промяна е направено от правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски.
1 ноември 1922 г. е обявен официално за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
На този ден не трябва да забравяме имената и делата на: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Петър Берон, Христо Ботев, Добри Чинтулов, Васил Левски, Любен Каравелов, Неофит Рилски... Цял низ от светли имена - чисти и сияйни - издигат българското самосъзнание и превръщат България в държава на духа. А Паисий превръща българския език в остро оръжие за национално осъзнаване:
“Народе, знай свой род и език!“ О, неразумни и юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш на своя език и не думаш.“
Това е първият химн на будителите:
ХИМН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
текст и музика: Добри Христов
О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш'те знамена
нам за вечни времена.
Припев:
Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни (2)
Горди сме с история славна,
горди сред славянски род.
С Кирил и Методий пламна
пламък светъл на възход.
С писмена към нов живот.
Припев: (2)
Ботев, Левски - великани
с тях и сонм дейци безчет.
Със смъртта си по балкани
род прославиха със чест.
Нек пребъдат в слава и чест!
Припев: (2)
