Исторически музей - Самоков

Ежегодното отбелязване на годишнина от Булаирската битка ни дава повод да опресним колективната памет с конкретни имена и факти, да я обогатим със снимки от фондовете на музея на Самоков. Патетичната реторика на тържествата може би няма да са достатъчни за бъдещите поколения. Те трябва да направят своя прочит на историята на Балканската война с помощта на автентични документи и семейни реликви.

Самоковски фамилии са дали на българската армия 11 генерала, един адмирал и един контраадмирал, участници във войните за национално обединение. За героизма на самоковци в Булаирската епопея е писано много, но днес говорим недостатъчно за командирите и офицерите, чиито имена са или забравени, или заклеймени като царски офицери.

Генерал Тодор Кантарджиев в своята книга за Чакър войвода ни е оставил списък на 10 генерала от Самоков за периода от Освобождението до Втората световна война. Малко или много за един град като нашия са тези генерали и един адмирал за около 60 години от новата ни история, не е толкова важно. Към тях трябва да прибавим още няколко имена. В музейните архиви са запазени малко снимки, подарени от времето, когато тези личности не са били изгубени за историята на Самоков. Когато Сливница, Булаир и Криволак не са само география, защото във всяко самоковско семейство е имало живи участници в тежките боеве или оставили далеч костите си бащи и деди. Тогава на никой не му е идвало на ум да подмени името на ген. Георги Марчин, доброволец в Руско-турската освободителна война и автор на книгата “Участие на българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878 г.”, с това на унтерофицера от руската армия Антон Марченко, първия знаменосец на Самарското знаме. Романтизмът в историята понякога води до волни и неволни фалшификации с непредвидими последствия. Веднъж изтрити от историята като врагове на определена политическа върхушка, героите от историческите битки са се превърнали в генерали, проиграли националната кауза. Те обаче заслужават своето място в историята на Самоков с всички свои възходи и падения.

Една самоковска фамилия ще остане в историята на Българската армия със синове, внуци и правнуци офицери, между които двама генерала, – част от голямото число самоковски младежи, посветили живота си в служба на родината в офицерски чинове. Това е семейството на Хаджи Зафир Хаджимитов и Хаджи Мариола, по баща Иван Смрикарова, и синовете им Захари, Георги, Тодор, и Александър Митови. Военната кариера на братята е пример за образцова биография на българския офицер. 

Ген. Георги З. Митов (1862-1925) е произведен в чин генерал-майор в навечерието на Балканската война. По време на войната е командир на 3-та бригада на Втора пехотна Рилска дивизия (Пловдив, Пазарджик), която освобождава Кърджали и воюва при обсадата на Одрин.

За подполковник Александър З. Митов (р.1881 г.?) нямаме събрани данни. В курсиращите в Интернет генеалогии има противоречиви сведения за фамилията. Според тях майор Захария Зафиров Митов (р. 1860 г.) е баща на офицера Захарий Митов (р. 1882 г.), също участвал в Балканската война. В музея се съхраняват две снимки – един портрет на Захарий Митов във военна униформа от 1913 г. и една семейна, на която са и неговите синове – бъдещи офицери.

В различни изследвания на българската военна история могат да се намерят имената на офицери от Самоков. Един от тях, ръководил битката при Булаир, е полк. Тодор З. Митов (1865-1951), бъдещ генерал.

В История на 22-ри пехотен Тракийски полк, издадена през 1929 г. от Христо Захаренов, в навечерието на войната е публикувана заповедта на началника на Седма пехотна Рилска дивизия ген.-майор Тодоров от 26 септ.1912 г., след обявяване на мобилизацията, за съсредоточаването на дивизията за настъпление в Македония. Както е широко известно на самоковската общественост, 22-ри пехотен Тракийски полк е в състава на Втора бригада на дивизията с командир полк. Чилингиров. Самоковецът Полк. Тодор З. Митов е командир на Първа бригада на дивизията, в която влизат самоковският 7-ми полски артилерийски полк с 12 оръдия, 13-ти пех. Рилски полк (кюстендилски), 26-ти пех. Пернишки, 2-ри планински артилерийски с 12 оръдия, 5-ти конен полк с 1 ескадрон, 1-а, 2-ра и 3-та роти от 3-та погранична дружина, 13-та опълченска дружина и 1-ви бригаден лазарет. Дивизията настъпва на 5 октомври 1912 г., освобождава днешния Благоевград, и стига до Солун. А след това в уморителен марш се пренасочва към Голиполския полустров, за да спре настъплението на турската армия.

По време на боевете на Булаир, още на 24 януари 1912 г., полк. Тодор Митов е назначен за началник на цялото бойно разположение на Седма пехотна Рилска дивизия, спряла на 26 януари (8 февруари) настъплението на турската армия на най-тясната част на Голиполския полуостров, което е решаващо за обсадата на Одрин. Това е и историческата роля на самоковци в хода на войната.

Къде по време на Балканската война 1912-1913 г. воюват генералите от Самоков – настоящи и бъдещи?

По време на Балканската и Междусъюзническата война ген.-майор Христо Петрунов (1859-1937) е заместник инспектор на конницата и командир на Македонската полева подвижна конница. Ген.-майор Георги Марчин (1859-1930) е командир на Втора бригада на Осма пехотна дивизия. Двамата са сред доброволците, тръгнали с руската армия по време на Освобождението и са завършили първия випуск на Военното училище. Ген.-майор Димитър Перниклийски (1860-1936) е началник на артилерията на Първа армия с чин полковник. Произведен е в чин генерал-майор през 1917 г. Ген.-лейтенант Тодор Кантарджиев (1861-1945) е бригаден командир с чин полковник. Във войната участват и бъдещите генерали Сотир Маринков (1880-неизв.) и Владимир Танинчев (1882-неизв.). Генералът от конницата Николай Подгоров (р. 1887 г.) е в състава на 5-ти конен полк в битката при Булаир с чин поручик. Произведен в чин генерал-майор през 1936 г. Бъдещият адмирал Иван Вариклечков (1891-1974) е в бреговата охрана при Варна. Засега разполагаме с два обширни биографични очерка за ген. Кантарджиев и адмирал Вариклечков. В интернет могат да се открият биографиите на повечето самоковски генерали. 

Със Самоков са свързани и имената на генерал-майор Захари Доспевски (1936г.), генерал Георги Михайлов и контра адмирал Валентин Паспалеев.

В боевете при Булаир участват и други офицери, родени или служили в Самоков. Имената на загиналите офицери и войници са увековечени на стелите на Читалището. За останалите живи трябва да пишем, но преди това да съберем техни снимки, спомени на наследниците и всичко, което ще помогне да бъде попълнена още една бяла страница в историята на нашия край – време на възторзи и поражения, на черни забрадки и ново поколение офицери, поели по пътя на бащите.

            Адмирал Иван Вариклечков
 Сн. Интернет

Един от героите на Булаир

Роден в Самоков на 16.09.1865 г. в семейството на Хаджи Зафир Хаджимитов. Завършил Военното училище през 1885 г., произведен през август същата година в чин подпоручик. В Сръбско-българската война участва в сраженията при Брезник и Пирот като ротен командир във 2-ри пехотен полк.

Военната кариера на Тодор Митов продължава като командир на Радомирската опълченска дружина, на 1-ви, 4-ти и 3-ти конни полкове. След следване в генералщабни академии в Брюксел (Белгия) и Торино (Италия), в периода 1899-1906 г. заема длъжности началник-щаб на 1-ва бригада от 2-ра пехотна дивизия в Пловдив и началник-щаб на 3-та пехотна дивизия. През 1908 г. е произведен в чин полковник и от 1909 до 1912 г. е командир на пловдивския 9-ти пехотен полк. 1912-1913  е командир на 1-ва бригада от 7-ма пехотна Рилска дивизия.

В кратката пауза между войните 1913-1915 г. полк. Тодор Митов е командир на Шеста пехотна бдинска дивизия във Видин и началник на отдел Военноучебни заведения в щаба на армията. Произведен е в чин генерал-майор на 2 август 1915 г. През Първата световна война воюва като началник на Осма пехотна тунджанска дивизия при Скопие, Битоля, Охрид и при завоя на Черна. Според някои източници след тези битки ген.-майор Тодор Митов е изпратен през 1916 г. в запаса.

Генерал-майор Тодор Митов е кавалер на ордените "За храброст", "Свети Александър" и "За военна заслуга". През 1935 г. публикува статия за Булаирската битка. 

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ, ГОСТИ НА ГРАД САМОКОВ, КОЛЕГИ,

      Предстои честването на годишнина от Булаирската битка - 101 години. Заповядайте всички в петък /07.02.2014 г./ от 17.30 ч. пред Читалище-паметник "Отец Паисий". 
       В музея съхраняваме знамето на самоковското дружество към Съюза на бойците от фронта в България от 1912-13 г., което и тази година по традиция тържествено ще бъде изнесено от музея за церемонията. То ще се носи от гвардейци от представителната гвардейска военна част в страната ни.


        Нека изкажем нашата признателност към всички, които са участвали в тази паметна битка:    

         Има паметни мигове в историята на всеки народ, които обединяват хората. Историците са длъжни да припомнят на нацията моментите и жертвите поради които се е запазила нейната цялост. Заслугите на онези , чиято съпричастност към Отечеството ги е тласнала към героични дела.

     В историята на Самоков има няколко заветни мига в които ролята на самоковци именно в този смисъл се явява ключова за оцеляването на държавата ни и определени нейни територии- това е ролята им в сръбско- българската и в Балканската войни. При Сливница и при Булаир.

      В тези преломни за бъдещето на България моменти, отечествения дълг, който самоковци изпълняват е със значителен принос.  

       На 8-ми февруари 2013 г. отбелязваме годишнина от една битка, в която самоковци организирани в 22-ри  Тракийски пехотен полк изиграват ключова роля и извоюват една тежка победа в Балканската война.

       Самоков е единствения град в който паметта на загиналите в Балканската; Междусъюзническата и Първа световна война е увековечена със сграда-мемориал  Читалище – Паметник. На мемориалните плочи са изписани имената на загиналите, където присъстват представители на почти всички фамилии от града и селата.

      Честването на Булаирската битка в Самоков никога не е прекъсвало. Самоковци здраво вплитат в историята си този паметен миг, отчитайки дела си в битките за Отечеството.

       Самоковецът Христо Захаренов написва книгата 22-ри тракийски пехотен полк, като по този начин оставя най-достоверните документи и снимки от това събитие. Съгласува я с всички останали живи участници, с посвещението:

            

          „На Васъ, Тракийци: на Васъ зидари на бъдеща Велика и Целокупна България; На Васъ, синове и внуци на солунски, булаирски, калимански, вардарски и струмски герои и народни светци се посвещава настоящата книга – за поука и назидание.”

     

        Самоковци са полковите лекари. Самоковец е фотографът, чиито снимки са документирали събитията. Самосовци са художниците мобилизирани във войната и оставили ни рисунки запечатили времето и грохота на събитията му. 

Нина Христовска-2013 г.

директор ИМ Самоков