Очакваме ви, приятели!
Като център на епархия до 1908г. Самоков е изиграл решаваща роля за поддържане на православието и на българската писменност и култура.
От 1557 г. градът е седалище на митрополит и център на епархия, подчинена на Печката патриаршия, което е важна предпоставка за съхраняването на езика и народността и превръщането на Самоков в ранен център на Българското Възраждане.
Най-ранното сведение за Митрополитската църква е от 1711-1712 г., когато архиепископ Нектарий се погрижил да се построи тайно от турците еднопрестолна църква, на която сложили комин. Това узаконявало сградата, вече можело да се плаща данък „димнина“. Новопостроената църква била посветена на Успение на Св. Богородица.
От средата на XVII-ти век към Митрополитската църква има килийно училище. Така в самата среда на ХVIII век Самоков за кратко време се сдобил с уредено училище издържано от църковната община и митрополитската каса. Навярно на пръсти ще се приброят тези селища, които са имали градски, а не частни килийни училища в началото на Възрожденската епоха. Към 1800 г. училището вече е общинско със своя нова сграда и училищна каса.
В периода 1783-1795 г. се извършва разширение, преустройство и украсяването на Митрополитската църква, които приключват едва през 1835 г. с освещаването на двата странични иконостаса. Това преустройство станало по настояване на митрополит Филотей, родом от Разлог. Той поръчал, още преди строителните работи, дърворезбения иконостас на майстор Андоний от Света гора. Възлагането на иконостас в светогорски манастир означавало равняване по един от най-големите религиозни центрове на Балканския полуостров. Резбите в митрополитския храм имат определен обществен адрес и характер, а не толкова тясно религиозно-църковно значение. Дърворезбената дейност на майстора-грък приключила 1793 г. и това е годината, след която местните майстори марангози започват да копират стила на работа.
Влияние оказва и Атанас Теладур (грък от Солун) интерниран още през 1821 г. в града. През 1840 г. от 300 калугери в Рилския манастир около 100 са от Самоковско, а в Хилендар е имало монаси през втората половина на ХVIII и през целия ХIХвек (Това го споменавам, защото видяното по тези места е оказвало влияние.).
При дърворезбената школа която се отпочва с Митрополитската църква, могат да се откроят три периода;
Първи период, от 1830 г. до към 1846г., време в което се обособява Самоковската школа в дърворезбата. Атанас Теладур взаимства от монаха Андоний;
Втори период, от 1846 до 1872 г., водеща фигура е Стойчо Фандъков;
Трети период, 1872 до 1893 г., упадък. Бащата и сина работят Клисурския манастир край Берковица.
Предпочитани от самоковските марангози са Грехопадението, изгонването от Рая и животът на първите хора на земята. Има много растителни мотиви, както и гущероподобни. Димитър Фандъков(син на Стойчо) умира на 17.11.1914 г. Към 1936 г. дърворезбарите са вече дограмаджии, защото дограмата се търси много.
Самоковската дърворезба е едно голямо художествено явление във възрожденските ни приложни изкуства. Иконостасът става малка вселена от образи, символи и мотиви. С тези резби един огромен раздел от българското пластично изкуство бива приобщен към най-високите постижения, завоювани в културата на източното православие. Те проправят път към една своеобразна, непозната дотогава у нас форма на барока, процъфтяваща най-вече на Атон. За първи път този стил ще бъде въведен в българската монументална дърворезба – с декоративното богатство и пищна, почти разточителна орнаментика. Светогорския монах ще защити този регионален барок с орнаментиката на иконостаса в Митрополитската църква. Неговото идване тук като новатор и обновител на българската монументална дърворезба е по-скоро лукс и престиж за града. По-важното в случая е културно-историческата промяна, която прави той в изкуството на църквата.
В централната част на иконостасната венчилка има два митологични звяра хибриди с охранително предназначение, привързани с вериги към подножието на христовото разпятие. Това е продължение на една разпространена в източнотоправославното изкуство художествена традиция.
Друг резбен мотив от венчилката представлява две птици и срязан нар между тях. Нарът е древен символ на пълнотата на живота, атрибут на предазиатските богове Баал и Адонис. В раннохристиянското изкуство олицетворява божествената благодат, постигната чрез вярата в Христа.
Друг резбен мотив от венчилката представлява две птици и срязан нар между тях. Нарът е древен символ на пълнотата на живота, атрибут на предазиатските богове Баал и Адонис. В раннохристиянското изкуство олицетворява божествената благодат, постигната чрез вярата в Христа.
В иконостасните фризове могат да се видят женски човешки фигури на плододайните сили на земята и природата. С характерен жест те държат в ръце клонки, цветя, плодове – смокини, нарове. Първообразите им са древните езически божества на плодородието от Шумер и Акад. Забравената с векове кръгла дървопластика тук се възражда с явен стремеж към индивидуализиране и остро чувство за скулптурна форма и след монах Андоний. В основата на епитропски стол могат да се видят т. нар. портрети две човешки глави. В един детайл от архиерейския трон има резби във формата на териоморфни чудовища и зооморфни хибриди, чиито корени са далеч в средновековието и дохристианските митове, но изпълнение тъй реалистично.
Ученическа лятна академия "Балканите от древността до наши дни"
Института за балканистика
Център по тракология „Проф. Александър Фол“при БАН
Център по тракология „Проф. Александър Фол“при БАН стартира иновативен и предизвикателен академичен проект във връзка с ПМС №347, т. 5 от 08.12.2016 г. за „Въвеждане на съвременни методи в образованието и работата с младите таланти".
Програмата на Ученическата лятна академия ще бъде реализирана в хотел Мура***, курорта Боровец/Самоков , от 12 до Академичните учени, които са и хабилитирани преподаватели в най-реномираните наши и чужди университети, ще се срещнат с ученици от горните класове на няколко училища: НГДЕК „Константин Кирил Философ” – София; 28 СУ „Алеко Константинов” – София и Професионалната гимназия по туризъм – Самоков, за да споделят най-новите постижения на научните изследвания в областта на балканистиката и модерната визия за интерпретацията на актуалните проблеми от историята на Югоизточна Европа и нейното културно-историческо наследство.
В първия ден от Ученическата лятна академия ще бъде открита фото-изложба в Художествената галерия в г. Самоков на тема „Херосът остава в Тракия…”, която проследява появата и развитието на траколожките изследвания и проучванията на древнотракийската цивилизация, както и нейното културно-историческо наследство. Център по тракология при БАН и един от инициаторите на проекта, и проф. д.н. Ваня Лозанова, ръководител на проекта, ще представят пред широката общественост на стария възрожденски град програмата на Ученическата академия, която се реализира с партньорството на кмета на Община Самоков, г-н Владимир Георгиев, и Исторически музей – Самоков. На директора на Историческия музей – Самоков ще бъде връчено дарение от книги – издания на ИБЦТ при БАН. ИМ – Самоков е организатор на една атрактивна учебна екскурзия, която ще запознае участниците със забележителностите на Самоков и неговите околности. Учениците от Професионалната гимназия по туризъм – Самоков ще влязат в ролята на екскурзоводи-аниматори на своите колеги.
В последния ден от планираната програма проф. д.н. Александър Костов, директор на участниците сертификати за участието им в този иновативен образователен проект и награди за представянето им. Проектът има за цел да покаже, че академичните научни среди имат огромен образователен потенциал и перспективи за установяване на устойчива връзка между науката и средното образование.
На международния ден на музеите 18 май в посетителския ни център представихме най-новото печатно издание на музея - "Златен извор". Двата повода събрахме в едно. Дойдоха много наши колеги, дарители, приятели и съграждани. Залата беше тясна за всички, които дойдоха да ни поздравят и да чуят повече за новата книга.
Скъпи гости, приятели на Музея,
Благодарим Ви, че за пореден път уважихте резултатите от нашата работа. За нас Вашата подкрепа е изключително важна.
Днес ние отдаваме почит на най-верния приятел на музея – покойната Мария Йончева. Книгата „Златен извор“ е неин авторски труд, подготвен от нас като признание за 30-годишншния й принос към историята на Самоков и за обогатяването на музея ни с изключителни културни ценности.
Книгата е резултат от ДВЕ ГОДИНИ И ПОЛОВИНА труд на екип от 5-ма музейни специалисти и 1 специалист от Общинска библиотека, които приеха и обработиха дарението „Златен извор“ – част от семейната музейна сбирка на покойната наша съгражданка Мария Йончева. Днес ние имаме честта да зарадваме самоковската общественост с издание, каквото не е правено досега, като венец на чувството за историчност на няколко поколения самоковци. Искам да подчертая, че именно в това се състои същинската музейна дейност – събиране, обработка, съхраняване, експониране и публикуване на културните ценности, които са знакови за местната идентичност. Дарението е организирано като самостоятелен неделим фонд и представлява още един музей в нашия музей. То дава възможност за разнообразни изложби и научна дейност. Досега сме го представили в три доклада на национални научни конференции и с изложбата „Магията на искровските шевици“ за 80-годишнината на музея, както и с интернет публикации.
Книгата е едно скъпо издание с 200 страници цветен печат и останалите – черно-бял, с луксозна твърда корица, с формат и визия на стар семеен албум. В 312 страници са събрани и 312 цветни илюстрации (съвпадението е случайно) – стари фотографии, документи, семейни реликви, които позволяват нов прочит на миналото и предоставят като извор материали за краеведски и родови проучвания. Съдържа редакционна статия, статии в местната преса и непубликувани изследвания на Мария Йончева, организирани в семейните истории на 7 самоковски рода и разкриващи нови страници в историята на града ни, родословните дървета с картотека, нейна автобиография, био-библиография на нейните публикации. Анотациите под илюстрациите съдържат освен бележките на самата Мария и допълнителна информация, извадена от нас от родословията, от нейните ръкописни бележки и др. Текстовете са набрани от ръкописите на Мария Йончева от екипа, който ще Ви представя. Бележките под черта на съставителите и редактори Невена Митрева и Любомир Николов са около 170. Предназначени са и за читатели извън Самоков, които не знаят що е това Ридо и Лаго напр.
Позволете ми да благодаря от името на екипа на г-н Христо Йончев-младши за изпълнение на желанието на Мария Йончева всичко това един ден да влезе в музея.
Книгата „Златен извор“ се финансира от бюджета на Исторически музей-Самоков и с финансовата подкрепа на Община Самоков, за което изказваме благодарност на общинското ръководство в лицето на кмета г-н Георгиев и на г-жа Пепа Георгиева, експерт „Култура“. Благодарим и на в. „Приятел“ за снимките на Мария.
Позволете ми да представя колегите, които обработват дарението и подготвиха изданието:
Започвам от Мирослава Мирчева от Общинска библиотека, която събра и изготви раздела в края на книгата за публикациите на Мария Йончева от 1964 до 2011 г. Това ще позволи на читателите да се ориентират и за статии, които не са включени тук. Мария има 43 научни публикации в сферата на нейната специалност – агрономството; 110 са нейните краеведски статии в местната и столична преса; и 43 са публикациите за самата нея. Благодаря на Мира за резултата, и за сътрудничеството с другата важна културна институция в града – Библиотеката.
Обработката на 2437-те картончета от 7-те родословни картотеки с 282 сродени фамилии – разчитане на ръкописните текстове и набор, изготви колегата Марияна Радовска. Това са 97 страници в книгата заедно с показалец на фамилните имена, които се срещат в родословията. Тази част от работата беше изключително важна за последващата обработка на отделни колекции и ориентацията кой кой е в сбирките от снимки и документи.
Колегата Славейко Докузов се зае с обработката на обособени от самата Мария Йончева сбирки и лични архиви:
Етнографски материали – един пълен куфар с тъкани, накити и др.;
Архив и сбирка на опълченеца Иван Чичанов – ордени, грамоти, снимки, писма, автобиография, домашни сметки и др.;
Архив и сбирка на Мария и Спасия Йончеви и майка им Люба Ксенофонтова-Йончева, леля им Елисавета Ксенофонтова, вкл. снимки и документи от Американския колеж в Самоков;
Архив и сбирка на Христо Йончев-Крискарец, в която се намираше и нейният ръкопис на книга за баща й, негови акварели, сбирки от документи, и др.;
Архив с материали от проф. Васил Захариев;
Архив за туристическото движение в Самоков;
Обработени са Фотографиите от „Златен извор“, засега над 1300 единици, с възможност за търсене на лица и събития в електронния опис;
Архив и сбирка на възрожденеца Димитър Хаджииванов Смрикаров, негови ръкописи и негови издания, между които и книгата „Златен извор“ с първите рецепти за картофени специалитети – засега над 100 единици;
Ръкописи и изследвания на Мария Йончева – родословни дървета, картотеки, папки с ръкописните й статии и непубликуваните книги;
Архив на Ксенофонт Димитров Смрикаров, фотограф, френк-терзия, акционер на фабрика „Бъдещност“ и др. и неговия син Димитър Ксенофонтов – учител, финансов чиновник, построил електроцентралата на фабриката 1925 г.;
Архив на Зафир Йончев, художник, почетен гражданин на Самоков, дарител на музея – документи и предмети, с Колекция щампи на Зафир Йончев – оригинали и отпечатъци от матрици;
Описите продължават да се попълват с обработени ценности.
Колегата Любомир Николов имаше задачата да заснеме или сканира обработваните хиляди единици и да направи дигитален архив, който ни послужи впоследствие да се справим по-лесно със съставителството на книгата и публикуването на илюстрациите.
Важна наша работа е и да информираме постоянно нашите съграждани за събитията в музея и това е задачата на колегата Десислава Каназирова. От 4 години тя администрира създадения от нея сайт на музея, който ни позволява да стигнем до хиляди приятели на музея. Тя подготви за днешното събитие книгата в електронен вариант за лесен достъп, който ще видите след малко на екрана в оригиналния формат на изданието.
Н. Митрева - уредник
Тази година по случай Международния ден на музеите 18 май от 18.00 ч, Исторически музей Самоков ще представи изданието си „Златен извор“ с автор Мария Йончева.
То е резултат от двегодишния труд на екипа от музейни специалисти, които приеха и обработиха дарението „Златен извор“ – част от семейната музейна сбирка на покойната наша съгражданка Мария Йончева. Днес ние имаме честта да зарадваме самоковската общественост с издание, каквото не е правено досега, като венец на чувството за историчност на няколко поколения.
„Златен извор“ се финансира от бюджета на Исторически музей-Самоков и с финансовата подкрепа на Община Самоков.
Книгата съдържа статии и непубликувани изследвания на Мария Йончева, свързани със семейните истории на 7 самоковски рода и разкриващи нови страници в историята на града ни, редакционна статия, родословните дървета с картотека, нейна автобиография, био-библиография на нейните публикации. В 312 страници са събрани и 312 цветни илюстрации – стари фотографии, документи, семейни реликви, които позволяват нов прочит на миналото и предоставят като извор материали за родови проучвания.
На 19 май от 18.00 ч. в художествената галерия "Проф. Васил Захариев" ще се състои награждаването на носителя на националната награда за живопис "Захари Зограф" - Захари Каменов. Като част от церемонията ще бъде и връчването на награди за малките зографи, участници в едноименния детски национален конкурс.
По случай европейската нощ на музеите - на 20 май от 18.00 ч. в посетителския център на музея, 2 ет. ще бъде представена последната книга от трилогията на Нидал Алгафари - "Любиш ли, ти Бог си!".
А в художествената галерия "Проф. В. Захариев" по-късно същата вечер от 20.00 ч. ще посрещнем млади самоковски класически музиканти, които ще ни радват в експозиционната зала с картините на наградения художник за 2016 г. национална награда "Захари Зограф" - Захари Каменов.
Заповядайте! Вход безплатен за тези събития и отворени врати за 18 и 20 май в музейните ни експозиции!
Художественото и културно значение на самоковската шевица ги оценява още преди 100 години създателят на музея художникът Христо Йончев-Крискарец. При обиколките си в Рила той събира образци най-вече от Искровете /селата по поречието на р. Искър/, които прерисува и запазва за следващите поколения. Най-задълбоченият изследовател на самоковската шевица Павлина Митрева също оценява високите качества на шевицата от района на Самоковско и в своята книга тя ни обяснява следното относно символите на птиците във везбата ни:
"В самоковската шевица сравнително добре са застъпени орнаментите със зооморфен характер. Те се срещат изключително по полите на женските ризи, по-рядко по техните пазви.
В орнаменти в самоковските шевици са претворени домашните животни - петли, пауни, патици... Срещат се и комбинации на шевица с образ "кон-птица". Това съчетание обясняваме с идеята за дълбоката древност, бронзовия век, когато се е оформила представата, че Слънцето се движи през нощта - за източноевропейците, при руското средновековно изкуство образа на Слънцето е съпровождан от образа на кон и птица. Като дневният път на Слънцето е конят, а птицата е нощният му път.
Доста предпочитан е паунът. В по-старите шевици образът му е бил елементарен, докато в по-новите - вече има допълнителни елементи. Формата му се променя към геометрична. Като домашна птица той е доста често отглеждан и срещан. Има и такова женско има - Паунка. Паунът принадлежи към символите на пролетта. Изразявал е мечтата на индийците за вечна младост и безсмъртие. За персийците е означавал гордостта и глупостта. У други народи - изразявал красота и щастие. У християнската символика паунът има магическо значение - да предпазва от уроки и магии.
А петелът е бил през античността символ на войната. Заради чувствителността към слънцето и светлината са го свързвали с бога на светлината, с богинята на луната и с тази на подземното царство. Вярвали са в магическите сили на неговото кукуригане, което прогонва злите сили. У нас както и у други народи той се свързва с плодородието и продължението на живота. В женските самоковски носии /ризи/ петелът е включен в композициите на свещеното дърво. Духът на растежа е представян в античността с образа на петела. Това обяснява и по-късния народен обичай след жътва да се убива петел на нивата. И у нас това го е имало. С това можем да си обясним наличието на петли върху трудовите ризи на самоковските селянки."
В музея в постоянната експозиция може да видите няколко народни облекла от искровския регион, шишмановския край, многобройни шевици на ризи с образи не само на птици, но и човешки, и геометрични фигури.
А знаехте ли, че една от най-съществените особености на самоковската шевица е, че везането е ставало от опаката й страна? Елате в музея и разберете повече.