Здравейте, казвам се Славейко Докузов (над 40 години съм) от Самоков. Работя в музея, като уредник Възраждане.

След покана за участие в семинар, който се проведе в република Сърбия, три лица от личния състав решиха да вземат участие в групата; директорът на музя г-жа. Нина Христовска , г-жа Невена Митрева уредник експзиции и аз (вече се представих).

Срещата ни с останалите участници се осъществи в Дупница. Цялата групая беше от 18 човека, като преобладаваха журналисти от различни места , както и колеги от музея в Кюстендил. Проектът "ПРЕОТКРИВАНЕ: Журналистически гледни точки" е финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество "България - Сърбия".

Това което съм написал е едно изброяване на случки в тяхната последователност и нямам претенцията да има някъква художественост.

ДЕН 1-ви:

Преминахме след Кюстендил в Южна Сърбия през ГКПП ,,Олтоманци”. Пътуването беше до Босилеград, където ни посрещна г-н. Николов, вече известен от телевизиония екран. Движението ни продължи към Ниш и беше неприятно, защото пътищата са лоши, а и микробусът ни също. Минахме покрай езерото Власина, което видяхме добре навръщане.

Пристигнахме в Ниш, оставиха ни да почакаме и след това ни вкараха в ректората на Нишкия университет. Яви ни се професор, който е от сръбска страна водач- Ванче Бойчов.Домакините ни заведоха на обекта Медиана (това е вилата на Константин), а градът чествува 1700 години от Миланския едикт (313г.).Валеше дъжд. Обекта е частично работен (доработван), като има и покрито място, където е запазена мозайката, както и около еднометрови стени. Ще го правят защитен, по европейска програма. За отбелязване е, че честванията ще продължат през цялата година.

Челе кула, това е следващото място на което ни заведоха организаторите, 952-а черепа са вградени във високата близо 5 метра кула. Главите на убитите сърби от 1809 г. са били одирани и пълнени с памук и слама и изпратени на Султана, а черепите са сложени за назидание в зловещия зид. Всичко това е направено, за да се докаже че работата е добре свършена. Това е сръбският Батак.

Много красива екскурзоводка на това злокобно място, но не „хващах’’ всичко което казва , защото говореше много бързо.

Друго за деня е че ни умориха от ядене и от музика, до късно вечерта, в университета на Ниш.

ДЕН 2-ри:

Този ден ни водиха при кмета на град Ниш, изключително интересен- Проф.д-р.Зоран Перишич (архитект). Той се справи добре с мултимедията, като представи Император Константин и общо 17-те, според сърбите, императори родени в Сърбия.Говори за Медиана (вилата ), както и за 1700 те години от Миланския едикт.

Следваше кратко посещение на крепостта на града, но така и не я разглеждахме много, защото времето напредваше.

Тръгна се за Лесковац, където се срещнахме с градоначалника.Говори се за развитието на областта, както и за бъдещия туризъм. Всичко ми напомня за България, ще има развитие, но само към туризъм, което означава, че предприятията ще бъдат фалирани (вървят по нашия път).

Посетихме къщата Харем, която е като нашата; стара, турска ,самоковска такава (вече я няма) и на два етажа. Всичко е като при нас и оджаците,и дървените слънца по таваните, и миндерите(Не усетих само мирзма на умрели мишки от гредоредите ).

Оджаклията църква беше следващото място, тя е от времето на османците. Коминът (оджакът) е направен за заблуждение на турците: „Строим, но това не е църква’’.Разрешенията за църкви са се бавели с години, или изобщо не са идвали.Нямаше икони от нашата школа,макар че са работени за този край.

Колежката Митрева спомена на организаторите за Иван Иконописец, който имал поръчка за Лесковац, но починал и Никола Образописов- негов син, докарал иконите от Самоков.

Музеят на град Лесковац – много занемарен, като всички музеи в Сърбия. Експозицията или е на моята възраст ,или е от поне 35 години. Имат макети на възрожденска архитектура, което било характерно за всички музеи от времето на СФРЮ. Градът е бил български по времето на Първата Световна война- видях документ за реквизиции за армията,издаден от нашите власти.

Царичин град

Това е „Пиронът” на програмата, за съжаление не е „работен” тридесет години.Град с две базилики,римско композиране, изток-запад и север-юг и огромна площ, от времето на Юстиниан.(527-565). Това е Юстиниана Прима- античен център в Поморавието. Крепостта е с изключително запазени фрагменти. Видях капител, с оловото за връзката с колоната, има и терми, както и покрита с найлон мозайка.Градът е на три нива и е на огромна площ.Разполжен е на 200 декара, като е имало 20 километров акведукт. Мястото е съществувало като град около 80 години, но най-интересното е това, че е от времето когато от цялата Римска империя е останала, само източната и част  - Византия.

ДЕН 3-ти:

Движение към град Враня. Посещение при кмета. Всеодаен човек. Държа се с цялата група, като че ли се познаваме от години. Отново при разговорите най-честата тема беше туризмът и приятелството между народите на Сърбия и България.

Посещение на къщата на Борис Станкович - известен у нас с романа си „Нечиста кръв”, и както при Андрич и Нушич коментарите са излишни. Експзицията в къщата на Баба Злата (майката на писателя) не е претърпяла никакво изменение откакто е създадена, но явно и в сръбско парите за култура ще се появят, ама друг път.

Музеят на града е като повечето музеи в рамките на бившата Османска империя, акцентира се на Възраждането, а другите периоди са упоменати. Но като цяло, макар и занемарен си излъчваше една оригиналност. Домакинът (археолог) беше всеодаен и учтив човек, който изтърпя геройски много въпросите които му задавахме. 

ДЕН 4-ти:

Прибиране към България .Езерото Власина.Снимки и сбогуване с домакините.

КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Били сме обща територия по времето на Османската империя,както и по време на войните от близкото минало. Сега ще има обща Европейска уния (както пишат по билбордите в Сърбия). Сърбите не обичат НАТО, знаем защо, но искат Европейския съюз. Може и това да стане, въпрос на време, защото си прилчаме ,не само с лютеницата, ракията и музиката, а и по начина на разбирането на света.