Исторически музей - Самоков

      Предстои да отбележим поредната кръгла годишнина от излизането на първото българско списание „Любословие“ (1842, 1844-1846). Това предполага да се занимаем също така още веднъж с делото на неговия издател, на първия български журналист Константин Фотинов (роден около 1785 г. в Самоков), един от създателите на съвременния български език, учител, съставител на учебници, просветител-енциклопедист.

     Константин Георгиев Фотинов (1785-1858) е сред 30-те просветители между Паисий Хилендарски и Марин Дринов, включени в първите списъци на бележити българи. Животът и делото му са добре проучени през последните два века благодарение на оставения от него богат архив и библиотека, както и на кореспонденцията му с огромен кръг негови съвременници.

     Образът на Константин Фотинов е вълнувал самоковци винаги. Имаме негов имагинерен (въображаем, нереален) портрет от художника Ари Калъчев (1890-1958), рисуван за Гимназията в Самоков през 1939 г. В двора на Гимназията е издигнат паметник, с който Фотинов е известен. Най-величественият негов паметник е самата Гимназия – осветена послучай 50-годишнината на „Любословие“ през 1894 г., когато делото на Константин Фотинов е чествано в Самоков подобаващо, на най-високо държавно ниво. Какво по-интелигентно решение от училище, което и след 120 години със самата си архитектура буди респект и възхищение! Още тогава на фасадата е монтирана паметна плоча от черен мрамор със златни букви, с посветителен текст: “КОНСТАНТИН Г. ФОТИНОВ, роден в Самоков, основател на българския периодичен печат в Смирна 1844 г.”. 

Ари Калъчев, 1939 г. – Портрет на Константин Фотинов в заседателната зала на Гимназията, м.б./пл.

     Циркулиращата отскоро в Интернет фотография с „предполагаемия образ“ на Фотинов с очила, мустаци и фес въвежда в заблуждение търсещите информация. Знае се, че в богатия му архив няма негова фотография, а и той не се е фотографирал, защото в Смирна и Цариград до 1857 г. не е имало фотографски ателиета. Същуствуват и други рисунки и портрети, които са опит за материализиране образа на Фотинов, без да са негов реален портрет.

     В тескерета (разрешителни за търговия) в неговите архиви за годините 1814-1825 е записан като рус, със светли мустаци и бръсната брада. Проф. Иван Шишманов го е описал през 1894 г. по спомени на небезизвестния възрождески учител и писател Сава Доброплодни, който в писмата си се обръща към Фотинов с „Учителю“: „На ръст нисичък, колкото мене, на лице сухичък, с бръснати мустаци и брада. Не беше черноок – повече беличък, русичък, косите кратки...“

     Както е известно, от 1825 г. Константин Фотинов се установява като търговец, включително на книги, окончателно в Смирна – днешния Измир в Турция. Това е вратата на Османската империя към света, град с космополитно европеизирано общество, с присъствие на чужди консулства. В Смирна излизат многобройни френски, гръцки, английски, арменски, еврейски вестници и списания. Заедно с американските търговски кораби там се установяват и мисионери на различни евангелски мисии. Американските мисионери донесли в Смирна ерата на Гутенберг – те изпратили за нуждите на своята евангелизаторска дейност печатари и печатарски машини, като организирали няколко печатници. За печатницата на Антониос Дамянос били внесени от Англия специален български шрифт и печатарско мастило за отпечатването на Новия завет на Неофит Рилски (1839-1840 г.). В тази печатница били издадени на български език не само Новият завет (Светчето) на Неофит Рилски, но и част от преводите на Стария завет на Константин Фотинов, неговите учебници Гръцка граматика (1838 г.), „Общое землеописание...“ (Смирна 1843) в превод от гръцки език, „Психология или душесловие за учение на децата...“ (Смирна 1844 и 1851, Цариград 1861), Българо-гръцки разговорник (Смирна 1845), „Учение душесловно за децата...“ (Смирна 1852). В „Типографията на Дамянова“ се печата и сп. „Любословие“.

     Също в Смирна американските мисионери издават на гръцки език първото списание в Османската империя „Хранилище за полезни знания“, а Фотинов работи в него като коректор, който владее на високо ниво гръцки език. Това списание става и първоначален източник на илюстрации и съдържание на „Любословие“, което обаче бързо придобива български характер. Краткото двегодишно съществуване на списанието се обяснява както с финансови причини, така и с критиката за езика на Фотинов от страна на В. Априлов и др., смятан за архаичен от просветните дейци, използващи източнобългарското наречие. Последният брой се появява през януари 1847 г., това е брой 24 за декември 1846 г. Списанието се разпространява в тираж над 500 екземпляра чрез пощенски пратки и представители в градове като Одеса, Браила, Одрин, Шумен, Търново, Пловдив, София, Самоков, Сливен, Котел, в Хилендарския манастир и др.

     

     Значението на сп. „Любословие“ за българското Просвещение има своите положителни оценки от Г.С. Раковски, Сп. Палаузов, П. Шафарик и др. Проф. Иван Шишманов го нарича един от най-важните паметници на нашето Възраждане. Фотинов не само превежда и препечатва материали от географията на Балби или от Юрий Венелин, но пише и самостоятелни статии като напр. „Славянска древност“. Списанието има енциклопедичен характер с научно-образователните си статии, с материали по история, етика, педагогика, астрономия и др. Чрез списанието и превода на Светото писание Фотинов създава основната терминология в българския език във всички области на познанието. Да не забравяме мисълта на проф. Шишманов, че през 40-те години на XIX в. Самоков се явява люлка на книжовния ни език! Това е основополагащ момент за развитието на съвременния българския език въпреки критиките на Богоров напр., че Фотинов използва местното наречие, т.е. самоковския говор.    

      

     Както е известно, Константин Фотинов подготвил по български език известния американски мисионер Илайъс Ригс (от 1842 г. в Смирна), който издал в 24 страници първата граматика на българския език на западен език, т.е. на английски – „Записки по граматика на българския език“ (Смирна, 1844). Изучаването и преподаването на български език лежи в основата на евангелизаторската дейност на мисионерите сред българите. Те отпечатват учебници-буквари, а първият българо-английски речник е издаден в Цариград през 1860 г. от американския мисионер Чарлс Морс. Екземпляр от него може да се види в експозицията на музея.

 Христодул Костович Сичан-Николов, около 1879 г., Цариград, фотограф Паскал Себах. Сн. БИА-Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“

 

     Епохален просветителски труд на Фотинов е и преводът на Стария Завет на Библията на новобългарски език. Този превод му е възложен около 1852 г. от Британското и чуждестранно библейско дружество в сътрудничество с Ригс. Псалмите са отпечатани в печатницата на Дамянов в Смирна (1855 г.), а две години по-късно излиза и Битие. Книгите Притчи и Еклесиаст са издадени в Цариград след неговата смърт (29 ноември 1858 г.). Целият текст на Стария Завет, преведен изцяло от Фотинов, бил редактиран от друг самоковец – Христодул Костович Сичан-Николов, и отпечатан в два тома през 1860 и 1862 г. също в Цариград. Финалната версия, известна като Протестанската Библия, е редактирана на източнобългарското наречие от Петко Р. Славейков и издадена в един том през 1871 г. в Цариград, отново в сътрудничество с Христодул Костович Сичан-Николов и американските мисионери д-р Илиайъс Ригс и д-р Албърт Лонг, издател на протестантското сп. „Зорница“.

Христодул Костович Сичан-Николов с: отляво надясно д-р Елиас Ригс, д-р Албърт Лонг и Петко Р. Славейков в Цариград, като преводачи на Библията. Около 1864-1865 г. Сн. БИА-Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“

     За своето време Фотинов оказал съществено влияние върху редица български възрожденски дейци. От него Раковски възприема основните му концепции върху българската история. В своята търговска кореспонденция Фотинов е във връзка с най-известните представители на българската интелигенция, поддържа връзки с Авксентий Велешки, Иларион Макариополски, Гаврил Кръстевич, Райно Попович, Захари Круша и др. Изследователите на неговата дейност изтъкват заслугите му за първото печатно издание на История славянобългарска на Паисий Хилендарски – „Царственика“, отпечатан в Буда(пеща) през 1844 г. от дупничанина Христаки Павлович. Негов първообраз е преработена Паисиева история в ръкопис, който Фотинов занесъл в Търново две години по-рано при пътуването си за събиране на абонати с пробния брой на „Любословие“.

     Преподавателската дейност на Константин Фотинов е недооценена от историците на българското образование. Наред с кафе, захар, розово масло, дървен материал, смокини, хайвер и хартия той осъществява и пласмент на учебни помагала, с които снабдява отделни български учители и училища, защото търговската дейност му осигурява контакти с редица български селища. От 1824 г. той се занимава с преводи на учебници с цел работа като учител. Най-новите изследвания дават друга характеристика на неговото училище в Смирна – всъщност става въпрос за две училища. Вероятно още от 1825 г. той ръководи частно училище за подготовка на големи ученици за преподаватели по взаимоучителната метода, която той усвоил в Смирна. Смята се, че от 1828 г. Фотинов ръководи и начално взаимно славянобългарско училище с 200 ученика от българската общност в Смирна и от редица български градове, включително от Самоков. Едновременно с това работи от 1842 г. и като преводач и учител по гръцки език във Френското консулство в Смирна.

     Неговият учебник по география „Землеописание“ имал огромен успех в набирането на над 1800 спомоществователи. Списъкът на самоковските абонати наброява 103, а на подпомогналите финансово неговото издаване – 88, сред тях монахини, свещеници, учители, ученици, зографи, джелепи, абаджии, търговци. Известният български фабрикант Добри Желязков поръчал 100 екземпляра за Сливен, а спомоществователите в Габрово били над 200. „Землеописанието“ се отличава от предишни учебници по картите и илюстрациите, които будели голям интерес у читателите. В него Фотинов публикувал и собствени материали освен преведените от гръцки език. За нас са от особен интерес описанието му на Самоков и списъкът на неговите абонати. Екземпляр от този учебник може да се види в експозицията на музея, сред малката колекция издания на Фотинов, които се радват и днес на интереса на посетителите.

     Преди 120 години в Самоков се стича българският политически и интелектуален елит, за да отбележи 50-годишнината на българската журналистика и да отдаде почит на нейния основоположник. През следващата 2015 г. се навършват 230 години от рождението на Константин Фотинов. Да се надяваме, че културната общественост на града ни и институциите ще предприемат своевременно подготовката на това събитие на подобаващо надпровинциално ниво. Защото какво би била българската културна история без името на Константин Фотинов!

Награждаването и тази година със статуетка и парична награда ще бъде в залите на Художествената ни галерия. Сред официалните лица присъстват кмета на Самоков, представители на СБХ и др. Поканени сте и всички, Вие, на 16-ти май /петък/ от 17.30 ч. да разгледате авторската изложба на наградения художник. В залите ще може да видите и наградените картини на художниците от предишните години.

Вече втора година се провежда и конкурс за детска рисунка "Захари Зограф". Ще видите изложба и на най-добрите детски творби. 

След това по традиция се поднасят цветя на паметника пред музея на патрона на тази национална награда - Захари Зограф.

Похвално и достойно е това културно събитие от национално значение, което се провежда всяка година в нашия малък град. Браво на управниците ни, на културните стожери в града, на всички съмишленици, приятели на музея, библиотеката, културата. Продължавайте все така и нека Самоков се гордее със своята история, не само с миналото си, но и със своето настояще. 

 На 18-ти май /неделя/ музеят обявява отворени врати за своите посетители и туристи на град Самоков и околността. Заповядайте в почивния ден да се запознаете и с постоянните ни експозиции в музейните ни зали. Входът е свободен.

По случай Деня на храбростта и Празника на Българската армия - 06 май, Гергьовден, колекция от възрожденски щампи на музея гостува на Военноморски музей Варна в рамките на изложбата "Светци-воини". Тя ще бъде открита днес от 11.00 ч. в зала "Морски сговор" - Варна. 

Колекцията от възрожденски щампи на музея е една от най-големите в България и е представителна за развитието на графиката на Балканите през XVIII и XIX век. Възрожденските щампи са ценни произведения на изкуството и исторически материал за духа на епохата и за контактите на българите с постиженията на западноевропейското изкуство. Те успешно замествали скъпите икони и били донасяни в Самоков от поклонници до Света Гора, Ерусалим, Русия, Рилски манастир и други свети места. 

В изложбата участват и щампи, отпечатани в Самоков, където освен печатницата на Никола Карастоянов работи и малка печатница за медни гравюри. 

Една от най-ценните щампи в изложбата е "Свети Архангел Михаил мъчи душата на богатия", която е характерен първообраз на светеца, изобразяван от самоковските зографи в много български църкви и манастири. 

Н. Митрева

уредник експозиции

Госпожо Христовска, сърдечни пожелания от целия ни екип за Вашия тържествен ден, днес! 

снимка: Интернет

 Исторически музей Самоков и етнографски комплекс "Цари Мали град"

Искаме да Ви уведомим, че музеят ще работи и по време на  почивните дни от първи до шести май със следното работно време:

от 08.30 ч. до 12.00 ч.  и  от 13.00 ч. до 17.30 ч.
Музеят работи и в другите съботи и недели. 

Заповядайте при нас и разгледайте не само постоянните ни експозиции, но и временната ни изложба за първите фотографи в България. Очакваме Ви. :)

Скъпи съграждани, да ни е честит националният празник 3-ти март. 
В чест на празника музеят обявява Ден на отворените  врати. Заповядайте! Във фоайето на музея ще бъде изложено знамето на самоковското поборническо дружество. В постоянната ни експозиция може да разгледате витрината посветена на Освобождението, в която сме изложили и заслужилите техни ордени, медали и автентични оръжия.

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА, ПРИЯТЕЛИ!

Да сме здрави и честити!

Х. Зафир х. Митов от Самоков, бояджия, около 1902 г.