Иван Шишманов × Ригс × самоков × Смирна × списание Любословие × Христодул Костович
Предстои да отбележим поредната кръгла годишнина от излизането на първото българско списание „Любословие“ (1842, 1844-1846). Това предполага да се занимаем също така още веднъж с делото на неговия издател, на първия български журналист Константин Фотинов (роден около 1785 г. в Самоков), един от създателите на съвременния български език, учител, съставител на учебници, просветител-енциклопедист.
Константин Георгиев Фотинов (1785-1858) е сред 30-те просветители между Паисий Хилендарски и Марин Дринов, включени в първите списъци на бележити българи. Животът и делото му са добре проучени през последните два века благодарение на оставения от него богат архив и библиотека, както и на кореспонденцията му с огромен кръг негови съвременници.
Образът на Константин Фотинов е вълнувал самоковци винаги. Имаме негов имагинерен (въображаем, нереален) портрет от художника Ари Калъчев (1890-1958), рисуван за Гимназията в Самоков през 1939 г. В двора на Гимназията е издигнат паметник, с който Фотинов е известен. Най-величественият негов паметник е самата Гимназия – осветена послучай 50-годишнината на „Любословие“ през 1894 г., когато делото на Константин Фотинов е чествано в Самоков подобаващо, на най-високо държавно ниво. Какво по-интелигентно решение от училище, което и след 120 години със самата си архитектура буди респект и възхищение! Още тогава на фасадата е монтирана паметна плоча от черен мрамор със златни букви, с посветителен текст: “КОНСТАНТИН Г. ФОТИНОВ, роден в Самоков, основател на българския периодичен печат в Смирна 1844 г.”.
Ари Калъчев, 1939 г. – Портрет на Константин Фотинов в заседателната зала на Гимназията, м.б./пл.
Циркулиращата отскоро в Интернет фотография с „предполагаемия образ“ на Фотинов с очила, мустаци и фес въвежда в заблуждение търсещите информация. Знае се, че в богатия му архив няма негова фотография, а и той не се е фотографирал, защото в Смирна и Цариград до 1857 г. не е имало фотографски ателиета. Същуствуват и други рисунки и портрети, които са опит за материализиране образа на Фотинов, без да са негов реален портрет.
В тескерета (разрешителни за търговия) в неговите архиви за годините 1814-1825 е записан като рус, със светли мустаци и бръсната брада. Проф. Иван Шишманов го е описал през 1894 г. по спомени на небезизвестния възрождески учител и писател Сава Доброплодни, който в писмата си се обръща към Фотинов с „Учителю“: „На ръст нисичък, колкото мене, на лице сухичък, с бръснати мустаци и брада. Не беше черноок – повече беличък, русичък, косите кратки...“
Както е известно, от 1825 г. Константин Фотинов се установява като търговец, включително на книги, окончателно в Смирна – днешния Измир в Турция. Това е вратата на Османската империя към света, град с космополитно европеизирано общество, с присъствие на чужди консулства. В Смирна излизат многобройни френски, гръцки, английски, арменски, еврейски вестници и списания. Заедно с американските търговски кораби там се установяват и мисионери на различни евангелски мисии. Американските мисионери донесли в Смирна ерата на Гутенберг – те изпратили за нуждите на своята евангелизаторска дейност печатари и печатарски машини, като организирали няколко печатници. За печатницата на Антониос Дамянос били внесени от Англия специален български шрифт и печатарско мастило за отпечатването на Новия завет на Неофит Рилски (1839-1840 г.). В тази печатница били издадени на български език не само Новият завет (Светчето) на Неофит Рилски, но и част от преводите на Стария завет на Константин Фотинов, неговите учебници Гръцка граматика (1838 г.), „Общое землеописание...“ (Смирна 1843) в превод от гръцки език, „Психология или душесловие за учение на децата...“ (Смирна 1844 и 1851, Цариград 1861), Българо-гръцки разговорник (Смирна 1845), „Учение душесловно за децата...“ (Смирна 1852). В „Типографията на Дамянова“ се печата и сп. „Любословие“.
Също в Смирна американските мисионери издават на гръцки език първото списание в Османската империя „Хранилище за полезни знания“, а Фотинов работи в него като коректор, който владее на високо ниво гръцки език. Това списание става и първоначален източник на илюстрации и съдържание на „Любословие“, което обаче бързо придобива български характер. Краткото двегодишно съществуване на списанието се обяснява както с финансови причини, така и с критиката за езика на Фотинов от страна на В. Априлов и др., смятан за архаичен от просветните дейци, използващи източнобългарското наречие. Последният брой се появява през януари 1847 г., това е брой 24 за декември 1846 г. Списанието се разпространява в тираж над 500 екземпляра чрез пощенски пратки и представители в градове като Одеса, Браила, Одрин, Шумен, Търново, Пловдив, София, Самоков, Сливен, Котел, в Хилендарския манастир и др.
Значението на сп. „Любословие“ за българското Просвещение има своите положителни оценки от Г.С. Раковски, Сп. Палаузов, П. Шафарик и др. Проф. Иван Шишманов го нарича един от най-важните паметници на нашето Възраждане. Фотинов не само превежда и препечатва материали от географията на Балби или от Юрий Венелин, но пише и самостоятелни статии като напр. „Славянска древност“. Списанието има енциклопедичен характер с научно-образователните си статии, с материали по история, етика, педагогика, астрономия и др. Чрез списанието и превода на Светото писание Фотинов създава основната терминология в българския език във всички области на познанието. Да не забравяме мисълта на проф. Шишманов, че през 40-те години на XIX в. Самоков се явява люлка на книжовния ни език! Това е основополагащ момент за развитието на съвременния българския език въпреки критиките на Богоров напр., че Фотинов използва местното наречие, т.е. самоковския говор.
Както е известно, Константин Фотинов подготвил по български език известния американски мисионер Илайъс Ригс (от 1842 г. в Смирна), който издал в 24 страници първата граматика на българския език на западен език, т.е. на английски – „Записки по граматика на българския език“ (Смирна, 1844). Изучаването и преподаването на български език лежи в основата на евангелизаторската дейност на мисионерите сред българите. Те отпечатват учебници-буквари, а първият българо-английски речник е издаден в Цариград през 1860 г. от американския мисионер Чарлс Морс. Екземпляр от него може да се види в експозицията на музея.
Христодул Костович Сичан-Николов, около 1879 г., Цариград, фотограф Паскал Себах. Сн. БИА-Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“
Епохален просветителски труд на Фотинов е и преводът на Стария Завет на Библията на новобългарски език. Този превод му е възложен около 1852 г. от Британското и чуждестранно библейско дружество в сътрудничество с Ригс. Псалмите са отпечатани в печатницата на Дамянов в Смирна (1855 г.), а две години по-късно излиза и Битие. Книгите Притчи и Еклесиаст са издадени в Цариград след неговата смърт (29 ноември 1858 г.). Целият текст на Стария Завет, преведен изцяло от Фотинов, бил редактиран от друг самоковец – Христодул Костович Сичан-Николов, и отпечатан в два тома през 1860 и 1862 г. също в Цариград. Финалната версия, известна като Протестанската Библия, е редактирана на източнобългарското наречие от Петко Р. Славейков и издадена в един том през 1871 г. в Цариград, отново в сътрудничество с Христодул Костович Сичан-Николов и американските мисионери д-р Илиайъс Ригс и д-р Албърт Лонг, издател на протестантското сп. „Зорница“.
Христодул Костович Сичан-Николов с: отляво надясно д-р Елиас Ригс, д-р Албърт Лонг и Петко Р. Славейков в Цариград, като преводачи на Библията. Около 1864-1865 г. Сн. БИА-Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“
За своето време Фотинов оказал съществено влияние върху редица български възрожденски дейци. От него Раковски възприема основните му концепции върху българската история. В своята търговска кореспонденция Фотинов е във връзка с най-известните представители на българската интелигенция, поддържа връзки с Авксентий Велешки, Иларион Макариополски, Гаврил Кръстевич, Райно Попович, Захари Круша и др. Изследователите на неговата дейност изтъкват заслугите му за първото печатно издание на История славянобългарска на Паисий Хилендарски – „Царственика“, отпечатан в Буда(пеща) през 1844 г. от дупничанина Христаки Павлович. Негов първообраз е преработена Паисиева история в ръкопис, който Фотинов занесъл в Търново две години по-рано при пътуването си за събиране на абонати с пробния брой на „Любословие“.
Преподавателската дейност на Константин Фотинов е недооценена от историците на българското образование. Наред с кафе, захар, розово масло, дървен материал, смокини, хайвер и хартия той осъществява и пласмент на учебни помагала, с които снабдява отделни български учители и училища, защото търговската дейност му осигурява контакти с редица български селища. От 1824 г. той се занимава с преводи на учебници с цел работа като учител. Най-новите изследвания дават друга характеристика на неговото училище в Смирна – всъщност става въпрос за две училища. Вероятно още от 1825 г. той ръководи частно училище за подготовка на големи ученици за преподаватели по взаимоучителната метода, която той усвоил в Смирна. Смята се, че от 1828 г. Фотинов ръководи и начално взаимно славянобългарско училище с 200 ученика от българската общност в Смирна и от редица български градове, включително от Самоков. Едновременно с това работи от 1842 г. и като преводач и учител по гръцки език във Френското консулство в Смирна.
Неговият учебник по география „Землеописание“ имал огромен успех в набирането на над 1800 спомоществователи. Списъкът на самоковските абонати наброява 103, а на подпомогналите финансово неговото издаване – 88, сред тях монахини, свещеници, учители, ученици, зографи, джелепи, абаджии, търговци. Известният български фабрикант Добри Желязков поръчал 100 екземпляра за Сливен, а спомоществователите в Габрово били над 200. „Землеописанието“ се отличава от предишни учебници по картите и илюстрациите, които будели голям интерес у читателите. В него Фотинов публикувал и собствени материали освен преведените от гръцки език. За нас са от особен интерес описанието му на Самоков и списъкът на неговите абонати. Екземпляр от този учебник може да се види в експозицията на музея, сред малката колекция издания на Фотинов, които се радват и днес на интереса на посетителите.
Преди 120 години в Самоков се стича българският политически и интелектуален елит, за да отбележи 50-годишнината на българската журналистика и да отдаде почит на нейния основоположник. През следващата 2015 г. се навършват 230 години от рождението на Константин Фотинов. Да се надяваме, че културната общественост на града ни и институциите ще предприемат своевременно подготовката на това събитие на подобаващо надпровинциално ниво. Защото какво би била българската културна история без името на Константин Фотинов!
Текст: Невена Митрева
Фотограф: Любомир Николов
Сайт публикация: Десислава Каназирова
Препоръчителна литература:
Шишманов, Иван. Константин Г. Фотинов, неговият живот и неговата дейност. – В: Сборник НУНК, 11, 1894
Юбилеен сборник по случай петдесетгодишнината на българската журналистика и честването паметта на основателя й Константин Фотинов, Пловдив-София, 1894
Данова, Надя. Константин Георгиев Фотинов в културното и идейнополитическото развитие на Балканите през XIX в. С. 1994
Архив на Константин Георгиев Фотинов Т.1. Гръцка кореспонденция. Разчитане, превод на български , коментар и предговор Надя Данова, С., 2004.
Архив на Константин Георгиев Фотинов Т.2. Българска кореспонденция. Съставител Елена Садковска, С. 2012
Кларк, Джеймс Франклин. Американците откриват българите, С. 2013
галерия × май 2014 × музей × награда Захари Зограф × национална награда × Новини × отворени врати × самоков
Приятели, винаги около професионалния ни празник - 18-ти май, в нашия град всяка година се провежда церемония по награждаване на най-добрия български живописец.

Награждаването и тази година със статуетка и парична награда ще бъде в залите на Художествената ни галерия. Сред официалните лица присъстват кмета на Самоков, представители на СБХ и др. Поканени сте и всички, Вие, на 16-ти май /петък/ от 17.30 ч. да разгледате авторската изложба на наградения художник. В залите ще може да видите и наградените картини на художниците от предишните години.
Вече втора година се провежда и конкурс за детска рисунка "Захари Зограф". Ще видите изложба и на най-добрите детски творби.
След това по традиция се поднасят цветя на паметника пред музея на патрона на тази национална награда - Захари Зограф.
Похвално и достойно е това културно събитие от национално значение, което се провежда всяка година в нашия малък град. Браво на управниците ни, на културните стожери в града, на всички съмишленици, приятели на музея, библиотеката, културата. Продължавайте все така и нека Самоков се гордее със своята история, не само с миналото си, но и със своето настояще.
Честит празник и на всички от музейната редколегия в общината и в страната.
Бъдете живи, здрави и все така професионално креативни.
На 18-ти май /неделя/ музеят обявява отворени врати за своите посетители и туристи на град Самоков и околността. Заповядайте в почивния ден да се запознаете и с постоянните ни експозиции в музейните ни зали. Входът е свободен.
варна × военноморски музей × изложба × музей × Новини × самоков × светци-воини × щампи
По случай Деня на храбростта и Празника на Българската армия - 06 май, Гергьовден, колекция от възрожденски щампи на музея гостува на Военноморски музей Варна в рамките на изложбата "Светци-воини". Тя ще бъде открита днес от 11.00 ч. в зала "Морски сговор" - Варна.
снимка: www.museummaritime-bg.com/Novini/new09.html
Колекцията от възрожденски щампи на музея е една от най-големите в България и е представителна за развитието на графиката на Балканите през XVIII и XIX век. Възрожденските щампи са ценни произведения на изкуството и исторически материал за духа на епохата и за контактите на българите с постиженията на западноевропейското изкуство. Те успешно замествали скъпите икони и били донасяни в Самоков от поклонници до Света Гора, Ерусалим, Русия, Рилски манастир и други свети места.
В изложбата участват и щампи, отпечатани в Самоков, където освен печатницата на Никола Карастоянов работи и малка печатница за медни гравюри.
Една от най-ценните щампи в изложбата е "Свети Архангел Михаил мъчи душата на богатия", която е характерен първообраз на светеца, изобразяван от самоковските зографи в много български църкви и манастири.
Н. Митрева
уредник експозиции
музей самоков × Новини × почивни дни × работно време
Здравейте, приятели.
Искаме да Ви уведомим, че музеят ще работи и по време на почивните дни от първи до шести май със следното работно време:
от 08.30 ч. до 12.00 ч. и от 13.00 ч. до 17.30 ч.
Музеят работи и в другите съботи и недели.
Музеят работи и в другите съботи и недели.
Заповядайте при нас и разгледайте не само постоянните ни експозиции, но и временната ни изложба за първите фотографи в България. Очакваме Ви. :)
музей × Новини × празник × самоков × трети март
Скъпи съграждани, да ни е честит националният празник 3-ти март.
В чест на празника музеят обявява Ден на отворените врати. Заповядайте! Във фоайето на музея ще бъде изложено знамето на самоковското поборническо дружество. В постоянната ни експозиция може да разгледате витрината посветена на Освобождението, в която сме изложили и заслужилите техни ордени, медали и автентични оръжия.
В чест на празника музеят обявява Ден на отворените врати. Заповядайте! Във фоайето на музея ще бъде изложено знамето на самоковското поборническо дружество. В постоянната ни експозиция може да разгледате витрината посветена на Освобождението, в която сме изложили и заслужилите техни ордени, медали и автентични оръжия.
мартеница × музей × Новини × първи март × самоков
1913 × 22-ри пехотен тракийски полк × битка × Булаир × музей × самоков
Ежегодното отбелязване на годишнина от Булаирската битка ни дава повод да опресним колективната памет с конкретни имена и факти, да я обогатим със снимки от фондовете на музея на Самоков. Патетичната реторика на тържествата може би няма да са достатъчни за бъдещите поколения. Те трябва да направят своя прочит на историята на Балканската война с помощта на автентични документи и семейни реликви.
Самоковски фамилии са дали на българската армия 11 генерала, един адмирал и един контраадмирал, участници във войните за национално обединение. За героизма на самоковци в Булаирската епопея е писано много, но днес говорим недостатъчно за командирите и офицерите, чиито имена са или забравени, или заклеймени като царски офицери.
Генерал Тодор Кантарджиев в своята книга за Чакър войвода ни е оставил списък на 10 генерала от Самоков за периода от Освобождението до Втората световна война. Малко или много за един град като нашия са тези генерали и един адмирал за около 60 години от новата ни история, не е толкова важно. Към тях трябва да прибавим още няколко имена. В музейните архиви са запазени малко снимки, подарени от времето, когато тези личности не са били изгубени за историята на Самоков. Когато Сливница, Булаир и Криволак не са само география, защото във всяко самоковско семейство е имало живи участници в тежките боеве или оставили далеч костите си бащи и деди. Тогава на никой не му е идвало на ум да подмени името на ген. Георги Марчин, доброволец в Руско-турската освободителна война и автор на книгата “Участие на българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878 г.”, с това на унтерофицера от руската армия Антон Марченко, първия знаменосец на Самарското знаме. Романтизмът в историята понякога води до волни и неволни фалшификации с непредвидими последствия. Веднъж изтрити от историята като врагове на определена политическа върхушка, героите от историческите битки са се превърнали в генерали, проиграли националната кауза. Те обаче заслужават своето място в историята на Самоков с всички свои възходи и падения.
Х. Зафир х. Митов от Самоков, бояджия, около 1902 г.
Една самоковска фамилия ще остане в историята на Българската армия със синове, внуци и правнуци офицери, между които двама генерала, – част от голямото число самоковски младежи, посветили живота си в служба на родината в офицерски чинове. Това е семейството на Хаджи Зафир Хаджимитов и Хаджи Мариола, по баща Иван Смрикарова, и синовете им Захари, Георги, Тодор, и Александър Митови. Военната кариера на братята е пример за образцова биография на българския офицер.
о.з. ген. Георги Митов (вторият от дясно наляво) със семейството на Петър Хр. Чобанов и Любица Митова-Чобанова, около 1914 г. Възрастната жена е вероятно х. Мариола Хаджимитова, майката на генерала. Първият вдясно – бъдещият кмет Васил П. Чобанов, завършил в Берлин и Дрезден финанси, администрация и музика.
Сн. Исторически музей Самоков
Сн. Исторически музей Самоков
Ген. Георги З. Митов (1862-1925) е произведен в чин генерал-майор в навечерието на Балканската война. По време на войната е командир на 3-та бригада на Втора пехотна Рилска дивизия (Пловдив, Пазарджик), която освобождава Кърджали и воюва при обсадата на Одрин.
Захарий Митов, 1913 г. Анотация: „На Георгий и Сарра за спомен от войната 1912/13 год. от Захарий“
Сн. Исторически музей Самоков
Сн. Исторически музей Самоков
За подполковник Александър З. Митов (р.1881 г.?) нямаме събрани данни. В курсиращите в Интернет генеалогии има противоречиви сведения за фамилията. Според тях майор Захария Зафиров Митов (р. 1860 г.) е баща на офицера Захарий Митов (р. 1882 г.), също участвал в Балканската война. В музея се съхраняват две снимки – един портрет на Захарий Митов във военна униформа от 1913 г. и една семейна, на която са и неговите синове – бъдещи офицери.
Семейството на Захарий Митов, подарена за „спомен на обичната хаджи мама“, 1905 г.
Сн. Исторически музей Самоков
Сн. Исторически музей Самоков
В различни изследвания на българската военна история могат да се намерят имената на офицери от Самоков. Един от тях, ръководил битката при Булаир, е полк. Тодор З. Митов (1865-1951), бъдещ генерал.
В История на 22-ри пехотен Тракийски полк, издадена през 1929 г. от Христо Захаренов, в навечерието на войната е публикувана заповедта на началника на Седма пехотна Рилска дивизия ген.-майор Тодоров от 26 септ.1912 г., след обявяване на мобилизацията, за съсредоточаването на дивизията за настъпление в Македония. Както е широко известно на самоковската общественост, 22-ри пехотен Тракийски полк е в състава на Втора бригада на дивизията с командир полк. Чилингиров. Самоковецът Полк. Тодор З. Митов е командир на Първа бригада на дивизията, в която влизат самоковският 7-ми полски артилерийски полк с 12 оръдия, 13-ти пех. Рилски полк (кюстендилски), 26-ти пех. Пернишки, 2-ри планински артилерийски с 12 оръдия, 5-ти конен полк с 1 ескадрон, 1-а, 2-ра и 3-та роти от 3-та погранична дружина, 13-та опълченска дружина и 1-ви бригаден лазарет. Дивизията настъпва на 5 октомври 1912 г., освобождава днешния Благоевград, и стига до Солун. А след това в уморителен марш се пренасочва към Голиполския полустров, за да спре настъплението на турската армия.
По време на боевете на Булаир, още на 24 януари 1912 г., полк. Тодор Митов е назначен за началник на цялото бойно разположение на Седма пехотна Рилска дивизия, спряла на 26 януари (8 февруари) настъплението на турската армия на най-тясната част на Голиполския полуостров, което е решаващо за обсадата на Одрин. Това е и историческата роля на самоковци в хода на войната.
Къде по време на Балканската война 1912-1913 г. воюват генералите от Самоков – настоящи и бъдещи?
По време на Балканската и Междусъюзническата война ген.-майор Христо Петрунов (1859-1937) е заместник инспектор на конницата и командир на Македонската полева подвижна конница. Ген.-майор Георги Марчин (1859-1930) е командир на Втора бригада на Осма пехотна дивизия. Двамата са сред доброволците, тръгнали с руската армия по време на Освобождението и са завършили първия випуск на Военното училище. Ген.-майор Димитър Перниклийски (1860-1936) е началник на артилерията на Първа армия с чин полковник. Произведен е в чин генерал-майор през 1917 г. Ген.-лейтенант Тодор Кантарджиев (1861-1945) е бригаден командир с чин полковник. Във войната участват и бъдещите генерали Сотир Маринков (1880-неизв.) и Владимир Танинчев (1882-неизв.). Генералът от конницата Николай Подгоров (р. 1887 г.) е в състава на 5-ти конен полк в битката при Булаир с чин поручик. Произведен в чин генерал-майор през 1936 г. Бъдещият адмирал Иван Вариклечков (1891-1974) е в бреговата охрана при Варна. Засега разполагаме с два обширни биографични очерка за ген. Кантарджиев и адмирал Вариклечков. В интернет могат да се открият биографиите на повечето самоковски генерали.
Със Самоков са свързани и имената на генерал-майор Захари Доспевски (1936г.), генерал Георги Михайлов и контра адмирал Валентин Паспалеев.
В боевете при Булаир участват и други офицери, родени или служили в Самоков. Имената на загиналите офицери и войници са увековечени на стелите на Читалището. За останалите живи трябва да пишем, но преди това да съберем техни снимки, спомени на наследниците и всичко, което ще помогне да бъде попълнена още една бяла страница в историята на нашия край – време на възторзи и поражения, на черни забрадки и ново поколение офицери, поели по пътя на бащите.
Ген. Георги Марчин
Сн. Интернет
Ген. Сотир Маринков
Сн. Интернет
Ген. Димитър Перниклийски
Сн. Исторически музей Самоков
Ген. Тодор Кантарджиев
Сн. Исторически музей Самоков
Ген. Христо Петрунов
Сн. Интернет
Ген. Николай Подгоров
Сн. Интернет
Адмирал Иван Вариклечков
Сн. Интернет
Сн. Интернет
Един от героите на Булаир
Роден в Самоков на 16.09.1865 г. в семейството на Хаджи Зафир Хаджимитов. Завършил Военното училище през 1885 г., произведен през август същата година в чин подпоручик. В Сръбско-българската война участва в сраженията при Брезник и Пирот като ротен командир във 2-ри пехотен полк.
Военната кариера на Тодор Митов продължава като командир на Радомирската опълченска дружина, на 1-ви, 4-ти и 3-ти конни полкове. След следване в генералщабни академии в Брюксел (Белгия) и Торино (Италия), в периода 1899-1906 г. заема длъжности началник-щаб на 1-ва бригада от 2-ра пехотна дивизия в Пловдив и началник-щаб на 3-та пехотна дивизия. През 1908 г. е произведен в чин полковник и от 1909 до 1912 г. е командир на пловдивския 9-ти пехотен полк. 1912-1913 е командир на 1-ва бригада от 7-ма пехотна Рилска дивизия.
В кратката пауза между войните 1913-1915 г. полк. Тодор Митов е командир на Шеста пехотна бдинска дивизия във Видин и началник на отдел Военноучебни заведения в щаба на армията. Произведен е в чин генерал-майор на 2 август 1915 г. През Първата световна война воюва като началник на Осма пехотна тунджанска дивизия при Скопие, Битоля, Охрид и при завоя на Черна. Според някои източници след тези битки ген.-майор Тодор Митов е изпратен през 1916 г. в запаса.
Генерал-майор Тодор Митов е кавалер на ордените "За храброст", "Свети Александър" и "За военна заслуга". През 1935 г. публикува статия за Булаирската битка.
Невена Митрева
Уредник Исторически музей
