Доктор Унтерберг - първият европейски лекар в Самоков
В историята на самоковския XIX век пришелецът Д-р Антон Унтерберг е една изключително интересна фигура. Той е първият лекар в Самоков с европейска диплома. Спокойно можем да го наречем пионер на модернизацията и европеизацията на града ни. За него знаем достатъчно благодарение на потомците му, някои от които носят името Подгорови. Д-р Унтерберг е сроден с видни самоковски родове, напр. със зографа Христо Йовевич, има делови отношения с еврейската общност и приятелски с турските власти.
Една космополитна личност, родоначалник на изтъкнати представители на българското буржоазно общество след Освобождението – офицери, генерал, лекар, агроном, директор на БДЖ, индустриалци и т.н. Някои от неговите потомци са сред най-активните дарители на музея в Самоков, като голяма част от даренията могат да бъдат видени в постоянната експозиция, уредена още през 1943 г.
Биографията на Д-р Унтерберг несъмнено ни препраща към темата за предмодерната традиция и медицината в Самоков, засегната само бегло от изследователите. Това предполага по-детайлно проучване на болниците в града както към църквите, така и към комплексите на джамиите, и практикуването на лекарската професия преди появата на лекари с европейско образование. Тук изключваме народната медицина на българите, обект на етноложки проучвания.
Медицината в ислямския свят, в това число и в Османската империя, се развива от античната и византийската медицина и се основава на учението на Гален, на Хипократ и на Авицена. В Средновековието тя полага основите на европейската медицина, чрез лекари и учени евреи и мюсюлмани. Въпреки това Западът е убеден, че опасността от заразни болести идва от Изтока, по пътя на търговските кораби и пътниците. Пандемиите са придружаващи явления на войните и също като османската заплаха са „бич божий“. От западноевропейска перспектива виновни са лошата хигиена, изостаналостта на Изтока и липсата на мерки срещу чумата, но били обвинявани и евреите, които от своя страна се разбягвали от страх и разнасяли заразата. Тази парадигма на западното мислене не отговаря на реалните мерки, вземани в империята срещу чумата и холерата, между които разлика се прави впрочем от средата на XIX в. Няма случай за епидемия да е обвинявано някое малцинство. В османските градове се е практикувала карантина, забраняваща да се напускат или посещават заразени области. Мюсюлманите са вярвали, че болестта е дадена от бога и бягството от заразения град не е изход. Въпреки този религиозен аспект затварянето на градовете е препятствало разнасянето на заразата. Друга интересна мярка е раздаване храна на бедните – предимно месо. Това е засвидетелствано и в нашия град от еврейския хронист, който разказва именно за напускането на града от българи и евреи и оставането на турците по домовете им.
Д-р Антон Унтерберг, 70-те години на XIX в., фотограф А.Н. Стоянов, Белград, вероятно фотографиран от Иван Карастоянов при пребиваването му в Самоков през 1872 г., копие в архива на музея, дарение от братя Подгорови
За своята армия Османската империя подготвя способни военни лекари в медицинските си училища към джамиите още веднага след превземането на Константинопол. Известният османски пътешественик Евлия Челеби описва през 1662 г. медицинското училище към джамията на Баязид II, където учениците се позовавали на Аристотел, Платон и Гален. През XVIII в. лекари се обучават в медицинското медресе на джамията Сюлеймание в Истанбул. Османските хикими са всъщност лекари, практикуващи успешно напр. ваксинацията от едра шарка много преди европейските, карантината при чума и холера, както и дисекцията, и всякакви хирургически интервенции. Вече има и османски лекари, следвали във Виена или Венеция. Империята обаче изостава все по-явно от постиженията на европейската медицина.
От 1839 г. в Истанбул, в двореца Галата Сарай, основан от султан Баязид II през 1481 г. като гимназия, е създаден от австрийски лекари Медицински факултет по европейски, по-точно австрийски образец, който обучава лекари за армията и за държавни служби, включително и българи. Той обединява двете по-стари училища от 1827 г. – медицинското и хирургическото, в които се преподавало на френски, италиански и турски език.
Военен лекар в града ни е документиран през 1833 г. – това е д-р Манол Златков, както е установил в своя синтезиран преглед на здравеопазването през Възраждането Христо Темелски. Самият Д-р Унтерберг идва в града заедно с пашата още през 1840/41 г. като лекар на неговата болна жена. През 50-те години на XIX в. в Самоков живее и хирург – Георги Папазоглу, а бръснарят Ахмед Калфа продължава да вади зъби по традиционни практики. Хроника Арие съобщава, че през 1850 г. градски лекар е д-р Георги Манушев. За него Хр. Темелски обаче твърди, че се е обучавал при д-р Антон Унтерберг, който имал и помощници, като по този начин го нарежда сред самоуките „знахари“, сведение взето от ген. Подгоров. По данни от наследниците му обаче д-р Манушев е дошъл в Самоков от Цариград, където вероятно е завършил медицина във факултета на Галата Сарай и е получил докторска титла. Семейната сага разказва, че бащата Мануш е сърбин, а майката – акушерка. Името на д-р Манушев се среща и в турски документи, касаещи градската каса и заплатата на градския лекар. И той като мнозина пришълци попълва институцията на самоковския зет, като се жени за самоковката Севастия Дойнева. Негови синове са Антон Манушев, следвал финанси в Брюксел и министър на финансите през 1903 г., и Васил Манушев, завършил преди Освобождението земеделското училище в Табор, Австро-Унгария.
Градски лекар бил и д-р Атанас Манов със заслуги за борбата с шапа по овцете през 1866 г. Той е вероятно син на дарителя на новопостроената болница Мано Филипов (1859 г.), но и за този лекар нямаме други данни.
Д-р Антон Унтерберг е сред видните самоковци със свое място в историята на града. Константин Иречек (1899 г.) пръв от българските историци му отделя поименно място в историята на Самоков като основател на стъкларската фабрика. Историкът на Самоков Христо Семерджиев го титулова като първия лекар на Самоков.
Произведения от стъкларската фабрика на д-р Антон Унтерберг, сн. Архив на ИМ-Самоков
Извори за живота на Д-р Унтерберг дължим както на спомените на неговите потомци – Унтерберг-Подгорови, така и на известната Хроника Арие. Ролята на Д-р Унтерберг като наставник на местните предприемачи е подробно описана в Хроника Арие. Сведения за него е публикувал самоковецът проф. Васил Захариев в местния вестник „Само-ковъ” през 1935 г., които имал от сина на д-р Унтерберг Георги Антонов Унтерберг. Разполагаме и с подробна биография от неговия внук генерал Николай Георгиев Подгоров.
Забележителна личност, д-р Антон Унтерберг е споменаван и от някои пътешественици, посетили града. Въпреки повърхностния им поглед от западноевропейска перспектива, те дават интересни интерпретации за него. Американският протестантски мисионер Уилям Мериам, който през 1862 г. продавал книги за целите на евангелската пропаганда на Балканите, посетил града преди великденските празници, по време на голямото почистване на къщите. Той гостувал в дома на „един германски лекар – Антоник Алудеберг“, както е запомнил името на самоковския лекар, който приготвил лекарства за неговия слуга.
С французина Гийом Лежан Д-р Унтерберг е контактувал през 1867 г. като полиглот на немски, полски или френски език. В Самоков Лежан престоял четири дни и отразил впечатленията си с типичното френско недоброжелателно отношение към християните в Османската империя. Той решил да разследва една скандална случка и повикал при себе си лекаря, който бил отказал да освидетелства пострадалия. Едва ли визира някой „хикимин“, за какъвто той представя този „европейски лекар, поляк, който бил на същия ум“ като влиятелните и богати български чорбаджии, от които се страхували турските власти в града. Несъмнено става дума за д-р Антон Унтерберг, т.к. нямаме сведения за друг „полски доктор“ в Самоков по това време. Разбираемото пренебрежение на французина към състоянието на здравеопазването по нашите земи не отменя по никакъв начин обаче факта, че по същото време в града има болници и градски лекари. Изобщо темата за хигиената и борбата с болестите в Самоков е по-стара от навлизането на европейската медицина. Наличието на обществени бани и домашни в домовете на българи, турци и евреи, на централно водоснабдяване с над 100 чешми и отходна канализация са документирани още през XVI в. Това е една от причините за доброто здраве на местното население, засвидетелствано и от външни наблюдатели. Интересът на самоковци към съвременната им медицина наред с традиционните ръкописни Лековници като този на Янаки Тумпаров, обхваща и печатни издания като „Практическа медицина“ от 1854 г. в личната библиотека на Йоан Сахатчиев. Наред с дрогите, както наричали смеските от билки, които продавали евреите в своите дюкяни, в средата на XIX в. в Самоков има вече и аптека в модерния смисъл на думата, уредена от Д-р Унтенберг.
По данните от ген. Подгоров д-р Антон Йохан Унтерберг е роден през 1808 г. в Лемберг, Галиция, тогава част от разделена Полша в пределите на Австрия, сега Лвов в Украйна. Това е имперски град с университет, в който се преподава на немски език, чиито жители са евреи, поляци, немци, славяни и др. народности, поданици на Австрийската империя. Според внука си ген. Подгоров Д-р Унтерберг е поляк-католик, единствен син, чиито роднини, останали в Русия, носели името Подгорски. Дядо му бил лекар-медик, а баща му – окръжен управител на Лемберг, запасен капитан. Хроника Арие го разобличава като евреин, приел католицизма, чиито братя евреи живеели във Виена, защото фамилното име Унтерберг е широко разпространено. Изобщо в Хрониката се усеща липсата на симпатия към Д-р Унтерберг, изразена черно на бяло от хрониста.
Докторът е разностранно образован, свири на цигулка и пияно, рисува, занимава се с химия и физика, говори немски и полски език, турски и български, а вероятно и френски език. Завършва Медицинския хирургически факултет в Императорския университет на Лемберг през 1831 г. Препис-превод на дипломата му е предоставил в музея ген. Подгоров. Като австрийски поданик работи в голяма държавна болница във Виена. През 1833 г. е зачислен в турската армия като военен лекар по искане на самоковеца Мехмед Хюсреф Паша, тогава комендант на Белградската крепост, а по-късно управител на Босна-вилает с център Сараево. Това е времето, когато Сърбия е получила ограничена независимост през 1830 г., а в крепостта на Белград има турски гарнизон. Д-р Унтерберг следва пашата, чиято жена лекува, в Пловдив, във Видин и в Самоков, където тя умира. В Пловдив се жени през 1835 г., но жена му умира. През 1850 г. пак в Пловдив се жени повторно за Евтима Миткова. От първата си жена имал двама сина, починали млади. От втория си брак има двама близнаци – Константин, починал при раждането, и Георги, и още двама сина Никола и Димитър, и дъщеря Мария. От Виена той довел със себе си слугиня – австрийска славянска. Както е установил Хр. Темелски, той се е грижел и за работниците в железолеярните, което е видно от доклад на френски минен инженер от 1849 г.
От 1850 г. Д-р Унтерберг напуска военна служба и се установява окончателно в Самоков. Построява голяма къща на главната улица близо до Чорбаджийската фурна, където урежда аптека. Съпругата му Евтимица е първата жена-аптекарка в Самоков, а може би и в България. Първоначално аптеката била обслужвана от Георги Манушев. Лекарства поръчал от Виена. По-късно неговата аптека се е намирала в центъра на града и през 1883 г. сградата била продадена на Арие. На нейно място бил построен хотел „София“. В музея се съхранява кутия със 125 стъкълца за лекарства от тази аптека, подарена през 1943 г. от ген. Подгоров, както и снимки на двамата.
Евтимица Унтерберг (1831-1916), съпруга на Д-р Унтерберг, първата аптекарка в Самоков
Периодично в Хроника Арие се откриват записи, че лекар в Самоков е „Андонаки Унтерберг“. През 1852 г. той издал медицинско свидетелство на Челеби Йеуда Арие за оправдание пред пашата-областен управител на Нишкия вилает, че уж е болен и не може да се яви своевременно пред съда в Ниш. През 1869 г. една от снахите пожелала на раждането освен двете акушерки да присъства и Д-р Унтерберг, който обаче стоял в съседната стая, защото родилката се срамувала. Раждането минало добре, а присъствието на истински лекар говори за висока здравна култура сред местното общество. На следващата година същият пациент, вече наистина болен, бил прегледан от Д-р Унтерберг, който в момента бил единственият лекар в Самоков. Хронистът пише, че Йеуда нямал симпатии към „Андонаке“, но все пак се оставил да бъде прегледан и последвал съветите му да отиде на бани и да смени климата. През 1875 г. друг член на семейството бил посещаван всеки ден от лекаря и „трябвало да харчи много“, защото страдал от „много силна треска“. За сериозни операции представителите на това семейство ходели впрочем и до Виена.
Сериозна конкуренция имал Д-р Унтерберг в лицето на еврейските хикими. Известно е, че едно от първите занимания на членовете на фамилия Арие било приготовляване и продажба на лекарства под формата на „дроги и маджуни“ в един от магазините им. Хроника Арие разказва, че по селата се ширели „срамни болести“, а селяните се срамували да ходят на лекар, затова ги лекувал с някакво специално лекарство като „чист хиким“ Бехор Арие. Той ползвал медицинска книга, подарена му от еврейски лекар от София. Към 1872 г. Бехор приготвял и лекарство против треска от сулфат и азотна киселина и печелел по 5 франка на човек.
Хроника Арие допълва образа на Д-р Унтерберг като предприемчив човек, който убедил през 1858 г. Челеби Йеуда и Аврам Арие да построят заедно с каймаканина Ясим бей нова модерна пещ, „фабрика за желязо“, разрушена по заповед на самия бей заради страха от турците, собственици на мадани, които се страхували от конкуренцията. Този факт в Хроника Арие се потвърждава и от биографията, съставена от ген. Подгоров.
Според тази биография през 1851 г. Д-р Унтерберг купува място в местността „Динкята”, по пътя за Дупница, и построява стъкларска фабрика в съдружие с управителя на града Ясим бей. Майсторите заедно със семействата им довежда от Карлсбад в Австрия, днес Карлови Вари в Чехия. Фабриката произвеждала стъкло за прозорци и цели сервизи. Част от запазените у наследниците Подгорови и Унтерберг чаши, купи за сладко, подноси и вази, са дарени на музея.
Инициатор е на въвеждането на машинна обработка на вълната за нуждите на текстилната манифактура – абаджийството. Според ген. Подгоров е докарал от Брюн, днес Бърно, тогава част от Австро-Унгария, дарак за влачене на вълна и предачна машина. Според Хроника Арие обаче Ариевци са били собствениците на това предприятие, създадено през 1847 г. в местността Челик-хана по пътя за Драгошиново, а не лекарят Унтерберг. Машините били разрушени от разбунтувалите се жени. Както е известно, самоковските абаджии са шиели униформите на два корпуса от турската армия, което довело до тяхното забогатяване и влияние в политическия живот на града.
Според ген. Подгоров Д-р Унтерберг има заслуги за създаденото от Митхад паша занаятчийско училище в Княжево, което след Освобождението е преместено в Самоков. В Самоков е гостувал често Митхад паша, управител на Нишкия вилает (1860), на който е подчинен и Самоков, на Дунавския вилает (1864), в чиито територии нашият град е административна единица, и велик везир (1871, 1876). Отсядал е и във вилата на Арие в с. Драгушиново. Във фонда на музея имаме негови снимки, тип кабинет-портрет, подарени на Д-р Унтерберг.
Д-р Унтерберг донесъл първите фотоапарати за Иван Доспевски и Димитър Германски, бъдещи кметове, фотографи с фирмени знаци на паспарту. Това сведение от биографията му не се подвърждава от други документи или спомени.
Има принос и за преподаването на немски език в Девическия манастир, където настанил като монахиня дъщерята на своята слугиня. С тази немскоговаряща монахиня са се срещали двете известни английски пътешественички Макензи и Ърби през 1862 г. Те пишат, че монахинята е австрийска славянка, дошла от Виена с майка си, която била слугиня на един немски лекар. Несъмнено става въпрос за Д-р Унтерберг, което се потвърждава и от Хроника Арие.
Кибритената кутийка, сн. Архив ИМ-Самоков
Пак според ген. Подгоров около 1870 г. на мястото на стъкларската фабрика е построена фабрика за кибрит „пали-дръвца”. Специалист бил Франтишек Кеберле, чех, повикан от Д-р Унтерберг, който по-късно станал неин собственик. Такава фабрика наистина получава разрешение от Самоковска община за производство на кибрит през 1880 г. като „Българска фабрика за пали-дръвца“ Самоков „Кеберле&Мървик“. В експозицията на музея имаме кибритена кутийка с цилиндрична форма, с този надпис и панорама на Самоков. Историята на тази фабрика също лежи в плоскостта на легендарното, що се касае до нейния основател и годината на основаване, което е особено важно за индустриалното развитие на „западналия“ след Освобождението град.
Д-р Унтерберг е награден от султана с орден Меджидие за заслугите си като предприемач, а може би и като лекар. С този орден той се е фотографирал. Съхранявал се е у една от внучките му. Умира при влизането на руската армия в Самоков през декември 1877 г. и е погребан в двора на църквата „Св. Никола”.
Ген. Подгоров е изказал своето предположение, че в историята на българската индустрия името на неговия дядо не се споменава, защото са го мислели за чужденец. Може би това е причина част от неговите наследници да преведат фамилното си име на български език като Подгорови.
Георги Антонов Унтерберг (1854-1932), почетен гражданин на Самоков, директор на БДЖ
Синът Георги Унтерберг се появява в някои източници за историята на БДЖ като чужденец, защото баща му бил поляк, въпреки че е роден в Самоков и майка му е българка.
Синовете на д-р Антон Унтерберг са високообразовани, немскоговорящи, т.к. баща им е довел немски учител за децата си, както пише и в Хроника Арие. След Освобождението те са сред заслужилите самоковски граждани, с принос в развитието на нова България.
Георги Антонов Унтерберг (1854-1932) е учил в Католическия пансион (1867 г.) и завършва гимназия в Пловдив. И в неговите биографични данни се появяват някои фрапиращи неточности. Ако годината му на раждане е вярна, то излиза, че са го оженили около 1870 г. на 16 годишна възраст. Високото образование и владеенето на немски език са явна предпоставка за работата му в Барон-Хиршовата железница Цариград-Пазарджик и след Освобождението през София до Виена. Дълги години е началник на гара София. През 1906-1907 г. е главен директор на Български държавни железници, макар че през Самоков не минава влак! Той е почетен гражданин на Самоков. Съпругата на Георги е Фоника, дъщеря на зографа Христо Йовевич. Така Д-р Унтерберг е сроден с най-видните самоковски български фамилии. Генерал Николай Подгоров е син на Георги Унтерберг.
Никола Антонов Унтерберг (р. 1857) също учи в Католически пансион и гимназия в Пловдив, следва и завършва през 1883 г. медицина в Мюнхен и става най-добрият гинеколог в София. Д-р Н. Унтерберг е награден с орден за храброст „Александър“ V степен за участие в Сръбско-българската война през 1885 г.
Димитър Антонов Унтерберг (р. 1866) завършва земеделско училище в Ландсберг и агрономство в Мюнхен.
Семейството е имало вила в новооткритата през 1889 г. Белчин баня.
Днес няма наследници по мъжка линия, които да носят името Унтерберг или преведеното на български език – Подгорови. Къщата на Д-р Унтерберг в Самоков е паметник на културата с местно значение. Намира се на главната улица „Цар Борис III”, която така и не беше превърната в „туристическата променада на Самоков“, въпреки че там са били домовете на най-видните самоковски възрожденци. Днес тази наситена с история къща е частна собственост в критично състояние. Името на Д-р Унтерберг не беше изписано на плочите с видни личности, погребани в двора на църквата „Св. Никола“. Няма улица на негово име.
Тити Подгорова, дъщеря на ген. Подгоров (седналата), и Росица Тренкова, 1945 г. Сн. от Росица Тренкова
В експозицията на Музея на Самоков има няколко реликви, които позволяват неговото име да не бъде забравено. За голямо съжаление самоковските българи на османска служба са табу за местните исторически изследвания, вероятно считайки ги за ренегати. Техните наследници не са оставили спомени или не са предоставили документи в съответен архив или музей. Или ние, местните историци, не сме ги издирили и използвали. Техните снимки с фесове все още смущават нашето национално чувство въпреки заслугите им за модернизацията на самоковското общество.
Невена Митрева
Уредник в музея
.jpg)
2 Comments
Обычно хозяева вебсайтов выбирают 1-2 приоритетных канала, которые обеспечивают плавное сколько стоят ссылки для продвижения сайта повышение количеству ссылающихся доменов и занимаются иными задачками. Такой подход невероятно именовать неверным, хотя не запамятовывайте, именно машины посмотрят за любым планом и выписывают «штрафы» при мельчайшем недоверьи на непорядочную забаву.
ОтговорИзтриванеСсылочное продвижение — это метод SEO купить ссылки для продвижения сайта в яндексе, направленный на получение ссылок на интернет-сайт из различных источников. Также его именуют внешней оптимизацией, или линкбилдингом (merge building), иными текстами построением ссылок.
ОтговорИзтриване