Зографът Никола Иванов Образописов (1829-1915)

Никола Образописов - седналият в дясно, със семейството си, Пирот 1873 г. 

Никола Иванов Образописов е един от видните възрожденци-будители на Самоков.  Роден е на 7 август 1829 г. в Самоков, син на зографа Иван Иконописец и самият той зограф, патриот и борец за независима българска църква и за чистота на българския език. Неговата водеща роля в епохалните народни вълнения за изгонване на гръцките митрополити от катедрата на Самоковска епархия  с възгласи „некеме гръчки”, е отдавна оценена от историците на Самоков.

Географията на неговата художествена дейност обхваща района на Самоков – изографисва напр. новата църква на с. Белчин; рисува икони и стенописи за църкви около Дупница – с. Сапарево, Ресилово, Овчарци; работи за църкви в Трън, Пирот, Плевен, Долни Лозен, Софийско, Радомир, Панагюрище и др. Изписва Бельова църква в Самоков (1869 г.) и извършва реставрация (поправка) на стенописите в откритата галерия на главната църква в Рилския манастир. Негово дело са гербовете на славянските народи на иконостаса й. За Пловдивското изложение през 1892 г. рисува христоматийната картина „Селско хоро от Самоковско”, както и „Бельова църква” и икона на Св. Иван Рилски. Рисува по фотографии свои кавалетни автопортрети и по спомен портрета на Иван Иконописец-Баща, подарени на музея от сина му Борис Образописов през 1947 г.

В Самоков е запазено ценно материално свидетелство – Образописовата къща, принадлежала на едни от най-изтъкнатите представители на Самоковската художествена школа – зографите Иван Николов Иконописец (1795-1854) и сина му Никола. Според изследователката на творчеството на Никола Образописов Евдокия Петева-Филова (1901-1973) тази къща е построена или купена от Иван Иконописец – Баща и е родната къща на Образописов-Син, който я е възобновил, разширил и украсил със стенописи. В своята монография тя цитира спомени на дъщерята на Никола Образописов, Райна, 85 годишна, с която се е срещала по време на своето изгнание в Самоков (1957-1973). В монографията е публикувано пълно описание на къщата и двора. В този период (50-60 г. на XX в.) вече е била разрушена частта с кьошката (балкон) и стаите от източната страна. Според Райна: „Дворът на къщата ни беше голям, с кладенец, с много дървета и пъстри цветни лехи и чемшири. От всички страни бе заграден със зидани варосани дувари”. Тези стени на дуварите са били изписани с екзотични пейзажи, сцени от Езоповите басни и др. Според дъщерята от пътната порта до бунара (кладенеца) били нарисувани фигури на музиканти във френска военна униформа, които свирят на духови инструменти със странни форми – змии, птици, дракони. До самия вход на двора, откъм улицата, е имало яхър (конюшна, обор), а също и дюкян (магазин), в който Образописов продавал икони и щампи. Днес е запазена само част от стенописната украса на къщата. Архивни снимки дават представа за цялостния вид на къщата. Според Райна Образописова запазената днес част от къщата е строената от Никола Образописов. Тя я нарича „горната част на къщата”. Във входното антре са запазени стенописи (разкрити вероятно при една от реставрационните дейности). Интериорът на къщата също е описан в монографията. Стенописната украса е характерна за възрожденските домове не само в Самоков, но тази е дело на самия собственик – зограф и портретист. Има зидана стенна печка (джамал) с кахлени панички и хамам (домашна баня). Петева-Филова е заснела и публикувала и дърворезбените вградени долапи (в Самоков се наричат с турската дума юклук), и иконостаса; вътрешен изглед на къщата с печката и врата с орнаменти, характерни за самоковските къщи. Вратите са били с декоративни пана, както личи от архивните снимки. Запазени са и част от капаците на прозорците, които се отварят нагоре и надолу, характерно за самоковския дом от възрожденската епоха.

 Запазената строителна субстанция е изключително ценна с автентичните си части, с хамама, стенната печка и особено с т.н. мутвак – кухненската част на къщата. Не е случайно, че източната част на къщата е срутена – тя,  е или от края на XVIII в., или от началото на XIX в., ако приемем, че роденият в с. Продановци Иван Николов Иконописец е купил готова къща при идването си в Самоков.

Освен като автентичен архитектурен и художествен образец къщата е исторически натоварена с историята на една цяла епоха – националните борби за независима българска църква, пряк участник в които и водач е Никола Образописов; Самоковската художествена школа като емблематична проява на Българското Възраждане; съхраняваните в музея ни дарения от сина Борис Образописов: пълното зографско ателие, портрети, рисунки, щампи, икони, снимки и пейзажи.

При първото преброяване на населението на Самоков през 1878 г. семейството е записано с фамилията Консулови. Тя идва от името, с което наричали Никола Образописов – Консула. Той се обличал с униформа, шита специално за него, която приличала на униформите на френските и австрийски консули и по време на многобройните пътувания му осигурявала „дипломатически имунитет”. С тази униформа го познаваме от двата му автопортрета в експозицията на музея.

Домът на Никола Образописов е обявен още през 1928 г. за старина, през 1972 г. получава статут на паметник на културата с местно значение, а през 2008 г. – статут на архитектурно-строителен и художествен вид с категория национално значение.

Къщата е в плачевно състояние въпреки спорадичните опити за реставрация. Престъпна небрежност е да оставим този ценен свидетел на една епоха да се руши, още повече че наскоро през двора на къщата беше прокарана улица въпреки високия й статут на културно-историческо наследство.

     В Самоков няма нито една къща-музей на виден будител. Всички усилия на местната власт да възстанови този безценен паметник на местната идентичност чрез проекти, финансирани по програми, потъват в бюрократичната машина на държавните институции. Не е ли време този въпрос да бъде поставен отново на дневен ред? Къщата е в плачевно състояние въпреки спорадичните опити за реставрация. Престъпна небрежност е да оставим този ценен свидетел на една епоха да се руши, още повече че наскоро през двора на къщата беше прокарана улица въпреки високия й статут на културно-историческо наследство.

Невена Митрева - уредник

0 коментара