• Начало
  • Информация
    • Работно време
    • Вход и цени
    • Образователна програма
    • Исторически календар
    • История на музея
    • Колектив
    • Връзка с нас
    • Музейни издания
  • Забележителности
    • Девически манастир
    • Митрополитска църква
    • Църквата Св. Никола
    • Бельова църква
    • Долномахленска църква
    • Еврейското наследство
    • Османско наследство
    • Културни институции
  • Експозиции
    • Карта музейни обекти
    • Исторически музей
    • Художествена галерия проф.Васил Захариев
    • Байракли джамия
    • Графична база - Есова къща
    • Доспевска къща
  • Дигитална библиотека
    • ОЧАКВАЙТЕ
    • Ръкописи от Самоков в Зографската стая
  • Уникални факти
    • Природата
    • Историята
    • Образованието
    • Духът на Самоков
    • За първи път
    • ХХ век
  • Правила за съдържанието
  • Игра с карти за вход за 2021 г.

Исторически музей - Самоков





       По традиция и тази година на първи ноември Община Самоков удостоява с почетен знак съвременни будители със заслуги към развитието на културния живот в Самоков. Тази година отличени бяха нашата бивша колежка Невена Митрева и нашият дългогодишен колега и приятел на музея доц. д-р Константин Рангочев.




      Почетните знаци връчи председателят на Общинския съвет Силвия Стойчева. Поздравление получиха и от кмета на Общината. Присъстваха културни деятели, учители, ученици, граждани, медии...
 


 Невена Митрева е дългогодишен музеен специалист с голям принос към издирвателската работа относно историята на Самоков. Тя е автор и съавтор на много от музейните ни издания - "Хроники и пътеписи за Самоков", "Поздрав от Самоков", "Златен Извор", "От Чамкория до Боровец", "Пътеводител Самоков", изданията от поредицата "Галерия самоковски художници" и др.... 
   






  Доц. д-р Константин Рангочев е преподавател по „Средновековие и сакралност” в катедра „Кирилометодиевистика” към СУ „Св. Климент Охридски”. Той е дългогодишен научен колега и приятел на музея. С асоциация "Онгъл" и екип допринасят за задълбочена изследователска етноложка дейност и проучвания на територията на Самоков и околността.
       За тържественото настроение се погрижиха вокална група "Медени звънчета" с ръководител Даниела Георгиева към ОУ "Митрополит Авксенти Велешки" и саксофонистът Сергей Сергеев.

снимка: Веска Тодорова - PR Община Самоков
Share
Tweet
Pin
2 Comments
През 2017 г. отбелязваме 180 години от рождението на първия и последен митрополит на Самоковска епархия след учредяването на независима българска църква – Българската Екзархия.
Митрополит Доситей Самоковски е забележителна личност в историята на Българската православна църква. Роден е в София на 8 януари 1837 г., светското му име е Димитър Стойчев. Свързан е със Самоков чрез своя пръв учител. Бъдещият самоковски митрополит е ученик на самоковеца Захари Попхристов Икономович Круша, главен учител на Софийското класно училище в периода 1939-1852 г.
С препоръките на дякона на софийската митрополия Антим, грък от Цариград, Доситей учи в периода 1855-1862 г. в семинарията на остров Халки (Хейбелиада, вторият от Принцовите острови в Мраморно море, днес квартал на Истанбул). Това е основното учебно заведение на Цариградската Вселенска патриаршия. Халки е даден от султана на Вселенската патриаршия и е бил обитаван само от монаси. На острова има 3 православни манастира и 2 православни църкви.
В Семинарията на Халки са учили известни български възрожденски дейци, а Неофит Рилски е бил неин ректор в периода 1848-52 г.


До избирането му за самоковски митропорит ръкоположеният в йеродяконски чин Доситей е помощник-секретар, а като архимандрит – главен секретар на Цариградската патриаршия. От наша гледна точка днес трудно бихме разбрали мотивите му да се откаже от привилегиите на високото си положение и да дойде в Самоков.
С учредяването на Българската Екзархия през 1870 г. и приемането на нейния устав на 14 май 1871 г. се решавала и съдбата на Самоковска епархия. Тя трябвало да бъде слята със Софийска, но заради приноса на самоковци в църковните борби се взело компромисно решение – това да стане след смъртта на нейния архиерей. Това решение не минало без натиск от самоковци, като Захари Хаджигюров изтъкнал, че самоковци първи повдигнали църковния въпрос и затова първи ще изберат свой митрополит.

Страница от брошурата „Черти от живота и деятелността на Н.В.Пр. Св. Самоковски митрополит Доситей“, 1897 г.

Както е известно, на 12 февруари 1872 г. за пръв български екзарх е избран видинският митрополит Антим, като седалището на Българската Екзархия до Балканската война през 1912 г. е в Цариград.
Първият епископ, ръкоположен от Българската Екзархия на 5 май 1872 г. в българската църква “Св. Стефан” в Цариград, е Архимандрит Доситей, заемащ дотогава високия пост главен секретар на Цариградската патриаршия (1863-1870 г.). Той се отказва от високото си положение в йерархията на Вселенската патриаршия, за да дойде в Самоков.
Придружен от Захари Хаджигюров и Марко Балабанов, той тръгнал от Цариград с параход по Черно море за Варна, оттам до Русе с влак, където се представил на валията (губернатор, управител). В София се представил на мютесарифина (турския окръжен управител). Там го посрещнала и специално изпратената от Самоков делегация. На 14 ноември 1872 г. е посрещнат изключително тържествено в Самоков. Шествие се насочило към софийското шосе, като учениците пеели училищни и народни песни. Учителят Георги Капанов произнесъл прочувствена реч. Митрополит Доситей отслужил в Митрополитската църква молебен и произнесъл кратко тържествено слово.
В една популярна версия на това посрещане пише, че камбаните на църквите в Самоков биели тържествено. За съжаление трябва да припомним нелицеприятната истина, че до Освобождението църквите в града ни не са имали камбани. Камбана е имал само механизмът на Часовниковата кула, който биел часовете по европейско време. Митрополитската църква е имала желязно клепало, което да не се чува в турските махали. Камбанарията на Митрополитската църква е построена през 1892 г., като Митрополит Доситей се е грижел да бъдат благоустроени църквите съгласно новия закон за благоустройството на Княжество България. >През 1875 г. Митрополит Доситей е избран за член на Светия синод на Българската Екзархия в Цариград, а след детронирането на Екзарх Антим е кандидат за екзархийския престол. В най-тежките и съдбоносни години за църквата и българския народ той с достойнство носи тежкия кръст на духовен водач. Преследванията на По време на Руско-турската война 1877 г. неговата дипломатичност допринася да бъде спасен Самоков от разорение. В устройството на българската  държава след Освобождението взема участие и духовенството. Метрополит Доситей е депутат в Учредителното събрание 1879 г., където той влиза по право като член на висшето православно духовенство.
Избраният епархийски съвет в Самоков сложил ред в училищните и църковните дела на епархията. Благодарение грижите на митрополит Доситей е изпълнено завещанието на Митрополит Авксентий Велешки и през 1876 г. било открито богословското училище в Самоков в новата училищна сграда. В новопостроената му сграда се помещават освен това класното мъжко и класното девическо училище. До началото на ХХ в. Самоков продължава да бъде образователен център, привличащ семинаристи от цялата страна. Богословското училище имало висок статут, управлявано е от ректор и от него излизат бъдещи политици и интелектуалци – академик Тодор Самодумов, проф. Васил Стоин, академик Николай Райнов, Сирак Скитник, ген. Коста Николов, както и висши духовници: Екзарх Стефан (от 1945 до 1948), Охридски митрополит Борис (от 1910 г.), Старозагорски митрополит Павел (от 1923 г.), Врачански митрополит Климент (от 1914 г.), Русенски митрополит Михаил (от 1927 г.), Варненски митрополит Симеон (от 1872 г.), Неврокопски митрополит Макарий (от 1916 г.).

Семинаристи III курс в Духовната Семинария в Самоков, 1897 г.

Самоковският митрополит Доситей е член и секретар на Светия Синод в тежките 1875-1878 години и негов председател от 1892 г. до 1900 г. Той е председател на комисията по превода на Библията на съвременен български език. Както е известно, Самоков е център на американската протестантската мисия и една от задачите на митрополита е да противодейства на пропагандата на евангелските мисионери в епархията. В своето 35-годишно служение митрополит Доситей ръкополага абсолвенти на Богословското училище и епископи, участва в избора на митрополити. Той е неизменно сред своето паство, особено при освещаването на новопостроените училища и църкви в епархията, при чествания и празненства. На 25 май 1897 г. самоковци организарит юбилей за своя митрополит – 25 години служение. През 1901 г. вече болният митрополит се завръща от София в Самоков. С неговата смърт на 14 юни 1907 г. самоковци загубиха и един от символите на града – Самоковска епархия като център на вярата и езика е присъединена към Софийска епархия. Малко по-рано, през 1903 г., в София е преместена и Самоковската семинария.
Митрополит Доситей Самоковски е една от забравените личности на Самоков . На негово име има улица в града, но малко хора знаят кой е той. Къщата на владиката на Главната улица е запазена, но на нея няма паметен знак. В завещанието си той оставя средства за църквите и училищата и така се явява и сред имената на дарителите.
Погребан е в двора на храма „Св. Никола” в Самоков, там където са почивали костите на видни и заслужили самоковци.

Самоков издава на плакат Програма за реда по погребението на 16 юни, която дава представа за организацията и значимостта на събитието. Шествието тръгва от Митрополитската църква до главната улица „Александрова“ към църквата „Св. Никола“ при следния ред: църковният хор, църковните хоругви в траур, ордените на митрополита, част от духовенството с кръста, Софийският митрополит Партений с духовници пред покойния митрополит, роднини, специални гости, офицерството с чиновническото тяло и общинският съвет, дружествата и еснафите със своите знамена в траур, гражданки и граждани, учители и ученици паралелно от двете страни на шествието. Евангелието и части от богослужебното облекло на Митрополит Доситей, както и неговия портрет, рисуван посмъртно от последния самоковски зограф Михал Белстойнев.

За всички, които се интересуват, в експозицията на музея могат да видят короната, евангелието и фотографски портрет на Митрополит Доситей Самоковски, както и подробна мултимедийна презентация за историята на Самоковска епархия.

Запазените снимки, които публикуваме, са също безценни за историята на нашия град. Те са от фонда на Исторически музей-Самоков със запазени права за ползване. Моля цитирайте ни! Добре е да се знае къде се намират забравените реликви от нашето минало!


Черти от живота и деятелността на Н.В.Пр. Св. Самоковски митрополит Доситей, излъчени от сп. „Български църковен преглед“, С., 1897 – библиографска рядкост.

Текст: Невена Митрева

Фотообработка: Любомир Николов

Интернет публикация: Десислава Каназирова


Share
Tweet
Pin
No Comments

Преди една година ни напусна Мария Йончева – един от последните възрожденци на Самоков. Тя ни остави безценни изследвания и богат архив. Завеща ни и своята любов към колективната памет и нейните веществени носители, към историята на града и родствените връзки на старите самоковци.
Почивай в мир, Мария!

БИОГРАФИЧНИ  ДАННИ ЗА   МАРИЯ  ХРИСТОВА  ЙОНЧЕВА (1926-2014)

Родена на 18 януари 1926 година, понеделник в 8:30 часа. След  5-6 минути се ражда и близначката й Спасия.  По това време семейството живее в къщата на Надежда Йончева и Мария Чалъкова (по баща Йончева), на сегашната улица „Иван Вазов. Кръщава я Иконом поп Захариев Ангел. Кръстник е вуйчото Христо Ксенофонтов Смрикаров.

Бащата на Мария, художникът Христо Йончев-Крискарец, прекарва летата със семейството си на палатка при най-долното Мусаленско езеро. Майката Люба Ксенофонтова, завършила Американския колеж в Самоков, е внучка на известния възрожденски деец Димитър Хаджииванов Смрикаров. Братът Зафир Йончев става художник като баща си. През 1944 г. Мария е приета в Агрономическия факултет в София.
От 04.01.1950 г.  Министерството на земеделието назначава Мария Йончева като стажант агроном за асистент при Овощарската опитна станция в гр. Дряново. През 1986 г. тя е удостоена с  орден „Кирил и Методий” – първа степен, за всеотдайната си работа като директор на станцията и общественик.
След пенсионирането си през 1987 г. Мария се завръща в родния си град и продължава делото на своите предци – изучаване и съхраняване на родовата памет и историята на Самоков. Прави много дарения – в памет на сестра си Спасия, творби на Крискарец за музея, книги, интересни реликви и др. Многобройните статии в местната преса са изключителен принос към историята на града с детайлни проучвания на личности и явления, убягващи на академичните изследвания.
Смисълът на целия й живот е музейната сбирка „Златен извор“, дарена на музея в Самоков. Нейното създаване и организация е описано от самата нея в трето лице.

МУЗЕЙНА  СБИРКА  „ЗЛАТЕН  ИЗВОР” – САМОКОВ
СЪЗДАВАНЕ  И  ОРГАНИЗАЦИЯ
            Музейната сбирка „Златен извор” е създадена през 1989 година от ст.н.с. Мария Йончева в къщата на опълченеца Иван Костов Чичанов, която е паметник на културата. По стечение на обстоятелствата, в тази къща бяха събрани  голям брой старинни предмети, различни документи и други материали, събирани и пазени през годините в три самоковски фамилии: тази на Иван Чичанов, на Ксенофонт  Д. Смрикаров и на Христо З. Йончев. Мария Йончева след пенсионирането си, като дългогодишен научен сътрудник в опитната станция по овощарство в Дряново, се завърна през 1989 година в родния град и остана да живее в къщата на Чичанови. Тя се зае да проучи и опише всички тези материали, за да станат използваеми. Така се създаде семейна и музейна сбирка „Златен извор”, носеща името на една от издадените от Димитър Хаджииванов Смрикаров книга. Интересът към краеведческата дейност беше фамилна черта. Баща й Христо Йончев от 1936 до 1949 година беше доброволен уредник на самоковския музей, но и много други от най-близките й роднини са били ревностни пазители на старинни предмети и материали.
            В музейната сбирка са обособени няколко раздела, обхващащи различни области на културния, стопански и обществен живот в стария Самоков през последните 250 години.
            Най-голям е разделът, посветен на родословията на седем  самоковски рода, намиращи се в роднински връзки. Данните са разработени по оригинален начин в концентрични кръгове, като за всяко ново поколение се създава нов такъв. При някои от родословията има данни за десет поколения, като се започне от 1750 година и завършва до днешните дни. С помощта на използваната в библиотеките десетична система, данните са пренесени и на специални карти, което позволява да се нанасят повече конкретни сведения за отделните лица. За някои от по-видните представители на тези родове са изготвени много подробни описания на биографиите и на трудовата им и обществена дейност. Съставени са и пълни описи на всички налични материали, публикации, писма и др. Такива разработки има за: Димитър Хаджииванов Смрикаров - виден възрожденски деец; Иван Костов Чичанов – опълченец и дългогодишен секретар в самоковската община; Христо Зафиров Йончев – художник график; Ксенофонт Димитров Смрикаров – стопански деятел и Димитър Ксенофонтов Смрикаров – финансист.
            Вторият по-голям раздел е посветен на Рила и на туризма в Самоков и района, както и на дейността на Туристическо дружество „Рилски турист” – Самоков. Събрани са много и ценни данни за Боровец  (Чамкория ) и за Белчинска баня.
            Сбирката разполага с голям брой снимки от Самоков и на самоковци от ХІХ век и първите десетилетия на ХХ век. Събрани са данни и са проучени  животът  и дейността на някои интересни хора, живели или работили в Самоков и Чамкория, които не са от седемте родословни дървета. Това са: Юлиус Карел Милде - лесовъд  и първият директор на горското училище в Чамкория;  Христо Марков – старши царски ловец; Димитър Христов Маджаров – занимавал се с краеведческа и просветна дейност; Васил Нончев Арнаутина - участвал най-активно в строителството на хижите в Рила и придружител на туристически групи със своите магарета и коне.
             Има снимки и други материали за Американското училище, през годините когато е било в Самоков, както и за първата текстилна фабрика „Бъдащност”.
            Сбирката разполага с голям брой книги, светски и черковни, както и списания, и вестници от ХІХ и началото на ХХ век, включително и няколко ръкописни такива.
            Запазена е сбирка от искровски шевици, както и различни старинни предмети на бита...

Мария Йончева
1997 г.

Подготви публикацията: Н. Митрева - уредник експозиции 
Share
Tweet
Pin
No Comments
Никола Образописов - седналият в дясно, със семейството си, Пирот 1873 г. 

Никола Иванов Образописов е един от видните възрожденци-будители на Самоков.  Роден е на 7 август 1829 г. в Самоков, син на зографа Иван Иконописец и самият той зограф, патриот и борец за независима българска църква и за чистота на българския език. Неговата водеща роля в епохалните народни вълнения за изгонване на гръцките митрополити от катедрата на Самоковска епархия  с възгласи „некеме гръчки”, е отдавна оценена от историците на Самоков.

Географията на неговата художествена дейност обхваща района на Самоков – изографисва напр. новата църква на с. Белчин; рисува икони и стенописи за църкви около Дупница – с. Сапарево, Ресилово, Овчарци; работи за църкви в Трън, Пирот, Плевен, Долни Лозен, Софийско, Радомир, Панагюрище и др. Изписва Бельова църква в Самоков (1869 г.) и извършва реставрация (поправка) на стенописите в откритата галерия на главната църква в Рилския манастир. Негово дело са гербовете на славянските народи на иконостаса й. За Пловдивското изложение през 1892 г. рисува христоматийната картина „Селско хоро от Самоковско”, както и „Бельова църква” и икона на Св. Иван Рилски. Рисува по фотографии свои кавалетни автопортрети и по спомен портрета на Иван Иконописец-Баща, подарени на музея от сина му Борис Образописов през 1947 г.

В Самоков е запазено ценно материално свидетелство – Образописовата къща, принадлежала на едни от най-изтъкнатите представители на Самоковската художествена школа – зографите Иван Николов Иконописец (1795-1854) и сина му Никола. Според изследователката на творчеството на Никола Образописов Евдокия Петева-Филова (1901-1973) тази къща е построена или купена от Иван Иконописец – Баща и е родната къща на Образописов-Син, който я е възобновил, разширил и украсил със стенописи. В своята монография тя цитира спомени на дъщерята на Никола Образописов, Райна, 85 годишна, с която се е срещала по време на своето изгнание в Самоков (1957-1973). В монографията е публикувано пълно описание на къщата и двора. В този период (50-60 г. на XX в.) вече е била разрушена частта с кьошката (балкон) и стаите от източната страна. Според Райна: „Дворът на къщата ни беше голям, с кладенец, с много дървета и пъстри цветни лехи и чемшири. От всички страни бе заграден със зидани варосани дувари”. Тези стени на дуварите са били изписани с екзотични пейзажи, сцени от Езоповите басни и др. Според дъщерята от пътната порта до бунара (кладенеца) били нарисувани фигури на музиканти във френска военна униформа, които свирят на духови инструменти със странни форми – змии, птици, дракони. До самия вход на двора, откъм улицата, е имало яхър (конюшна, обор), а също и дюкян (магазин), в който Образописов продавал икони и щампи. Днес е запазена само част от стенописната украса на къщата. Архивни снимки дават представа за цялостния вид на къщата. Според Райна Образописова запазената днес част от къщата е строената от Никола Образописов. Тя я нарича „горната част на къщата”. Във входното антре са запазени стенописи (разкрити вероятно при една от реставрационните дейности). Интериорът на къщата също е описан в монографията. Стенописната украса е характерна за възрожденските домове не само в Самоков, но тази е дело на самия собственик – зограф и портретист. Има зидана стенна печка (джамал) с кахлени панички и хамам (домашна баня). Петева-Филова е заснела и публикувала и дърворезбените вградени долапи (в Самоков се наричат с турската дума юклук), и иконостаса; вътрешен изглед на къщата с печката и врата с орнаменти, характерни за самоковските къщи. Вратите са били с декоративни пана, както личи от архивните снимки. Запазени са и част от капаците на прозорците, които се отварят нагоре и надолу, характерно за самоковския дом от възрожденската епоха.

 Запазената строителна субстанция е изключително ценна с автентичните си части, с хамама, стенната печка и особено с т.н. мутвак – кухненската част на къщата. Не е случайно, че източната част на къщата е срутена – тя,  е или от края на XVIII в., или от началото на XIX в., ако приемем, че роденият в с. Продановци Иван Николов Иконописец е купил готова къща при идването си в Самоков.

Освен като автентичен архитектурен и художествен образец къщата е исторически натоварена с историята на една цяла епоха – националните борби за независима българска църква, пряк участник в които и водач е Никола Образописов; Самоковската художествена школа като емблематична проява на Българското Възраждане; съхраняваните в музея ни дарения от сина Борис Образописов: пълното зографско ателие, портрети, рисунки, щампи, икони, снимки и пейзажи.

При първото преброяване на населението на Самоков през 1878 г. семейството е записано с фамилията Консулови. Тя идва от името, с което наричали Никола Образописов – Консула. Той се обличал с униформа, шита специално за него, която приличала на униформите на френските и австрийски консули и по време на многобройните пътувания му осигурявала „дипломатически имунитет”. С тази униформа го познаваме от двата му автопортрета в експозицията на музея.

Домът на Никола Образописов е обявен още през 1928 г. за старина, през 1972 г. получава статут на паметник на културата с местно значение, а през 2008 г. – статут на архитектурно-строителен и художествен вид с категория национално значение.

Къщата е в плачевно състояние въпреки спорадичните опити за реставрация. Престъпна небрежност е да оставим този ценен свидетел на една епоха да се руши, още повече че наскоро през двора на къщата беше прокарана улица въпреки високия й статут на културно-историческо наследство.

     В Самоков няма нито една къща-музей на виден будител. Всички усилия на местната власт да възстанови този безценен паметник на местната идентичност чрез проекти, финансирани по програми, потъват в бюрократичната машина на държавните институции. Не е ли време този въпрос да бъде поставен отново на дневен ред? Къщата е в плачевно състояние въпреки спорадичните опити за реставрация. Престъпна небрежност е да оставим този ценен свидетел на една епоха да се руши, още повече че наскоро през двора на къщата беше прокарана улица въпреки високия й статут на културно-историческо наследство.

Невена Митрева - уредник
Share
Tweet
Pin
No Comments


Иван Николов Иконописец
1795-1854

Тази година се навършват 220 години от рождението на самоковския зограф Иван Николов Иконописец (Образописец), автор на най-ранния известен ни кавалетен портрет от Възраждането. С името на Иван Иконописец е свързан и единственият запазен договор от 1841 г. с риломанастирското братство за изписване на църквата и параклисите. Дело на неговата четка са и стенописите в църквата „Св. Никола“ в с. Марица, а за авторстовото на много други изследователите спорят и до днес.

Образът на този бележит самоковски зограф ни е добре познат от живописния портрет, рисуван по памет от неговия син Никола Образописов през 1870 г., с посветителен надпис: „Йован Николов Иконописец, роден на 1875. Живял до 1854 юлия 6 ден. Изобразих аз син негов Н.И.О.“ 


Този портрет е претворил в гравюра основоположникът на модерната българска графика проф. Васил Захариев, който задълбочено изследва културното наследство на Самоков и го претворява в духа на европейския модернизъм. В гравюрата от 1936 г. зографът е представен чрез изразните средства на иконата – символите на неговата професия: четката, характерните вази с цветя от декоративните пана, корабът от житийните сцени на Св. Никола от църквата в с. Марица,  част от стенописната сцена „За лек при вещицата“ от Рилския манастир. Както на възрожденските графични икони – щампите, проф. В. Захариев е поставил и надпис: „Йован Н. Образописец – Баща от Самоков 1795-1854“. 


Проф. Васил Захариев ревностно е публикувал в изданията на Българска академия на науките статии, посветени на годишнини на самоковските зографи, за да изтъкне приноса им в развитието на българското изобразително изкуство. През 1962 г. пише:
„Йоан Николов (Йован по самоковски) наричан още Образописец, е роден в Самоков през 1895 г., който, след като изучил иконописното художество в Света гора, се завърнал в родния си град, оженил се, имал многолюдна челяд – девет деца – седем дъщери и двама сина Никола и Димитър. Работил икони и стенописи на много места – в Рилския манастир (стенописи в олтара на големия храм, икони в параклиса „Св. Никола“), Копривщица (икони, на които се е подписвал „Йоан Самоковли“, 1834 г.), Пирот, из  Моравско в Лесковац. По селата, където е работил, той е учил селяните, както е било обичайно тогава, на четмо и писмо. Затова те го наричали „даскала“...
Според други източници Иван Иконописец е роден в с. Продановци.
През 1829 г., когато се родил синът му Никола Образописец, Самоков бил потресен от жестокото убийство на самоковския архиепископ (митрополит) Игнатий.  Игнатий е убит на 9 юни 1829 г. според властите от турчин, болен от „кара севда” (несподелена любов), но българските първенци подозирали не без основание политически причини и изискали подробно разследване. Това е времето на поредната руско-турска война, когато руската армия, в която участват и български доброволци, завладяла Източна България и се насочила към Одрин.  Жертва на отмъщение за кланета на мюсюлмани и поругаване на джамии след превземането на Сливен от руската армия стават и други митрополити в района на военните действия. В такава обстановка Иван Иконописец рисува портрет на убития самоковски митрополит.
Преди погребението от Митрополията поръчали на зографа да изпише  портрета на убития, седнал на владишкия трон в Митрополитската църква, с вдигната за благословия ръка, облечен в пълен орнат – тържествено облекло в православното изкуство, с владишки жезъл – патерица. Портретът е изпълнен с маслени бои върху платно и това го прави първият кавалетен портрет, несвързан функционално с архитектурата на православните църкви с характерните стенописни портрети на ктиторите-дарители. Този напълно иконоподобен портрет с надпис „Игнатий Архиепископ Самоковски“ предхожда с десетилетие живописвания през 1838 г. от Захари Зограф портрет на Неофит Рилски.
Стенописите в притвора на църквата „Св. Никола“ в самоковското с. Марица са също дело на Иван Иконописец от около 1830 г. Това са сцени от житието на светеца-покровител Св. Николай Мирликийски и   разказват чрез образите за чудесата му, като напр. укротяването на морската буря.
Когато през 1934 г. в Самоков върлувала чума и уплашените самоковци се разбягали из гората Чамкория, зографът отвел семейството си в Рилския манастир, където престояли три години. След пожара през 1833 г. започва голямото преустройство на манастира. От 1835 до 1844 г.  Иван Иконописец работи по изписването на църквите и параклисите на Рилския манастир.  В съдружие с Костадин Петрович Вальов, зет на Захари Зограф,  изписват стенописите в олтара на главната манастирска църква. Договорът на двамата зографи с манастирското братство за изписването на сцените в олтара е запазен.
Иван Иконописец е работил икони и за самоковските църкви.
В животописните си бележки синът му Никола Образописец е отбелязал:
„Най-после работихме икони за Лесковац на Морава и по тая работа баща ми се помина къде пролетта“.
На друго място пише:
„Представление отца моего Йоана Николовича Иконописеца месеца юлия 6 ден 1854“.
Изработените за градската църква в Лесковац икони синът закарал след смъртта на баща си до там с каруца, увити със слама и черги. Населението го посрещнало тържествено, плачейки за загубата на зографа. За съжаление при посещението ни наскоро в този град не открихме следи от тези икони, нито запазен спомен.
В Самоков все още стои къщата на Образописовата фамилия.

Невена Митрева - уредник


 
Share
Tweet
Pin
No Comments
Следващи публикации

!!!ВАЖНО!!!



***************************


ПЕЧАТИ ОТ ДВИЖЕНИЕТО "100 НАЦИОНАЛНИ ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТИ" СЕ ПОЛУЧАВАТ САМО И ЕДИНСТВЕНО СЛЕД ПОСЕЩЕНИЕ НА МУЗЕЯ СЪОБРАЗЕНО С ЦЕНОРАСПИСА НИ!

***************************


В ЗАЛИТЕ В ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ САМОКОВ Е ЗАБРАНЕНО СНИМАНЕТО!

***************************




ЛЮБОПИТНО



Първата печатарска преса за книги в България е открита в Самоков от Никола Карастоянов през 1828 г.



Първата стъкларска фабрика в България е открита около 1850 г. в Самоков по инициатива на д-р Антон Унтерберг.




Фабриката за „пали-дръвца” е основана в Самоков около 1870 г. и се счита за най-ранната кибритена фабрика в България.




Посетете ни, за да научите повече. Очакваме ви!

Етикети

работно време Новини исторически музей история на Самоков експозиция самоковски личности художници Боровец Чамкория американски колеж Самоков безплатен вход аудиогид джамия книги Знаете ли че... зографи от Самоков награда Захари Зограф печатница празник на самоков шевици България първи фотографи в България Самоковска шевица архив входна такса. гутенберг железодобив живопис занаяти затворено картечница кибрит музейни издания освобождение самоков предстоящо първи фотографи в България списание Любословие стъкларска фабрика училищни правила цени школа

Архив

Контакт

Име

Имейл *

Съобщение *

Created with by BeautyTemplates | Distributed by Gooyaabi Templates