Здравейте, тук може да се запознаете с Общите условия на играта с карти за вход в културно-историческите ни обекти в града. Запознайте се с тях и успех с участието ви.
Не забравяйте да въведете имената си, телефон и имейл за връзка с вас при нужда, че сте от печелившите.
Изложбата „НаРодно везбено изкуство” на Националния исторически музей гостува в Художествената ни галерия „Проф. Васил Захариев”. Изложбата бе открита от директора на Исторически музей Самоков д-р Веселин Хаджиангелов и директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова на 19 юли 2021 г. На откриването присъстваха кмета на Самоков Владимир Георгиев, както и част от самоковската общественост.
Изложбата е продължение на дългогодишно сътрудничество между двата музея, което тепърва ще даде на публиката още много вълнуващи проекти.
Изложбата представя преоформен текстил от началото на XX в., при чието създаване са използвани везбени елементи от традиционно облекло от XIX в. Изработени като покривки, възглавници, чантички и друг тип текстил за декорация на дома, експонатите съчетават с особена художественост богатата везбена орнаментика на шевици от различни етнографски региони – Самоковско, Дупнишко, Софийско, Плевенско, Македония.
Създаването на прекроен текстил на основата на вторично използвани елементи от автентично облекло е част от общата европейска стилистика на сецесиона и увличането по „родното” наследство, характерно за първите десетилетия на XX в.
В изложбата могат да се видят 32 броя експонати от прекроен текстил, сред които впечатляващи с естетиката и съчетанието си покривки със самоковска и дупнишка орнаментика, някои от тях свързани със семейството на хаджи Вълчо от Банско – ктитор на Зографския и Хилендарския манастир. Експонирани в цялата си красота са особено големи по размери преоформени тъкани от шевици. Сред тях се открояват покривка от съшити 25 ръкава от женски ризи от Софийско, приета във фонда на НИМ от царския дворец, както и забележителна с размерите и орнаментиката си покривка от шевици от женски ризи на преселници от Драмско и Серско.
Изложбата „НаРодно везбено изкуство“ ще бъде в Художествена ни галерия до края на месец август 2021 г. Тя е реализирана като част от проект „Знаци от везмо. Българската шевица за и през поколенията“, финансиран от Национален фонд „Култура“.
обявява дарителска кампания във връзка с
организирането и създаването на нов музей в Доспевската къща.
Обръщаме се към всички жители на Самоков и региона, които разполагат със старинни мебели и аксесоари от 19 и началото на 20 век да направят дарение, за да бъде съхранено по най-подходящ начин националното ни и местно наследство.
За контакти: 0886767691
След консултация ще бъдат приети или не.
Надяваме се на вашата съпричастност, патриотичност,
чувство за съхранение на местната история и памет.
Очакваме ви!
Живи традиции, свързани с магически народни обреди, запазени единствено в района на Странджа, продължават и днес да се практикуват от местното население със същото преклонение и вяра в божествената сила на слънцето и огъня.
Тези феномени на сакрална култура се определят от изследователите като следи от древното тракийско /българско/ шаманство.
Нестинарството е най-уникалният български магически обред, съхранен и практикуван, и до днес от населението на Странджа. Древните тракийски култови практики за магическо посвещение са се повлияли в христианството под покровителството на равноапостолите Константин и Елена. Затова и кулминацията на нестинарските игри - танц върху тлееща жарава, става всяка година на 21 май по нов стил или на 3 юни по стар стил.
И неслучайно, точно днес на този празник в музея откриваме изложба за Нестинарството в България.
С
мобилната си изложба от постери ни гостува Регионалния музей в Бургас.
Автор на изложбата е н. с. Цона Дражева. Изложбата е придружена от
10-минутен документален филм за Нестинарството, автентична нестинарска
носия, кожен тъпан от преди 70 години, жарава, както и икони на светите
Константин и Елена, и на света Богородица.
Най-важна
роля в нестинарската общност има главната нестинарка. Това място в
йерархията тя е получила поради изключителната си религиозна екзалтация и
пророчески способности на медиум. Затова хората я почитат като
магически посредник между тях и светците покровители за предсказания,
свързани с плодородието, здравето, войните, съдбата на семейството...
Във връзка с Covid-19, всеки работен ден /от вторник до събота/ от 21 май до 21 юни в посетителския център на втория етаж на музея в 9:30 ч., в 10:30 ч. 11:30 ч., 14:00 ч., 15:00 ч. и 16:00 ч. ще може да гледате филма. Заповядайте при спазване на всички противоепидемични мерки. Местата в залата са ограничени до най-много 10 човека.
Очакваме ви!
Здравейте, приятели. Надяваме се, че ви намираме вас и всички ваши любими хора в добро здраве.
Искаме да ви поканим на изложба. Заповядайте!
Събитието ще протече при спазване на всички мерки на противоепидемичната обстановка в страната. За целта няма да се допускат струпвания и всеки присъстващ трябва да е с предпазна маска с високо ниво на сигурност, и да спазва дистанция най-малко 1.50 м.
Бъдете здрави! Очакваме ви!
В първите дни на 2021 г. фондовете ни се обогатиха с ценна вещ, а именно фотоапарат на Петър Боев – с марка „Ролейкорд“.
Той е дарение от неговия внук, който носи трите имена на дядо си. Семейството е силно свързано със Самоков, защото майката на Боев – Райна е родена в Самоков. Тя е дъщеря на поп Паке и сестра на Михаил Поппакев, издавал „Тинтири-Минтири“–вестник с хумористична насоченост. Баща му полковник Константин Боев е от село Баня, разложко. До 18-годишна възраст Петър Боев често посещава града ни, като къщата на дядо му все още е запазена. Семейството на съпругата му Стефка съща са самоковци, но се преселват в София, квартал Коньовица, където и остават да живеят. Петър Боев завършва средното си образование в София – Трета мъжка гимназия (днес 18-то СУ „Уилям Гладстон“), а по-късно Право в Софийския университет. Работи в Дирекция на пропагандата, а от 1942 г. е начело на дирекция „Печат“. Тогава пише книгата „Човекът в комунистическия рай“ – критика на обществения режим в СССР. Заради тази си дейност е осъден на две години лишаване от свобода от т. нар. Народен съд. В затвора лежи с известни интелектуалци като художника Александър Добринов, проф. Георги П. Генов – известен наш юрист и др. Петър Боев членува в младежката патриотична организация „Отец Паисий“, и е почетен член на Българския фотоклуб. След излизането от затвора работи като зидаро-мазач, касиер в Народния театър и какво ли още не. В периода 1951-1973 г., работи към ДП „Българска фотография“, а след това към Клуба на фотодейците. Петър Боев е автор е на двутомник за историята на родната ни фотография, както и над сто статии по фотографски и други проблеми. Самоков винаги присъства в неговите произведения – писал е за фамилията Карастоянови, Димитър Германски, Иван Доспевски, Йованчо Захариев, Христо Иванов Самоковеца и Ксенофонт Смрикаров. Всички негови текстове са илюстрирани със снимки от личния му фотоархив, събиран повече от 50 години. Общият брой на снимките в него е над три хиляди.
Днес голяма част от колекцията е притежание на Централен държавен архив (ЦДА). През1995 г. Боев има идея за изложба за Анастас Карастоянов в града ни, но тази инициатива така и не се осъществява. Би било хубаво го да почетем чрез една изложба в негова памет в Самоков, а и защо не посмъртно да бъде награден с наградата за фотографско изкуство „Анастас Карастоянов“, учредена през 2017 г. Обществената му дейност не спира почти да самия край на неговия живот през 2004 г. Освен фотограф и историк, Боев е певец (пял е в хор „Гусла“, заедно с Борис Христов) и художник. Негова роднина е нашата съгражданка Росица Тренкова – оперна певица и общественик, която ме свърза с неговите наследници. Боев нарича Самоков „светинята на българските копнежи“, а тук през 1944 г. е роден и първородният му син Константин (Коко). По-малкият Христо е роден през 1950 г. в София.
С този фотоапарат са запечатани уникални кадри: изгледи и пейзажи от Рила, езерото в Самоков, известни творци от онова време, негови приятели като: писателя Змей Горянин, проф. Васил Захариев – график и един от основателите на музея в града ни, семейни снимки и др. Много от тези снимки са подредени в красиво и грижливо оформени албуми, които също предстои да бъдат дарени на музея. Това са исторически като моменти като: влизането на българските войски в Македония, освещаването на новата сграда на Софийския университет през 1934 г., учения на българската армия от 1942 г. и др. Този апарат виждаме и в ръцете на Боев, когато документира строежа на язовир „Бели Искър“ по време на Втората световна война. Той е свършил своята работа отлично, а днес вече е музеен експонат и чуден спомен за своя притежател. Сърдечни благодарности на Пепи Боев за дарението!
Силвио Томов
уредник "Нова история", ИМ - Самоков
