Пътувайте с нас из историята на най-стария български курорт.
Екипът на Исторически музей-Самоков изказва благодарност на БОРОСПОРТ АД за дарението, осигурило закупуването на колекция от пощенски картички и снимки за старата Чам-кория.
Създаването на курорти и летовища по европейски образец в България започва след Освобождението с активната политика на държавата и местната власт. Самоков като важен възрожденски градски център още преди Освобождението тръгва по пътя на модернизация и европеизация както в някои стопански отрасли, така и в бита на градското население. Курортите са една нова култура на свободното време и пътуванията. Чамкория възниква на празно място като типичен климатичен курорт с вили, хотели и пансиони и по своя статут от 1899 г. е място за лечение и почивка с основен фактор здравословният въздух и великолепната природа.
Какво прави курорт от една дива градска чамова гора, в която са пасли многобройни стада, имало няколко бараки и колиби на ловци-гуляйджии, бичкиджийници, а за първите курортисти – две митнически сгради, напомнящи за границата, минавала тук между Княжество България и Източна Румелия до Съединението през 1885 г.
Малко нещо е останало от старата Чамкория, която самоковци развиха и благоустроиха в „царско летовище“ и световноизвестен ски-курорт. Усилията на Самоковско градско общинско управление са били насочени от края на XIX в. към създаване на необходимата инфраструктура и комуникации чрез заеми – пътища вътре в курорта, до най-близката ж.п. гара Костенец, телеграф, телефон, водопровод, електрификация, общински здания, казино, изложбена зала, спортни съоръжения, курортно бюро, редовен автобусен транспорт до София, както и удовлетворяване исканията на собствениците на вили.
Историята на днешния Боровец, започнала преди повече от 120 години, все още не е написана. Тя трябва да бъде разглеждана през катаклизмите на националното историческо развитие. Нейните аспекти са многобройни, изискващи интердисциплинарен подход и изследване на отделните теми в тяхната взаимовръзка. Тук можем да дефинираме няколко проблема – ролята и политиката на Самоковско градско общинско управление за създаването и благоустрояването на курорта; историята на архитектурата на курорта за отделните периоди на неговото съществуване – архитекти, стилове, благоустройство, превръщане на гората в парк; ролята на известни личности, собственици на вили, пансиони и хотели за курорта и града; социалните аспекти на курорт за висшата и средна класа; взаимните влияния курорт – местно население в посока на модернизация на обществото. Навлизането на цивилизацията в дивата гора с чудото на новия XX век – автомобила, поставя също интересни въпроси.
Един голям период е ерата на социализма с международния туризъм и „Балкантурист“, почивните станции на предприятия и ведомства, ски-спорта и планинския туризъм с хижите и туристическите дружества. Не на последно място стои въпросът с годината на създаване на курорта и признаването му с определен документ.
За развитието на Чамкория изключително значение имат интересът на българския владетел Княз Фердинанд към района и усилията на Самоковското градско общинско управление. Монархът строи ловни хижи, наричани и дворци, и след него тук се стича политическият, икономическият и интелектуален елит на държавата. Управата на града освен общински сгради финансира благоустрояването на курорта в продължение на половин век. Местните туристически дружества строят хижи и разработват маршрути из Рила, а в развитието на ски-спортовете самоковци нямат равни на себе си.
Ето някои важни събития в историята на курорта до 1948 г.:
1885 г. – след Съединението е премахната границата между Княжество България и Източна Румелия, преминавала през гората Чам-Кория на поляната „Песако“
1889 г. – Княз Фердинанд изкачва връх Мусала заедно със Захари Стоянов и местния ловец Христо Марков.
1890 г. – построена е ловна хижа в местността Синтяково, наричана от самоковци „Палато на Царо“.
1892 г. – държавна комисия избира Чам-Кория като място за санаториум за туберколозно болни.
1894 г. – реклама на Чам-Кория в „Български алманах“ с фотографии на митническите бараки, в които летуват първите курортисти.
1898 г. – Общинският съвет взема решение да се позволи на частни лица и някои дружества да строят здания за своя сметка при спазване на установени изисквания.
1898 г. – открит е пощенски клон с печат „Чам-Кория“ и телеграф. По света тръгват първите пощенски картички на Чам-Кория.
1899 г. – изготвен е Протокол за реда на построяване на летни жилища в гората Чам-Кория на министъра на търговията и земеделието Григор Начович.
1900 г. – започва строителството на двореца „Царска Бистрица”.
1900 г. – реклама на Чам-Кория в „Български алманах“ – 25 вили, общински хотел, кръчма, дворец на княза, рибни езера, ресторант, гостилница и др.
1901 г. –готово е новото шосе от Чамкория до Самоков за София.
1903 г. – по него тръгва първата редовна автобусна линия в България между столицата и курорта.
1904 г. – поставени са улични газени фенери и чешми.
1912/13 г. – построяване на водноелектрическата централа „Сименс“ в двореца „Царска Бистрица” и електрификация на курорта.
1915 г. – излиза първият Пътеводител „Чам-Кория и околността“.
1915 г. – Комитет за уредба и благоустройство на курорта Чам-Кория с председател проф. д-р Иван Шишманов, един от членовете е Александър Теодоров-Балан, автор на името Боровец.„
1917 г. – Чам-Кория е посетена от германския кайзер Вилхелм II.
1924 г. – самоковските туристи построяват Клековата хижа под връх Мусала.
1928 г. – в Самоков е създадено Общинско курортно бюро със задачата да рекламира най-широко курорта Самоков – Чам-Кория.
1928 г. – излиза Пътеводител „Самоков. Чамкория“ с рекламиране и на условията за зимни спортове в курорта – ски и шейни.
1928 – 1935 г. – арх. Никола Лазаров изготвя безплатно планове за парковата среда на курорта с езерото, фонтаните, алеите, алпинеуми, пейки и беседки, плувен басейн, тенис-корт и игрища.
1930 г. – проведено е първото ски-състезание на новия ски-плац.
1934 г. – осветена на 23 септември от Митрополит Стефан църквата на курорта „Преображение Христово“ по планове на арх.
Никола Лазаров.
1935 г. – излиза нова рекламна дипляна „Самоков – Чам-кория – Рила“.
1936 г. – провежда се първото държавно първенство по ски.
1938 г. – готов е Кадастрален план на Чам-Кория, в който е определен и парцел за баня на Песако.
1939 г. – Чам-Кория има нова поща.
1942 г. – Чам-Кория е преименувана на Боровец и получава статут на летовище.
1943 г. – на 19 август Цар Борис за последен път прави изкачване на вр. Мусала, преди смъртта си на 28 август в София в Боровец са евакуирани от англо-американските бомбардировки над София членове на правителството, дипломатическия корпус и др.
1948 г. – национализирани са 126 частни вили и царските дворци.
1948 г. – Боровец е обявен за републикански курорт с акцент върху зимните спортове и международния туризъм.
1948 г. – открит е първият хотел на „Балкантурист“ в една от национализираните вили.
Ето тук може да прочетете повече и за музейното ни издание за Чамкория.
Текст: Невена Митрева
Фотообработка: Любомир Николов
Интернет публикация: Десислава Каназирова
Публикуваните фотографии и пощенски картички са от фонда на Исторически музей-Самоков. Всички права запазени.
Екипът на Исторически музей-Самоков изказва благодарност на БОРОСПОРТ АД за дарението, осигурило закупуването на колекция от пощенски картички и снимки за старата Чам-кория.
Създаването на курорти и летовища по европейски образец в България започва след Освобождението с активната политика на държавата и местната власт. Самоков като важен възрожденски градски център още преди Освобождението тръгва по пътя на модернизация и европеизация както в някои стопански отрасли, така и в бита на градското население. Курортите са една нова култура на свободното време и пътуванията. Чамкория възниква на празно място като типичен климатичен курорт с вили, хотели и пансиони и по своя статут от 1899 г. е място за лечение и почивка с основен фактор здравословният въздух и великолепната природа.
Какво прави курорт от една дива градска чамова гора, в която са пасли многобройни стада, имало няколко бараки и колиби на ловци-гуляйджии, бичкиджийници, а за първите курортисти – две митнически сгради, напомнящи за границата, минавала тук между Княжество България и Източна Румелия до Съединението през 1885 г.
Малко нещо е останало от старата Чамкория, която самоковци развиха и благоустроиха в „царско летовище“ и световноизвестен ски-курорт. Усилията на Самоковско градско общинско управление са били насочени от края на XIX в. към създаване на необходимата инфраструктура и комуникации чрез заеми – пътища вътре в курорта, до най-близката ж.п. гара Костенец, телеграф, телефон, водопровод, електрификация, общински здания, казино, изложбена зала, спортни съоръжения, курортно бюро, редовен автобусен транспорт до София, както и удовлетворяване исканията на собствениците на вили.
Историята на днешния Боровец, започнала преди повече от 120 години, все още не е написана. Тя трябва да бъде разглеждана през катаклизмите на националното историческо развитие. Нейните аспекти са многобройни, изискващи интердисциплинарен подход и изследване на отделните теми в тяхната взаимовръзка. Тук можем да дефинираме няколко проблема – ролята и политиката на Самоковско градско общинско управление за създаването и благоустрояването на курорта; историята на архитектурата на курорта за отделните периоди на неговото съществуване – архитекти, стилове, благоустройство, превръщане на гората в парк; ролята на известни личности, собственици на вили, пансиони и хотели за курорта и града; социалните аспекти на курорт за висшата и средна класа; взаимните влияния курорт – местно население в посока на модернизация на обществото. Навлизането на цивилизацията в дивата гора с чудото на новия XX век – автомобила, поставя също интересни въпроси.
Един голям период е ерата на социализма с международния туризъм и „Балкантурист“, почивните станции на предприятия и ведомства, ски-спорта и планинския туризъм с хижите и туристическите дружества. Не на последно място стои въпросът с годината на създаване на курорта и признаването му с определен документ.
За развитието на Чамкория изключително значение имат интересът на българския владетел Княз Фердинанд към района и усилията на Самоковското градско общинско управление. Монархът строи ловни хижи, наричани и дворци, и след него тук се стича политическият, икономическият и интелектуален елит на държавата. Управата на града освен общински сгради финансира благоустрояването на курорта в продължение на половин век. Местните туристически дружества строят хижи и разработват маршрути из Рила, а в развитието на ски-спортовете самоковци нямат равни на себе си.
Ето някои важни събития в историята на курорта до 1948 г.:
1885 г. – след Съединението е премахната границата между Княжество България и Източна Румелия, преминавала през гората Чам-Кория на поляната „Песако“
1889 г. – Княз Фердинанд изкачва връх Мусала заедно със Захари Стоянов и местния ловец Христо Марков.
1890 г. – построена е ловна хижа в местността Синтяково, наричана от самоковци „Палато на Царо“.
1892 г. – държавна комисия избира Чам-Кория като място за санаториум за туберколозно болни.
1894 г. – реклама на Чам-Кория в „Български алманах“ с фотографии на митническите бараки, в които летуват първите курортисти.
1898 г. – Общинският съвет взема решение да се позволи на частни лица и някои дружества да строят здания за своя сметка при спазване на установени изисквания.
1898 г. – открит е пощенски клон с печат „Чам-Кория“ и телеграф. По света тръгват първите пощенски картички на Чам-Кория.
1899 г. – изготвен е Протокол за реда на построяване на летни жилища в гората Чам-Кория на министъра на търговията и земеделието Григор Начович.
1900 г. – започва строителството на двореца „Царска Бистрица”.
1900 г. – реклама на Чам-Кория в „Български алманах“ – 25 вили, общински хотел, кръчма, дворец на княза, рибни езера, ресторант, гостилница и др.
1901 г. –готово е новото шосе от Чамкория до Самоков за София.
1903 г. – по него тръгва първата редовна автобусна линия в България между столицата и курорта.
1904 г. – поставени са улични газени фенери и чешми.
1912/13 г. – построяване на водноелектрическата централа „Сименс“ в двореца „Царска Бистрица” и електрификация на курорта.
1915 г. – излиза първият Пътеводител „Чам-Кория и околността“.
1915 г. – Комитет за уредба и благоустройство на курорта Чам-Кория с председател проф. д-р Иван Шишманов, един от членовете е Александър Теодоров-Балан, автор на името Боровец.„
1917 г. – Чам-Кория е посетена от германския кайзер Вилхелм II.
1924 г. – самоковските туристи построяват Клековата хижа под връх Мусала.
1928 г. – в Самоков е създадено Общинско курортно бюро със задачата да рекламира най-широко курорта Самоков – Чам-Кория.
1928 г. – излиза Пътеводител „Самоков. Чамкория“ с рекламиране и на условията за зимни спортове в курорта – ски и шейни.
1928 – 1935 г. – арх. Никола Лазаров изготвя безплатно планове за парковата среда на курорта с езерото, фонтаните, алеите, алпинеуми, пейки и беседки, плувен басейн, тенис-корт и игрища.
1930 г. – проведено е първото ски-състезание на новия ски-плац.
1934 г. – осветена на 23 септември от Митрополит Стефан църквата на курорта „Преображение Христово“ по планове на арх.
Никола Лазаров.
1935 г. – излиза нова рекламна дипляна „Самоков – Чам-кория – Рила“.
1936 г. – провежда се първото държавно първенство по ски.
1938 г. – готов е Кадастрален план на Чам-Кория, в който е определен и парцел за баня на Песако.
1939 г. – Чам-Кория има нова поща.
1942 г. – Чам-Кория е преименувана на Боровец и получава статут на летовище.
1943 г. – на 19 август Цар Борис за последен път прави изкачване на вр. Мусала, преди смъртта си на 28 август в София в Боровец са евакуирани от англо-американските бомбардировки над София членове на правителството, дипломатическия корпус и др.
1948 г. – национализирани са 126 частни вили и царските дворци.
1948 г. – Боровец е обявен за републикански курорт с акцент върху зимните спортове и международния туризъм.
1948 г. – открит е първият хотел на „Балкантурист“ в една от национализираните вили.
Ето тук може да прочетете повече и за музейното ни издание за Чамкория.
Текст: Невена Митрева
Фотообработка: Любомир Николов
Интернет публикация: Десислава Каназирова
Публикуваните фотографии и пощенски картички са от фонда на Исторически музей-Самоков. Всички права запазени.
