• Начало
  • Информация
    • Работно време
    • Вход и цени
    • Образователна програма
    • Исторически календар
    • История на музея
    • Колектив
    • Връзка с нас
    • Музейни издания
  • Забележителности
    • Девически манастир
    • Митрополитска църква
    • Църквата Св. Никола
    • Бельова църква
    • Долномахленска църква
    • Еврейското наследство
    • Османскито наследство
    • Културни институции
  • Експозиции
    • Карта музейни обекти
    • Исторически музей
    • Художествена галерия проф.Васил Захариев
    • Байракли джамия
    • Графична база - Есова къща
    • Доспевска къща
  • Дигитална библиотека
    • ОЧАКВАЙТЕ
  • Уникални факти
    • Природата
    • Историята
    • Образованието
    • Духът на Самоков
    • За първи път
    • ХХ век
  • Правила за съдържанието
  • Игра с карти за вход

Исторически музей - Самоков




          На 11 декември се състоя премиерата на документалния филм за живота и творчеството на самоковския художник Никола Образописов в салона на Читалище-паметник "Отец Паисий" в Самоков. Директорът на музея д-р В. Хаджиангелов и уредникът-автор на филма - Л. Николов запознаха присъстващите със същността и процеса на създаването на продукцията.
     Сред поканените гости присъстваха официални лица, свещеници, наследници, много граждани. След края на филма се чуха много положителни отзиви и пожелания за още такива филми и за други известни самоковци. 
       А сега, във връзка с предстоящите коледни и новогодишни празници, за всички, които не успяха да дойдат на премиерата - предстоят  прожекции в залата на музея. От 16 до 20 декември включително филмът ще може да бъде видян от всички самоковци и гости на града. Залата има 25 седящи места. Продължителността на филма е 60 минути. Прожекцията ще бъде от 14:00 ч. всеки ден от идната седмица. 
Заповядайте! Очакваме ви! 



Share
Tweet
Pin
No Comments
Уважаеми колеги и приятели,
Искаме да ви информираме, че музеят ни няма да работи на 24, 25, 26 декември 2019 г. и на 01.01.2020 година. 
Във всички останали дни ще ви очакваме да посетите нашите експозиции.


Share
Tweet
Pin
No Comments

Станислав Доспевски е роден на 1823 г., 3 декември в Самоков. Той е първият академичен художник от самоковската иконописна школа - един от основоположниците на портретната живопис в България. Художник-реалист. Баща му е Димитър Зограф, брат на Захарий Зограф. Станислав учи в родния си град, а заедно с баща си и чичо си, след 1833 г., рисува в Рилския манастир. 
През 1851 г. заминава за Русия. В Москва учи скулптура, живопис и архитектура в художественото училище. През 1853 г. започва обучение в петербургската художествена академия, която завършва през май 1856 г. със сребърен медал. Същата година се прибира в България. През 1857 се жени в Пазарджик, където окончателно се премества да живее след 1860 г. Домът му, там, днес е „къща-музей“. 
Икони рисувани от него се намират в Пазарджик, София, Пловдив, Преображенски манастир и др. Доспевски е арестуван от турската власт 1877 г. в пловдивски затвор. Преместен е по-късно в Цариградския затвор, където умира през 1878 г.
Share
Tweet
Pin
No Comments

 Из архива на музея



Ето един интересен документ от музейния ни архив - Рецепта за разваляне на магия. Озаглавен е "Лек за вързано", а на гърба й е написано, най-вероятно на по-късен етап, "Важни работи". И в тази рецепта, както ни е известно от народните вярвания - човекът за който се отнася трябва да пази пълно мълчание по време на изпълнението й.
Share
Tweet
Pin
No Comments
         Днес, учениците от III-б клас, с учители Д. Околска и Л. Найденова от училище "Св. св. Кирил и Методий" бяха на посещение с лекция-презентация посветена на двете оригинални книги в експозицията на музея "Рибен буквар" и "Езопови басни".
       Нашият уредник Д. Каназирова ги запозна с историята на книгите, а учениците бяха впечатлени от начина на писане в тях, от илюстрациите и от рисунките. Верните им отговори на зададените към тях въпроси показаха отличната подготовка на децата. Благодарим на учителите им. Очакваме и другите ученици от самоковските училища да ни посетят.



     Редовното посещение в музея, като различна от училището образователна среда, ще помогне за придобиване на навик у децата да посещават музейна институция, да уважават миналото, историята, културата и изкуството ни. Постепенно ще изгражда у тях отговорно и осъзнато отношение към опазването на културните паметници и по-дълбок интерес в тази област.

Децата - те са нашето бъдеще!
Share
Tweet
Pin
No Comments
      Тази година се навършват 140 години от рождението на Христо Зафиров Йончев-Крискарец, художник и учител от Самоков, уредник на музея.
     Той е роден на 3 март 1879 г. в семейството на Зафир Йончев и Спасия Сотирова Чичанова. Кръстен е от свещеника Димитър Вариклечков в църквата „Успение Пресветая Богородица“.[1]
     Със свидетелство № 16 от 29 юни 1897 г. за положен изпит след завършен курс на Духовното училище (Семинарията) в Самоков, завършва средно образование. Изучавани са 28 предмета, освен религиозните е имало и със светско съдържание, като френски, руски, рисуване, гимнастика. През 1901 г. е започнал обучение в Държавното Рисувално училище. 1903-1906 г. е основен учител в с. Бели Искър. През този период (от 10 май до 1 септември 1905 г.) е на летни курсове по немски език в Германия. През следващите години работи в с. Горни Окол 1906, Долна баня 1906/7, Ихтиман 1908/9, Свищов 1910. В този период има контакти с Васил Стоин и Димчо Дебелянов: „Вероятно през 1908 е живял в една квартира с Дебелянов и Петър Григоров (женен за сестрата на поета).“[2]
     Завършва образованието си през 1912 г. в Художественото индустриално училище, следва работа в Панагюрище, а от 1913г. вече работи в самоковската Държавна Мъжка гимназия „К. Фотинов“. Участва с картини в изложба на „Дружеството на Южнобългарските художници“ в Пловдив. По време на Първата световна война работи към щаба на армията, възстановява иконите в храма на с. Левуново.
     1919 г. е назначен към Държавната образцова дърводелска работилница в Панагюрище. 1921 г. е награден от Цар Борис с кавалерски кръст „За гражданска заслуга“. През 1922г. излага 150 картини в гимназията в Самоков, а от следващата година започва да се подписва Крискарец или Йончев- Крискарец.
     От 19 април 1926 г. е командирован, само със заплата, да рисува в Рила (междувременно вече има три деца Зафирчо/1924/ и дъщерите-близначки Спасия и Мария/1926/.


     Картините, които създава са пейзажи от Рила. През следващите години многократно посещава планината, като с цялото семейство е на палатка при хижа „Мусала“ от 19.06. до 25. 08. 1930г.


     На 19.12.1934 г. подарява картината “Мусала“ на музея създаден към Читалището. Любител на планината, искровските шевици Йончев се явява местният човек които да организира старините и от 1936 г. му е възложено уреждането на музея. Започва основната му дейност на събиране, описване и опазване на различни материали за фонда на музея, но това е една тема, която ще бъде засегната друг път. Написаното до тук е увод на текст изработен от Мария Йончева за „Йончевото езеро“, който предаваме без изменение:
„Йончевото езеро

  •   При това езеро в Мальовишкия дял на Рила се кръстосват няколко пуристически маршрута, добре обозначени и маркирани:
- От Овчарско към Страшното езеро;
- От комплекса към Попова шапка; рилските езера и Рилски манастир;
- Европейски маршрут – Е-4 от Витоша, Верила, Рила и Пирин;
- Еднодневни излети от х. Мальовица, от Овнарско, комплекса

  •   Езерото е било известно на ловци, и говедари, и овчари от Искровете, но не под това име.
  •   От писмо на В. Захариев се разбира, че Крискарец е бил по тези места преди 1920 г.
  •   1920 г. захариев, Коце Янков, Михал Клинков с ученици 22 души.
  •   Септември 1920 г. със Стоин и ученици с водач от Говедарци по нов маршрут – маркировка, изкачват Купените.
  •   1921 г. снимки с Маркам, Пеев, тодоров, септември.
  •   На писмо от 1922 г. Захариев му съобщава, че е назначен в София, в Художествената академия.
  •   За „аташан абилок“ /бел. чете се отзад напред/... Велчева /дир. 1993/
  •   Кръщаване на езерото 1921 г.
  •   1925 г. семейният излет с Тодоров, с Данов и Миленков /снимки/.
  •   След 1925 г. вече Йончевото езеро.
  •   Сватбата на Люба, летото на 1922 г., с. Маджаре.
  •   1938 г.семейството, Мальовица и Йончевото езеро.
  •   1940 г. с трите деца без майка ми, август, 1941 - също.
  •   Всяка година след 1989 до 2010 г.
  •   24 септември 1989 г. откриването плочата.
  • Крискарец със Зафир 5.08.1945 г. на път за Страшното езеро спят при Йончевото.“

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

[1] ЗИ 9, № 105/1
Дарението на Мария Йончева е описано в раздели“Златен извор“от 1 до 12, където под ЗИ 9 има 919 номера (единици) и са описани документи свързани с Христо Йончев– Крискарец.
[2] Пак там



 В музея може да бъде закупен албум с негови творби - музейно издание от поредицата "Галерия Самоковски художници".


автор: Славейко Докузов
уредник, ИМ
сайт публикация: Д. Каназирова
уредник, ИМ


Share
Tweet
Pin
No Comments
       Днес, ученици от 7а клас, училище "Отец Паисий" в Самоков, със своя преподавател Димитър Балабанов - бивш директор на музея, ни бяха на посещение. Спряха се на тема от нашата образователна програма, която беше по-скоро дискусия с презентация "Неофит Рилски и началото на българското образование". Това тяхно посещение е по повод спечелен проект към МОН за изнесени уроци в музея: НП "Осигуряване на съвременна образователна среда", модул "Културните институции като образователна среда". Ще имат още няколко такива посещения на различни теми.
    Активното участие на учениците с помощта на уредника Славейко Докузов показа тяхната отлична подготовка по учебната им програма. Пожелаваме им успех и още много подобни уроци в музея.

 


      Очакваме ученици и от другите училища в града да ни посетят като си изберат тема от образователната ни програма и си запазят ден и час за посещение на телефон: 0722/66712.
Share
Tweet
Pin
No Comments
ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

 

     Денят на народните будители е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, книжовници, светци, мъченици, герои от славното ни минало. Това са онези хора на духа, словото и действието, които през вековете са запазили духовните ценности на нацията и нейния морал.
     Приемат 1 ноември – денят на светеца Иван Рилски за нов, но всъщност добре познат празник. Това се случва на 13 декември 1922 година. Предложението за тази промяна е направено от правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски.
1 ноември 1922 г. е обявен официално за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
      На този ден не трябва да забравяме имената и делата на: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Петър Берон, Христо Ботев, Добри Чинтулов, Васил Левски, Любен Каравелов, Неофит Рилски... Цял низ от светли имена - чисти и сияйни - издигат българското самосъзнание и превръщат България в държава на духа. А Паисий превръща българския език в остро оръжие за национално осъзнаване:
     “Народе, знай свой род и език!“ О, неразумни и юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш на своя език и не думаш.“

Това е първият химн на будителите:

ХИМН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
текст и музика: Добри Христов

О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш'те знамена
нам за вечни времена.

Припев:
Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни (2)

Горди сме с история славна,
горди сред славянски род.
С Кирил и Методий пламна
пламък светъл на възход.
С писмена към нов живот.

Припев: (2)

Ботев, Левски - великани
с тях и сонм дейци безчет.
Със смъртта си по балкани
род прославиха със чест.
Нек пребъдат в слава и чест!

Припев: (2)
Share
Tweet
Pin
No Comments

Уважаеми посетители, приятели и колеги,

Във връзка с предстоящите "Избори-2019" нашите обекти няма да работят на 26 и 27 октомври 2019 г. Ако предстои балотаж, обектите ни няма да работят и на 2, и 3 ноември.

Заповядайте отново при нас след изборните дни. Очакваме ви!

От екипа на Историческия музей

Share
Tweet
Pin
No Comments
Един от последните наследници на самоковската зографска фамилия Радойкови, който е оставил едно изключително ценно и разнообразно художествено наследство е Димитър Василев Радойков.
Роден в Самоков на 18 юни 1879 г. в семейството на Васил поп Христов Радойков и Мария Щърбева, Димитър неминуемо тръгва по стъпките на баща си, на който помагал при рисуването на подготвителни рисунки и икони. Има данни, че по време на работата за църквите в с. Лозен, пазарджишко и Кокалянския манастир, заедно с Васил поп Радойков е бил и неговият син.
Първоначалното си образование Димитър Радойков получава в Самоков. По това време (кр. на ХІХ в.) много самоковски младежи напускат пределите на града, в търсене на по-добро образование. В София Радойков завършва четвърти реален клас на Софийската мъжка гимназия, след което (1896 г.) кандидатства да учи и е приет в първият випуск на Държавното рисувално училище (днешната Художествена академия) в класа на Проф. Иван Мърквичка.
След Освобождението занаятът, който издържа семейството на Васил поп Радойков и другите зографи от Самоков, постепенно замира поради вноса на евтини руски (и други) литографски икони. Много занаятчии се пренасочват в близки на своя занаят сфери на дейност (напр. майсторите на дърворезба постепенно започват да правят дограма за прозорци). Годините, които Димитър учи в рисувалното училище, спомагат изключително много за израстването и оформянето на неговия талант. В началото на ХХ в. нуждата от учители по рисуване, както в средните, така и във висшите училища, била голяма. Това до голяма степен определя бъдещето на художника, който се отдава на учителската професия. Работата с ученици по никакъв начин не пречи на Радойков да се занимава с рисуване и да се превърне в едно от големите имена в българската художествена и портретна живопис.
Първото негово назначение като учител (1901 г.) е в педагогическото училище в Казанлък – град, който е заобиколен от изключително красиви и живописни местности,  който предлага на художниците много изгледи за вдъхновение и рисуване. Голяма част от творчеството му е свързана с този град, където през 1906 г. две от картините на Радойков са откупени от руския княз Владимир Александрович. Казанлъшките розовите градини и пейзажи оживяват в много от платната на художника. 
През 1907 г. Димитър Радойков се премества в родния си град Самоков, където преподава рисуване в гимназия „Константин Фотинов”. По това време учител там е и Сотир Клинков, още един представител на големите зографски фамилии в града. Сравнително краткото пребиваване на Радойков в Самоков е свързано с голяма творческа и културна дейност. Тук той среща и своята съпруга Щирка Палашева, учителка в Американския колеж, завършила музикално образование в Америка. През 1911 г.  двамата сключват брак и се установяват за постоянно в Русе.
В дунавския град Радойков преподава в девическата гимназия „Баба Тонка”. Наред със служебните си ангажименти той развива голяма и разнообразна обществена дейност. Неговото име е сред основателите на Русенската художествена галерия през април 1933 г., където и до днес се съхраняват едни от най-емблематичните негови творби. Много усилия вложил и като художник-декоратор в русенския театър, където голяма част от сценичните декори и проекти са негово дело, включително и знаменитата по изпълнение и украса червена завеса. В Русе Радойков членувал активно в Червения кръст, Туристическото дружество, Въздържателното дружество. За кратко работил заедно с художниците Александър Лазаров и Атанас Михов.
Като мобилизиран войник Радойков взема участие в Балканската и Първата световна война. На фронта той не спира да работи, благодарение на което оставя след себе си великолепни произведения с военна тематика, подобно на други свои колеги. В много държавни институции и частни колекции са запазени картини с масло, акварел и молив, представящи военните действия и живот отблизо.
Не може да не бъдат споменати и великолепните икони, излезли изпод ръката на Радойков. През целият си творчески път той не спира да рисува иконографски изображения. В няколко църкви в Русе и други части на България са запазени икони от него.
Димитър Радойков оказал голямо благотворно влияние на учениците си, сред които изпъкват имената на Васил Захариев, Чудомир, Станю Стаматов, Иван Пенков, Илия Петров и др. Редовно участвал в национални и международни изложби, където творчеството му намира високо признание. Голяма част от неговите картините са напуснали пределите на България. Едни от най-ценните му произведения се намират в Америка, където през 1921 г. организира самостоятелна изложба.
За своя цялата творческа дейност Радойков бил удостоен с два ордена за гражданска заслуга І степен, както и с много награди от своите участия в изложби. През 1940 г. на 61 годишна възраст завършва житейския си път в Русе, като оставя след себе си едно уникално като разнообразие и художествена стойност наследство.

 
           Изложбата, в която са събрани картини от няколко държавни галерии в страната, се открива на втори септември в Художествената ни галерия "Проф. Васил Захариев". Тя може да бъде видяна до средата на месец октомври. След това изложбата ще бъде организирана в Казанлък и в Русе. 
           Картините от изложбата са публикувани в каталог от поредицата "Галерия Самоковски художници", посветен на 140 годишнината от рождението на художника.

Заповядайте! Очакваме ви!
Любомир Николов
уредник 



 





Share
Tweet
Pin
No Comments
      Във връзка с 190 години от рождението на Никола Иванов Образописов, екипът на Историческия музей в Самоков започна работа по образователен документален филм за живота и делото на видния самоковски зограф.

     До момента са обходени и заснети част от храмовете, в които е работил:

  • Съборния храм в Рилския манастир;
  • Постницата „Св. Лука“ при Рилския манастир;
  • Метох „Орлица“;
  • с. Сапарево;
  • с. Гълъбник;
  • с. Овчарци;
  • с. Ресилово;
  • с. Чуковец;
  • с. Друган;
  • с. Старо село. 

      В идните дни предстои да бъдат обходени църквите в Пирот, Лесковац, Долни Лозен, Панагюрище, Смилец, Дрен и Горни окол.

       Сериозна работа предстои да бъде извършена и в родната къща на зографа в Самоков. Община Самоков извърши косене и почистване на дървета и храсти в двора. Ще бъдат предприети и спасителни дейности по поправка на покрива, както и цялостно вътрешно почистване.

      Къщата е уникална не само с това, че тя е една от най-старите в града, но и с оригиналните си стенописи и отоплителната си система. 

     Филмът се предвижда да бъде показан за първи път на първи ноември, тъй като Образописов, освен зограф е и един от емблематичните будители на Самоков.

Л. Николов
уредник фонд "Художествен" и "Фотография"
Share
Tweet
Pin
No Comments
Уважаеми посетители, искаме да ви уведомим, 
че в четвъртък, 25.07.2019 г. 
Историческият музей няма да работи. 
Извиняваме се за причиненото неудобство. 
Очакваме ви отново при нас в петък, 26.07.2019 г. 


Share
Tweet
Pin
No Comments

Христодул Костович е Роден в Самоков през 1808 г. Прекарва години в Рилския манастир, след което продължава учението си в Австрия. Той учи в Мелник и Свищов, но се формира като книжовник в „немско“. Учителства в Габрово, Брацигово. През 1858 г. се озовава в Цариград където се свързва с американските протестанти д-р Ригс и д-р Лонг. Започва активно участие в редактирането на списание „Зорница“, издавано от американската мисия в Цариград. След смъртта на Константин Фотинов взема участие в превода на библията. Заедно с П. Р. Славейков през 1864-65 г. се посвещава на библията. Издава самостоятелни книги – като "Мясецослов" или "Календар вечний", Букурещ, 1840 г.  Той е от първите наши стихотворци – създава едни от първите стихотворения. Прави българска „Аритметика“ и „Граматика или буквеница словенска“.  Радетел за новобългарска граматическа метода основана на самоковския говор. Сичан-Николов се откроява от останалите пишещи учебникарска книжнина. Неговата "Българска аритметика" претърпява второ издание през 1856 г. Това е солиден учебник, който е бил от полза на българина в средата на 19 век. Много силно влияние му оказва протестантството за всичките му постижения.

Иван Радев, „Радетели за просвета и книжнина“
Share
Tweet
Pin
No Comments
Предишни публикации
Следващи публикации

!!!ВАЖНО!!!



***************************


Обектите ни вече приемат посетители при спазване на всички противоепидемични мерки. В сградата на музея има монтирана и дезинфекционна лампа за въздуха от ново техническо поколение, която е безопасна за посетителите докато работи. Очакваме ви! Пазете се! Бъдете здрави!

***************************


От края на месец август 2020г. имаме ново работно време: От Вторник до Събота 8.30-12.00 и 13.00-17.30 обедна почивка: 12.00-13.00 Почивни дни: Неделя, Понеделник и официалните празници

***************************




ЛЮБОПИТНО



Първата печатарска преса за книги в България е открита в Самоков от Никола Карастоянов през 1828 г.



Първата стъкларска фабрика в България е открита около 1850 г. в Самоков по инициатива на д-р Антон Унтерберг.




Фабриката за „пали-дръвца” е основана в Самоков около 1870 г. и се счита за най-ранната кибритена фабрика в България.




Посетете ни, за да научите повече. Очакваме ви!

Етикети

работно време Новини исторически музей история на Самоков самоковски личности художници Боровец Чамкория експозиция американски колеж Самоков безплатен вход аудиогид джамия книги Знаете ли че... зографи от Самоков награда Захари Зограф печатница празник на самоков шевици България първи фотографи в България Самоковска шевица архив входна такса. гутенберг железодобив живопис занаяти затворено картечница кибрит музейни издания освобождение самоков предстоящо първи фотографи в България списание Любословие стъкларска фабрика училищни правила цени школа

Архив

Контакт

Име

Имейл *

Съобщение *

Created with by BeautyTemplates | Distributed by Gooyaabi Templates