2022 - Исторически музей

No Comments

Най-новото издание на музея е вече факт. Може да го намерите на щанда на музея. Цената му е 59 лв. Това луксозно издание с твърди корици има повече от 300 страници и е с над 600 илюстрации.

Ето какво казаха колегите-автори, които издириха материалите и подготвиха тази книга, по време на официалното представяне:

"Това е едно луксозно илюстровано издание. За запознатите заглавието „От Чамкория до Боровец” е символично и отразява пътя във времето на прочутия курорт пред вратите на Самоков. Изследвали сме историята на Боровец от неговото начало в края на XIX век като климатичен курорт – летовище, превърнало се след 1930-те години в целогодишен европейски благодарение на ски спорта, туристическите хижи и маршрути. Нека подчертаем, че това са около 50 години от историята на най-стария български курорт в смисъла на тази дума. Защото Чамкория не е населено място, не е село със стара турска баня и минерални извори, в каквито се били къпали дори Александър Македонски и някои римски императори, както пише в сайтовете на днешни спа курорти.

Чамкория е еманация, най-висш резултат от стремежа на нашите предшественици след Освобождението да заличат следите от едно 5-вековно чуждо робство, забавило развитието на нацията ни. Чамкория е завръщането ни с бързи темпове в Европа с всичките постижения на модерната епоха. Превръщането на дивата градска гора в романтичен европейски курорт е изключително постижение на самоковци и на Самоков, който на прага на новия XX век не е нито изостанал, нито малък. Със своите над 10 хиляди жители и интелигенция, учила в европейски университети, за онова време той е промишлен и образователен център близо до столицата, която тогава има едва около 47 хиляди жители.

Затова не се притеснявайте да твърдите, че Старата Чамкория, днешният Боровец, е най-старият български курорт, което сме доказали с държавния акт от 1899 година за официалното утвърждаване на вече съществуващата реалност. Когато през 1935 година един чепеларец решил да построи пансион в гората на Пампоров и съгражданите му го сметнали за луд, в Чамкория вече е имало царски дворци, Гранд-хотел с казино, три пансиона, няколко вили – хотели за гости, над 100 вили за лично ползване на собствениците, поща с телеграф и телефон, централен водопровод с тръби „Манесман”, електрофокация, ресторанти с местна и европейска кухня, езеро с лодки, алеи и паркове, алпинеуми, фонтани, тенис кортове и ски писти, дори картинна галерия във вилата на Павел Францалийски.

125 години история означават традиции в хотелиерството, кулинарията и обслужването. Казано на днешен език – туристическа култура.

Нарекли сме старата Чамкория „културен мит”, защото митовете са дълготрайната памет на човечеството, а медиите – краткотрайната. Ние самите се убедихме в разговорите и срещите с хора, свързани с курорта, че спомените за Чамкория са преминали през десетилетията и с верни факти, и с литературни легенди. Правилната история обаче осветлява нашето минало и не бива да позволяваме то да бъде фалшифицирано. Защото който контролира миналото, може да управлява настоящето и да формира бъдещето. А местната история е част от нашата идентичност и не бива друг да ни обяснява кои сме.

От романтичната Чамкория в днешния Боровец са останали малко, но емблематични субстанции, паметници на културата под защита на закона, свързани с известни или забравени личности от местната и националната история. А вече разрушените сгради са запазени поне на планове, стари фотографии и пощенски картички с висока документална стойност.

За нас, авторите, беше огромно предизвикателство да работим с разнообразен материал, да го проучим и систематизираме. Много от курсиращите в популярни публикации факти и тези се потвърдиха, други се оказаха изобретени. За някои не успяхме да намерим съответен документ в архивите. Един такъв пример е първата редовна автобусна линия на Христо Карастоянов, която според публикации е тръгнала в ранната 1903 г.

Книгата е резултат от 2 години и половина работа в 13 фонда на Държавна агенция „Архиви” и събиране на фотографии, пощенски картички, рекламни материали, публикации в Държавен вестник и така нататък.

Структурирана е в 3 части:

Първа част „От Чамкория до Боровец – пътешествие в миналото” съдържа 5 глави:

Първа глава „От градската гора до курорта” изследва периода от 1879 до 1899 година и проследява мерките на Самоковско градско общинско управление за възстановяване собствеността си върху гората Чамкория и поставяне началото на курорта след 1892 година.

Втора глава продължава темата с конкретни факти и документи, решения за строителство на общински хотел и вили, ресторанти, създаване на инфраструктура и най-важното – разрешение за строителство на частни вили. Тук е изтъкната водещата роля на Самоковско градско общинско управление и на самоковските предприемачи.

Трета глава разглежда курортната архитектура с планове на вили и техните стилове, благоустройството на територията, с делото на най-изтъкнати за времето български архитекти.

Четвърта глава е посветена на модернизацията на курорта от 1928 година нататък с електрификацията и централния водопровод, с превръщането на гората в културен ландшафт. Тук можете да се запознаете с грандиозния проект за цялостното модернизиране на Чамкория, с плановете на неосъществения „кур-хотел”, както и на църквата по проект на арх. Никола Лазаров, а не на неизвестен австриец, както се пише и преписва.

Пета глава разглежда рекламата и рекламните материали на Чамкория, според които тя е един изискан, романтичен, аристократичен и царски курорт заради присъствието на цар Фердинанд и цар Борис Трети и на българския политически, икономически и културен елит. Още през 1901 година Иван Вазов го нарича „Прочутата Чамкория” в своя пътепис „Мусала”.

Втората част съдържа исторически паспорти на държавни и общински сгради, на царските дворци и на частните пансиони и вили.

Третата част е каталог на колекцията от пощенски картички на Исторически музей Самоков с около 350 екземпляра, от 1898 г. до края на 1980-те години. Тази колекция има освен историческа, и интересна филателна стойност заради марките, печатите, изпращани из цялята страна, а някои до Париж като най-старата от 1898 г., до Петербург, Константинопол, Швейцария и др.

Книгата има приложения с факсимилета на някои от най-интересните документи, библиографска справка и резюме на английски език. Читателите и сами могат да открият интересни детайли, които ние не сме коментирали." - Н. Митрева

"Благодарение на големия брой и разнообразен материал успяхме да подредим до голяма степен парчетата на един пъзел и да публикуваме историята на 150 държавни, общински и частни сгради в курорта. Първоначално разполагахме единствено с два списъка на вилопритежатели от 1928 и 1948 г., както и подробен кадастрален план на Чамкория, изработен в периода 1936-38 г. В процеса на работа по идентифицирането на вилите след многобройни сравнения на стари фотографии, пощенски картички, документи, разговори с „чамкорийци” и проучвания на място, изготвихме кратки исторически паспорти, както ги нарекохме, които решихме също да бъдат публикувани в изданието. Те включват унифицирана информация като годината на построяването на сградата, кой е нейният собственик или собственици, къде точно се намира тя, дали е запазена и т.н. Тук решихме да направим и една връзка с третата част на изданието, където са публикувани пощенските картички, като поставим и каталожен номер най-отдолу в паспорта. По този начин всеки, който се интересува от темата, може да проследи коя вила на коя картичка е заснета. Това е един изключително ценен материал, като се има предвид, че голяма част от тези сгради вече не съществуват, което и допълнително затрудни нашето проучване.

Върху кадастралния план, който също може да се види в книгата, успяхме да позиционираме както най-ранните общински сгради и частни вили, така и тези, строени по-късно, а също и старите имената на някои местности в района, които днес вече не се използват.

Изключително любопитна е и темата, свързана със собствениците на вили в Чамкория. Още от самото зараждане на курорта се наблюдава сериозен интерес за строеж на „летни къщи” сред чистия въздух на гората. Сред първите построили свои здания в периода 1897-98 г. са самоковските граждани д-р Михаил Кокошчев, д-р Димитър Хаджистамов, Павел Лисичев, Христо Черешаров, Димитър Леваков, както и Никола Начев, ген. Бончо Балабанов и Преслав Доброплодни и др. До началото на 1899 г. около „Песако” са построени 12 изключително красиви вили. На следващата 1900 г. започната, но недовършена вила закупува акад. Александър Теодоров Балан, който оставя изключителна следа върху по-нататъшното развитие и история на курорта. Той води непрекъсната кореспонденция с кметовете на Самоков, в която неуморно поставя редица въпроси, свързани с реда, чистотата, опазването и застрояването на гората. В годините 1913-1920 г. той е инициатор и председател на Дружеството за разхубавяване на Чамкория, наречено „Боровец”, от което през 1942 г. идва и новото име на курорта.

С историята на първият български курорт са свързани и имената на изтъкнати български министри, политици, индустриалци и интелектуалци, които допринасят изключително и за неговото развитие. Тук само ще спомена Министър-председател Теодор Теодоров, министър Димитър Тончев, министър Никола Генадиев, министър Марко Рясков, министър Димитър Яблански, Д-р Димитър Вачов, Сава Дацев, генералите Сава Савов, Димитър Куртоклиев, Марков, индустриалците Иван Балабанов, Георги и Стефан Губиделникови, Захари Алкалай, акад. Иван Буреш, проф. Марков, художниците Павел Францалийски и Райко Алексиев, както и много други.

Вилите, проектирани по европейски образци са дело на едни от най-именитите български архитекти, някои от които също са построили свои здания в курорта, а именно арх. Никола Лазаров, арх. Трендафил Трендафилов, арх. Кирил Маричков, арх. Никола Юруков, арх. Храбър Попов, арх. Петър Харбов, арх. Йосиф Керекеш и др."

Н. Митрева, уредник,

Л. Николов, уредник.

2 Comments

No Comments

Изложбата може да разгледате от вторник до неделя включително

от 09.30 ч. до 17.30 ч. Очакваме ви!

На откриването присъстваха много ценители на самоковското изкуство.

Професор Ружа Маринска каза прекрасни думи за изложбата:

Когато подготвяхме голямата изложба „Шаржове, карикатури, колажи“ за Музея на хумора и сатирата в Габрово, която ще се открие тази есен и преглеждахме всичко от папките и кашона на художника, си помислих, че ще бъде добре, ако рисунките и шаржовете, свързани със Самоков, града, в който минава целият творчески път на Васил Чакъров, бъдат показани именно тук, където споменът за него е жив, както и много от персонажите и техните близки, които той е увековечил. Още повече защото по-голямата част от тях не са били показвани и чакаха своя час за среща с публиката.

И ето ни сега пред тези „Самоковци“. Това са колегите художници и учители на Чакъров, местните културни фигури, моделите, които са му позирали, и учениците, които е възпитавал и които са го предизвикали да ги сложи върху белия лист. Повече от изложените творби са рисувани в рамките на една-две години – 1972 и 1973-та. Това е период, в който Васил Чакъров вече е доказал качествата си на художник. Намерил е, създал е своя образ – в акварела, в графиката, в карикатурата. Учителските задължения не са попречили на жаждата му да рисува.

С молив и перо, с цвят той реди тези образи – продукт на неизтощим творчески нагон и на жив интерес към хората, техните лица и нрави. Когато ги извадихме на бял свят, бяхме поразени от изразителността им, от умението на художника – при това бързо и сягаш на шега – да улови характер, понякога да подсили шаржово заложеното в него и да го постигне във форма.

No Comments

По повод 25-ти март - Международен ден на пощенската картичка и 130 години от издаването на първата илюстрована картичка в България, Общински институт „Старинен Пловдив“ в партньорство с Градски исторически музей – Самоков, канят пловдивчани и гости на града да разгледат документалната изложба „Поздрав от Самоков и Чамкория” в Балабановата къща (дълбока зала) в Стария град.

Първата илюстрована картичка е издадена в Пловдив. Това се е случило през 1892 г. по времето на Първото земеделско и промишлено изложение, но истинският бум на разпространението се бележи с приемането на Закона за пощите, който през 1897г. дава разрешение на различни ведомства и частни лица да издават пощенски "откритки".

В 25 експозиционни табла посетителите на изложбата „Поздрав от Самоков и Чамкория” ще видят над 80 образци на пощенски картички, създадени от едни от най-известните български фотографски ателиета.

Въпреки, че днес почти никой не праща традиционните пощенски картички, преди ерата на телефоните, радиото, телевизията и интернет е властвала модата чрез пощенска картичка да споделиш къде си и да поздравиш близките си.

В края на XIX и началото на XX в. настъпва бум на изпращане на пощенски картички с изгледи от посетените градове и курорти. Зараждащата се туристическа индустрия провокира издаването, както и разпространението на разнообразни техники за изпълнението им - литография, гравюра и фотография. Чрез тях оживяват градове, сгради, улици, площади, личности, които вече отдавна не съществуват или времето е променило до неузнаваемост.

В настоящата изложба има представена и интересна информация за първия курорт в България - Чамкория, сега Боровец.

"Изображенията на пощенските картички дават ценна информация за важни исторически и културни събития и възможност да се съхранят за поколенията паметниците на културата. Информацията от пощенски картички и днес се ползва от архитекти и строители при възстановяване на стари сгради в града, при илюстриране на книги, при всеки повод за документиране на исторически събития. Това я прави богатство, което има пряка връзка с мисията на ОИ „Старинен Пловдив”, споделят от екипа на института.

Изложбата ще продължи до 24 април 2022 г. Достъпът е с вход свободен и се осъществява при спазване на актуалните в страната противоепидемични мерки.

Текст и снимка: ОИ "Старинен Пловдив"

No Comments

На пети и шести януари 2022 г. Исторически музей-Самоков гостува на град Казанлък с две интересни прояви. Първата е откриването на изложбата „Петър Боев – познатият-непознат” в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства, гр. Казанлък. Тя ще остане там до края на месеца. Двете институции имат дългогодишно партньорство и връзки, тук са показвани изложбите "Първите фотографи в България", както и такава за Димитър Радойков, самоковски зограф, живял и творил в гр. Казанлък. И двете са дело на уредниците от Исторически музей-Самоков.

Изложбата за Петър Боев се организира съвместно от Историческия музей, Държавна агенция „Архиви” и Български фотоклуб (основан 1920 г.). Боев засяга в своите трудове историята на фотографията в Казанлък както преди 09.09.1944 г., така и в по-ново време. Изложбата бе показана първо в Самоков, а се предвижда и да бъде експонирана в София.В нея освен снимки (семейни и правени от него) зрителите могат да видят редица документи, непоказваните никога рисунки на Боеви, лични вещи, видеоматериали и др. Показването на изложбата именно в града на розата не е никак случайно, защото в своите трудове Петър Боев обръща сериозно внимание на фотографията в Казанлък, както преди 1944 г., така и след това. В тях личат имената на творци като Петър Арнаудов, Иван Хлебаров, Георги Пенков и др.

Съществено място във втория том заема Казанлъшката творческа група с автори като Александър Иванов, Бедрос Азинян и Георги Димов. Събитието бе уважено от над 40 души, сред които редица известни фотографи. Гостите приветства г-н Стефан Папукчиев, директор на музея, последваха изказване на д-р Веселин Хаджиангелов (директор на ГИМ-Самоков). Той още веднъж припомни за връзките между двата града и изяви желание и надежда, че това събитие ще бъде последвано от множество такива. Втори говори Силвио Томов-уредник-нова история в същата институция и куратор на изложбата. Последният не скри вълнението си от факта, че събитието е уважено от толкова хора и изтъкна, че Боев дори и в най-смелите си мечти не си е представял, че ще бъде споменаван по такъв достоен начин.

На домакините от Казанлък бе поднесен и подарък-изненада, а именно фотоапарат с марка „Ролайкорд“, ползван от Боев. Той веднага бе включен в експозицията на музея. Другата проява се проведе в НУПИД „акад. Дечко Узунов“ и бе демонстрация на стара техника от XIX в. наречена цианотипия.Това стана с изключителното съдействие на директорката г-жа Минекова и Александър Иванов-фотограф.Безценна помощ оказа и младият казанлъшки фотограф-експериментатор Давид Кулев.

Цианотипията е изобретена през 1842 г. и носи името си от пруското синьо, което се получава като краен вариант на изображението. Първоначално възниква в помощ на ботаниката, основно разработван от една дама в Англия – Анна Аткинс, която прави отпечатъци от водорасли.

Постепенно цианотипията прераства в чисто фотографска техника. Достъпна само за малцина в миналото, днес тя е широкодостъпна и може да се практикува от всеки. Смесват се равни части от два химикала, който се нанасят върху хартия или друг естествен материал, оставя се да изсъхне. След това предмети или негатив се експонират директно на слънце или изкуствена UV-светлина.

По време на „експонацията“ с помощта на лампа (ок. 20 мин.) учениците можаха да научат повече за тази техника и да разгледат готови цианотипии в различни варианти. Особен интерес за учениците представляваше измиването на копието с вода, когато се повява и самият образ. Остава единствено снимката да изсъхне.

Постепенно демонстрацията премина в свободен разговор за аналоговата фотография, негативите, старите фотоапарати и техники като например пинхол (камера обскура) – „фотопарат“ от кутия с дупка. Бяха зададени множество въпроси.

Силвио Томов - уредник ИМ

No Comments

Здравейте приятели!

Коледните празници свършиха, но някои от вас все още не са получили всичките си подаръци!

За първи път, през изминалата 2021 година всеки посетител, който отговори на кратката анкета в края на аудиогид картата му за вход в обектите на Исторически музей - Самоков и крепостта Цари мали град, написа своето име и предостави имейл за обратна връзка, имаше възможността да спечели една от тези страхотни награди:

5 броя слушалки JBL T110

5 броя Bluetooth колонки JBL GO 3

1 брой гимбъл DJI OSMO MOBILE 5

Е, годината измина и тази събота бяха изтеглени печелившите! А те са:

Весела Георгиева - g*************i@***.**
Йордан Тенев - j******t@***.**
Емилия Ройдева - e*****e@***.**
Боряна Илиева - b********s@***.**
Женя Касова - j*****a@****.***

Честито! Вие печелите слушалки JBL T110!

Галин Генов - g*********v@***.**
Ралица Цветкова - t***************a@***.**
Симона Райнова - s************a@*****.***
Добромир Митев - n***********v@****.**
Калоян Труфчев - k**************v@****.***

Честито! Вие печелите Bluetooth колонка JBL GO 3!

Диана - d****9@***.**

Честито! Ти печелиш голямата награда - гимбъл DJI OSMO MOBILE 5!

Нашите партньори от Наше наследство ООД, създатели на аудиогид картите и с чиято помощ се реализира играта, ще се свържат с всеки печеливш на посочения от него имейл, за да уточнят получаването на наградите!