Исторически музей - Самоков

Самоков през XIX век – занаятчийски център

През Възраждането Самоков се оформил като голям търговски център. До Освобождението чаршиите били най-достъпното място, където общувало населението. Те се намирали в централната част на града.
След основния занаят железарство, бакърджийството е бил вторият по значение металообработващ занаят. Бакърджийският еснаф имал значително влияние през Възраждането. Дюкяните му заемали цяла улица в Чаршията. Свързаните с него занаяти били медникарство и дюкмеджийство. След Освобождението много от самоковските майстори от тези занаяти – получавали дипломи и награди за висококачествените си изработки. Не само за църквите камбани, дискоси и метални свещници са правели. Те са леели, ковали различни съдове за домакинството – тасове, сахани, джезвета, чаши, ножици за рязане на лоени свещи и много други...
Куюмджиите, също имали обособена чаршия, една от най-голямата с многобройни дюкяни. Виждате тук златарски мерки, теглилки и други инструменти на самоковски майстори Те изработвали от злато, сребро и други материали, като седеф, традиционни накити и украшения – тепелки, титримета, наушници, гривни-бурмалии, пафти, колани-кемери, пръстени... Пафтите, може да ги видите тук в тази витрина как са украсявали женското традиционно селско облекло. Показали сме и мъжката носия с оформените по нея гайтани, а ето и косичника на женската глава. Колко красота има в тази витрина, нали? За традиционните самоковски шевици и носии ще говорим може би друг път.
За инкрустация, в украшенията си, майсторите са използвали и полускъпоценни камъни – антики. Виждате колекцията ни от камеи, но за нея и Димитър Антикаров ще говорим по-подробно друг път.
Част от тази индустрия бил и занаятът сахатчийство. Самоковските часовникари не само поправяли донесените часовници, като този, от Европа, но колелце по колелце произвеждали стенни часовници, най-вероятно подобни на тези. Виждате тук градски бит и облекло от началото на 19 век. Това са костюми, от скъпи материи – тафта, сатен, дантела, на самоковски учителки и една годежна розова копринена рокля.
В периода 18-19 век абаджийството е бил основен поминък на българското население в Самоков, както и гайтанджийство, бояджийство, валявичарство, тепавичарство също свързани с обработката на аби и шаяци. Благоприятно било развитието на кожухарските и кожарски работилници, както на кланици и на мандри. Имало и специализирани занаятчии – мутафчии, папукчии, кюркчии, терзии, сърчеджии....
Занаятчийските дюкяни в Самоков били над 690 в средата на 19 век, а в града имало над 20 еснафски организации.
В средата на 19 век в Самоков заработила първата стъкларска фабрика в България на д-р Антон Унтерберг както и неговата фабрика за кибрит /пали дръвца/. Той бил и първият лекар с европейска диплома в града. Виждате как е изглеждал първият кибрит - има цилиндрична форма с литография пейзаж на Самоков, както и различни стъклени съдове – чаши, стъкло за прозорци, дори и стъкленица за наргиле. Колекцията от порцелан в тази витрина има източни и европейски пейзажи за декорация. Той е внесен от Англия и говори много за вкуса на самоковци през 19 век.

Константин Фотинов – учител, търговец, преводач е съставител и редактор на първото периодично списание в България – Любословие. Отпечатвал го в Смирна, в печатницата на Дамян, в която били отпечатвани много български книги и станала известна като „българската“ печатница. Някои от тях са и Новият завет на Н. Рилски, както и част от Стария завет на К. Фотинов. Тук виждате как е изглеждало списание Любословие в постоянната ни експозиция, а също и други негови книги. Не е необходимо да казваме, че гърците са имали книгопечатане от времето на Гутенберг.
Най-близо до българите са били сърбите, но със значителни разлики и предимства – между 1741 и 1800 година са имали над 300 издания, а първата печатна книга на новобългарски език излиза едва през 1806 г. –„Кириакодромион“ на Софроний Врачански, която може да видите и в нашата експозиция.
Най-ранните български печатници в Самоков, Солун и Смирна са са оформили също по това време. А най-старата ръчна преса с дървени букви е тази на Никола Карастоянов - учител, книговезец, пътуващ книжар от Самоков, която може да се види единствено в нашия музей. Ето я – донесена на части в Самоков. Тя съществувала по-дълго от Солунската, която само след 5 години работа отпечатала едва няколко религиозни книги. Колко точно книги е отпечатала тази – не знаем, но повече от 60 книги са с надпис Самоков, Типографията на Карастоянов, а някои от тях препечатвани по няколко пъти...
Във витрината виждате някои от първите книги на Карастоянов отпечатани на нея; клишета/матрици за щампи/илюстрации за първите страници; много малка част от металните букви, които Карастоянов по-късно закупил и започнал да ползва, както и неговата лична мастилница.
Не може да става сравнение между Самоковската и Солунската, от една страна и печатницата на Дамян и съдружници, от друга.
Началото на 18 и края на 19 век е период на бум на евангелски и протестантски мисионерски библейски дружества. Тяхната инвазия на Балканите била като начало в Гърция, в Смирна. Развили там голяма чуждестранна мисионерска дейност. Няма да се отплесвам в разказ за ролята на книгопечатането им в тази посока, но е факт, че все повече и повече се търсели печатни книги. Във витрината може да видите учебници, граматики и помагала за американското и други училища в Самоков.
Тук имаме учебни издания за звучната метода на преподаване на самоковския учител Димитър Благоев. Той въвежда в пловдивската гимназия Педагогиката като специален предмет за изучаване. Имаме и една уникална книга на самоковския художник Христо Йовевич с ръчно написаните от него Езопови басни и лично нарисувани от него илюстрациите към тях.

Поздрави от всички нас!
Пазете се, стойте си у дома!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.

Д. Каназирова - музейна комуникация