Facebook
Twitter
Google +
RSS
Приятели, от 31 август 2020 г. музеят ще има ново работно време:
8.30-12.00 и 13.00-17.30
обедна почивка: 12.00-13.00
От Вторник до Събота
Почивни дни: Неделя и Понеделник и официалните празници
Тел. за връзка: 0722/66712
И не забравяйте основното: ПО ВРЕМЕ НА ЕПИДЕМИОЛОГИЧНАТА ОБСТАНОВКА РАБОТИМ БЕЗ ГРУПИ, БЕЗ БЕСЕДИ И С ПОСЕТИТЕЛИ ДО 10 ЧОВЕКА.
музей самоков × неделя × почивни дни × работно време × събота
Здравейте, приятели.
Искаме да ви уведомим, че преустановяваме съботно-неделните посещения. За неопределено време няма да може да ни посещавате в съботните и неделни дни. Извиняваме се предварително за причиненото неудобство. Във всички останали дни ви очакваме, както обикновено, при съблюдаване на противоепидемичните предписания.
За други подробности се свържете с нас на познатите ви контакти.
Искаме да ви уведомим, че преустановяваме съботно-неделните посещения. За неопределено време няма да може да ни посещавате в съботните и неделни дни. Извиняваме се предварително за причиненото неудобство. Във всички останали дни ви очакваме, както обикновено, при съблюдаване на противоепидемичните предписания.
За други подробности се свържете с нас на познатите ви контакти.
ПП: От края на месец август 2020 г. музейните ни обекти ще имат ново работно време. Официалните почивни дни стават неделя и понеделник. В останалите дни ви очакваме както обикновено от 08:30 до 12:00 и от 13:00 до 17:30 ч.
беседа × видео × занаяти × музей самоков × пандемия
Здравейте и този път с поредното ни видео включване по време на изолацията, приятели!
Това е третото ни аматьорско видео заснето, по време на пандемията, в нашата експозиция имащо за цел да ви запознае отблизо с темата за развитите занаяти в Самоков през XIX век. Извинявам се за лошото качество. Отново не мога да ви зарадвам с по-добро видео от миналите пъти, но се надявам информацията да ви е полезна и да може да добиете представа за нашите експозиции.
Ще ви очакваме след като отворим вратите си за посетители.
Приятни минути с мен и бъдете здрави!
ПП: За тези от вас, които по една или друга причина няма да могат да чуят моя глас, пускам текста под видеото.
Поздрави от всички нас!
Пазете се!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.
Това е третото ни аматьорско видео заснето, по време на пандемията, в нашата експозиция имащо за цел да ви запознае отблизо с темата за развитите занаяти в Самоков през XIX век. Извинявам се за лошото качество. Отново не мога да ви зарадвам с по-добро видео от миналите пъти, но се надявам информацията да ви е полезна и да може да добиете представа за нашите експозиции.
Ще ви очакваме след като отворим вратите си за посетители.
Приятни минути с мен и бъдете здрави!
ПП: За тези от вас, които по една или друга причина няма да могат да чуят моя глас, пускам текста под видеото.
Самоков през XIX век – занаятчийски център
През Възраждането Самоков се оформил като голям търговски център. До Освобождението чаршиите били най-достъпното място, където общувало населението. Те се намирали в централната част на града.
След основния занаят железарство, бакърджийството е бил вторият по значение металообработващ занаят. Бакърджийският еснаф имал значително влияние през Възраждането. Дюкяните му заемали цяла улица в Чаршията. Свързаните с него занаяти били медникарство и дюкмеджийство. След Освобождението много от самоковските майстори от тези занаяти – получавали дипломи и награди за висококачествените си изработки. Не само за църквите камбани, дискоси и метални свещници са правели. Те са леели, ковали различни съдове за домакинството – тасове, сахани, джезвета, чаши, ножици за рязане на лоени свещи и много други...
Куюмджиите, също имали обособена чаршия, една от най-голямата с многобройни дюкяни. Виждате тук златарски мерки, теглилки и други инструменти на самоковски майстори Те изработвали от злато, сребро и други материали, като седеф, традиционни накити и украшения – тепелки, титримета, наушници, гривни-бурмалии, пафти, колани-кемери, пръстени... Пафтите, може да ги видите тук в тази витрина как са украсявали женското традиционно селско облекло. Показали сме и мъжката носия с оформените по нея гайтани, а ето и косичника на женската глава. Колко красота има в тази витрина, нали? За традиционните самоковски шевици и носии ще говорим може би друг път.
За инкрустация, в украшенията си, майсторите са използвали и полускъпоценни камъни – антики. Виждате колекцията ни от камеи, но за нея и Димитър Антикаров ще говорим по-подробно друг път.
Част от тази индустрия бил и занаятът сахатчийство. Самоковските часовникари не само поправяли донесените часовници, като този, от Европа, но колелце по колелце произвеждали стенни часовници, най-вероятно подобни на тези. Виждате тук градски бит и облекло от началото на 19 век. Това са костюми, от скъпи материи – тафта, сатен, дантела, на самоковски учителки и една годежна розова копринена рокля.
В периода 18-19 век абаджийството е бил основен поминък на българското население в Самоков, както и гайтанджийство, бояджийство, валявичарство, тепавичарство също свързани с обработката на аби и шаяци. Благоприятно било развитието на кожухарските и кожарски работилници, както на кланици и на мандри. Имало и специализирани занаятчии – мутафчии, папукчии, кюркчии, терзии, сърчеджии....
Занаятчийските дюкяни в Самоков били над 690 в средата на 19 век, а в града имало над 20 еснафски организации.
В средата на 19 век в Самоков заработила първата стъкларска фабрика в България на д-р Антон Унтерберг както и неговата фабрика за кибрит /пали дръвца/. Той бил и първият лекар с европейска диплома в града. Виждате как е изглеждал първият кибрит - има цилиндрична форма с литография пейзаж на Самоков, както и различни стъклени съдове – чаши, стъкло за прозорци, дори и стъкленица за наргиле. Колекцията от порцелан в тази витрина има източни и европейски пейзажи за декорация. Той е внесен от Англия и говори много за вкуса на самоковци през 19 век.
Поздрави от всички нас!
Пазете се!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.
Д. Каназирова - музейна комуникация
беседа × видео × железодобив × музей самоков × пандемия
Здравейте отново, приятели!
ПП: За тези от вас, които по една или друга причина няма да могат да чуят моя глас, пускам текста под видеото.
Поздрави от всички нас!
Пазете се, стойте си у дома!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.
Ето второто ни аматьорско видео заснето, по време на пандемията, в нашата експозиция имащо за цел да ви запознае отблизо с темата за Самоков като един от най-големите железодобивни центрове в Османската империя. Извинявам се за лошото качество, не спазих обещанието да е по-добро от първия път, но оказа се, че хич ме няма в самостоятелното операторско изкуство, при това с некачествен мобилен телефон.
Приятни минути, въпреки всичко!ПП: За тези от вас, които по една или друга причина няма да могат да чуят моя глас, пускам текста под видеото.
Самоков - железодобивен център
След Освобождението Самоков е най-големият град в Софийски окръг, голям промишлен и образователен център. Несъмнено, обаче, градът дължи цялото свое развитие на железодобива. Възниква като рударско селище около 12-14 век. Откритите железни рудници около Самоков били най-първите такива в Османската империя. Земята, от която добивали рудата се наричала „рудовище“. А тези макети показват как е ставало стопяването и изковаването на желязото в нашия район. Пясъкът в околността е съдържал голям процент желязо – магнетит. Промиван е, като така е използван само металът и се подрежда с дървени въглища в огромна висока пещ, наречена видня. Разрез на тази пещ виждате тук с подредените ред дървени въглища, ред железен пясък... Пещта работи само с помощта на водно колело и две духала за постоянен приток на въздух и поддържане на непрекъснат процес на горене. Ето и част от металния пясък, който сме запазили.
Съоръженията били изграждани близо до реките и използвали дървета от Рила планина. Градът ни е бил един от най-големите железодобивни центрове в Османската империя.
Голям брой население е работело в самоковите в района на града и самоковските села. На тази карта може да видите къде точно, в околностите на Самоков, са били разположени и построявани видните и самоковите, които са снабдявали с много желязо османската армия и флота. Желязо било продавано както в пределите на империята, така и извън нея. В желязото, произвеждано в нашия край, липсвал манган и други примеси, което допринасяло за корозионната му устойчивост. Именно поради това то било много ценено и предпочитано пред европейското. Между 1500 и 3000 тона желязо годишно се произвеждало в Самоков.
Ето в реален размер как изглеждат готовото кюлче желязо, наричано „расовач“, гривната, която е подкрепяла дългата дървена дръжка на тежкия чук, клещите, които са използвали ковачите, наковалнята и самият чук. В тази витрина макетът показва как точно е ставало коването на желязото. Това е съоръжението САМОКОВ /мадан/ – идва от съчетанието „само кове“ – защото само и единствено водната сила задвижва този голям, тежък чук и той сам кове. Няколко видни са снабдявали един самоков със сурово желязо. То се изковавало в железни пръти и след това се правели същинските неща.
В града са ковани пирони, гюлета, фенери, клетки за птици, брадви, ключове, панти, катинари, капани за дребни животни, различни видове свещници, ..... боринарници, железни мелнички за кафе /наричани воденици за кафе/, кантари...
А ето как са изглеждали котвите, произвеждани за корабостроителниците в Цариград...
Пазете се, стойте си у дома!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.
Д. Каназирова - уредник, музейна комуникация
беседа × видео × константин фотинов × музей самоков × никола карастоянов × пандемия
Здравейте, приятели!
Ето първото ни аматьорско видео заснето, по време на пандемията, в нашата експозиция имащо за цел да ви запознае отблизо с темата за Самоков - просветен и културен център. Извинявам се за лошото качество, но като за първи път мисля, че е доста добре. Следващият път ще е по-добре - обещавам ви.
Приятни минути!
ПП: За тези от вас, които по една или друга причина няма да могат да чуят моя глас, пускам текста най-долу под видеото.
Самоков - просветен и културен център
Константин Фотинов – учител, търговец, преводач е съставител и редактор на първото периодично списание в България – Любословие. Отпечатвал го в Смирна, в печатницата на Дамян, в която били отпечатвани много български книги и станала известна като „българската“ печатница. Някои от тях са и Новият завет на Н. Рилски, както и част от Стария завет на К. Фотинов. Тук виждате как е изглеждало списание Любословие в постоянната ни експозиция, а също и други негови книги. Не е необходимо да казваме, че гърците са имали книгопечатане от времето на Гутенберг.
Най-близо до българите са били сърбите, но със значителни разлики и предимства – между 1741 и 1800 година са имали над 300 издания, а първата печатна книга на новобългарски език излиза едва през 1806 г. –„Кириакодромион“ на Софроний Врачански, която може да видите и в нашата експозиция.
Най-ранните български печатници в Самоков, Солун и Смирна са са оформили също по това време. А най-старата ръчна преса с дървени букви е тази на Никола Карастоянов - учител, книговезец, пътуващ книжар от Самоков, която може да се види единствено в нашия музей. Ето я – донесена на части в Самоков. Тя съществувала по-дълго от Солунската, която само след 5 години работа отпечатала едва няколко религиозни книги. Колко точно книги е отпечатала тази – не знаем, но повече от 60 книги са с надпис Самоков, Типографията на Карастоянов, а някои от тях препечатвани по няколко пъти...
Във витрината виждате някои от първите книги на Карастоянов отпечатани на нея; клишета/матрици за щампи/илюстрации за първите страници; много малка част от металните букви, които Карастоянов по-късно закупил и започнал да ползва, както и неговата лична мастилница.
Не може да става сравнение между Самоковската и Солунската, от една страна и печатницата на Дамян и съдружници, от друга.
Началото на 18 и края на 19 век е период на бум на евангелски и протестантски мисионерски библейски дружества. Тяхната инвазия на Балканите била като начало в Гърция, в Смирна. Развили там голяма чуждестранна мисионерска дейност. Няма да се отплесвам в разказ за ролята на книгопечатането им в тази посока, но е факт, че все повече и повече се търсели печатни книги. Във витрината може да видите учебници, граматики и помагала за американското и други училища в Самоков.
Тук имаме учебни издания за звучната метода на преподаване на самоковския учител Димитър Благоев. Той въвежда в пловдивската гимназия Педагогиката като специален предмет за изучаване. Имаме и една уникална книга на самоковския художник Христо Йовевич с ръчно написаните от него Езопови басни и лично нарисувани от него илюстрациите към тях.
Поздрави от всички нас!
Пазете се, стойте си у дома!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.
Д. Каназирова - музейна комуникация
затворен музей × извънредно положение × самоков × COVID-19
Приятели, във връзка с обявеното извънредно положение в страната и предприемане на превантивни мерки срещу разпространяването на COVID-19 Ви информираме, че Исторически музей-Самоков и неговите обекти преустановяват работа с посетители до 29 март или до второ нареждане.
Няма да се допускат до експозициите посетители. А групи въобще не се записват за близкия един месец. Няма да бъдат изнасяни екскурзоводски беседи. Съботите и неделите се обявяват за неработни. Няма да се организират мероприятия.
Следете ни за подробности.
Нека бъдем отговорни към здравето си, към здравето на близките си и към здравето на всички около нас.
ПП: Предстои нещо ново, с което ще ви запознаем скоро. ;) Очаквайте!
експозиция × оръжие × пистолет × пушка × Христо Николов
И така, и след Крискарец са прибавяни през годините още хладни и огнестрелни оръжия. Последните такива заведох със съответните инвентарни номера на 12.10.2018 г.: Двуцевна ловна руска преправка на марката „Баярд“ с растителни инкрустации по метала и пушка едноцевна-ловна от началото на ХХ век с чупещо се рамо и калъф. И двете пушки бяха предадени от господин който живее в София, но спомените му са свързани със Самоков.
От различните движения на складовите наличности на музея оръжията са тези, които са претърпели най-малко „раздвижване“ (по обясними причини). Наложи се, през последните две години и сериозно оглеждане на събраната колекция. Взехме решение след двукратно допитване до различни специалисти по оръжията да се направи реставрация на по-ценните модели. Целта ни беше да се направи едно допълнение към съществуващата експозиция, което да я допълни без да нарушава концепцията. Ограничихме се в периода Възраждане. Работата беше свършена в срок 03.03.2020 г., като освен нова експозиционна площ беше направена и брошура за изложените образци, както и мобилна-постерна изложба.
Отделихме място и за прототипа Тежка картечница на Христо Николов от 1927 година.
Благодаря за съдействието на лицензираните реставратори Петър и Надежда Игнатови. Благодаря и на колегата Любомир Николов, който помогна не само със снимки, но и с оформянето, и подготовката на изданието. Благодаря на колектива на ИМ Самоков, както и на директора, който осигури финансирането.
Славейко Докузов
уредник
почивен ден × работно време × трети март
Исторически музей Самоков ще работи с обикновено работно време на празничния ден - трети март. Заповядайте с вход свободен да посетите постоянните ни експозиции.
Очаквайте и официалното откриване на допълнението към постоянната ни експозиция - колекция "Възрожденско оръжие".
Очакваме ви!
Българска Екзархия × Доситей × самоков × ферман
На 27 февруари, петък, 1870 г. султан Абдул Азис подписал ферман за учредяването на самостоятелна българска църковна йерархия под формата на Екзархия, почти независима от Вселенската цариградска гръцка патриаршия.
С учредяването на Българската Екзархия през 1870 г. и приемането на нейния устав на 14 май 1871 г. се решавала и съдбата на Самоковска епархия. Тя трябвало да бъде слята със Софийска, но заради приноса на самоковци в църковните борби се взело компромисно решение – това да стане след смъртта на нейния архиерей. Това решение не минало без натиск от самоковци, като Захари Хаджигюров изтъкнал, че самоковци първи повдигнали църковния въпрос и затова първи ще изберат свой митрополит.
Както е известно, на 12 февруари 1872 г. за пръв български екзарх е избран видинският митрополит Антим. А седалището на Българската Екзархия до Балканската война през 1912 г. е в Цариград.
Първият епископ, ръкоположен от Българската Екзархия на 5 май 1872 г. в българската църква “Св. Стефан” в Цариград, е Архимандрит Доситей, заемащ дотогава високия пост главен секретар на Цариградската патриаршия (1863-1870 г.). Той се отказва от високото си положение в йерархията на Вселенската патриаршия, за да дойде в Самоков.
На 14 ноември 1872 г. е посрещнат изключително тържествено в Самоков. Шествие се насочило към софийското шосе, като учениците пеели училищни и народни песни. Учителят Георги Капанов произнесъл прочувствена реч. Митрополит Доситей отслужил в Митрополитската църква молебен и произнесъл кратко тържествено слово.
"В интерес на историческата правда трябва да посоча, че Великденската акция, т. е. отхвърлянето на църковната зависимост от Патриаршията, била изпреварена от напористите самоковци. Те изгонили омразния си владика Дели (луд) Матей, не приели неговия викарен епископ българина Паисий и още в средата на месец март 1860 г. забранили на градските свещеници в Самоков да споменават гръцкия патриарх, а да заменят името му с това на съгражданина им митрополит Авксентий Велешки.
След преместването на седалището на Екзархията в българската столица през есента на 1913 г., оригиналът на фермана бил пренесен заедно с другата екзархийска архива в София и съхранен в огнеупорната каса на Св. Синод. За нещастие през Втората световна война на 30 март 1944 г. Синодалната палата била улучена от фугасна бомба и възникнал голям пожар. В бушуващата огнена стихия изгоряла богатата и ценна библиотека на Св. Синод, която наброявала над 20 000 книги. Не била пощадена и огнеупорната метална каса, където изгорял историческият султански ферман от 27 февруари 1870 г. заедно с оригиналното кръщелно свидетелство на цар Борис III." - доцент Христо Темелски.
След преместването на седалището на Екзархията в българската столица през есента на 1913 г., оригиналът на фермана бил пренесен заедно с другата екзархийска архива в София и съхранен в огнеупорната каса на Св. Синод. За нещастие през Втората световна война на 30 март 1944 г. Синодалната палата била улучена от фугасна бомба и възникнал голям пожар. В бушуващата огнена стихия изгоряла богатата и ценна библиотека на Св. Синод, която наброявала над 20 000 книги. Не била пощадена и огнеупорната метална каса, където изгорял историческият султански ферман от 27 февруари 1870 г. заедно с оригиналното кръщелно свидетелство на цар Борис III." - доцент Христо Темелски.
снимки: архив Исторически музей Самоков
