2020 - Исторически музей

No Comments

В навечерието сме на най-задушевните празници Коледа и Нова година, приятели. Време, в което сме настроени да помагаме, да даряваме, да даваме... Все неща идващи от сърцето ни. В тази връзка сме много радостни и искаме да ви се похвалим, че завършваме 2020 година с поредно дарение - Фотоапарат марка "Глобус", произведен в Германия ок. 1900-1920 г. от A.G. Ernemann Herbst & Firl. Görlitz Studio.

Отправяме най-топлите си и искрени благодарности към нашия съгражданин г-н Ангел Хаджимитов, който предостави на Исторически музей Самоков фотоапарата на своя дядо и съименник - един от първите фотографи на Самоков. БРАВО за взетото правилно решение от страна на Хаджимитов и семейството му. Нека има повече такива хора в България с мисъл и грижа за историята ни, които да даряват и предоставят на музеите уникални и ценни предмети. Бъдете благословени, Хаджимитови!

Ангел Хаджимитов едва 16 годишен завършва фотографски курс при Иван Карастоянов в София. Практикува фотография първоначално в Свищов, а след това се завръща в Самоков, където работи заедно с Атанас Германски. Неговите плаки в продължение на повече от 40 години запечатват паметни моменти от историята на Самоков и България – Балканската война, Първата Световна война, откриването на първата ски шанца в България през 1934 г. в Самоков, посещението на руския патриарх Алекси в Самоков и мн. други.

Това е, може би, единственият такъв запазен фотоапарат в България, който преди дни стана притежание на музея, а не бе предложен на някой колекционер или оставен в антикварна къща. Той ще бъде публично показан на посетителите в предвидения за създаване в Самоков „Музей на фотографията”.

Очаквайте още новини от нас!

Бъдете здрави! Пазете се!

No Comments

На деня на народните будители почитаме делото на българските просветители, книжовници, на всички, които са се борили за пробуждането на националния ни стремеж към образование, книжовност и родолюбие. Поклон пред светлото им дело!

По случай деня на народните будители в посетителския център на втория етаж в музея подготвихме изложба посветена на самоковския художник Зафир Йончев /1924-2006/ - умдрукер от висока класа. Завършил Художествената академия през 1953 година, той започва да преподава там "Графични техники" през 1954 г. Получава и сребърен медал в Париж. А през 1973 г. - отваря врати на графична база в Самоков. През 1985 година той е обявен за почетен гражданин на град Самоков.

На този ден ние искаме да отправим нашите благодарности към Христо Йончев - син на Зафир Йончев и внук на големия самоковски художник Христо Йончев-Крискарец, за добротата му и за безценното богатство, което дари в музея. Преди няколко дни той направи второто си дарение. За музея то е най-голямото за тази година, над 1000 единици. В днешно време нямаме думи да изразим благодарността си към Христо - приятел на музея, който дари архива на дядо си и неговата леля в музея. Не по-малко единици съдържаше и първото негово дарение, чието обработване все още продължава. Той предпочете да дари пред това да продаде, за което искаме да му благодарим и да го обявим за "Дарител на 2020 година". Дарението съдържа ценни експонати - акварели, графики, лични вещи, старопечатни книги и други материали, които ще обогатят архивния фонд на Исторически музей Самоков.

Изложбата може да бъде разгледана в музея при спазване на всички противоепидемични мерки. Няма да приемаме организирани групи с беседи. За останалите индивидуални посетители ще се спазват новите мерки наложени в заповед на здравния министър, влизащи в сила от 29 октомври 2020 г.

За всички, които няма да могат да дойдат в залата да видят на място изложбата сме подготвили мултимедийна презентация с творбите на Зафир Йончев. Приятно гледане!

No Comments

2 Comments

Здравейте отново, приятели!

Ето второто ни аматьорско видео заснето, по време на пандемията, в нашата експозиция имащо за цел да ви запознае отблизо с темата за Самоков като един от най-големите железодобивни центрове в Османската империя. Извинявам се за лошото качество, не спазих обещанието да е по-добро от първия път, но оказа се, че хич ме няма в самостоятелното операторско изкуство, при това с некачествен мобилен телефон.

Приятни минути, въпреки всичко!

ПП: За тези от вас, които по една или друга причина няма да могат да чуят моя глас, пускам текста под видеото.

Самоков - железодобивен център

След Освобождението Самоков е най-големият град в Софийски окръг, голям промишлен и образователен център. Несъмнено, обаче, градът дължи цялото свое развитие на железодобива. Възниква като рударско селище около 12-14 век. Откритите железни рудници около Самоков били най-първите такива в Османската империя. Земята, от която добивали рудата се наричала „рудовище“. А тези макети показват как е ставало стопяването и изковаването на желязото в нашия район. Пясъкът в околността е съдържал голям процент желязо – магнетит. Промиван е, като така е използван само металът и се подрежда с дървени въглища в огромна висока пещ, наречена видня. Разрез на тази пещ виждате тук с подредените ред дървени въглища, ред железен пясък... Пещта работи само с помощта на водно колело и две духала за постоянен приток на въздух и поддържане на непрекъснат процес на горене. Ето и част от металния пясък, който сме запазили.
Съоръженията били изграждани близо до реките и използвали дървета от Рила планина. Градът ни е бил един от най-големите железодобивни центрове в Османската империя.
Голям брой население е работело в самоковите в района на града и самоковските села. На тази карта може да видите къде точно, в околностите на Самоков, са били разположени и построявани видните и самоковите, които са снабдявали с много желязо османската армия и флота. Желязо било продавано както в пределите на империята, така и извън нея. В желязото, произвеждано в нашия край, липсвал манган и други примеси, което допринасяло за корозионната му устойчивост. Именно поради това то било много ценено и предпочитано пред европейското. Между 1500 и 3000 тона желязо годишно се произвеждало в Самоков.
Ето в реален размер как изглеждат готовото кюлче желязо, наричано „расовач“, гривната, която е подкрепяла дългата дървена дръжка на тежкия чук, клещите, които са използвали ковачите, наковалнята и самият чук. В тази витрина макетът показва как точно е ставало коването на желязото. Това е съоръжението САМОКОВ /мадан/ – идва от съчетанието „само кове“ – защото само и единствено водната сила задвижва този голям, тежък чук и той сам кове. Няколко видни са снабдявали един самоков със сурово желязо. То се изковавало в железни пръти и след това се правели същинските неща.
В града са ковани пирони, гюлета, фенери, клетки за птици, брадви, ключове, панти, катинари, капани за дребни животни, различни видове свещници, ..... боринарници, железни мелнички за кафе /наричани воденици за кафе/, кантари...
А ето как са изглеждали котвите, произвеждани за корабостроителниците в Цариград...

Поздрави от всички нас!
Пазете се, стойте си у дома!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.

Д. Каназирова - уредник, музейна комуникация

2 Comments

Здравейте, приятели!

Ето първото ни аматьорско видео заснето, по време на пандемията, в нашата експозиция имащо за цел да ви запознае отблизо с темата за Самоков - просветен и културен център. Извинявам се за лошото качество, но като за първи път мисля, че е доста добре. Следващият път ще е по-добре - обещавам ви.
Приятни минути!
ПП: За тези от вас, които по една или друга причина няма да могат да чуят моя глас, пускам текста най-долу под видеото.

Самоков - просветен и културен център

Константин Фотинов – учител, търговец, преводач е съставител и редактор на първото периодично списание в България – Любословие. Отпечатвал го в Смирна, в печатницата на Дамян, в която били отпечатвани много български книги и станала известна като „българската“ печатница. Някои от тях са и Новият завет на Н. Рилски, както и част от Стария завет на К. Фотинов. Тук виждате как е изглеждало списание Любословие в постоянната ни експозиция, а също и други негови книги. Не е необходимо да казваме, че гърците са имали книгопечатане от времето на Гутенберг.
Най-близо до българите са били сърбите, но със значителни разлики и предимства – между 1741 и 1800 година са имали над 300 издания, а първата печатна книга на новобългарски език излиза едва през 1806 г. –„Кириакодромион“ на Софроний Врачански, която може да видите и в нашата експозиция.
Най-ранните български печатници в Самоков, Солун и Смирна са са оформили също по това време. А най-старата ръчна преса с дървени букви е тази на Никола Карастоянов - учител, книговезец, пътуващ книжар от Самоков, която може да се види единствено в нашия музей. Ето я – донесена на части в Самоков. Тя съществувала по-дълго от Солунската, която само след 5 години работа отпечатала едва няколко религиозни книги. Колко точно книги е отпечатала тази – не знаем, но повече от 60 книги са с надпис Самоков, Типографията на Карастоянов, а някои от тях препечатвани по няколко пъти...
Във витрината виждате някои от първите книги на Карастоянов отпечатани на нея; клишета/матрици за щампи/илюстрации за първите страници; много малка част от металните букви, които Карастоянов по-късно закупил и започнал да ползва, както и неговата лична мастилница.
Не може да става сравнение между Самоковската и Солунската, от една страна и печатницата на Дамян и съдружници, от друга.
Началото на 18 и края на 19 век е период на бум на евангелски и протестантски мисионерски библейски дружества. Тяхната инвазия на Балканите била като начало в Гърция, в Смирна. Развили там голяма чуждестранна мисионерска дейност. Няма да се отплесвам в разказ за ролята на книгопечатането им в тази посока, но е факт, че все повече и повече се търсели печатни книги. Във витрината може да видите учебници, граматики и помагала за американското и други училища в Самоков.
Тук имаме учебни издания за звучната метода на преподаване на самоковския учител Димитър Благоев. Той въвежда в пловдивската гимназия Педагогиката като специален предмет за изучаване. Имаме и една уникална книга на самоковския художник Христо Йовевич с ръчно написаните от него Езопови басни и лично нарисувани от него илюстрациите към тях.

Поздрави от всички нас!
Пазете се, стойте си у дома!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.

Д. Каназирова - музейна комуникация

2 Comments

No Comments

Първи описания на оръжията от фонда на ИМ Самоков намирам в книгата на Христо Йончев „Музей на Възраждането“. Това е най-старата инвентарна книга, и там след поредицата дърворези, икони и шевици и други към 1937 г. има и записани „пищолъ“, „пушка“, „ятаган“.

И така, и след Крискарец са прибавяни през годините още хладни и огнестрелни оръжия. Последните такива заведох със съответните инвентарни номера на 12.10.2018 г.: Двуцевна ловна руска преправка на марката „Баярд“ с растителни инкрустации по метала и пушка едноцевна-ловна от началото на ХХ век с чупещо се рамо и калъф. И двете пушки бяха предадени от господин който живее в София, но спомените му са свързани със Самоков.

От различните движения на складовите наличности на музея оръжията са тези, които са претърпели най-малко „раздвижване“ (по обясними причини). Наложи се, през последните две години и сериозно оглеждане на събраната колекция. Взехме решение след двукратно допитване до различни специалисти по оръжията да се направи реставрация на по-ценните модели. Целта ни беше да се направи едно допълнение към съществуващата експозиция, което да я допълни без да нарушава концепцията. Ограничихме се в периода Възраждане. Работата беше свършена в срок 03.03.2020 г., като освен нова експозиционна площ беше направена и брошура за изложените образци, както и мобилна-постерна изложба.

Отделихме място и за прототипа Тежка картечница на Христо Николов от 1927 година.

Благодаря за съдействието на лицензираните реставратори Петър и Надежда Игнатови. Благодаря и на колегата Любомир Николов, който помогна не само със снимки, но и с оформянето, и подготовката на изданието. Благодаря на колектива на ИМ Самоков, както и на директора, който осигури финансирането.

Славейко Докузов

уредник

No Comments

На 27 февруари, петък, 1870 г. султан Абдул Азис подписал ферман за учредяването на самостоятелна българска църковна йерархия под формата на Екзархия, почти независима от Вселенската цариградска гръцка патриаршия.

С учредяването на Българската Екзархия през 1870 г. и приемането на нейния устав на 14 май 1871 г. се решавала и съдбата на Самоковска епархия. Тя трябвало да бъде слята със Софийска, но заради приноса на самоковци в църковните борби се взело компромисно решение – това да стане след смъртта на нейния архиерей. Това решение не минало без натиск от самоковци, като Захари Хаджигюров изтъкнал, че самоковци първи повдигнали църковния въпрос и затова първи ще изберат свой митрополит.

Както е известно, на 12 февруари 1872 г. за пръв български екзарх е избран видинският митрополит Антим. А седалището на Българската Екзархия до Балканската война през 1912 г. е в Цариград.

Първият епископ, ръкоположен от Българската Екзархия на 5 май 1872 г. в българската църква “Св. Стефан” в Цариград, е Архимандрит Доситей, заемащ дотогава високия пост главен секретар на Цариградската патриаршия (1863-1870 г.). Той се отказва от високото си положение в йерархията на Вселенската патриаршия, за да дойде в Самоков.

На 14 ноември 1872 г. е посрещнат изключително тържествено в Самоков. Шествие се насочило към софийското шосе, като учениците пеели училищни и народни песни. Учителят Георги Капанов произнесъл прочувствена реч. Митрополит Доситей отслужил в Митрополитската църква молебен и произнесъл кратко тържествено слово.

"В интерес на историческата правда трябва да посоча, че Великденската акция, т. е. отхвърлянето на църковната зависимост от Патриаршията, била изпреварена от напористите самоковци. Те изгонили омразния си владика Дели (луд) Матей, не приели неговия викарен епископ българина Паисий и още в средата на месец март 1860 г. забранили на градските свещеници в Самоков да споменават гръцкия патриарх, а да заменят името му с това на съгражданина им митрополит Авксентий Велешки.
След преместването на седалището на Екзархията в българската столица през есента на 1913 г., оригиналът на фермана бил пренесен заедно с другата екзархийска архива в София и съхранен в огнеупорната каса на Св. Синод. За нещастие през Втората световна война на 30 март 1944 г. Синодалната палата била улучена от фугасна бомба и възникнал голям пожар. В бушуващата огнена стихия изгоряла богатата и ценна библиотека на Св. Синод, която наброявала над 20 000 книги. Не била пощадена и огнеупорната метална каса, където изгорял историческият султански ферман от 27 февруари 1870 г. заедно с оригиналното кръщелно свидетелство на цар Борис III." - доцент Христо Темелски.

снимки: архив Исторически музей Самоков

No Comments

Исторически музей - Самоков

!!!ВАЖНО!!!

***************************

***************************

***************************

ЛЮБОПИТНО

Етикети

Архив

Контакт