история на фотографията × Петър Боев × самоков
Приятели, представяме ви един видео клип на нашия колега Силвио Томов за автора на единствената история на българската фотография в два тома - Петър Константинов Боев. Офицерски син, фотограф, писател, журналист, той е човек с обществена дейност, надхвърляща половин век. Не на последно място Петър Боев е самоковец, внук е на поп Паке и племенник на Михал Поппакев – обущар-журналист, издавал вестник „Тинтири-минтири.” Спомените на неговия първороден син Костантин Боев са обогатени със снимки от личния архив на семейство.
Видеото ще бъде интересно за самоковската публика не само защото Петър Боев е самоковец и отделя голямо място на града в своите изследвания, но и като любопитен исторически факт. Вярвам, че ще допадне и на тези, които просто искат да научат още нещо за историята на българската фотография.
Приятно гледане!
Пазете се, бъдете здрави!
дарение × музей самоков × първи фотографи в България × фотоапарат × хаджимитов
затворено × исторически музей × пандемия × работно време × самоков
Приятели,
На основание Заповед на Министъра на здравеопазването РД - 01 - 677/25.11.2020 г. във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID - 19, Исторически музей Самоков и неговите обекти няма да приемат посетители в периода 28.11.2020 г. - 21.12.2020 г. включително.
Бъдете здрави!
Очакваме ви след време при по-добри обстоятелства!
будители × Зафир Йончев × изложба × Крискарец × музей
музей самоков × неделя × почивни дни × работно време × събота
Искаме да ви уведомим, че преустановяваме съботно-неделните посещения. За неопределено време няма да може да ни посещавате в съботните и неделни дни. Извиняваме се предварително за причиненото неудобство. Във всички останали дни ви очакваме, както обикновено, при съблюдаване на противоепидемичните предписания.
За други подробности се свържете с нас на познатите ви контакти.
беседа × видео × занаяти × музей самоков × пандемия
Това е третото ни аматьорско видео заснето, по време на пандемията, в нашата експозиция имащо за цел да ви запознае отблизо с темата за развитите занаяти в Самоков през XIX век. Извинявам се за лошото качество. Отново не мога да ви зарадвам с по-добро видео от миналите пъти, но се надявам информацията да ви е полезна и да може да добиете представа за нашите експозиции.
Ще ви очакваме след като отворим вратите си за посетители.
Приятни минути с мен и бъдете здрави!
ПП: За тези от вас, които по една или друга причина няма да могат да чуят моя глас, пускам текста под видеото.
Самоков през XIX век – занаятчийски център
През Възраждането Самоков се оформил като голям търговски център. До Освобождението чаршиите били най-достъпното място, където общувало населението. Те се намирали в централната част на града.
След основния занаят железарство, бакърджийството е бил вторият по значение металообработващ занаят. Бакърджийският еснаф имал значително влияние през Възраждането. Дюкяните му заемали цяла улица в Чаршията. Свързаните с него занаяти били медникарство и дюкмеджийство. След Освобождението много от самоковските майстори от тези занаяти – получавали дипломи и награди за висококачествените си изработки. Не само за църквите камбани, дискоси и метални свещници са правели. Те са леели, ковали различни съдове за домакинството – тасове, сахани, джезвета, чаши, ножици за рязане на лоени свещи и много други...
Куюмджиите, също имали обособена чаршия, една от най-голямата с многобройни дюкяни. Виждате тук златарски мерки, теглилки и други инструменти на самоковски майстори Те изработвали от злато, сребро и други материали, като седеф, традиционни накити и украшения – тепелки, титримета, наушници, гривни-бурмалии, пафти, колани-кемери, пръстени... Пафтите, може да ги видите тук в тази витрина как са украсявали женското традиционно селско облекло. Показали сме и мъжката носия с оформените по нея гайтани, а ето и косичника на женската глава. Колко красота има в тази витрина, нали? За традиционните самоковски шевици и носии ще говорим може би друг път.
За инкрустация, в украшенията си, майсторите са използвали и полускъпоценни камъни – антики. Виждате колекцията ни от камеи, но за нея и Димитър Антикаров ще говорим по-подробно друг път.
Част от тази индустрия бил и занаятът сахатчийство. Самоковските часовникари не само поправяли донесените часовници, като този, от Европа, но колелце по колелце произвеждали стенни часовници, най-вероятно подобни на тези. Виждате тук градски бит и облекло от началото на 19 век. Това са костюми, от скъпи материи – тафта, сатен, дантела, на самоковски учителки и една годежна розова копринена рокля.
В периода 18-19 век абаджийството е бил основен поминък на българското население в Самоков, както и гайтанджийство, бояджийство, валявичарство, тепавичарство също свързани с обработката на аби и шаяци. Благоприятно било развитието на кожухарските и кожарски работилници, както на кланици и на мандри. Имало и специализирани занаятчии – мутафчии, папукчии, кюркчии, терзии, сърчеджии....
Занаятчийските дюкяни в Самоков били над 690 в средата на 19 век, а в града имало над 20 еснафски организации.
В средата на 19 век в Самоков заработила първата стъкларска фабрика в България на д-р Антон Унтерберг както и неговата фабрика за кибрит /пали дръвца/. Той бил и първият лекар с европейска диплома в града. Виждате как е изглеждал първият кибрит - има цилиндрична форма с литография пейзаж на Самоков, както и различни стъклени съдове – чаши, стъкло за прозорци, дори и стъкленица за наргиле. Колекцията от порцелан в тази витрина има източни и европейски пейзажи за декорация. Той е внесен от Англия и говори много за вкуса на самоковци през 19 век.
Поздрави от всички нас!
Пазете се!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.
беседа × видео × железодобив × музей самоков × пандемия
ПП: За тези от вас, които по една или друга причина няма да могат да чуят моя глас, пускам текста под видеото.
Самоков - железодобивен център
След Освобождението Самоков е най-големият град в Софийски окръг, голям промишлен и образователен център. Несъмнено, обаче, градът дължи цялото свое развитие на железодобива. Възниква като рударско селище около 12-14 век. Откритите железни рудници около Самоков били най-първите такива в Османската империя. Земята, от която добивали рудата се наричала „рудовище“. А тези макети показват как е ставало стопяването и изковаването на желязото в нашия район. Пясъкът в околността е съдържал голям процент желязо – магнетит. Промиван е, като така е използван само металът и се подрежда с дървени въглища в огромна висока пещ, наречена видня. Разрез на тази пещ виждате тук с подредените ред дървени въглища, ред железен пясък... Пещта работи само с помощта на водно колело и две духала за постоянен приток на въздух и поддържане на непрекъснат процес на горене. Ето и част от металния пясък, който сме запазили.
Съоръженията били изграждани близо до реките и използвали дървета от Рила планина. Градът ни е бил един от най-големите железодобивни центрове в Османската империя.
Голям брой население е работело в самоковите в района на града и самоковските села. На тази карта може да видите къде точно, в околностите на Самоков, са били разположени и построявани видните и самоковите, които са снабдявали с много желязо османската армия и флота. Желязо било продавано както в пределите на империята, така и извън нея. В желязото, произвеждано в нашия край, липсвал манган и други примеси, което допринасяло за корозионната му устойчивост. Именно поради това то било много ценено и предпочитано пред европейското. Между 1500 и 3000 тона желязо годишно се произвеждало в Самоков.
Ето в реален размер как изглеждат готовото кюлче желязо, наричано „расовач“, гривната, която е подкрепяла дългата дървена дръжка на тежкия чук, клещите, които са използвали ковачите, наковалнята и самият чук. В тази витрина макетът показва как точно е ставало коването на желязото. Това е съоръжението САМОКОВ /мадан/ – идва от съчетанието „само кове“ – защото само и единствено водната сила задвижва този голям, тежък чук и той сам кове. Няколко видни са снабдявали един самоков със сурово желязо. То се изковавало в железни пръти и след това се правели същинските неща.
В града са ковани пирони, гюлета, фенери, клетки за птици, брадви, ключове, панти, катинари, капани за дребни животни, различни видове свещници, ..... боринарници, железни мелнички за кафе /наричани воденици за кафе/, кантари...
А ето как са изглеждали котвите, произвеждани за корабостроителниците в Цариград...
Пазете се, стойте си у дома!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.
беседа × видео × константин фотинов × музей самоков × никола карастоянов × пандемия
Здравейте, приятели!
Ето първото ни аматьорско видео заснето, по време на пандемията, в нашата експозиция имащо за цел да ви запознае отблизо с темата за Самоков - просветен и културен център. Извинявам се за лошото качество, но като за първи път мисля, че е доста добре. Следващият път ще е по-добре - обещавам ви.
Приятни минути!
ПП: За тези от вас, които по една или друга причина няма да могат да чуят моя глас, пускам текста най-долу под видеото.
Самоков - просветен и културен център
Константин Фотинов – учител, търговец, преводач е съставител и редактор на първото периодично списание в България – Любословие. Отпечатвал го в Смирна, в печатницата на Дамян, в която били отпечатвани много български книги и станала известна като „българската“ печатница. Някои от тях са и Новият завет на Н. Рилски, както и част от Стария завет на К. Фотинов. Тук виждате как е изглеждало списание Любословие в постоянната ни експозиция, а също и други негови книги. Не е необходимо да казваме, че гърците са имали книгопечатане от времето на Гутенберг.
Най-близо до българите са били сърбите, но със значителни разлики и предимства – между 1741 и 1800 година са имали над 300 издания, а първата печатна книга на новобългарски език излиза едва през 1806 г. –„Кириакодромион“ на Софроний Врачански, която може да видите и в нашата експозиция.
Най-ранните български печатници в Самоков, Солун и Смирна са са оформили също по това време. А най-старата ръчна преса с дървени букви е тази на Никола Карастоянов - учител, книговезец, пътуващ книжар от Самоков, която може да се види единствено в нашия музей. Ето я – донесена на части в Самоков. Тя съществувала по-дълго от Солунската, която само след 5 години работа отпечатала едва няколко религиозни книги. Колко точно книги е отпечатала тази – не знаем, но повече от 60 книги са с надпис Самоков, Типографията на Карастоянов, а някои от тях препечатвани по няколко пъти...
Във витрината виждате някои от първите книги на Карастоянов отпечатани на нея; клишета/матрици за щампи/илюстрации за първите страници; много малка част от металните букви, които Карастоянов по-късно закупил и започнал да ползва, както и неговата лична мастилница.
Не може да става сравнение между Самоковската и Солунската, от една страна и печатницата на Дамян и съдружници, от друга.
Началото на 18 и края на 19 век е период на бум на евангелски и протестантски мисионерски библейски дружества. Тяхната инвазия на Балканите била като начало в Гърция, в Смирна. Развили там голяма чуждестранна мисионерска дейност. Няма да се отплесвам в разказ за ролята на книгопечатането им в тази посока, но е факт, че все повече и повече се търсели печатни книги. Във витрината може да видите учебници, граматики и помагала за американското и други училища в Самоков.
Тук имаме учебни издания за звучната метода на преподаване на самоковския учител Димитър Благоев. Той въвежда в пловдивската гимназия Педагогиката като специален предмет за изучаване. Имаме и една уникална книга на самоковския художник Христо Йовевич с ръчно написаните от него Езопови басни и лично нарисувани от него илюстрациите към тях.
Поздрави от всички нас!
Пазете се, стойте си у дома!
Забавлявайте се!
Следете ни и очаквайте следващите ни аматьорски видеа.
Д. Каназирова - музейна комуникация
затворен музей × извънредно положение × самоков × COVID-19
експозиция × оръжие × пистолет × пушка × Христо Николов
Българска Екзархия × Доситей × самоков × ферман
След преместването на седалището на Екзархията в българската столица през есента на 1913 г., оригиналът на фермана бил пренесен заедно с другата екзархийска архива в София и съхранен в огнеупорната каса на Св. Синод. За нещастие през Втората световна война на 30 март 1944 г. Синодалната палата била улучена от фугасна бомба и възникнал голям пожар. В бушуващата огнена стихия изгоряла богатата и ценна библиотека на Св. Синод, която наброявала над 20 000 книги. Не била пощадена и огнеупорната метална каса, където изгорял историческият султански ферман от 27 февруари 1870 г. заедно с оригиналното кръщелно свидетелство на цар Борис III." - доцент Христо Темелски.
